№ 897
гр. Перник, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720100142 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ срещу И. Е. И., с която са предявени по реда
на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 553,80 лева, от които: 172,66 лв. - задължение за
предходен период, формирано както следва: 98,55 лева - дължими за период 13.11.2020
г. - 04.12.2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +**** от
13.11.2020 г., от които сума в размер на 96,43 лева, представляващи частично
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 2,12 лв. по договор за лизинг
от 13.11.2020 г. за Базови аксесоари; 37,52 лв. - дължими за период 05.12.2020 г. -
04.01.2021 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 13.11.2020
г., от които сума в размер на 31,91 лева, представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 2,12
лв. по договор за лизинг от 13.11.2020 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 3,49
лв. за застраховки; 36,59 лв.. дължими за период 05.01.2021-04.02.2021 г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 13.11.2020 г., от които сума в размер
на 30,98 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 2,12 лв. по договор за лизинг
от 13.11.2020 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 3,49 лв. за застраховки;,
както и за сума в размер на 42.40 лв. - дължими лизингови вноски за периода
05.03.2021 г. – 04.04.2021 г. по договор за лизинг от 13.11.2020 г. за Базови аксесоари, и
сумата от 318,74 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 13.11.2020 г., от които 97,27 лв. - три
месечни такси и сума в размер на 221,47 лева за ALCATEL IS 2020 Dual Green,
1
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
преференциална цена, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 533,80 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 20.09.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2548 от 21.09.2023 г. по частно гражданско дело № 4447/2023 г. по описа на Районен
съд - Перник. Ищецът излага доводи, че с ответника са в облигационни отношения по
посочените договори, по които ответникът не е изпълнил свои парични задължения в
претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът И. Е. И. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК,
чрез назначен от съда особен представител – адв. Б. М., е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове, като прави възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва дължимостта на начислените неустойки, като поддържа, че
договорните клаузи, въз основа на които се претендират, са нищожни. Не оспорва
размера на претендираните суми. Съобразно изложеното е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ. Исковете са допустими, като предявени във връзка с
дадени указания от съда в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в указания от съда
едномесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото,
при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
описания в исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги от 13.11.2020
г.; 2) обем на предоставените на ответника далекосъобщителни услуги и цена на
същите. По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото, при условията на пълно и
главно доказване, валидно уговорени неустоечни клаузи от процесния договор,
осъществяване на основанията за начисляване на претендираните неустойки и размер
на същите. По исковата претенция с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1
ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по описания в исковата молба договор за лизинг на мобилно устройство за
базови аксесоари от 13.11.2020 г., 2) предоставянето на предмета на договора за лизинг
на ответника, 3) стойността на изискуемите лизингови вноски.
При доказване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и положителните факти, на
които основава своите възражения.
От представените по делото писмени доказателства – Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** от 13.11.2020 г., Договор за лизинг от 13.11.2020 г.
за Базови аксесоари, застрахователна полица № 10170345 „Смартфон протект“ от
13.11.2020 г., съдът намира за безспорно установено по делото наличието на валидно
2
възникнали облигационни правоотношения между страните по делото с посочените в
исковата молба параметри във връзка с горепосочените договори. Съществено е, че
обсъжданите договори са подписани от ответника, като положените подписи от негово
име на тях не са оспорени. За възникналите между страните валидни облигационни
правоотношения по горепосочените договори свидетелстват и описаните в исковата
молба и представени по делото фактура № **********/05.12.2020 г., фактура №
**********/05.01.2021 г., фактура № **********/05.02.2021 г., фактура №
**********/05.04.2021 г. От тях се установява също така, че през процесния период
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените
мобилни услуги, а ответникът е ползвал същите. Доказателство за това са и
приложените към всяка една от фактурите разпечатки, съдържащи данни за стойността
на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на
проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
От съдържанието на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от
13.11.2020 г., се установява, че е сключен за срок от 24 месеца, като е уговорено
ползване от ответника на абонаментен план при месечен абонамент сума в размер на
30,99 лв. за първоначалния срок на договора, както и предоставянето на мобилен
апарат марка Alcatel, модел 1S 2020 Dual Green. Посочено е, че общата лизингова цена
на апарата с абонаментния план възлиза на 9,99 лв., а цената на устройството без
абонамент е 319,90 лв., т.е отстъпката от страндартната цена е в размер на 309,91 лв. В
Раздел „Общи уловия“ е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му,
последният дължи неустойка за прекратяване в размер на не повече от месечните
абонаментни вноски за три месеца. Предвидено е, че в случай че са били налице
отстъпки в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, каквато
е процесната хипотеза, потребителят дължи и такава част от разликата между цената
на стандартното устройство /в брой, без абонамент/ и заплатената от него при
предоставянето му. С подписването на договора ответника е удостоверил получаването
на описаното в него мобилно устройство.
Между страните е сключен и договор за лизинг на базови аксесоари на обща
стойност 50,97 лв., по заявка № ********* с предмет движими вещи, описани в
табличен вид в чл. 1. Получаването им от ответника във вид, годен за употреба, е
удостоверено с подписа му, съгласно чл. 4. Съгласно чл. 1, ал. 1., ищецът, в качеството
на лизингодател, се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно
ползване описаните в договора движими вещи, като е предвидена в чл. 1, ал. 2 и
възможност лизингополучателя да придобие собствеността върху тях при посочени в
договора условия.
След анализ на съдържанието на гореописаните договори, съдът приема, че
същите не съдържат неравноправни и/или нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗЗД,
каквито твърдения са изложени в депозирания писмен отговор.
Възражението на ответника, че процесните клаузи за неустойки са нищожни,
съдът намира за неоснователно. Основание за начисляване на същите е предсрочното
прекратяване на договорите по вина на потребителя. Същите са изчислени върху три
стандартни абонаментни месечни такси, ведно с добавената стойност на ползваните
отстъпки на месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
съответния договор. В случая начислените неустойки са пропорционални на
неплатените месечни такси и стойността на невърнато мобилно устройство.
Неустойките, съгласно клаузите на договора, са определени, респективно определяеми,
поради което и не са нищожни. Установиха се и предпоставките за начисляване на
същите.
3
Размера на претендираните суми по делото не е спорен между страните, като
предвид факта, че основанието за тяхното начисляване е доказано по делото, както и
че не се твърди и не се установява същите да са платени, съдът намира, че
предявените искове са доказани по основание и размер.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на процесните вземания:
Предвид характера на процесните задължения, като такива за периодично
плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д.
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането.
Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 20.09.2023 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. В конкретния случай при
съпоставка на датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.09.2023 г., и началната дата на исковия период –
13.11.2020 г., съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност на
ответника е неоснователно.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявените
положителни установителни искове са доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид
изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер на 505 лв., както и разноски за исковото производство в
общ размер на 805 лв., от които 25 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, и 480 лв. – платен адвокатски хонорар с ДДС, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 01.08.2024 г. /л. 66/.
С оглед изхода на спора, ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ, че И. Е. И., ЕГН **********, с адрес: град *****, дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, сума в общ размер на
533,80 лева, от които:
- 172,66 лв., представляваща задължение за предходен период, формирано както
следва: 98,55 лева - дължими за период 13.11.2020 г. - 04.12.2020 г. по договор за
4
Мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 13.11.2020 г., от които сума в размер на
96,43 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сума в
размер на 2,12 лв. по договор за лизинг от 13.11.2020 г. за Базови аксесоари; 37,52 лв. -
дължими за период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +**** от 13.11.2020 г., от които сума в размер на 31,91 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги, сума в размер на 2,12 лв. по договор за лизинг от
13.11.2020 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 3,49 лв. за застраховки; 36,59 лв..
дължими за период 05.01.2021-04.02.2021 г. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +**** от 13.11.2020 г., от които сума в размер на 30,98 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги, сума в размер на 2,12 лв. по договор за лизинг от
13.11.2020 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 3,49 лв. за застраховки;
- 42,40 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода 05.03.2021 г.
– 04.04.2021 г. по договор за лизинг от 13.11.2020 г. за базови аксесоари;
- 318,74 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 13.11.2020 г., от които 97,27 лв. - три
месечни такси, и сума в размер на 221,47 лева за ALCATEL IS 2020 Dual Green,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
преференциална цена, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 533,80
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 20.09.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 2548 от 21.09.2023 г. по частно гражданско дело № 4447/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Е. И., ЕГН **********, с адрес:
град *****, да плати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град
София и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София,
сграда 6, сума в размер на 805 лв., представляваща разноски за исковото производство,
и сума в размер на 505 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5