Р Е Ш Е Н И Е
Номер V - 1136 18.06.2018
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав
На: осемнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 721 по описа за 2018 година
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал.2 и чл.463 ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 2722/23.02.2018г. и
жалба вх.№ 4955/10.04.2018г., подадени от длъжника Д.Г.П.,***, със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 9, ет.1 – чрез адв.Константин Тончев, против
действия на ЧСИ Станимира Николова – рег.№
805 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20168050400824.
С
първата жалба вх.№ 2722/23.02.2018 г.
длъжникът Д.Г.П. обжалва действията на ЧСИ Станимира Николова, изразяващи се в
провеждане на публична продан, насрочена за 23.02.2018 г. върху възбранен
недвижим имот. В жалбата се посочва, че началната цена, на която е обявена
публичната продан на имота е в пъти под пазарната му стойност и под данъчната
му оценка, като в нарушение на чл.494, ал.2 ГПК съдебният изпълнител не е
връчил на жалбоподателя-длъжник експертното заключение, с което същата е
определена. Предвид това, жалбоподателят счита, че ЧСИ го е лишил от
възможността да се запознае с експертната оценка и да я оспори на основание
чл.485, ал.2 ГПК като невярна, както и да поиска изготвянето на нова оценка.
Посочва се още, че определената цена е много по-ниска от размера на дълга по
изпълнителното дело, като по този начин се препятства възможността задължението
да бъде погасено, което е в нарушение на чл.442а ГПК. Изложени са съображения и
за допуснато от ЧСИ съществено процесуално нарушение, тъй като ако длъжникът е
бил уведомен за занижената оценка е щял да предприеме действия по разсрочване
на дълга и споразумяване с взискателите. Изложени са оплаквания и за това, че
две последователни публични продани са започнали по една и съща начална цена,
без да е определена нова начална цена за последващата продажба в нарушение на
чл.485 ГПК. Предвид това, според жалбоподателя, ЧСИ е следвало на основание
чл.494, ал.2 ГПК да освободи имота от изпълнение и да заличи наложената
възбрана, тъй като по изпълнителното дело не е била поискана и определена нова
продажна цена, но дори и такова искане да е било направено от взискателя, то
това е било сторено след изтичане на преклузивния седмодневен срок. Моли съда
да отмени обжалваните действия на ЧСИ, изразяващи се в начина на определяне на
началната цена, невръчване на експертната оценка и приемане на нейния размер
под данъчната оценка на имота, насочване на изпълнението върху имот при наличието
на предпоставки за освобождаването му от наложените възбрани както и насочване
и провеждане на публичната продан в нарушение на законовите разпоредби и на
съдебната практика. С жалбата е направено искане по чл.438 ГПК за спиране на
изпълнителните действия.
На 02.03.2018 г. пред ЧСИ Станимира
Николова е депозирано от жалбоподателя Д.П. и допълнение към горната жалба, в
което е посочено, че недвижимият имот, предмет на оспорената публична продан, е
нает от наемател на етап „тапа“ и същият е направил трайни подобрения в имота
на стойност от около 20 000 лв., които не са били взети предвид от вещото
лице при определяне на оценката , а с тези подобрения стойността на недвижимият
имот е значително увеличена.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК
е постъпило писмено възражение от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, в което са
изложени подробни съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата,
като се моли за нейното отхвърляне.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК
не е постъпило възражение от присъединения взискател Денислав В.Р., същият не е
взел становище по жалбата.
С втората жалба вх.№ 4955/10.04.2018 г. длъжникът Д.Г.П.
обжалва действията на ЧСИ Станимира Николова, изразяващи се в извършено
разпределение на събрани суми по изпълнителното дело, обективирано в Протокол
за разпределение по чл.495 ГПК от 05.04.2018 г. Жалбоподателят счита обжалваното разпределение за незаконосъобразно. На първо
място се посочва, че публичната продан на процесния имот в гр.Свети Влас е
извършена по оценка под размера на данъчната и значително занижена под действителната
пазарна оценка, което поставя длъжника в позицията на т.нар. „вечен длъжник“
спрямо двамата взискатели, тъй като не остава друго движимо и недвижимо
имущество, което да послужи за погасяване на дълга. На второ място се посочва,
че ЧСИ е допуснал съществено процесуално нарушение като не е включил в реда на
разпределение държавата в лицето на НАП, тъй като няма насочени суми към НАП за
погасяване на публичните вземания на длъжника и по този начин държавата е
ощетена да се ползва от правото си на хирографарен кредитор. На следващо място
се посочва, че не е ясно защо ЧСИ не е извършил разпределение на събраните суми
между двамата взискатели, които трябва да са поставени в един и същи ред. На
последно място се счита, че разноските по съдебното изпълнение в размер на
5 742.16 лв. са неясно определени и са в значително завишени над
определените в ТТР към ЗЧСИ, като в противоречие с т.26.3 от Тарифата ЧСИ
Николова не е събрала сума на присъединения взискател, но е изчислила таксата и
върху размера на неговия дълг, въпреки липсата на реално събиране на дължимата
сума. По горните съображения, моли съда да отмени
обжалваните действия на ЧСИ, изразяващи се в извършено разпределение на събрани
по делото суми, като незаконосъобразни и в противоречие на съдебната практика.
С жалбата е направено искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителните
действия до окончателното произнасяне по частната жалба.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК
е постъпило писмено възражение от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, в което са
изложени подробни съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата,
като се моли за нейното отхвърляне.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК
не е постъпило възражение от присъединения взискател Денислав В.Р., същият не е
взел становище по жалбата.
На
основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Станимира Николова е изложила мотиви
по обжалваните действия, в които е изразено становище за недопустимост и неоснователност
на подадените жалби. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20168050400824 по описа на ЧСИ Станимира
Николова, рег.№ 805 на КЧСИ, с район на действие БОС, срещу длъжника Д.Г.П. е
образувано след като по молба на взискателя „Уникредин Булбанк“ АД от
27.05.2016 г. изп.дело № 20158410410241/2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
рег.№ 841 в района на СГС, е изпратено на ЧСИ Николова за продължаване на
изпълнителните действия. Първоначалното изп.дело № 20158410410241/2015 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, срещу длъжника Д.Г.П. е образувано въз основа на издаден
в полза на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД изпълнителен лист от 14.10.2014 г.
по ч.гр.д.№ 53468/2014 г. по описа на СРС, с който длъжникът е осъден да
заплати на банката сумата от 32 115.81 лв. – главница по Договор за банков
кредит № 892/06.02.2006 г. и анекси към него, ведно със законната лихва за
периода от 03.10.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
1 464.69 лв. за периода 26.10.2012 г. – 02.10.2014 г., както и сумата от
1912.06 лв. за разноски по делото.
От представения по изпълнителното дело Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № * г.
на нотариус с рег.№ 208 в района на РС-Несебър е видно, че за обезпечаване на
вземанията на банката по сключения с длъжника Договор за банков кредит №
892/06.02.2006 г. и последващите анекси към него, Д.П. е учредил в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД договорна ипотека по отношение на собствения си недвижим имот,
находящ се в гр.С общ.Н, ул.“Р“ № * – тавански етаж с площ от 115 кв.м.,
представляващ СОС с идентификатор №
11538.503.189.1.6 по КК на гр.Свети Влас и с предназначение – ателие за
творческа дейност, находящ се в масивна жилищна сграда-източен близнак с
идентификатор № 11538.503.189.1, която е с площ от 100 кв.м.
По молба на взискателя изпълнението е насочено върху горния
недвижим имот в гр.С, общ.Н, ул.“Р“ № * – тавански
етаж с площ от 115 кв.м., представляващ СОС с идентификатор № 11538.503.189.1.6
по КК на гр.Свети Влас и с предназначение – ателие за творческа дейност,
собственост на длъжника и ипотекиран в полза на банката, както и върху друг
собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.Б, ул.“Ц“ № * – еднофамилна едноетажна жилищна сграда със сутерен,
северен близнак, със застроена площ от 60 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот
с пл.№ 1128, кв.121 по плана на гр.Банкя, целия с площ от 1040 кв.м.
За образуваното изпълнително дело длъжникът Д.П. е
уведомен с ПДИ изх.№ 076978/22.04.2016 г., която му е връчено лично на
22.04.2016 г.
Върху горните недвижими имоти са
наложени възбрани от ЧСИ Митев (по първоначалното изп.дело). Възбраната на
имота в гр.Банкя е вписана в СВп-София на 18.03.2016 г., насрочен е опис на
имота, който по молбата на взискателя е отменен и изпълнителното дело е
изпратено от ЧСИ Митев на ЧСИ Николова за продължаване на изпълнителните
действия по отношение на имота в гр.Свети Влас, при която изп.дело е образувано
под настоящия номер № 20168050400824 по описа на ЧСИ Николова.
Държавата в лицето на НАП е
присъединен по право взискател на основание чл.458 ГПК за публични задължения
на длъжника, които видно от представеното от ТД на НАП – София удостоверение по
чл.191, ал.2 ДОПК са в размер на 73.76 лв. Присъединен по право взискател е и
Община Несебър за дължимите от длъжника данъци и такси за процесния имот, които
са в размер на 170.78 лв., видно от представената справка.
Възбраната на имота в гр.Свети
Влас е вписана в СВп-Несебър на 05.01.2016 г.
Насрочен е опис на имота на
11.08.2016 г., за което длъжникът е уведомен с ППИ изх.№ 14653/27.07.2016 г.,
получена лично от него на 09.08.2016 г. Описът е бил отложен за 14.09.2016 г.,
за която дата длъжникът е бил уведомен по телефона, видно от съставения от ЧСИ
протокол по чл.434 ГПК. На посочената дата е извършен описа на имота в гр.Свети
Влас, за което е съставен Протокол за опис от 14.09.2016 г., длъжникът не е
присъствал. В протокола е отразено, че поради неосигурен достъп до имота са
ползвани ключарски услуги на ключар Георги Тодоров Мутафов. Съгласно фактура №
91/14.09.2016г., ключарските услуги са в размер на 170 лв., заплатени от
взискателя.
Междувременно, на 12.09.2016 г., длъжникът
Д.П. е продал процесния имот на трето лице – И.О.В. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № * г. на нотариус с рег.№ 208 в
района на РС-Несебър, т.е. имотът е придобит от лицето след учредената в полза
на взискателя ипотека и след вписаната по изпълнителното дело възбрана.
Приобретателят на процесния имот е уведомен за изпълнителното производство.
С постановление на ЧСИ Николова от
14.09.2016 г. е назначена съдебно-техническа експертиза за изготвяне на
експертна оценка за определяне на пазарната стойност на процесния недвижим
имот. Такава експертна оценка е депозирана при ЧСИ на 17.09.2016 г., съгласно която
пазарната стойност на имота е 122 900
лв. С оглед изготвената оценка, взискателят е уведомен да заплати дължимата
такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 784.84 лв. Съгласно удостоверение от
19.08.2016 г. на Община Несебър, данъчната оценка на процесния имот е в размер
на 49 374.70 лв.
С обявление от 17.10.2016г. е
насрочена първа публична продан на имота за времето от 24.10.2016 г. до
24.11.2016 г., при начална цена от
92 175 лв. (75 % от експертната оценка), за която длъжникът е уведомен
на 26.10.2016 г. Тази продан е обявена от ЧСИ за нестанала, поради липса на
наддавателни предложения, за което взискателят е уведомен на 29.11.2016 г.
Междувременно, на 14.11.2016 г. е
постъпила молба от Д.В.Р. по чл.456 ГПК, за присъединяването му като взискател
по изпълнителното дело въз основа на удостоверение по ИД № 20138480401042 на
ЧСИ Росица Апостолова, рег.№ 848 с район СГС, образувано по изпълнителен лист от
11.06.2013 г. по гр.д.№ 12724/2012 г. на СГС. Съгласно удостоверението,
задължението на Д.П. е в следните размери: сумата от 19 558.30 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 10.08.2011 г.; изтекли лихви до 01.11.2016
г. в размер на 10 438.54 лв.; сумата от 1695.21 лв., от която присъдени
разноски 1541.61 лв. и такси и разноски по изпълнението 153.60 лв. – обикновени
такси. Искането по чл.456 ГПК е уважено с Постановление за присъединяване от
15.11.2016 г. на ЧСИ Николова за посочените в удостоверението суми.
Присъединеният кредитор Д.Р. е с вписана възбрана върху имота, наложена като
обезпечителна мярка по гр.д.№ 928/2011 г. по описа на РС-Несебър.
По молба на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД от 01.12.2016 г., с обявление
от 28.12.2016 г. на ЧСИ Николова е насрочена втора публична продан на
имота за времето от 06.01.2017 г. до 06.02.2017 г., по реда на чл.494, ал.2 ГПК
(на 80 % от предходната начална цена) и при цена, от която да започне проданта –
73 740 лв.. Тази продан също е обявена от ЧСИ Николова за нестанала, поради
липса на наддавателни предложения, за което взискателят е уведомен на
09.02.2017 г.
С молба от 14.02.2017 г.
банката-взискател е поискала да се насрочи нова публична продан при определяне
на нова начална цена, като вещото лице актуализира пазарната оценка на имота. С
постановление от 15.02.2017г. на ЧСИ Николова е назначено на вещо лице
изготвянето на пазарна цена на имота с цел насрочване на публична продан на
основание чл.494, ал.2 ГПК при нова начална цена. Съгласно представената на
20.02.2017 г. експертна оценка, пазарната стойност на процесния имот е 73 200 лв.
С обявление от 27.02.2017 г. е
насрочена нова публична продан (трета) на имота за времето от 07.03.2017 г. до
07.04.2017 г., по реда на чл.494, ал.2 ГПК (при нова начална цена, определена с
експертно становище), при начална цена от
73 200 лв., която е обявена от ЧСИ за нестанала, поради липса на
наддавателни предложения, като взискателят е уведомен със съобщение, получено
на 12.04.2017 г.
По молба на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД от 18.04.2017 г., с обявление
от 11.05.2017 г. на ЧСИ Николова е насрочена публична продан (четвърта)
на имота за времето от 23.05.2017 г. до 23.06.2017 г., по реда на чл.494, ал.2 ГПК (на 80 % от предходната начална цена) и при цена, от която да започне проданта –
58 560 лв. Тази продан също е обявена за нестанала, поради липса на
наддавателни предложения, за което взискателят е уведомен на 29.06.2017 г.
С молба от 04.07.2017 г.
банката-взискател е поискала да се насрочи нова публична продан при спазване на
изискванията на чл.494, ал.2 ГПК при определяне на нова начална цена. С
постановление от 11.07.2017г. ЧСИ Николова е назначила определянето на пазарна
цена на имота от вещо лице с цел насрочване на публична продан на основание
чл.494, ал.2 ГПК при нова начална цена. Съгласно представената на 19.07.2017 г.
експертна оценка, пазарната стойност на процесния имот е 58 100 лв.
С обявление от 03.08.2017 г. е
насрочена нова публична продан (пета) на имота за времето от 18.08.2017 г. до 18.09.2017
г., по реда на чл.494, ал.2 ГПК (при нова начална цена, определена с експертно
становище), при начална цена от 58 100
лв., която продан е обявена от ЧСИ за нестанала, поради липса на
наддавателни предложения. Взискателят е уведомен със съобщение, получено на 25.09.2017
г.
По молба на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД от 29.09.2017 г., с обявление
от 30.10.2017 г. на ЧСИ е насрочена публична продан (шеста) на имота за
времето от 08.11.2017 г. до 08.12.2017 г., по реда на чл.494, ал.2 ГПК (на 80 %
от предходната начална цена) и при цена, от
която да започне проданта – 46 480
лв. Тази продан също е обявена за нестанала, поради липса на наддавателни
предложения, за което взискателят е уведомен на 14.12.2017 г.
С молба от 15.12.2017 г. взискателят
е поискал да се насрочи нова публична продан при спазване на изискванията на
чл.494, ал.2 ГПК при определяне на нова начална цена. С постановление от 22.12.2017
г. на ЧСИ Николова е назначено вещо лице за определяне на пазарна цена на имота
с цел насрочване на публична продан на основание чл.494, ал.2 ГПК при нова
начална цена. Съгласно представената на 10.01.2018 г. експертна оценка,
пазарната стойност на процесния имот е 59 000
лв.
С обявление от 11.01.2018 г. е
насрочена нова публична продан (седма) на имота за времето от 22.01.2018 г. до
22.02.2018 г., по реда на чл.494, ал.2 ГПК (при нова начална цена, определена с
експертно становище), при цена, от която започва проданта: 47 200 лв. (80 % от експертната оценка), която е приключила
успешно. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения на
купувач с изх.№ 4357/23.02.2018 г. за купувач на процесния недвижим имот в
гр.Свети Влас е обявен присъединения взискател Д.В.Р. за сумата от 47 500
лв.
На 05.04.2018 г. е изготвено и
предявено от ЧСИ Николова обжалваното разпределение по чл.495 ГПК с протокол изх.№
08130/05.04.2018 г., за разпределяне на сума, постъпила от публичната продан на
СОС с идентификатор № 11538.503.189.1.6 – тавански етаж с площ от 115 кв.м.,
находящ се в гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 192, за чийто купувач е обявен
взискателят Д.В.Р.. Посочено е, че на разпределение подлежи сумата от 47 500
лв., която е разпределена както следва:
І. В реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
– разноски по съдебното изпълнение:
1.1. за ЧСИ – сума от 3309.58 лв.,
от която: 36 лв. такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ и 3273.58 лв. такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ. Посочено е, че при частично събиране на парично вземане таксата по
т.26 се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума, като е пояснено, че общият размер на дълга (общо за двамата взискатели),
в който не са включени авансови такси, е в размер на 83 319.40 лв. и
дължимата върху тази сума такса по т.26 от Тарифата е в размер на 6 527
лв. с ДДС, а след приспадане на таксата по т.20 от Тарифата в размер на 784.84
лв., таксата по т.26 възлиза на 5 742.16 лв. Посочено е също, че
постъпилата от продажбата на имота сума е 47 500 лв., върху която се
изчислява коефициент за определяне на частично дължимата такса, при което
размерът на частично дължимата такса по т.26 за събраната сума е 3 237.58
лв.;
1.2. за разноски по изпълнението,
направени от взискателя-ипотекарен кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, довели до
осребряване на имота – сума от 2 147.06 лв., от която: 66 лв. такса по
т.1, 5 и 10 от ТТРЗЧСИ, 73 лв. такса по т.31 (заплатени д.т. към институции),
72 лв. такса по т.5 (уведомления за опис), 575.61 лв. такса по т.31 (за ключарски
услуги, хонорар вещо лице, пощенски услуги), 120 лв. такса по т.4 (разгласяване
и уведомяване за публична продан), 1 240.45 лв. адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство;
Остатък за разпределение –
42 043.36 лв.
ІІ. В реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – към
Община Несебър сума от 170.78 лв. за дължими данъци и ТБО за недвижимия имот;
Остатък за разпределение –
41 872.58 лв.
ІІІ. В реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД –
вземания, обезпечени с ипотека: остатъкът от 41 872.58 лв. е разпределен
на ипотекарния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД.
Поради недостатъчност
на събраната сума, непогасени са останали вземания на ипотекарния кредитор в
размер на 5 647.07 лв., като не са удовлетворени
и следващите по ред вземания – на ТД на НАП по чл.136, ал.1 т.6 ЗЗД, както и на
присъединения взискател Д.Р. по
чл.137 ЗЗД в размер на 34 580.30 лв..
При така установените факти и с
оглед наведените в настоящите жалби оплаквания, за съда се налагат следните
правни изводи:
По жалба вх.№ 2722/23.02.2018 г.:
Депозираната от Д.Г.П.
жалба, макар и да е подадена от легитимирано лице
и в срока по чл.436, ал.1 ГПК, е недопустима и не следва да бъде разглеждана по
същество.
Жалбоподателят е
длъжник по изпълнителното дело и има право да обжалва действията на съдебния
изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно
посочени в нормата на чл.435, ал.2 и 3 ГПК.
Съгласно чл.435,
ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК;
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; постановлението за разноските. Съгласно чл.435, ал.3 ГПК, длъжникът
може да обжалва постановлението за възлагане, ако наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена.
В случая е
видно, че в жалбата не се сочи нито едно действие, което да попада в горните
хипотези. Със същата се атакува извършената публична продан на процесния
недвижим имот в гр.Свети Влас за времето от 22.01.2018 г. до 22.02.2018 г.,
като основанията за обжалване са съсредоточени в несъгласието на длъжника с
определената от вещото лице експертна оценка на имота и цената , на която
същият е продаден. Следва да се има предвид, че в ГПК е ограничена възможността
за обжалване действията на съдебния изпълнител, като същата е сведена до
изчерпателно изброените актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и
на посочените в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване
на разпоредбите относно обжалване действията и отказите на съдебния изпълнител.
В този смисъл, съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършването
на публична продан не е сред изброените действия, които
могат да се обжалват от длъжника, като наведените от
жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ, поради несъгласието му с
експертната оценка също не попадат в предметния обхват на чл.435, ал.2 ГПК. От съдържанието на жалбата е видно, че не се обжалват
действия, визирани в нормата на чл.435, ал.2 ГПК, не се навеждат оплаквания
принудителното изпълнение да е насочено върху несеквестируемо имущество или
жалбоподателят да е отстранен от имотите. Наведените в жалбата твърдения са свързани
с начина на определяне на началната цена на
имота при публичната продан, поради невръчване на експертната оценка и
приемането на й под размера на данъчната оценка на имота, насочване на
изпълнението върху имот при наличието на предпоставки за освобождаването му от
наложените възбрани, с което обосновава незаконосъобразност на изпълнителните
действия при насочване и провеждане на публичната продан. Тези оплаквания обаче не попадат в предметния обхват на чл.435, ал.2 ГПК и не представляват действия на съдебния изпълнител, които
да подлежат на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.435, ал.2 ГПК,
съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. В тази връзка, по отношение на
оплакванията относно експертната оценка, следва да се отбележи, че същите не
могат да бъдат подведени под нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, тъй като по този
ред се обжалва единствено отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
на имота, каквато не е настоящата хипотеза. С
измененията на ГПК – ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г. е
предвиден нов процесуален ред за определяне на началната цена от която да
започне наддаването при извършването на първата публична продан на движими
(чрез продажба в магазин – чл.468 ГПК) и на недвижими имоти, като се даде възможност
при несъгласия на някоя от страните от заключението на вещото лице за оценката,
да бъде назначено по искане на оспорващата страна друго вещо лице, което да
изготви нова оценка. Предвидена е и нарочна процедура
относно начина и условията, при които да е допустимо искане за нова оценка, както и възможността на съдебния
изпълнител да откаже да извърши нова оценка, който
отказ вече да подлежи на съдебен контрол – по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. В настоящата жалба
не са изложени твърдения, а по изпълнителното дело липсват данни длъжникът да
оспорил пред ЧСИ Николова изготвената от вещото лице експертна оценка на
процесния имот, поради което в случая не може да се приеме, че е налице отказ
за извършване на нова оценка и затова не е налице хипотезата по чл.435, ал.2,
т.6 ГПК. Ето защо, жалбата в тази част е неоснователна.
Неоснователно се
твърди в жалбата за насочване на изпълнението върху имот при
наличието на предпоставки за освобождаването му от наложените възбрани. Тези твърдения са неверни, тъй като от данните по
изп.дело е видно, че всяка от насрочените публичните продажби на имота – общо
седем са били извършвани по изрични молби на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД,
депозирани в седмодневен срок от уведомяването му за нестаналата предходна
публична продан, т.е. срокът по чл.494, ал.2, изр.2 ГПК е бил спазен от
взискателя за всяка продан, поради което не е било налице визираното в закона
основание за освобождаване на имота и заличаване на наложената възбрана.
Изложените в допълнителната
жалба доводи за извършени от наемателя на имота подобрения, които не били взети
предвид при оценяването му, са ирелевантни в случая и не могат да се разглеждат
в настоящото производство. Ако жалбоподателят считат, че са накърнени негови материални
права, може да ги защити с други способи за защита, но не и в производството по
чл.435, ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, БОС намира така депозираната жалба за недопустима, поради което същата следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. В
тази връзка, с оглед недопустимостта на жалбата, искането на
жалбоподателя по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението, също се явява
недопустимо и съдът не дължи произнасяне по него и следва да се остави без разглеждане,
доколкото
произнасянето на съда е обусловено от допустимостта на жалбата.
По жалба вх.№ 4955/10.04.2018 г.:
Жалбата
на Д.П. против изготвеното по изпълнителното дело разпределение изх.№
08130/05.04.2018 г. е подадена в тридневния срок по чл.462, ал.2 ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване
на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване
на вземанията с еднакъв ред. Съгласно чл. 495 ГПК, когато
взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за
разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната
част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от
разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената
сума. Целта на разпределението в хипотезата на чл. 495 ГПК, предхождащо
внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва
да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането
на взискателя. А в хипотезата на конкуриращи се взискатели – дали някои от
вземанията са от един и същи ред по чл.136 ЗЗД и ако това се установи – в каква
съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ.
определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната
продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.
В производството по чл.463 ГПК съдът действа като
контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само
въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. В тази връзка,
досежно доводите в жалбата, следва да се има предвид, че за да е налице
незаконосъобразност на разпределението като процесуално действие, налагащо
неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до
накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са
например неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно
погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на
дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или
процесуални права на обжалващата страна. Тук следва да се отбележи, че оплакванията
на жалбоподателя за нарушения от ЧСИ при определяне на началната цена на имота
при публичната продан и при провеждането й, нямат отношение към извършеното
разпределение и неговата законосъобразност, поради което са правно ирелевантни
в конкретния случай и не следва да се обсъждат от съда.
Неоснователно е оплакването в жалбата на длъжника,
че в разпределението няма насочени суми към НАП и по този начин се ощетявала
държавата. В конкретния случай, държавата в лицето на НАП е присъединен по
право взискател за публичните вземания към длъжника на основание чл.458 ГПК. От данните по изпълнителното дело е видно, че ЧСИ
Николова е изпълнила вмененото й с нормата на чл.458 ГПК задължение, като от
представеното от ТД на НАП – София удостоверение е видно, че публичните
задължения на П. към държавата са в размер на 73.76 лв. – суми за здравно
осигуряване и лихва върху тях. За тези вземания държавата се ползва с общата
привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, но в случая поради недостатъчност на
събраната при публичната продан сума не се е стигнало до удовлетворяване на
вземанията от този ред. Ето защо, съдът намира, че ЧСИ Николова правилно е извършила процесното
разпределение, като е спазила поредността на удовлетворяване на притезанията по
чл.136, ал.1 ЗЗД. Поради недостатъчност на събраната сума, не са разпределяни суми за останалите кредитори,
включително не са разпределяни суми и в полза на Държавата в лицето на НАП, тъй
като вземането й има ред на привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, който е след
удовлетворяване вземанията на държавата/общината по чл.136, ал.1, т.2 за данъци
и такси за имота, както и след вземанията на ипотекарния кредитор, който се
ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Ето защо, оплакванията в
жалбата в този смисъл са неоснователни.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че ЧСИ не е извършил
разпределение на събраната сума между двамата взискатели, като не ги е поставил
в един и същи ред. Съгласно нормата на чл.136, ал.3 ЗЗД, вземанията с еднакъв
ред се удовлетворяват съразмерно.
Настоящата хипотеза обаче не е такава. В случая
се касае за конкуренция между различни обезпечителни права на кредитори,
съответно учредена ипотека и обезпечителна възбрана спрямо един и същ имот,
които се ползват с различен ред на привилегията. Вземането на ипотекарния кредитор
се ползва с привилетията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, а вземането на присъединения
взискател с наложена възбрана попада в реда по чл.137 ЗЗД, тъй като ипотеката
върху процесния имот е вписана преди налагането на възбраната и поради това ипотекарния
кредитор има право на предпочтително удовлетворение от събраната сума. Обратно
би било положението и относими биха били възраженията на жалбоподателя, ако
ипотеката бе учредена след вписаната възбрана, в който случай ипотекарният
кредитор губи специалната привилегия и се удовлетворява съразмерно редом с
взискателя наложил възбрана (в т.см. ТР №
2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС). Настоящият случай обаче не е такъв,
поради което изложените в тази връзка възражения в жалбата са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията на
жалбоподателя относно определените разноски по съдебното изпълнение. Както бе
посочено по-горе, в производството по чл.463 ГПК съдът действа като
контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само
въз основа на конкретните доводи и основания, изложени от жалбоподателя в
сезиращата съда жалба. В случая, от страна на жалбоподателя не са заявени
конкретни твърдения и доводи за неправилно изчисляване на разноските по
изпълнението. Единствените наведени оплаквания са, че разноските по
изпълнението в размер на 5 742.16 лв. били неясно определени. Следва да се
има предвид, че сумата от 5 742.16 лв. всъщност представлява определената
от ЧСИ Николова такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, дължима за целия дълг по
изпълнителното дело. В процесното разпределение изрично и ясно е записан
начина, по който съдебният изпълнител е изчислил таксата по т.26 от Тарифата,
като ЧСИ Николова е съобразила дадените в заб.1 указания, че при частично
събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира
част, съответстваща на събраната сума. С оглед общия размер на дълга от
83 319.40 лв., без включени авансови такси, дължимата върху тази сума
такса по т.26 от Тарифата правилно е изчислена в размер на 6 527 лв. с
ДДС, като от тази сума е приспадната таксата по т.20 от Тарифата (за описа) в
размер на 784.84 лв., при което размерът на таксата по т.26 е 5 742.16
лв., а частта от нея съответстваща на събраната сума (47 500 лв.) възлиза
на 3 237.58 лв. Именно в този размер – 3 237.58 лв. е дължимата в
случая такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, а не както погрешно смята жалбоподателя. Ето
защо, съдът намира, че в процесното разпределение не е налице неяснота при
определяне на разноските по изпълнението, в частност на таксата по т.26 ТТР към
ЗЧСИ, както неправилно изчисление на определените в
полза на ЧСИ такси. Същите са съобразени с т.26 и заб.1 към нея от ТТР към
ЗЧСИ, поради което възраженията в жалбата са неоснователни.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
разпределение е извършено съобразно нормите на ГПК, които го регламентират,
поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В
този смисъл като неоснователно следва да се остави и искането по чл.438 ГПК за
спиране на изпълнението.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 2722/23.02.2018г., подадена от длъжника Д.Г.П.,***, чрез
адв.Константин Тончев, против действия на ЧСИ
Станимира Николова – рег.№ 805 с район на действие БОС, извършени по
изпълнително дело № 20168050400824, изразяващи се в провеждане на публична
продан, насрочена за 23.02.2018 г. върху възбранен недвижим имот, начина на
определяне на началната цена, невръчване на експертната оценка и приемането й в
размер под данъчната оценка на имота, насочване на изпълнение върху имот при
наличието на предпоставки за освобождаването му от наложените възбрани, както и искането му по чл.438 ГПК за спиране
на изпълнението, като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 721/2018 г. по описа на
БОС в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 4955/10.04.2018 г. подадена от длъжника Д.Г.П.,***, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 9, ет.1 – чрез адв.Константин
Тончев, против действия на ЧСИ Станимира Николова – рег.№
805 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20168050400824,
изразяващи се
в извършено разпределение на събрани суми по изпълнителното дело, обективирано
в Протокол за разпределение по чл.495 ГПК от 05.04.2018 г, както и искането му по
чл.438 ГПК за спиране на изпълнението.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.