Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 10609 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Д.Е.К. и Д.Р.К., действаща чрез своята майка и законен представител Д.К., против „Д.з.” АД *** субективно съединени осъдителни искове за сумата 250 000лв. за всяка ищца с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.03.2017г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 05.03.2017г. в землището на гр.Самоков пътно-транспортно произшествието между л.а.Фолксваген Поло с ДК № ******ХН, управляван от Р.Р.К., в който ищците били пътници, и л.а.Форд Фокус с ДК № ******, управляван от С.Д., причинено виновно от водача на втория автомобил. В резултат на произшествието починал Р.К.. Ищците са съответно съпруга и дъщеря на починалия, които твърдят да са претърпели неимуществени вреди. Били много сплотено семейство и неразделни, отношенията им изключително близки и основани на обич, доверие и взаимна подкрепа. Починалият бил грижовен и обичан от дъщеря си баща. Ищците приели загубата му много тежко и понастоящем изпитвали непрестанна мъка и страдание. Настъпили промени в психологичен план-забавена физическа и умствена дейност, загуба на апетит, подтиснато настроение, непрестанен плач, тревожност, загуба на концентрация и паметови способности. За тези болки и страдания претендират от ответника заплащането на обезщетение всяка по 250 000лв., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач. Претендират законната лихва от деня на ПТП до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете по съображения за недоказаност механизма на ПТП и осъществяване от застрахования при него водач фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Счита размера на претенциите за необосновано завишен и несъответстващ на действително претърпените вреди. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдение починалия да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Счита, че не дължи законна лихва от деня на увреждането като поддържа приложимост на разпоредбите на понастоящем действия КЗ. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Форд Фокус с ДК № ******, сключен през 2016г., с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди.

Не се спори факта на настъпилото ПТП на 05.03.2017г. на второкласен път ІІ-82, в землището на гр.Самоков, между този автомобил, управляван от С.Д., и л.а. Фолксваген Поло с ДК № ******ХН, управляван от Р.К., като последица от което последният починал. За произшествието е съставен Констативен протокол № 49/21.03.2017г. от длъжностно лице при РУ-Самоков, както и започнало досъдебно производство, което към настоящия момент не е приключило.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от приетия като доказателство протокол за оглед на местопроизшествие и заключение на вещо лице по изслушана САТЕ. Пътният участък бил със сухо асфалтово покритие и с двупосочно движение по една лента в направление. Мястото на удара се намира в края на десен завой по отношение посоката на движение от гр.София към гр.Самоков. В светлата част на денонощието, при нормална видимост, л.а.Фолксваген Поло се движил по дясната пътна лента в посока от гр.Самоков към гр.София. В същото време и условия на движение в противоположната посока от гр.София към гр.Самоков се движил л.а.Форд Фокус. В зоната на десния завой последният навлязъл в лентата за насрещно движение, при което възприемайки тази опасност водачът на л.а.Фолксваген Поло се насочил в дясно по отношение посоката си на движение, но независимо от това настъпил челен удар между двете превозни средства. Според експертното заключение скоростта на л.а.Форд Фокус преди удара е била 85.7 км./ч., а тази на л.а.Фолксваген Поло 60.5 км./ч., която и при двата е в границите на допустимата по закон. Към момента на възникване на взаимна видимост между водачите челната част на л.а.Форд Фокус е отстояла от мястото на удара на около 80м., а челната част на другия автомобил на около 56.70 м. като опасната зона е била 44.06м., поради което ударът за него е бил непредотвратим.

При горното съдът намира за установено осъществяване от застрахования при ответника водач фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. По делото не се твърди, а и доказателства за причината, поради която водачът на л.а.Форд Фокус е навлязъл в лентата за движение на л.а.Фолксваген Полов не са събрани, в частност за изпреварване, заобикаляне, препятствие или внезапно възникнала друга опасност наложила отклонението, поради което поведението му се явява противоправно, а с оглед презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД и виновно.

Наведеното възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от ответника е неоснователно. Доказателства починалият да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П не са ангажирани, а вещото лице по СМЕ сочи, че с оглед механизма на ПТП и получените травми е бил с поставен предпазен колан.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4/1968г./.

Ищците са съпруга и дъщеря на по починалия Р.К., поради което попадат в кръга от лицата имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р.К.се установява, че ищците също са пострадали при произшествието и поради тежкото си състояние за известен период били настанени в различни болнични заведения. Първоначално не знаели, че Р.К. е починал, тъй като смъртта му настъпила на път за болницата и непрекъснато питали къде е. Съобщено им било едва след като собственото им състояние било стабилизирано, като поради възрастта на втората ищца това било направено от психолог към болничното заведение. С оглед състоянието си не присъствали на погребението. Свидетелката сочи, че и двете приели много тежко смъртта на Р.К., както и това, че не могли да присъстват на погребението му. Преди инцидента били сплотено семейство, неразделни и всичко правели заедно. Съпрузите били щастливи, отношенията им основани на обич, взаимно доверие и разбирателство, а починалия много грижовен баща. След катастрофата ищците много тъгували, често плачели, дъщерята не искала да говори с никого, затворила се в себе си, не играела с децата както преди. Постепенно с времето възстановили нормалния си живот, но не по същия начин и споделяли липсата на техния  близък.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза е видно, че при научаване за смъртта на съпруга си Д.К. изживяла емоционален срив и състояние на отрицание като защитна реакция от загубата, което впоследствие започнал процес на осъзнаване невъзвратимостта на събитието. Изпитала силно притеснение за дъщеря си как ще приеме смъртта на баща си. В периода на възстановяване от собствените травми ищцата изпитвала чувство на себеобвинение за случилото се, както и вина за това, че не е шофирала тя. Вещото лице сочи, че към момента продължава да преживява силно загубата на съпруга си, тежко преживява емоционалната празнота, търпи емоционално лишаване от близостта с него и липсата на присъствието му в живота си. Тъгата й е силна и тежка.Емоционално наранената й психика се възстановява бавно, нуждае се от терапевтична намеса за преживяване на мъката и за достигане на психично равновесие.

По отношение ищцата Д.К. вещото лице по съдебно-психологичната експертиза сочи, че емоционалната й връзка към бащата била изградена и силна от грижите и присъствието му в живота й от раждането до неговата смърт. Приживе на бащата и двамата родители наложили ежедневие, възпитание и ритъм на живот, който повлиял изключително благоприятно за израстването и интелектуалното развитие на детето, които след инцидента били поддържани само от майката, при която се чувства спокойна, свободна и не е налице притеснение при комуникацията. Сочи, че и към настоящия момент детето показва чувство на тъга и страдание от загубата на баща си да бъдат заедно, да чувства защитата му, подкрепа и грижи за живота. За психологическа гаранция за цялостната представа на детето за самото себе си е от значение директните взаимоотношения с двамата му родители.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта в ПТП на техния съпруг, съответно баща. Съдът съобрази възрастта на починалия към деня на произшествието /47г./, възрастта на съпругата Д.К. /43г./ и на дъщерята Д.К. /11г./, много близките лични отношения между тях, които създали сплотено и щастливо семейство; установеният по делото интензитет на претърпените душевни болки от всяка от ищците поради внезапното настъпване на трагичното събитие, в което самите те са участвали; поддържането на този интензитет и впоследствие, отразило се негативно на психичното и емоционалното им състояние-постоянна тъга с болезнено осъзнаване невъзвратимостта на предишното положение, ограничение на социалните контакти, лишаване дъщерята от бъдещи грижи, обич и подкрепа от баща в процеса на израстване, лишаване от майката на любящ съпруг и притеснения свързани с поемането изцяло на родителските отговорности върху детето без бащата. При съобразяване на тези обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 120 000лв. за всяка ищца, до който размер исковете следва да се уважат.      

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 13.03.2017г., когато е получена претенцията за заплащане на обезщетение. Поради това искането на ищците за законна лихва за периода от деня на деликта-05.03.2017г. до 13.03.2017г. се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

С определение по чл.83, ал.2 ГПК ищцата Д.К. е освободена от заплащането на държавна такса за предявения от нея иск, а ищцата Д. К.освободена за разликата от 2000лв. до пълния предявен размер. По делото са представени доказателства за внасяне на този размер от държавната такса.

Ищците са направили разноски по делото от 600лв. за възнаграждения за вещи лица. Посочената в представения списък по чл.80 ГПК сума от 50лв. разноски за свидетел от 50лв., е внесена, но с определение на съда от 20.11.2018г. е постановено нейното връщане на страната. Тъй като посочените разноски са направени общо  и доколкото всяка ищца е предявила самостоятелен иск в идентичен размер, съдът приема в тази част тези разноски да се отнасят по равно за всяка една от тях-по 300лв. Разноските на първата ищца Д.К. възлизат на 2300лв. /платена част от държавната такса и възнаграждения за вещи лица/, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част ответникът следва да й заплати сумата 1104лв. Разноските направени от втората ищца възлизат на 300лв., като съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати сумата 144лв.

Ищците са представлявани от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.В.О. адвокатско възнаграждение общо от 6286.80лв. /по 3134.40лв. по исковете на всяка ищца/ съобразно уважената част.

Ответникът е направил разноски от 400лв. за възнаграждения за вещи лица. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 200лв. /за защита по исковете на всяка ищца/ в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 ГПК. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК с оглед отхвърлителната част ищците следва да заплатят на ответника разноски от 312лв. или всяка ищца по 156лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса за уважения иск на първата ищца от 2000лв., а за уважения иск на втората ищца 4800лв. или общо сумата 6800лв.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Е.К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********бл.********, сумата 120 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя съпруг Р.Р.К. следствие на ПТП настъпило на 05.03.2017г., ведно със законната лихва от 13.03.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 250 000лв., както и искането за законна лихва за периода 05.03.2017г.-13.03.2017г.

ОСЪЖДА Д.з.” АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Р.К., ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., с адрес гр.София, ж.к.********бл.********, сумата 120 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя баща Р.Р.К. следствие на ПТП настъпило на 05.03.2017г., ведно със законната лихва от 13.03.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 250 000лв., както и искането за законна лихва за периода 05.03.2017г.-13.03.2017г.

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ***, да заплати на Д.Е.К., ЕГН **********, от гр. София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 1104лв.

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ***, да заплати на Д.Р.К., ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., от гр. София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 144лв.

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, *** да заплати на адв.В.О.-САК с адрес ***, ж.к.********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 6286.80лв.

ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН **********, и Д.Р.К., ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., двете от гр.София, да заплатят на „Д.з.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК всяка по 156лв.

ОСЪЖДА  „Д.з.” АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 6800лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: