Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260257
гр.
Пловдив, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6318/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Еллинико Фууд „ ООД, седалище и
адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Петко Д.Петков №32, ет.6, ап.18, против
Наказателно постановление № 518286-F545214 от 16.06.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция Обслужване при ТД на НАП-Пловдив, с което на дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 96, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ на основание чл.180, ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 667,42 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от юриск. Н.А., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания, претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. Б. К., която изразява становище, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
При извършена проверка в ТД на НАП –Пловдив, документирана с
Протоколи № **********/20.03.2020 г. и № **********/24.04.2020 г. било
установено, че за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. дружеството
жалбоподател е регистрирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в
размер над 50 000 лв./ 59 544,52 лв./, формиран от дейност- търговия на
дребно с хранителни продукти, постъпил в
брой с ФУ с инд.№ DY481568, ФП № 36639604 и по банков път по банкова сметка.
***0 000 лв. дружеството следвало да подаде в ТД на НАП –Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., т.е. до
07.02.2020 г. включително. Предвиденото законово задължение за регистрация
обаче дружеството изпълнило по-късно, подавайки заявление на 09.03.2020 г. с вх.№ 163912001081384 в ТД
на НАП Пловдив. По ЗДДС лицето било регистрирано, считано от 26.03.2020 г,
датата, на която бил връчен Акт за регистрация № 160422001221838/20.03.2020 г.
Тъй като за периода от
22.02.2020 г. до 29.02.2020 г. лицето е било длъжно и е следвало да
начислява ДДС в размер на 667,42 лв. за извършените от него облагаеми доставки
на обща стойност 4004,53 лв., на същото бил съставен АУАН бл.№ F545214 от 07.05.2020 г., а въз основа
на него и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Б.Н.Ч.,
протокол № **********/24.04.2020 г., протокол № **********/20.03.2020 г., копие
на Заповед № ЗЦУ – ОПР -17/17.05.2018 г.
Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата АУАН Б. Ч. потвърди направените
от нея констатации в съставения АУАН, приложен към административнонаказателната
преписка. Нейните показания се потвърждават и от приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН писмени доказателсва -
протокол № **********/24.04.2020 г., протокол № **********/20.03.2020 г. Поради
съответствие с приобщените по делото доказателства съдът дава вяра на нейните
показания.
Обстоятелството, че дружеството не е начислило в законоустановения
срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период 22.02.2020 г.-
29.02.2020 г., дължимия ДДС в размер на 667, 42 лв. не се оспорва и от самия
жалбоподател. Оплакванията се свеждат до неправилно приложение на материалния
закон, до допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване
на наказателното постановление.
Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
приема, че дружеството е осъществило състава на нарушението, изразяващо се в
неначисляване на дължим ДДС. По повод оплакването коя е нарушената
материалноправна норма, същата не е посочена прецизно от страна на наказващия
орган и от актосъставителя. При достигане на облагаем доход от 50 000 лв.
дружеството следва да подаде заявление за регистрация съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Като задължено по смисъла на ЗДДС лице, след достигане на облагаемия
доход от 50 000 лв. дружеството е длъжно и да начислява ДДС върху реализирания доход за всеки данъчен период в
срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период и това негово
задължение е предвидено в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС. С издаденото
наказателно постановление дружеството е санкционирано не за неподаване на
заявление по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, а за
неначисляване на дължим ДДС по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС. В НП и в АУАН
нарушената материалноправна норма обаче не е посочена по ясен и недвусмислен
начин. Посочено е, че нарушението по чл.
96, ал.1 от ЗДДС е установено на 20.03.2020 г., при извършена проверка за
регистрация по ЗДДС и е установено
неподаване на справка-декларация за м .02.2020 г. Нормата на чл. 86, ал.1 и ал.
2 от ЗДДС е посочена едва при посочване на санкционната разпоредба за първи път
на основание, на което се налага съответната санкция, което е неправилно и е довело до невъзможност
санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е санкционирано.
Описаното в АУАН и НП нарушение, изразяващо се в неначисляване на
ДДС за периода от 22.02.2020 г.- 29.02.2020 г.
представлява нарушение по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС. Съгласно
чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на
отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен
период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период. Според ал.2 на същия текст данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите,
когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В процесниото НП е посочено, че дейността е проследена,
посочен е източника на доход, облагаемия период, размера му, дължимия ДДС, но
не е посочено конкретно от коя материалноправна норма произтича задължението,
ввъ връзка с което е издадено наказателното постановление. Като са посочени за
нарушени нормата на чл. 96, ал.1 и нормата на чл.86, ал.1 и 2 не става ясно
каква е била волята на наказващия орган. Не се споделят оплакаванията в
жалбата, че относимата материалноправан норма е тази по чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС, тъй като тази норма предвижда задължение за органите по приходите, не за
данъчнозадължените лица по ЗДДС да регистрират с издаване на акт за регистрация
данъчнозадължено лице, когато се установи, че последното не е изпълнило в срок
задължениетоси за подаване на заявление за регистрация . Нормата на чл.180,
ал.1 и 2 от ЗДДС не предвижда правило за поведение, същата е санкционна норма и
предвижда наказанието, което следва да бъде наложено по отношение на лице,
което като регистрирано лице не е начислило дължимия данък, а втората алинея за
лице, което не е регистрирано и което не е начислило дължимия данък, изчислен
при правилото на чл.53, ал.2 от ЗДДС. Като не е посочил ясно и недвусмислено
нарушената материалноправна норма, наказващият орган и актосъставителят са допуснали
нарушение, което е съществено и е ограничило правото на защита на
санкционираното лице.
При проверка относно законосъобразността на издаденото НП и АУАН
съдът констатира, че не е спазено и изискването на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН,
предвиждащо при описание на нарушението да се посочат и доказателствата, въз
основа на които е установено. По делото от страна на жалбоподателя е
представено и прието като писмено доказателство нотариално заверено копие на
връчения на представителя на жалбоподателя АУАН, в който като доказателства,
въз основа на които е посочено, че нарушението е установено, са цитирани
протоколи № **********/17.02.2020 и **********/16.04.2020. След направена
служебна справка се установи, че посочените протоколи не са издавани, като в
АУАН, връчен на нарушителя, е допусната
техническа грешка. В представения по делото обаче АУАН със същия номер и дата
като доказателства събрани в хода на проверката са посочени протоколи с №
**********/20.03.2020 г. и **********/24.04.2020 г. При това положение излиза ,
че на санкционираното лице са върчени два АУАН-а с един и същи номер и дата ,
но с различно съдържание. Съгласно чл.43 от ЗАНН препис от съставения АУАН се
връчва на нарушителя. Като не е изпълнил изискването на чл. 43 от ЗАНН и е връчил на нарушителя общо два АУАН –а с
различно съдържание , но с един и същи номер и дата , актосъставителят е
опорочил административнонаказателната процедура при издаване на АУАН.
Независимо че при второто съставяне на АУАН екземпляр от него е бил връчен на
нарушителя наказващият орган е съставил два акта с една и съща дата и номер, но
с различно съдържание , което е недопустимо и поставя под съмнение каква е била
действителната му воля. По този начин и правото на защита на санкционираното
лице е било нарушено, тъй като същото е
било в невъзможност да разбере въз основа на кои доказателства му е бил
съставен АУАН.
По отношение на това дали е спазен срокът, предвиден в чл.34 от ЗАНН
съдът не констатира нарушения. Правилно е отбелязано, че нарушението е
извършено на 17.03.2020 г., доколкото справката декларация по ЗДДС е следвало
да бъде подадена в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно 16.03.2020 вкл. тъй като 14.03.2020 и 15.03.220са почивни дни.
АУАН е съставен на 07.05.2020 г., а НП
на 16.06.2020 г. , т.е. НП е съставено в 6-месечния срок от съставяне на
АУАН. Както АУАН, така и НП са съставени от компетентни лица, като
доказателство за това е приложената Заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018 г. , в
която съгласно т.1.3 директорите на дирекции „Обслужване“ са овластени да
издават Наказателни постановления за нарушения на чл.180 от ЗДДС.
С оглед всичко изложено съдът прие, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна
на жалбоподателя, на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и
сторените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер от
300 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноските в така претендирания размер са в
съответствие с чл. 8, ал.1 т.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 518286-F545214 от 16.06.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция Обслужване при ТД на НАП-Пловдив, с което на
„Еллинико Фууд“ ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Петко
Д.Петков №32, ет.6, ап.18, представлявано от М.Д., ЕИК ********* за нарушение
на чл. 96, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.180, ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 667,42 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Еллинико Фууд“
ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Петко Д.Петков №32, ет.6,
ап.18 с ЕИК ********* сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ………………………………
Вярно с оригинала! МК