Решение по дело №10240/2020 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 233

гр. В. Търново, 02.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Г.  ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ДИАНКА  ДАБКОВА  КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

при секретар	М.Н.	и с участието
на прокурора	ДОНКА  МАЧЕВА	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10240 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ***М., в качеството му на директор на ОД на МВР – В. Търново, срещу Решение №386/31.07.2020г. по НАХД №1079/2020г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменено наказателно постановление №2020-1739-25-02 на директора на ОД на МВР – В. Търново, с което на Г.К.М. от гр. В. Търново за нарушение на противоепидемична мярка, въведена с т. 9 от Заповед №РД-01-24/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. второ, вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. Претендира се обезсилване на обжалваното съдебно решение като недопустимо, постановено срещу ненадлежно конституирана за участие в процеса страна.  Отделно, в условия на алтернативност се релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, респ. отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Г.К.М. от гр. В. Търново, оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

 

С Решение №386/31.07.2020г. по НАХД №1079/2020г. състав на Великотърновския районен съд е отменил наказателно постановление №2020-1739-25-02 на директора на ОД на МВР – В. Търново, с което на Г.К.М. от гр. В. Търново за нарушение на противоепидемична мярка, въведена с т. 9 от Заповед №РД-01-24/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. второ, вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения – не е било спазено изискването по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Постановеното съдебно решение е недопустимо.

 

Видно от материалите по НАХД №1079/2020г. по описа на ВТРС за участие в процеса като въззиваема  страна е била конституирана РУ на МВР – В. Търново/означена в списъка на лицата за призоваване като РУ „Полиция“ – В. Търново/, редовно призована за участие в съдебното заседание на 29.07.2020г., когато делото е било обявено за решаване. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В конкретния случай наказателното постановление е било издадено от директора на ОД на МВР – В. Търново, който съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗМВР ръководи областна дирекция като териториална структура в министерството, съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Тогава за да са изпълнени изискванията по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН за участие в процеса пред въззивния съд следва да се конституира тази териториална дирекция. Пред районния съд е конституирана и призована друга структура – такава по чл. 42, ал. 3 от ЗМВР. Независимо, че последната структура е част от областната дирекция, органът, издал наказателното постановление, не е част от нейните структурни звена, а е йерархично висшестоящ.

В случая дори и да става въпрос за грешка по отношение на структурите, допусната при призоваването, доколкото в разпореждането за насрочване на делото страните не са изрично упоменати/дали тази практика е уместна е отделен въпрос/, съдът конституира страните служебно и следи за тяхната процесуална дееспособност във всеки един момент на делото. Вярно е, че в съдебното решение като ответник по жалбата е посочена ОД на МВР – В. Търново, но тази страна не е участвала в процеса, поради което посочването й в съдебното решение не санира допуснатото процесуално нарушение при конституиране на страните. Следвало е съдът да възобнови съдебното следствие, да конституира наново и призове за участие надлежните страни при констатиране на посочената нередовност.

Конституирането и провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е обвързан от правните последици на съдебното решение. Този извод е общовалиден и не се променя от факта, че понякога в съдебния процес процесуалното качество на страните се обосновава от изрична разпоредба в процесуалния закон, без оглед на това дали тази страна е участник в конкретното материално правоотношение/както е в настоящия случай/. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.     

Правомощията на касационната инстанция са тези, разписани в АПК, съгласно посочената препратка на ЗАНН, поради което обжалваното съдебно решене следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституират надлежно страните, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1  от ЗАНН.  

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 3, пр. ІI и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №386/31.07.2020г. по НАХД №1079/2020г. по описа на Великотърновския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                         2.