Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. Враца, 16.12.2015 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2584 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане, представляващо спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл.127, ал.2 СК.

В исковата молба от К.А.Х. против Г.И.И. се навеждат твърдения, че през периода от 2000 г. до 2013 г. страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съвместното им съжителство имат две деца – М.К.Х., родена на *** г. и С.К. Х., роден на *** г. Поддържа се, че през 2013 г. ответницата заминала да работи в Република Г. а ищецът останал да се грижи за децата. Излагат се твърдения, че от тогава ответницата не се интересува от децата и не дава издръжка за тяхното отглеждане. Поддържа се, че страните не могат да постигнат съгласие относно упражняване родителските права по отношение на децата, което създава проблеми относно представителството на децата пред социалните и образователните институции.

По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска от съда да предостави упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца на ищеца К.А.Х., като бъде определено местоживеенето им  на неговия адрес, а именно: с.Т.К., обл.Враца, ул.К.№ * Иска се да бъде определен режим на лични отношения между ответницата и двете деца по преценка на съда, като ответницата бъде осъдена да заплаща и месечна издръжка в минимално предвидения в закона размер за всяко дете, считано от предявяването на исковата молба до настъпването на законно основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа й до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по първоначалната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции и се сочат други обстоятелства.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е предявила и насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, с който се иска съдът да определи местоживеенето на децата при тяхната майка, да предостави упражняването на родителските права по отношение на двете малолетните деца на майката, да определи режим на лични отношения на бащата с децата всяка първа и трета събота или неделя от 09:00 часа до 16:00 час на съответния ден, както и да осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лева за всяко от децата, считано от датата на постъпване в съда на насрещната искова молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, с който оспорва твърденията на ищцата по този иск. Твърди, че изложените в него обстоятелства не отговарят на обективната действителност и моли същия да бъде отхвърлен.

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0111/30.08.2005 г. на Община Мездра и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 128/11.07.2008 г. на Община Мездра, децата М.К.Х. и С.К. Х., са родени съответно на 26.08.2005 г. и на 09.07.2008 г. от майка Г.И.И. и баща К.А.Х..

От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция ”Социално подпомагане” – гр.Враца, се установява, че от времето на раздялата между страните, основни грижа за двете деца полага техния баща. При извършената проверка, социалните служители са установили, че същият се грижи за тяхното възпитание, оказва нужното им внимание, осъществява необходимия родителски надзор над тях и към момента е авторитет за децата. От направеното проучване е установено, че между бащата и децата е налице силна емоционална връзка. В доклада социалните служители са посочили, че жилището, което обитават бащата и децата в с.Т.К., представлява двуетажна къща с четири стаи, баня и тоалетна и е обзаведана с всичко необходимо за едно домакинство. За децата има обособена отделна стая. Жилищно-битовите условия са добри. При разговор с детето М., същото е споделило със социалните служители, че харесва да посещава майка си и иска родителите и да живеят заедно както преди, но на този етап желае да остане да живее при своя баща в с.Т.К., където има много приятели, с които играе и контактува. При разговор с детето Силвестър, същото е споделило, че желае да живее при своя баща.

От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Мездра, се установява, че жилището в с.М., на което е регистриран постоянния адрес на майката, е собственост на нейния баща, но й е предоставено за ползване. Същото се състои от две стаи и коридор, с външен санитарен възел, обзаведено с необходимите мебели и пособия за живеене. Социалните служители са установили още, че в същото село къща има и бабата на децата, състояща се от две стаи и кухня, на която се прави ремонт. Закупено е обзавеждане за стаите на децата. Къщата е с добри хигиенно-битови условия за живот. В доклада е посочено, че до м.септември 2015 г. майката Г.И. е работила сезонно в Г. но и предстои да започне работа в завод в гр.Мездра. Майката на Г.И. – Е.Н. също сезонно работи в Г. но в момента гледа болно лице на частни начала в с.М.. Бащата на Г.И. е пенсионер по болест. Според доклада бабата и дядото на децата са заявили, че ще оказват подкрепа при отглеждането на своите внуци.

По делото са представени писмени доказателства в превод на български език, от които се установява, че през периода от 11.02.2013 г. до 15.05.2015 г. майката на децата е изпращала различни парични суми в евро, с получател бащата К. Ангеров Х..

По делото са представени служебни бележки с изх.№ 1225/14.10.2015 г. и с изх.№ 1224/14.10.2015 г., от които се установява, че двете деца – М.Х. и К.Х. са ученици съответно в 4 а клас и 1 а клас на СОУ „Отец Паисий“ – гр.Враца, с профил „Музика“.

Съдът не обсъжда представената по делото жалба вх.№ 179500-279/16.01.2015 г. до РУП – гр.Враца, тъй като същата е в незаверен препис, не са изпълнени указанията за представянето й в заверен препис, поради което и не е приета по надлежния ред по делото.

За установяване на релевантни по делото факти и обстоятелства по искане и на двете страни по делото са разпитани свидетелите Н.В., Г.М., П.Г., К.Ж. и Е.Н..

В показанията си св.Е.Н. – майка на ответницата по първоначалния иск заявява, че децата от около една година, както и в момента живеят с баща си. Майката търси децата си, но баща им не ги дава. Според свидетелката, майката на децата е заминала да работи в чужбина, за да може да издържа децата, но към настоящия момент двете живеят заедно в къща в с.М. и Г. си е намерила работа в завод в гр.Мездра. Според свидетелката, бащата живее с друга жена, която тормози децата.

От показанията на св.П.Г. – учител по музика и на двете деца, се установява, че познава детето М. още от първи клас, а брат й Силвестър от тази година, когато е започнал първи клас. Свидетелят сочи, че ежедневно поддържа връзка с бащата на децата, тъй като той ги води и взема от училище, а и децата имат при него индивидуални уроци по пеене и гъдулка. Свидетелят разказва, чи лично се е срещал с майката на децата, когато тя го е потърсила с молба да се види и разговаря с тях. При срещата свидетелят не е разбрал за какво са говорили майката и децата, но е забелязал, че децата са изпитвали притеснение. Свидетелят сочи, че при срещите между децата и майката, децата са много разстроени, като разказва, че дори при една от срещите между М. и майка й, детето е било много разстроено и не са могли да проведат часа. По преценка на свидетеля децата нямат страх от баща си и имат нужното уважение и респект от родител, който се грижи за тях.

В показанията си свидетелят Г.М. разказва, че К. и Г. живеят по два-три месеца заедно и после са разделени. Според свидетеля бащата К. се грижи за децата още от както са били малки. Към настоящия момент децата учат в музикалното училище в гр.Враца и баща им ги кара и прибира всеки ден от училище. Свидетелят не може да каже дали бащата разрешава на майката да вижда децата, на според него К. се грижи добре за тях и те се чувстват добре. Свидетелят разказва, че К. няма друга жена и живее само с двете деца.

Свидетелката Н.В., която е братовчедка на ищеца Х., разказва, че по нейни наблюдения К. и Г. не се разбират добре откакто се е родило голямото им дете, като двамата не живеят заедно от около една година, като от тогава за децата се грижи баща им. Свидетелката заявява, че К. не живее с друга жена, а когато има работа, тя му помага да гледа децата. Свидетелката не е разговаряла с ищеца за майката на децата и последните никога не са споделя пред нея нещо за майка си.

Изслушано в съдебно заседание детето М.Х. разказва, че живее заедно с баща си и брат си в с.Т.К.. Разказва още, че майка й живее в с.М., но им се обажда по телефона и идва да ги вижда. Според М. тя и брат й нямат проблеми с нито един от двамата родители и не са разговаря при кого от тях да останат да живеят. Детето заявява, че баща им се грижи добре за тях, не може да каже с кого иска да живее. Иска да живее и с двамата си родители.

Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК бащата К.Х. заявява, че се грижи за децата от една година, тъй като майка им е в Г.. Заявява, че няма друга жена, а когато се налага, за отглеждането на децата му помага неговата братовчедка Н.. Бащата не отрича, че майката е изпращала пари, като за последно е изпратила през март-април 2015 г. Твърди, че с майката са имали конфликт и във връзка с получаваните детски помощи за децата, тъй като от м.май 2015 г. ги получава тя, а не той, въпреки, че той гледа децата. Заявява, че има желание и възможност да се грижи за децата и няма нищо против те да се виждат с майка си.

Изслушана майката на децата разказва, че през 2013 г. е заминала за Г. тъй като семейството имало нужда от пари. Докато била в чужбина разбрала, че К. има връзка с друга жена. Когато се върнала в България, двамата се разбрали, че той ще преустанови тази връзка. През месец април 2014 г. Г. отново заминала за Г. тъй като срещу К. било образувано наказателно производство за блудство и трябвали пари за адвокатски хонорари. Майката твърди, че през май 2015 г. двамата с бащата на децата окончателно решили, че не могат да живеят заедно. Поддържа, че от тогава той не й дава да вижда децата. Майката заявява, че иска да се грижи за децата си, като в отглеждането им ще й помагат нейните родители.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.127, ал.2 СК.

Съдът намира, че няма пречка по отношение на предявените първоначален и насрещен иск за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, да се произнесе с едни и същи мотиви.

Съдъбната практика е категорична по отношение на това, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интереса на децата.

Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК), обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указание упражняването на родителски права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, включително, макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и начина на живот. При критериите не се игнорират и предпоставките за отглеждане и възпитание, в това число и обучение на децата, свързани с материалните условия на живот, които предпоставки също са конкретно, а не абстрактно обусловени от населеното място, обема социални услуги в него, инфраструктурата и редица обективни фактори. Необходима е комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства, от които не се изключва и осигуряването на среда, подходяща и гарантираща на детето съответно образование.

Между страните не се спори, че от 2013 г. до 2015 г. майка е работила в Република Г. като понастоящем живее в с.М., обл.Враца. Съдът не приема обаче твърденията на ищеца в първоначалната искова молба, че през това време тя се е дезинтересирала от децата и не е изпращала никакви средства за тяхното отглеждане. Видно от представените и приети по делото писмени доказателства в превод на български език е, че през периода от 11.02.2013 г. до 15.05.2015 г., майката почти ежемесечно е изпращала различни парични суми в евро, с получател бащата К. Ангеров Х., а и това обстоятелство се призна от последния в проведеното изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК. В тази връзка съдът приема, че заминаването на майката в чужбина е било продиктувано именно от желанието й да осигури необходимите средства за издръжката на децата и семейството, а не от дезинтересиране на същата от тях така, както се твърди в исковата молба.

От съвкупния анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, в т.ч. изготвените по делото социални доклади, настоящият съд приема, че и двамата родители разполагат със сравнително добри родителски и възпитателски качества, желаят да се грижат за децата, могат да разчитат на помощта на трети лица и могат да предложат сходни битови условия за тяхното отглеждане. Въпреки предходното, съдът намира за необходимо да отбележи, че му е служебно известно, че бащата К.А.Х. е подсъдим по НОХД № 896/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Враца, образувано по обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл.149, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК – за блудство с лице, ненавършило 14-годишна възраст. Макар всеки да е невинен до доказване на противното, каквито доводи бяха изложени от процесуалния представител на бащата, настоящият съд приема, че на този етап това обстоятелство може да се приеме за тежко провинение на бащата, отречено от морала и обществото. С оглед предходното, съдът възприема обясненията на майката, дадени пред съда при проведеното изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК, в които заявява, че е заминала за Г. тъй като семейството не е разполагало с достатъчно средства, а и е трябвало да плащат хонорар на адвокат по образуваното срещу К. наказателно производство.

На следващо място, съдът взе предвид обстоятелството, че децата на страните са от женски и мъжки пол, съответно на 10 и на 7 години, като съгласно задължителната съдебна практика майката е по – пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчета.  Нещо повече, голямото дете е момиче и навлиза във възраст, в която според съда ще има все повече нужда от женско присъствие и от близост с майка си. Независимо, че в случая се касае за две деца, съдът приема, че не е в техен интерес да бъдат разделяни едно от друго. За да бъде постановено такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като в т. ІІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. като такива са посочени голяма разлика във възрастта, липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделно живеене и т.н. В случая не е налице причина, която да налага разделянето на децата и съдът намира, че това не би било в техен интерес.

Въпреки отразеното в изготвения по делото социален доклад от Д „СП” – гр.Враца обстоятелство, че детото М. на този етап желае да се отглежда от своя баща, изслушано в съдебно заседание детето заяви пред съда, че не може да каже с кого иска да живее и иска и с двамата си родители. От същия доклад се установява, че М. харесва да посещава майка си. В съдебно заседание същото заяви още, че нито то, нито брат му Силвестър имат проблеми с майка си и татко си. Ето защо, съдът не въприема показанията на разпитания по делото свидетел П.Г. /учител по музика на двете деца/, че при срещите с майка им, децата се разстройват.  Това е така, тъй като свидетелят не може да посочи и не знае за какво точно разговарят те помежду си. Не на последно място, следва да се имат предвид и изложените от процесуалния представител на майката доводи, които съдът споделя, че майката живее в населено място, което се намира на 10 км. от гр.Враца, където учат децата, докато с. Т.К. е на отстояние 30 км.

С оглед така събраните по делото доказателства и като взе предвид образуваното срещу бащата наказателно производство за блудство с малолетно дете, настоящият съд намира, че в интерес на двете малолетни деца М.К.Х. и С.К. Х., е родителските права да бъдат предоставени на тяхната майка Г.И.И., при която следва да бъде определено и местоживеенето на децата. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че под "местоживеене" в разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, се има предвид определяне при кое лице ще живеят децата (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина "адрес", чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава "при кого от родителите да живеят децата".

При горните изводи и уважавайки исковата претенция за предоставяне родителските права на майката, следва да бъде отхвърлена исковата претенция за предоставяне родителските права на бащата.

Предвид изводите на съда относно предоставяне родителските права на майката, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с тях, като съдът не е обвързан от посочения такъв в насрещната искова молба. Следва да се има предвид, че при определяне режима на лични отношения, се налага осигуряването на възможност за най – пълноценни контакти на децата с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи за тях. Видно от доказателствата по делото е, че между бащата и децата съществува емоционална връзка, поради което следва да бъдат създадени условия тя да бъде съхранена. Ето защо, настоящият съд намира, че следва да се определи един значително разширен режим на лични отношения между бащата и децата, като бащата ще има право да вижда и взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, една седмица през Великденската ваканция на децата при четна календарна година /напр.2016 г., 2018 г. и пр./, една седмица през Коледната ваканция на децата през нечетна календарна година /напр.2015 г., 2017 г. и пр./ и един месец през лятната ваканция на децата по време, което да не съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от майката.

Определените с настоящото решение мерки относно местоживеенето на децата, родителските права върху тях, личните отношения с другия родител и издръжката им могат всякога да бъдат изменени, щом е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер, стига това да е в интерес на самите деца.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2, изр.1-во СК, в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на децата. Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. За да определи размер на издръжката, съдът съобразява разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете 1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 95,00 лв., нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Детето М. е навършило 10 години, а брат й Силвестър 7 години. Като обичайни нужди за деца на тази възраст (за храна, дрехи, обувки, медицински грижи и т.н.) се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на детето М. е необходима сума в размер на около 200 лева месечно, а за детето Силвестър – около 180,00 лева.

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Относно възможностите на ответника по насрещния иск да дава издръжка по делото не са събрани доказателства, но с оглед обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, липсват доказателства да е неработоспособен, а и в изслушваното му пред съда заяви, че освен като музикант се занимава и с животновъдство, поради което съдът приема, че във възможностите му е да реализира трудови доходи, респ. да отделя средства над собствената си необходима издръжка и за издръжката на двете си деца, а именно – 130,00 лева за детето М. и 110,00 лева за детето Силвестър. Издръжката се дължи, считано от 29.09.2015 г. /датата на постъпване на насрещната искова молба в съда/ до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплъщане на вземането.

На основание чл.242, ал.1, хип.І-ва ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.

С оглед изхода на спора, ищеца по първоначалните искове К.А.Х. следва да заплати на Г.И. направени по делото разноски, които съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК, възлизат на 430,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

На основание чл.78, ал.6 ГПК К.А.Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Враца държавна такса в общ размер на 345,60 лв. /върху сбора от тригодишните падежи на определените издръжки/.

Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.Х.,  ЕГН **********, с адрес: *** против Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.127,ал.2 СК, като неоснователен.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца М.К.Х., ЕГН ********** и С.К. Х., ЕГН ********** на тяхната майка Г.И.И., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА децата М.К.Х., ЕГН ********** и С.К. Х., ЕГН ********** да живеят при майка им Г.И.И., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.А.Х.,  ЕГН ********** с децата М.К.Х., ЕГН ********** и С.К. Х., ЕГН **********, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, една седмица през Великденската ваканция на децата при четна календарна година /напр.2016 г., 2018 г. и пр./, една седмица през Коледната ваканция на децата през нечетна календарна година /напр.2015 г., 2017 г. и пр./ и един месец през лятната ваканция на децата по време, което да не съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от майката.

ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143, ал.2 СК К.А.Х.,  ЕГН ********** да заплаща на Г.И.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете М.К.Х., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130,00 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба /29.09.2015г./ до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа й до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143, ал.2 СК К.А.Х.,  ЕГН ********** да заплаща на Г.И.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете С.К. Х., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110,00 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба /29.09.2015г./ до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа й до окончателното изплащане.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА К.А.Х.,  ЕГН ********** да заплати на Г.И.И., ЕГН ********** сумата в размер на 430,00 лева, представляваща направени разноски по производството.

ОСЪЖДА К.А.Х.,  ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Враца държавна такса в размер на 345,60 лв. /върху сбора от тригодишните падежи на определените месечни издръжки за децата/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване частна жалба през Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: