Решение по дело №2673/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№ 187/ 20.03.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Кристина Стоева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2673 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от Г.А.Х. с ЕГН ********** ***; против Х.В.Г. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на 20.07.2013 г. предоставил на ответника паричен заем в размер на 8 000 лева, който поел задължението да му върне сумата на 26.08.2013 г. За достоверност, ответникът му подписал запис на заповед. Въпреки многократните разговори и обещание от ответника, същият не му възстановил сумата. Поради това на 03.07.2018 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което образувано било ч.гр.дело № 1644/2018 г. на ХРС. Ответникът се възползвал от правото си по чл.414 от ГПК и депозирал възражение. Т.к. до предявяване на иска ищецът не получил заемната сума, за него налице бил правен интерес от завеждане на настоящото дело. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата от 8 000 лв. главница, както и 1 505,23 лв. обезщетение за забава за периода 26.08.2013 г. – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане, както му присъди и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, като поддържа исковете си и иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани. В хода на устните състезания променя позицията си относно процесното каузално правоотношение, т.к. сумата била дадена с оглед евентуална покупка на жилище, която не се състояла. Договорът за дарение между страните бил развален, ищецът и неговата съжителка загубили собствеността си, което наложило снабдяването им с процесния изпълнителен лист.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск като неоснователен. Преди всичко възразява, че искът е погасен по давност, както за главницата така и за обезщетението за забава. Приложим бил чл.531 ал.3, вр. чл.537 от ТЗ, според който исковете по менителницата срещу платеца се погасявали със специалната 3-годишна давност, а не с общата 5-годишна по чл.110 от ЗЗД. В случая падежът на записа на заповед бил 25.08.2013 г., при което при подаване на заявлението по чл.417 от ГПК посоченият срок бил изтекъл още на 25.08.2016 г. Ето защо в случая, дори и при довод за наличие на каузално правоотношение, спрямо което записът да има обезпечителна функция – искът бил погасен по давност и на това основание следвало да се отхвърли като неоснователен. В тази насока била и цитирана от ответника практика на ВКС. На следващо място, според ищцовите твърдения, вземането по записа на заповед произтичало от конкретно каузално отношение между страните – договор за заем, изпълнението на което било обезпечено с издаването на записа. Ответникът оспорва, че между страните е налице такова правоотношение. Договорът за заем бил двустранен и реален, като се сключвал в момента, в който договорената сума е реално предадена от заемодателя на заемателя. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си с допустимите от закона доказателствени средства. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание той се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло. По делото не се доказало соченото от ищеца каузално правоотношение – договор за заем. Същевременно, вземането било погасено по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На 20.07.2013 г. в гр. Хасково ответникът в настоящото производство е издал запис на заповед, по силата на който безусловно се е задължил да заплати на ищеца на падеж 25.08.2013 г. сумата от 8 000 лв. Записът съдържа подпис на своя издател. Същият е приложен в оригинал към заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 13011/03.07.2018 г., по повод на което е било образувано производство по ч.гр.дело № 1644/2018 г. на ХРС. В т.9 б.“в“ и в т.12 от заявлението си, заявителят изрично е посочил, че вземането му произтича от договор за заем на парични средства, които не били върнати в определения срок. Съдът е издал заповед № 730 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018 г., с която е разпоредил, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищец сумите от 8 000 лв. главница, представляващи неизплатена сума по договор за паричен заем, както и 505,23 лв. обезщетение за забава за периода 26.08.2013 г. – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски от 190,10 лв. за държавна такса. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В рамките на указания му на 12.10.2018 г. 1-месечен срок, заявителят е предявил на 09.11.2018 г. настоящия си установителен иск. Последвало е определение № 1698/26.11.2018 г. по процесното ч.гр.дело, с което в издадената заповед за изпълнение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка - в диспозитива й да се чете -  сумата от 1 505,23 лв., представляващи мораторна лихва за периода 26.08.2013 г. – 03.07.2018 г.

По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на А. И. П., негова съжителка на съпружески начала от над 10 години. Те двамата дали на ответника сумата от общо 12 000 лв. през м.08.2013 г., т.к. имали уговорка за закупуване на жилището на ответника, което сторили. Сделката обаче оформили с дарение и сега се водело дело за развалянето му, при което ищецът и свидетелката си искали дадените пари обратно, защото ответникът си вземал жилището. Ищецът лично предал сумата на ответника и св. П. присъствала на това, като и тя лично преброила парите, предвид на което знаела размера им. Тогава оформили дарението.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Искът е допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен. В конкретния случай между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение по повод процесния запис на заповед, съдържащ необходимите по закон - чл. 535 от ТЗ седем реквизита, което не е и спорно по делото, т. е. спазена е предвидената в закона форма, която е форма за действителност. Това правоотношение обаче не е поначало абстрактно, а възниква, за да се постигне определена цел и най-често, както и в случая, служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение. След проверката на формалната страна на записа на заповед, следва по същество да се проверят фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението по каузалната сделка, респ. за съществуването или не на вземането по нея. В тази връзка, преди всичко следва да се посочи, че изцяло недоказана остана тезата на ищеца, че това каузално правоотношение между него и ответника е представлявало договор за заем, по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД. Не се събраха каквито и да било данни по делото, нито има твърдения на ищеца, за наличието в случая на съществените елементи на този вид договор. Нещо повече, самият ищец в хода на устните състезания промени позицията си относно процесното каузално правоотношение с твърдение, че процесната сумата всъщност била дадена с оглед евентуална покупка на жилище, която не се състояла. Същевременно, твърденията му за наличие на договор за заем се поддържат, както в заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата му молба, съществуването на каквото правоотношение между страните по делото не се установи. Съгласно дадените в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл.422 ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, както е в случая - всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154 ал.1 от ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Предвид така изложената задължителна съдебна практика, съдът разгледа доводите и възраженията на страните за каузалните им правоотношения, предвид на които и на събраните по делото доказателства приема за недоказано съществуването на соченото от ищеца заемно правоотношение между него и ответника. Напротив, установи се, че процесната главница е част от обща сума, дадена от ищеца и от неговата съжителка на ответника, като цена на закупен от тях негов недвижим имот, която сделка обаче прикрили с договор за дарение. В тази връзка е издаден и процесният запис на заповед. Изложените съображения са достатъчни, за да се приеме искът за главницата за неоснователен и недоказан.

Но дори и да не се споделят горните изводи на съда, допълнителен аргумент за отхвърляне на предявения иск за главницата е погасяването на вземането по давност. Прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му се погасява с тригодишната давност по чл.531 ал.1, вр. чл.537 от ТЗ. В тази връзка е и трайната съдебна практика на ВКС - решение № 24/01.08.2017 г. по т. дело № 2709/2015 на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 102/23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г. на ВКС, ТК, І-во ТО, и др. Процесният запис на заповед е платим на изрично посочен в него падеж - 25.08.2013 г., от който момент задължението на издателя за плащане на сумата е станало изискуемо и считано от тази дата започва да тече  срокът  по чл.531 ал.1, вр. чл.537 от ТЗ. Този 3-годишен срок е изтекъл далеч пред датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2018 г.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата.

Предвид изложените съображения, като изцяло неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят предявените искове. С оглед на това и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 730 лв. за адвокатско възнаграждение.

             Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.А.Х. с ЕГН ********** ***; против Х.В.Г. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по запис на заповед, издаден на 20.07.2013 г. в гр. Хасково с падеж на 25.08.2013 г. - сумата от 8 000 лв. главница, както и 1 505,23 лв. обезщетение за забава за периода 26.08.2013 г. – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане; за които суми е била издадена заповед № 730 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1644/2018 г. на ХРС, в която заповед е допусната очевидна фактическа грешка с определение № 1698/26.11.2018 г. по същото ч.гр.дело.

 

 

          ОСЪЖДА Г.А.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 730 лева, представляваща деловодни разноски.  

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.