№ 883
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200012 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-010994/23.11.2021 г., издадено от *** при
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което Х.Г.Г., с ЕГН:
**********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 200.00 лева за нарушение
на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец – за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. в ЗДвП.
Жалбоподателят, оспорва правилността и законосъобразността на
издаденото срещу него НП и моли същото да бъде отменено. Твърди се, че
същият не е разбрал кой закон се твърди да е нарушил, като в тази връзка се
твърди, че в АУАН и НП липсва посочване на относимата материална уредба.
Излага и възражения по същество на нарушението по чл. 23 ЗДвП, твърдейки,
че ПТП е настъпило в следствие на рязкото спиране на движещия се пред
него автомобил, както и по чл. 123 ЗДвП, твърдейки, че е напуснал
местопроизшествието, след като е уточнил обстоятелствата около
настъпването му с другия участник в инцидента. В тази връзка се твърди, че
1
същият е репарирал причинената щета на другия автомобил, поради което
неправилно е бил санкциониран след това. Предвид това се иска отмяна на
обжалваното НП. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив,
оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде
потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 26.10.2021 г., около 17.00 часа, свид. А.Ц. се движила със своя л.а.
„***“ с рег. № *** по бул. „България“ в град Пловдив, посока изток-запад. По
същият маршрут се движил и жалб. Х.Г., който управлявал л.а. „***“ с рег. №
***. Същият се движил непосредствено след свид. Ц.. Достигайки до
кръстовището с бул. Васил Априлов, свид. Ц. щяла да направи десен завой,
когато светофарът светнал червен сигнал, поради което същата спряла. В този
момент жалб. Г. не успял да спре управлявания от него автомобил и между
него и този на свид. Ц. настъпил удар, като автомобилът на жалбоподателя
ударил с предната част автомобила на свид. Ц. в задната част. Двамата водачи
завили на дясно, за да не пречат на движението и започнали да разговарят за
действията, които да се предприемат. От своя страна свид. Ц. се обадила на
***, за да му съобщи за случилото се. Тъй като същият се намирал в близост,
той също дошъл на мястото на инцидента. От своя страна жалбоподателят Г.
предложил сума пари, за да репарира причинените от него вреди. Свид. Ц.
обаче не била съгласна да ги приеме и настоявала да повикат екип на Пътна
полиция, защото другия водач – жалбоподателят - миришел на алкохол.
Последният обаче не бил съгласен в спора да се намесва полицията, поради
което се качил с своя автомобил и напуснал местопроизшествието в
неизвестна посока. Свидетел на тази ситуация отстрани станал свид. А.П.,
който в този момент разхождал кучето си в близката градинка. След като
видял, че неговият *** – жалб. Г. напуска мястото навредим, същият
продължил с разходката си и спрял да наблюдава последващите действия на
свид. Ц.. От своя страна последната съобщила за инцидента на тел. 112 и на
мястото бил изпратен полицейски екип, който й извършил тест за употреба на
алкохол. Тестът бил отрицателен. В последствие същата подала жалба срещу
другия водач, посочвайки номера и модела на управлявания от него
автомобил. Същият бил установен и след оглед на двата автомобила и
2
снемане на обяснения от двамата водачи, било преценено, че жалб. Г. е
допуснал две административни нарушения, поради което *** – свид. Й.К.,
пристъпил към съставянето на АУАН за извършени нарушения на чл. 23, ал. 1
ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН
било издадено процесното НП, с което жалбоподателят Г. бил санкциониран с
глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, както и с
глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец – за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свид. Ц., която в подробен и подреден разказ е
пресъздала процесните факти. Въпреки че достоверността на нейните
показания се подлага под съмнение от страна на повереника на
жалбоподателя, като се твърди материален интерес да се поддръжа подобна
версия, съдът не констатира по делото наличието на данни, които да
обосновават извод в подобна насока. Точно обратното – нейните показания се
намират пълно съотвтетствие с всички събрани по делото доказателства –
Протокол за ПТП, Обяснения, Докладна записка, в това число с показанията
на актосъставителя в частта досежно констатираните щети по двата
автомобила, в това число с показанията на свид. П., който е потвърдил, че на
процесните дата и място е имало ПТП между установените двама водачи,
както и че в един момент жалб. Г. е напуснал мястото на инцидента. Нещо
повече – показанията на тази свидетелка намират съответност дори и в
изложеното в жалбата досежно факта на настъпилото ПТП и факта, че
жалбоподателят пръв го е напуснал. Единственото разминаване се констатира
в причината за това. В тази връзка от една страна са показанията на свид. Ц.,
според която жалбоподателят е бил употребил алкохол и е бил против
намесата на полицията, а от друга – според жалбоподателя – същият бил
възстановил причинените вреди със сума пари, поради което напуснал
мястото на инцидента, поради липсата на разногласия по него. Преди всичко
следва да се посочи, че обстоятелството дали жалбоподателят е дал или не
сума пари на свид. Ц. се явява ирелевантно за съставомерността на вменените
във вина на жалбоподателя нарушения, поради което, макар за това
обстоятелство да са налице противоречия, съдът намира, че изследването и
установяването му по никакъв начин не би допринесло за правилното
3
решаване на делото. От значение за последното е еиднствено установяването
на факта дали на процесните дата и място жалбоподателят, неспазвайки
нужната дистанция, е допуснал ПТП с движещ се пред него автомобил и дали
в последствие същият, въпреки наличието на разногласия, е напуснал ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът и на двата въпроса в случая
е положителен. Този извод се налага с най-голяма категоричност от
показанията на свид. Ц., за която не се установи причина да цели да навреди
на положението на жалбоподателя с поддържането на неверни показания,
нещо което не може да се каже за последния, особено предвид внесените
данни от свид. Ц., че по време на комуникацията си с него, жалбоподателят е
миришел на алкохол. Последното не е обект на настоящето производство,
поради което съдът няма да се концентрира върху изследването на това
обстоятелство, но същото е несъмнена индиция за причината жалбоподателят
да напуснае местопроизшествието, респ. обяснява застъпената гражданска
позция на свид. Ц. и желанието й този водач да получи съответно наказание.
Въпреки опитите на повереника на жалбоподателя, да внесе нотка на
критичност по отношение на едно такова поведение, настоящият съдебен
състав оценява същото като похвално, тъй като несъмнено една такава
гражданска позиция и нетърписмост към водачи, които със своето поведние
създават опасност за движението по пътищата е в полза на обществото,
особено когато съществуват и съмнения за употреба на алкохол. Ето защо
съдът даде пълен кредит на показанията на свид. Ц., тъй като не намери
причина за обратното, за разлика от твърденията на жалбоподателя, който има
пряк интерес да отрича факта на извършените от него нарушения. С пълен
кредит се оцениха и показанията на актосъставителя К., доколкото също не се
установиха причини за обратното. Съдът кредитира и показанията на свид.
П., доколкото относно подлежащите на установяване в настоящето
производство факти и обстоятелства – същите се явяват съответни и
еднопосочни на кредитираните по-горе доказателствени източници.
Единственото несъответствие съдът констатира досежно твърдението на свид.
П., че е видял предаване на сума пари от жалбоподателя на съпруга на свид.
Ц., но вече бе посочено, че това обстоятелство не касае настоящето
производство, поради което изследването му е безпредметно.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства се обосновават следните птравни изводи:
4
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 23, ал.1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко . Съгласно чл. 179, ал. 2, т. 2 ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл. 123,
ал.1, т. 3, б. в ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Съгласно
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до
6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
По категоричен начин в настоящето производство се установи, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят, като водач на МПС
не е спазил нужната дистанция с движещ се пред него автомобил – този на
свид. Ц., в следствие на което е настъпил удар между двете МПС. Несъмнено
виновен за това е именно жалбоподателят, защото законът е вменил в
задължение на движещия се отзад водач да спазва нужната дистанция така
щото дори при рязко спиране на движещ се пред него автомобил, същият да
може да спре. В случая несъмнено жалбоподателят не е спазил тази
дистанция, в следствие на което между управлявания от него и от свид. Ц.
автомобили е настъпило ПТП. Правилно при това положение същият е бил
подведен под отговорност за това свое поведение. Правилно и
законосъобразно е бил определен и размерът на санкцията, която да му се
наложи, който се явява фиксиран и неподлежащ на редуциране.
Със същата такава степен на несъмненост се установи и фактът на
другото нарушение, а именно на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП. В
тази връзка пак от показанията на свид. Ц., а косвено и от тези на свид. К. и
на приложените по делото писмени доказателства, се установи, че след
възникване на процесното ПТП, от което са настъпили имуществени вреди,
жалбоподателят е напуснал същото, без да изчака идването на органите на
реда, въпреки наличието на противоречия около възникналото ПТП. Фактът,
5
че ПТП е настъпило е безспорен – същият не се оспорва дори и от
жалбоподателя. Безспорно от ПТП са били причинени имуществени вреди –
доказателство за това е желанието на жалбоподателя да ги репарира.
Безспорно е имало и противоречия между водачите относно обстоятелствата
около настъпването на ПТП и в тази връзка данни за такива се откриват дори
и в жалбата на жалбоподателя, който твърди, че причината за настъпване на
ПТП е в поведението на свид. Ц. – същата спряла рязко. Както бе посочено
по-горе, обаче, задължението за спазване на дистанция цели именно
избягване на подобни ситуации в хипотеза на рязко спиране на предния водач
и не случайно и законодателят си е послужил точно с такава формулировка -
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко. При това положение и като намира, че и това нарушение се доказва по
несъмнен начин, настоящият съдебен състав счита, че правилно и
законосъобразно жалбоподатетял е бил подведен по отговрност и за него.
Правилно и законосъобразно е бил определен и размерът на санкцията. Видно
е, че същата е в законосутановения минимум, поради което липсва
възможност, а и основания за по-нататъшно редуциране.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. В тази връзка следва да се посочи, че се
явяват несподелими изложените в жалбата оплаквания за липса на коректно
посочване на нарушените правни разпоредби, доколкото точно обратният
извод се формира от прочита на АУАН и НП.
Не са налице и основания за квалифициране на случая като
„маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от
обичайната за съответния вид. Касае се за извършени две нарушения, които
засягат изключително важни обществени отношения – сигурността на
участниците в движението по пътищата.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
6
жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-010994/23.11.2021 г., издадено от ***
при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което Х.Г.Г., с ЕГН:
**********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 200.00 лева за нарушение
на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец – за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. в ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7