Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 263
гр. ВРАЦА, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публичното заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`318 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
И. Б. И. ***
с ЕГН **********, е подал въззивна
жалба против решение №253/22.03.2019 г
по гр.д.№ 4794/18 г по описа на ВРСъд, с което решение предявения от него
против В.Ш. иск за сумата от 2000 лв
дадена на основание договор за заем , е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на
ВРСъд е неправилно, тъй като решаващият съдия неправилно бил възприел фактите
по делото, а именно ,че в тежест на ответника Ш. било да докаже ,че
на въпросната дата 18.10.2017 г не е бил във Враца, за да подпише процесната
запис на заповед за сумата от 2000 лв, което не било сторено.
Според жалбоподателя безспорно било доказано по делото ,че ответникът е
пребивавал във Враца в деня на подписване записа на заповед и че неправилно
ВРСъд бил приел,че записа на заповед е диспозитивен частен документ, тъй като
това е свидетелстващ частен документ имащ доказателствена сила само когато с него автора удостоверява
неизгодни за себе си факти.
Освен това ВРС бил нарушил чл. 164 ал.1 т.4 и 6 от ГПК като бил допуснал
свидетелски показания относно опровергаване на процесната запис на заповед.
Моли се решението на ВРСъд да бъде отменено
изцяло и се постанови друго с уважаване изцяло исковата претенция от 2000 лв,
законната лихва и разноски за двете съдебни
инстанции.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания. Приложено е за сведение решение на ВКС от 2015 г
В срока за отговор на въззивната жалба такъв
не е постъпил от страна на ответника- въззиваем.
Съд. състав
приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
в законния срок от страна с правен
интерес на обжалване ,срещу акт от
категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е о с н о
в а т е л н а.
Пред ВРСъд И.Б.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен
адресат адв.Р.Т. *** ,е предявил против В.Н.Ш. с ЕГН ********** *** иск за
сумата от 2000лв,която бил дал в заем на ответника с падеж 18.10.2018 г, за
която Ш. му подписал запис на заповед.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. О.К.
като проц. представител на Ш. , е оспорил иска, заявявайки ,че такъв договор за
заем не бил сключван между страните по
делото, но доколкото това е подписа на ответника бил подписал празен лист.
По делото са били представени
писмени доказателства- епикризи за лечение на ответника и др. Разпитани били и
двама свидетели Ц.Ц. от страна на ищеца и св. М.Х.- от страна на ответника.
С оглед доказателства ВРСъд е приел
, че иска е неоснователен и неоказан и като такъв е отхвърлен със законните последици.
Въззивният състав от фактическа страна приема следното: по
делото е приложен запис на
заповед,издаден на 18.10.2017 г. в
гр.Враца,с който ответникът се е задължил да изплати сумата от 2 000 лв. на
ищеца,на 18.10.2018 г. на посочен адрес в гр.Враца
до 21ч. както и 4 бр. епикризи от Многопрофилна болница за активно
лечение по неврология и психиатрия ”Св.Наум” гр.София, видно от които
ответникът е постъпвал за лечение от 09. до 30.05.2017 г.,от 18.10. до
07.11.2017 г.,от 08. до 22.05.2018 г. и от 26.10. до 07.11.2018 г.,с водеща
диагноза ”смесено личносно разстройство”.
Приложено е и експертно решение
№0251/030/23.03.2018 г. на НЕЛК по психични болести,с което на ответника е
определена трайно намалена работоспособност в размер на 75% за срок от 3 г.,с
водеща диагноза ”смесени и други разстройства на личността;
Към доказателствата е приобщен и договор
за продажба на МПС от 2017 г.,с нот. заверка на подписите от нотариус с район
на действие ВРС Е.С. на 26.10.2017
г. в 16.20 ч.,с който ответникът е продал на ищеца лек автомобил Мерцедес Б 180
ЦДИ за сумата от 200 лв както и дубликат на приходен касов ордер от 11.08.2017
г., видно от който ответникът е заплатил данъка на автомобила.
Разпитан е като св. Ц.Ц.- приятел
на ищеца И.И. и на лицето Д.Т. ,която също в негово присъствие дали и
двамата по 2000 лв на Ш., а той извадил подготвена запис на заповед, която дал като
парите били за негово лечение, тъй като имал рак и умирал.
Св. М.Х. познавал Ш. от дете .На 18.10.2017 г. ответникът имал записан
прием за постъпване/по негово желание/ в болницата ”Св.Наум” в гр. София .На
тази дата твърди , че от 7.45 ч. до 14
ч. били заедно в клиниката.Докторката казала,че ответникът не е в тежко
състояние и че ще го остави на дневен стационар - сутрин да отива и да стои по
2-3 часа и на следващия ден отново да идва.
На 22.10.2017 г вечерта ответникът се обадил от София на свидетеля Х. във гр.Враца, ,защото забравил някакви
документи.На 23.10.2017 г около 10.30 ч. ищецът и лицето Д.Т. го докарали обратно в гр.София.
След 4-5 месеца,ответникът се бил стабилизирал,бил споделил,че бил измамен седна сума пари, с друга сума от продажба на колата, а на 23.10.2017 г
всъщност бил отишъл да даде документите и ключовете на колата, като останал с
впечатление,че подписва документ за 10 000 лв. цена на продажба на ЛА. Бил споделил още,че от Д.Т. му бил поднесен документ с надпис ”амбулаторен
лист”.Тя го повдигнала леко,отдолу другите листове ги подписал без да знае
какво има на тях.
Сега имало дело в Прокуратурата.Вече
при следователя Ш. бил видял записа на
заповед ,после и втори запис на заповед.
Свидетелят твърди ,че ответникът винаги бил имал достатъчно пари,даже давал
на заем,не вземал в заем.Бил лекуван от 5-6 заболявания,но разходите били
покривани от Здравната каса.Страдал по починалата си майка и изпадал в
депресии.В такова състояние бил лесен за манипулиране.С ищеца се бил запознал
чрез Д.Т. ,с която всъщност се бил запознал при нейната майка,която била
адвокат.
С отговора е приложено и постановление на ВрОПрокуратура от
20.11.2018 г от което е видно, че по
жалба на Ш. е имало отказ за образуване
досъдебно производство, но отказа е отменен и няма данни дали са изпълнени
указанията на ОП-Враца към РП-Враца и
как е приключило досъдебното производство.
С оглед гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.От представения по делото запис
на заповед е видно,че ответникът В.Ш. се
е задължил да изплати на И.И.
сумата от 2000 лв на 18.10.2018 г в
гр.Враца на посочения адрес: *** до 21 ч./безусловно и без протест/.Според
жалбоподателя каузалното отношение между издателя и поемателя на процесната ценна книга е като обезпечение на даден паричен заем в
размер на 2000 лв. Ш. не отрича ,че това е неговия подпис върху записа на
заповед и факта ,че лично е изписал трите си
имена.
Не се доказват твърденията на Ш.
,че се е подписал на празен лист и не е знаел какво е написано после върху него.
2. От приложените епикризи по делото и решения на ТЕЛК е видно ,че ответника
страда от заболяване"налудно
разстройство" и е диагностициран с решение на ТЕЛК на 17.10.2017 със 71%
НТР, а на 23.03.2018 г със 75% НТР.
Наистина има епикриза по делото от
МБАЛ по неврология и психиатрия "Св.Наум"-София, в която е
посочено ,че Ш. е постъпил в болницата
на 18.10.2017 г,т.е. деня на подписване
записа на заповед, но без отразяване в колко часа? Видно е ,че през м. май 2017 и през 2018 г Ш. отново е бил на лечение няколко пъти
в същата болница, от която са приложени епикризи по делото. От св. Ц. се
установява ,че до 14 ч. със сигурност Ш.
е бил на 18.10.2017 г в от МБАЛ по неврология и психиатрия
"Св.Наум"-София,но за амбулаторно лечение т.е. за няколко часа на
ден.С оглед на това ВОС не споделя
тезата на решаващия районен съди,
че Ш. *** през целия ден на 18.10.2018 и не
е могъл да подпише процесната запис на заповед.
3. От показанията на св.Ц.- приятел на Ш. се
констатира ,че той е бил с него в болницата в София на 18.10.2017 г от 7 45 до
14 ч,когато са го приели на лечение
амбулаторно , но не и след това, което не доказва че целия ден ответника е бил
в София.Свидетелят е приятел на Ш. от дете, а Св.М.Х. пък е бил свидетел как И. и лицето Д.Т.
са му дали по 2000 лв, когато в офиса им казал, че е болен от рак и умира и
показал буца на гърдите си под носената от него тениска. Св.Х. заявява ,че след като е взел парите , Ш.
веднага им е дал и на двамата запис на заповед.
4. В КАЗУСА ИЩЕЦЪТ НОСИ ТЕЖЕСТТА ДА ДОКАЖЕ САМО ,ЧЕ ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД
Е РЕДОВЕН ОТ ВЪНШНА СТРАНА, А УСТАНОВЯВАНЕ НА КАУЗАЛНАТА ПРИЧИНА ЗА ИЗДАВАНЕТО
МУ Е САМО В СЛУЧАЙ, ЧЕ ОТВЕТНИКА ТВЪРДИ НЕЩО ДРУГО Т.Е. ЧЕ НЕ МУ Е БИЛ НУЖЕН
ЗАЕМ И НЕ Е ПОЛУЧИЛ ТАКЪВ.А Ш. твърди
точно обратното, че не е получавал заем от И.И..
Ищецът въвежда още с ИМ каузалното правоотношение между него и ответника , че
със записа на заповед се обезпечава дадения на Ш. паричен заем, поради
което Ш. трябва да докаже твърдението си ,че издадения запис на заповед
няма връзка с договор за за паричен заем,което не е направил по делото.
Записът на заповед по същността си е писмено обещание на длъжника, че ще
заплати на кредитора си, служи като доказателство, че менителничното задължение
съществува и е в обращаемост без да се сочат причините и основанията за това. С
въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие
на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, следва да се разкрие основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителният характер на ценната книга, като не бива да се
смесва с обезпеченията на вземанията по смисъла на глава VII от ЗЗД.
Обезпечението /менителничният документ/ може да бъде издаден преди,
едновременно или след възникване на обезпеченото задължение, поради което е без значение дали записа на заповед е бил издаден на 18
октомври 2018 г или преди 18.10.2018 или на друга дата.
Въз. състав се позовава и на практиката на ВКС, /Решение
№ 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., Т. К., І Т.О /според която недоказването
от ищеца на сключено с ответника каузално правоотношение по договор за заем,
посочен като причина за издаване на менителничния ефект, не съставлява
основание за отхвърляне на иска при констатирана редовност на записа на заповед
и независимо от предмета на защитата на ответника. В случая каузалното
правоотношение е доказано от св. Ц. и не се опровергава от св.Х. и епикризата
на МБАЛ "Св.Наум" ,че на 18.2017
Ш. е бил непрекъснато там, а не и в офиса на И. ***, където е подписал и
дал
на И. записа на заповед.
С оглед гореизложеното поради несъвпадение в изводите на въззивния съд и на първоинстанционния,
решението на ВРС следва да бъде отменено , а
предявения иск уважен със законните последици. При този изход ответникът
дължи на жалбоподателя направените от
него разноски за двете съдебни инстанции
в размер на 910 лв. Внесената гаранция не се присъжда в разноски, тъй като се
връща при поискване от вносителя след приключване на делото с влязло в законна
сила решение.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение № 253/22.03.2019 г по гр.д.№ 4794/18 г по описа на ВРС и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Н.Ш. *** да заплати на И.Б.И. *** сумата от 2000 лв /две хиляди/, представляваща заем ,по запис на заповед от 18.10.2017
г , ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба
/6.11.2018 г/ до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 880 лв/осемстотин и осемдесет /
разноски за двете съдебни инстанции.
На осн. чл. 290 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове:1/ 2/