О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ І- 2177
град Бургас ,30.07.
2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............30.07..................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Детелина Димова
при секретаря.................................................,като
разгледа докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 1710 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр.чл.. 407 ал. 1 от ГПК и е образувано по частната жалба на процесуалния представител на „Бултравел турс“ООД-гр.Дупница и „Лозенец хоум
3“ЕООД-гр.Дупница против разпореждане № 1043 от 19.09.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 427/2017 г. по
описа на Районен съд -Царево , с което е
постановено издаване на изпълнителен
лист въз основа на заповед №
255/20.09.2017 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 427/2017 г. на ЦРС съобразно определение № III-1695/17.09.2019 г.
по в.ч.гр.д. № 1293/2019 г. на БОС.
Сочи
се в частните жалби ,че разпореждането е
незаконосъобразно ,тъй като разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист ,издаден въз основа
на заповедта за изпълнение № 255 от 20.09.2017 г. ,са обезсилени с
определение по в.ч.гр.д. № 301/2018 г.на БОС и въпреки отбелязването за това в размките на заповедното производство ,с
атакуванато разпореждане се постановява
издаване на втори изпълнителен лист ,което е недопустимо.След като
разпореждането за незабавно изпълнение е отменено и не е налице влязла в сила
заповед за изпълнение ,то заповедният съд не е разполагал с годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 404 т. 1 от ГПК за издаване на нов изпълнителен лист .Освен това – с цитираното определение
по ч.гр.д. № 1293/2019 г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в постановената заповед за
изпълнение и издадения изпълнителен
лист,като делото е върнато на районния съд за издаване на изпълнителен лист
съобразно постановеното в определението .Това определение за поправка става
неразделна част от предходно издадения
изп.лист и не е следвало да се издаде
втори изп.лист.Моли се за отмяна на
разпореждането и обезсилване на издадения нов изпълнителен лист .
Ответникът
по частната жалба –„СОР“ ООД-гр.Бургас чрез процесуалния си представител я оспорва и
счита ,че при постановяване на атакуваното разпореждане не са допуснати
визираните нарушения .Навежда възражение
и за недопустимост на жалбата поради просрочие.
След
преценка на изложените в частната жалба
съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
На първо място следва да се подчертае ,че частната
жалба срещу цитираното разпореждане е
НЕДОПУСТИМА ,поради просрочие –тъй като
не е подадена в законоустановения
срок по чл. 407 ал. 1 от ГПК :
Според изричната
регламентация в чл. 407, ал. 1 ГПК
относно разпореждането за издаване на изпълнителен лист законодателят е препратил към реда за
обжалване на определенията. В кръга на обжалваемите с частна жалба
разпореждания са включени както тези, с които се отхвърля изцяло, или частично
молбата за издаване на изпълнителен
лист, така и тези, с които тя се уважава. В посочената разпоредба е предвиден
двуседмичен преклузивен срок за обжалване с частна жалба на разпореждането, с
изрично уреден начален момент на срока за сезиране на въззивния съд: за
молителя - от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
Видно
от приложеното удостоверение на ЧСИ Милана Джоргова ,рег.№ 744 ,с район на
действие –Окръжен съд – Кюстендил поканите за доброволно изпълнение по изп.д. №
20168000400085 по опис на ЧСИ Ивелина Божилова,,заедно с приложения към нея
изпълнителен лист № 262/20.09.2019 г. ,издаден въз основа на атакуванато
разпореждане , и заповедта за изпълнение на парично задължение № 255 от
20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 427/2017 г. ,както и определение на БОК по в.ч.гр.д. № 1293/2019 г. на БОС, са
били връчени на адреса на управление на двете дружества-частни
жалбоподатели в гр.Дупница ,ул.“Страхил войвода „ № 3 при условие на отказ от
получаването им –тъй като открития на адреса ,в канцеларията на дружествата
,служител С. Н. Н. е отказал приемането на книжата ,заявявайки ,че ще ги получи
в кантората на ЧСИ след консултация с
адвокат .Това е станало на 23.12.2019 г. и на тази дата следва да се приеме ,че
е извършено надлежното връчване на книжата на
частните жалбоподатели –при условията на чл. 50 ал. 3 и чл. 44 ал. 1
изр.5 и 6 от ГПК –връчване при отказ ,от който започват да текат сроковете
,предоставени от закона във връзка със
защита правата на получателя на ПДИ.В закона не е даде възможност за отлагане на връчването поради желание на страната да се консултира с
адвокат преди получаването на книжата
.Консултацията може да се извърши след връчването на книжата ,поради което е предвиден и достатъчен срок за това ,но
този срок започва да тече от датата на връчването на книжата , а не и след това
.
С решение №
56/17.6.2014 г по т. дело № 2705/13 г на ВКС, Първо ГО е прието , че разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК
предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и
юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото
на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес
/седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки
служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме. Разширяването на
кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на
адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на
връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа
по чл. 44, ал. 4 ГПК на "имената и длъжността на получателя".
Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на
процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел
обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните
срокове. Законът не съдържа като императивно изискване посочването на трите
имена на получателя. Такъв извод не би могъл да бъде обоснован и с образеца на
призовката по Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена на основание чл. 55 ГПК, тъй
като утвърдената форма няма императивен, а препоръчителен характер, а
надлежното връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който
смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо
задължителна за съдилищата практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК определение №
229 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 163/2012 г. на ВКС, І т. о. Като гаранция за
редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността - т. е.
информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежното
извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена
и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на
адресата, който въз основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят
е негов служител/работник. Изискването за установимост на получателя не би било
нарушено, ако длъжността му е изписана със съкращение, стига то да е разбираемо
и недвусмислено.На следващо място, нормата на чл. 54 ГПК предвижда възможност
за поправяне на нередовности при връчването, ако до адреса действително е
достигнало съобщението и същото се счита за връчено в този момент. Санирането
на допуснати нарушения в правилата за връчване на съобщения, което настъпва по
силата на законовата норма, е съществен аргумент в подкрепа на тезата, че
утвърдената форма на образците на съдебни книжа има препоръчителен характер.
Допустимостта на поправяне на нередовности при връчването с оглед на начина,
връчителя и получателя, е основание да се приеме, че ако съобщението е
достигнало до адресата, същото е надлежно връчено, независимо, че не е
изготвено в утвърдената форма по Наредба № 7/08 г.
С
други думи – целта на връчването е
съобщението да е стигнало до адресата и
в този смисъл не е допустимо длъжникът да
се възползва повторно от предоставените
с оглед на неговата защита срокове ,като откаже
получаването на документите и
впоследствие се яви за получаването им
след две седмици /това означава ,че всеки може да откаже получаването на допументи и да се яви за тях в по-късен
,произволно избран от него момент ,каквато не е целта на закона ,а и
представлява злоупотреба с право/.
Затова
и в настоящия случай следва да се приеме
,че поканите за доброволно изпълнение са
надлежно връчени на двете дружества на
23.12.2019 г. .Дори и да се приеме ,че е налице хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК /когато връчителят не намери в
канцеларията на търговеца някой ,който е
съгласен да получи съобщението / и не е разполагал с информация относно
качеството на лицето С. Н. Н. /между другото – получил впоследствие книжата от
името на двете дружества /,то е следвало да залепи уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и търговецът е следвало да получи книжата в
двуседмичен срок в канцеларията на
ЧСИ/като тогава срокът за получаване на книжата е изтекъл на 06.01.2020 г. и за
подаване на частната жалба-на 20.01.2020г.,а същата е подадена чрез куриерска
фирма на 21.01.2020 г./.Самият факт ,че
явяването в кантората на ЧСИ за получаване на ПДИ е извършено по толкова формален начин –в
присъствието на нотариус ,свидетелства на
факта ,че длъжникът е целял да си
осигури доказателство за редовно връчване на книжата на по-късна ,избрана от
него дата ,а това е недопустимо и
действително граничи със злоупотреба с права ,което не може да бъде толерирано
от закона.
Независимо
от горното частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството по издаване на изпълнителен
лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е
регламентирано в чл. 405- 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на
изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото
за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу
посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително
основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно
наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната
доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или
арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право.
Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото
производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при
реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за
законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на
материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален
въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз
основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от
съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо
нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително
изпълнение.
В
случая ,след допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановената
заповед № 255 за изпълнение на парично задължение въз иснова на документ по чл.
417 ГПК от 20.09.2017 г.по ч.гр.д. № 427/2017 г. , с определение № 1695/17.09.2019
г. постановено по ч.гр.д. № 1293/2019 г. ,Бургаският окръжен съд връща целото на Царевски районен съд за издаване на нов изпълнителен лист .
В
тази хипотеза Царевският районен
съд ,спазвайки указанията на
по-горната инстанция ,е издал
изпълнителен лист въз основа на цитираната заповед № 255 от 20.09.2017
г. за незабавно изпълнение на парично задължение съобразно определението на
окръжния съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка.Въпросното
определение на БОС е окончателно и не подлежи на обжалване и изпълнителният лист е издаден в
съответствие с обективираната в него вола на съда .Освен това – в настоящата
хипотеза не става въпрос за издаване на изцяло нов изпълнителен лист ,а за
издаване на такъв с оглед поправка на фактическа грешка в заповедта за изпълнение .Тук не става дума
за издаване на изпълнителен лист по
молба по реда на чл. 405 от ГПК .Затова и към момента на произнасяне на БОС относно наличието на ЯФГ в
заповедта за изпълнение и към момента на даване на указания на ЦРС за издаване на нов изпълнителен лист съобразно поправката
на фактическата грешка ,нова ,повторна преценка
за редовността на акта съгл.чл.
406 от ГПК не се дължи ,доколкото такава вече е била извършена при издаване на
процесната заповед за изпълнение. В
самото определение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът сочи,че подаденото заявление е“преценено като редовно от външна
страна и е изцяло удовлетворено от
РС“.Поради това и доколкото вземането е същото ,окръжният съд е постановил
исканата поправка .Верно е ,че междувременно
разпореждането за незабавно изпълнение и издаденият изпълнителен лист са
били обезсилени ,с което е следвало да
се съобрази съдът при постановяване на определението си ,но в тази връзка
настоящият съдебен състав счита ,че трябва да се подчертае следното: Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение , по реда на обжалването му, не води до
обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея
ИЛ. Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение
е, че самата издадена заповед по чл. 417 ГПК вече не подлежи на незабавно
изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и интереса от висящото
производство по установителния иск и съответно изключва правен интерес от осъдителен
такъв. В тази насока е и изричната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Р № 141 от
06.11.2014 г. по т. д. № 2706/2013 на ВКС, Първо т. о. на ТК и други,като в цитираното решение се сочи :“С
решението по установителния иск по чл.422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо
относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената
заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато съществуването на
вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на
изпълнение. Изпълнителният лист се издава на основание чл.404, т.1, пр.3 ГПК,
ако заповедта е по чл.410 ГПК, респ. изпълнителните действия продължават, ако
заповедта е по чл.417 ГПК, без да се издава нов изпълнителен лист. Ако с
решението искът бъде отхвърлен, то заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не
влиза в сила и въз основа на нея не се издава изпълнителен лист, а ако
заповедта е издадена по реда на чл.417 ГПК изпълнението се прекратява съгласно
чл.422, ал.3 ГПК, без да е необходимо обезсилване на издадената заповед за
изпълнение и изпълнителния лист – т.13 на ТР № 4/13г. на ОСГТК.
Обезсилване на заповедта на изпълнение и на
издадения изпълнителен лист е допустимо в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК, както
и при прекратяване на производството по установителния иск /т.13 на ТР № 4/13г.
на ОСГТК/. С преминаването от установителен към осъдителен иск не се
постановява прекратяване на производството по делото, както и изменението на
иска в този случай не би могло да се разглежда като непредявяване на
установителен иск в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. В тази хипотеза
заповедта за изпълнение не е обезсилена поради липсата на законовите
предпоставки за това, но и същата не би могла да влезе в сила на основание на
решението по осъдителния иск, предвид на изричното разпореждане, че същата
влиза в сила с влизане в сила на съдебното решение за установяване на
вземането.“
Следователно
–отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не отрича изпълняемото
вземане ,в какъвто смисъл се възприема то от частните жалбоподатели .В случая
отменено е разпореждането за незабавно изпълнение ,а то само по себе си не е сред изброените в чл.404 от ГПК изпълнителни основания,въз
основа на които се издава изпълнителния
лист .Изпълнителното основание е заповедта за изпълнение ,която в случая
съществува ,върху нея е извършено отбелязване за допусната поправка на очевидна
фактическа грешка и издаването на нов
изпълнителен лист ,отразяващ съответната поправка .След приключване на производството по чл. 422 от ГПК /за
какъвто иск има данни ,че е заведен в
настоящия случай/ще се установи със сила на пресъдено нещо дали заповедта за изпълнение удостоверява
валидно вземане или не и към настоящия момент всякакви доводи в тази
насока са необосновани .
Затова не могат да бъдат споделени доводите в
частната жалба както основно отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение,
така и че в правния мир съществували два изпълнителни листа въз основа на едно
и също изпълнително основание . Всъщност ,както стана дума по-горе , районният съд
не е бил компетентен да се отклонява от
указанията на окръжния съд и да ги
изменя ,още повече ,че не става дума по
първоначално издаване на изпълнителен лист , а за поправка на допусната
в него очевидна фактическа грешка.Що се
касае до доводите относно наличие на
фактическа грешка в определението на съда от 17.09.2019 г./молбата за поправка
на такава грешка е била отхвърлена с определение от 23.04.2020 г. на БС
/,относно извършване на разпределение по
повод осъществена публична продан по
изп.д. № 85/2016 г. ,както и аргументите по същество на спора между страните
,те са правно ирелевантни за настоящото дело и ще бъдат разрешение от висящото
между страните исково производство /по което жалбоподателите могат да искат и
спиране на изпълнението /.
С
оглед на горното настоящият съдебен
състав счита частната жалба за неоснователна ,поради което същата следва да
бъде отхвърлена .Затова Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 404/24.01.2020
г. по описа на РС-Царево , на „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС„ ООД,ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление –обл.Кюстендил ,община Дупница,гр.Дупница
,ул.“Страхил войвода „ № 3 и „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 3„ЕООД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление –обл.Кюстендил ,община Дупница,гр.Дупница ,ул.“Страхил
войвода „ № 3 ,представлявани от адв.
Ненчо Георгиев Такев ,съдебен адрес – гр.Пловдив ,ул.“Цар Калоян „ № 8,ет.6 против разпореждане № 1043 от 19.09.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 427/2017 г. по
описа на Районен съд -Царево , с което е
постановено издаване на изпълнителен
лист въз основа на заповед №
255/20.09.2017 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 427/2017 г. на ЦРС съобразно определение № III-1695/17.09.2019 г.
по в.ч.гр.д. № 1293/2019 г. на БОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.