№ 387
гр. Шумен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202123 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето
с автоматизирано средство или система серия Г, №0038670 от 20.10.2021 год. издаден от ОД
на МВР – гр.Шумен, с който на С. М. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/, във вр. с чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. М. М. е собственик на товарен автомобил марка Фолксваген
Транспортер, с рег. №ТХ6109. Посоченият автомобил на 20.10.2021 год. в 11.38 часа се
движел по главен път I-2, км.108+500 /пътен възел Белокопитово/ в посока към гр.Шумен.
Автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство тип „ARH CAM S1”, с
№11743C3, като при извършена проверка в базата данни на Гаранционен фонд било
установено, че по отношение на този автомобил няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо средство серия Г,
№0038670 от 20.10.2021 год. издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който на С. М. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.4 от
Кодекса за застраховане /КЗ/, във вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, в качеството му на собственик на посоченото МПС.
Същият бил връчен на лицето на 30.01.2023 год. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да депозира писмена
декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да посочи, че не той е управлявал
автомобила на посочената дата.
Видно от представената като писмено доказателство по делото справка от
Гаранционен фонд по отношение на МПС с рег. № ТХ6109 е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Дал Бог живот и здраве“ АД на 20.10.2021
год., с валидност на застраховката от 13.06 часа на 20.10.2021 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение №1, а именно застраховката,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е
собственик на посоченото по-горе МПС – товарен автомобил марка Фолксваген
Транспортер, с рег. №ТХ6109, както и че този автомобил на 20.10.2021 год. в 11.38 часа се е
движел по главен път I-2, км.108+500 /пътен възел Белокопитово/ в посока към гр.Шумен.
Както става ясно от материалите по делото към момента на заснемането на автомобила -
20.10.2021 год. 11.38 часа по отношение на същия не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като такава е била сключена в ЗАД „Дал Бог живот
2
и здраве“ АД на 20.10.2021 год., с валидност на застраховката от 13.06 часа на 20.10.2021
год., т.е. след констатиране на нарушението.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, в качеството си на собственик
на посочения автомобил, във връзка с притежаването и използването, на което и по
отношение, на което е нямало валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително
е осъществил от обективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение. Съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му
на собственик на посоченото МПС, доколкото съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от
КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1, а последната разпоредба предвижда, че на
физическо лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба в
размер на 250 лева.
Именно поради изложеното съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
изложени в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на посочване, че именно той е лицето, което е управлявало посоченото МПС по време
на констатиране на нарушението. Както става ясно и от текста на обжалвания електронен
фиш на жалбоподателя е било наложено наказание в качеството му на собственик, а не в
качеството му на лице, управляващо автомобила /за което е предвиден друг състав на
нарушение, респективно друга санкционна разпоредба/, поради което така направените
възражения в тази насока се явяват ирелевантни.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в посочената по-
горе разпоредба.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в издаването на два електронни фиша с
еднакъв номер, но с различно съдържание. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
предмет на обжалване в настоящото административно-наказателно производство е
електронен фиш серия Г, №0038670, който е бил връчен на жалбоподателя с разписка на
3
30.01.2023 год. Същият напълно отговаря на утвърдения със Заповед №8121з-172/29.02.2016
год. образец на електронен фиш, като съдържа всички изискуеми реквизити. В същия по
ясен и категоричен начин е описано нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя и същият е бил в състояние да разбере какво
нарушение се твърди, че е извършил, кога го е извършил и да организира защитата си по
един адекватен начин.
Действително впоследствие при редактиране на електронния фиш от системата е
било допълнено съдържание, описващо в още по-голяма степен състава на нарушението,
което прави втория електронен фиш различен по съдържание от първия. В същото време
обаче в същия е изписано същото нарушение, като е посочена същата дата и място на
нарушението, имената на жалбоподателя, факта, че наказанието му се налага в качеството
му на собственик на посоченото МПС, като коректно са посочени нарушените правни
норми. Както бе посочено и по-горе правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено, като същият е разбрал какво нарушение се твърди, че е извършил и е могъл да
организира защитата си по един адекватен начин, което личи и от подадената от него жалба,
предмет на разглеждане в настоящото производство. В подкрепа на този извод е и
становището на ШАС, изложено в Решение №136/03.10.2023 год. по к.а.н.д. №140/2023 год.
по описа на ШАС, което е постановено по конкретния казус и с което делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Шумен.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че по отношение на описаното в електронния фиш административно наказание е
изтекла предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление
№1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по тълк. д. №1/2014 год.
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно погасяване на наказателното
преследване/електронния фиш по давност препраща към съответната уредба в Наказателния
кодекс. За процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвидения в чл.80, ал.1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение относно
приложимостта на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена
посредством издаване на електронен фиш, какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по
КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното нарушение, по силата на чл.80, ал.1, т.5 от НК,
давностният срок е в размер на три години. Следователно за този вид нарушение
абсолютната давност възлиза на четири години и шест месеца, като започва да тече от датата
на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 20.10.2021 год.,
поради което се налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на 20.04.2026 год.
Следователно към момента на връчване на електронния фиш, а и към настоящия момент не
са изтекли сроковете за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо
жалбоподателя. Не може да бъде споделен и извода, че електронния фиш е бил издаден след
4
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок, доколкото
видно от приложения по делото електронен фиш същият е бил издаден на 20.10.2021 год. за
нарушение извършено на същата дата. Ирелевантно по делото е кога електронния фиш е бил
връчен на жалбоподателя, доколкото посочените по-горе давностни срокове текат от датата
на извършване на нарушението.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
В същото време с оглед указанията, дадени с Решение №136/03.10.2023 год. по
к.а.н.д. №140/2023 год. по описа на ШАС при новото разглеждане на делото съдът да се
произнесе и за разноските, претендирани пред касационната инстанция, намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна и юрисконсултско
възнаграждение, дължимо за първоначалното разглеждане на делото и за касационната
инстанция в обща размер на 160 лева /по 80 лева за двете инстанции/.
С оглед на изложеното жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна обща сума в размер на 240 ле4ва, представляваща юрисконсулстко
възнаграждение за първоначалното, касационното и настоящото производства.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано средство или система серия Г, №0038670 от 20.10.2021 год.
издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който на С. М. М., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250
/двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/, във вр. с
5
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА С. М. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за първоначалното,
касационното и настоящото производства.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6