№ 2513
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100501227 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Р. А. Ч. срещу решение № 17643/30.10.2023
г. по гр.д. № 8508/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 333,16 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г.
до 30.04.2019 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно
със законната лихва от 10.08.2021 г. до погасяването; 11,01 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. до погасяването.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не е
потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането
на цената им. Счита също така, че в имота не е предоставена топлинна услуга с цена в
размер на присъдената сума. Оспорват дължимостта на присъдената главница за
дялово разпределение. Освен това, счита, че част от задължението за главница е
погасено по давност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено, като
претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 361,11 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 10.08.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 11,01 лв., представляваща цена за дялово разпределение
за периода от м.07.2018 г. до м.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
10.08.2021 г. до погасяването; 96,89 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; 2,87 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 333,16 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № *******, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до погасяването; 11,01 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до
м.05.2019 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до погасяването.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
облигационно отношение между страните, дали ищецът „Топлофикация София” ЕАД е
предоставило топлинни енергия с цена в размер на присъдената сума, както и дали
задълженията са погасени по давност.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106/13.06.2003 г. по
н.д. № 459/2003 г. по описа на нотариус В.Ч., въззивникът Р. А. Ч. е придобила
собствеността по отношение на процесния имот, като съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 72/07.06.2019 г. по н.д. № 67/2019 г. по описа на
нотариус Е.И., Р. А. Ч. се е разпоредила с имота, като го е продала на трето за процеса
лице. Следователно, в процесния период – от м.05.2017 г. до м.05.2019 г., въззивникът
2
е бил собственик на имота, в който ищецът твърди да е предоставял топлинни услуги.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответника (въззивник в настоящото производство) да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за
писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия. От заключението по назначената съдебно –
техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият
имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота в
процесния период има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
3
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях
права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а
ответникът – да заплаща цената ѝ.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като
обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената
топлинна енергия в имота за периода от м.05.2017 г. до м.04.20219 г. възлиза на сумата
в размер на 436,48 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане
на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и
предвид датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който
момент се счита предявена исковата молба – 10.08.2021 г., то в случая погасени по
давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.05.2018 г. Районният съд е уважил възражението за давност за
периода от м.05.2017 г. до 10.08.2018 г. Предвид липсата на жалба от страна на ищеца
в частта, касаеща задължението за периода от 01.06.2018 г. до 10.08.2018 г., то искът за
главница не може да бъде уважен за посочената част, въпреки че въззивният съд
4
намира, че за този период задължението не е погасено по давност.
Изискуемото задължението за периода от м.08.2018 г. до м.04.2019 г. възлиза на
сумата в размер на 333,16 лв., съгласно СТЕ, от което следва, че решението в частта,
касаеща иска за главница за топлинна енергия, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 г. до м.05.2019 г. е 11,01 лв., до която сума искът се явява основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция
в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17643/30.10.2023 г. по гр.д. № 8508/2023 г. по
5
описа на СРС, 66 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р. А. Ч. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 333,16 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от
10.08.2021 г. до погасяването; 11,01 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.05.2019 г., ведно със законната лихва от
10.08.2021 г. до погасяването.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6