Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84
гр. Враца, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 26.01.2022 г.
/двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 15 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК),
вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД ***,
представлявано от управителя Д.Р.С. против Акт за дерегистрация по Закона за
данък върху добавената стойност № 290992002730369/01.09.2020 г., издаден от Д.М.
на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“, потвърден с Решение №
1538/06.10.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП - София.
В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС.
Твърди се, че фактическите констатации в него са неверни. Също така се изтъква,
че посочените задължения се погасяват от дружеството, от трети лица за сметка
на „Д.“ ЕООД или чрез прихващания от страна на ТД „ГДО“.
Основните
възражения са, че обжалваният Акт за дерегистрация по ЗДДС е незаконосъобразен
и немотивиран, не е ясно какви задължения по вид и периоди са погасени, като в
Решението, с което е потвърден са посочени като непогасени задължения, за
периоди, които не са включени Акта за дерегистрация.
Твърди се,
че балансовата стойност на активите на дружеството е в размер достатъчен да
покрие оспорените публични задължения.
Иска се
отмяна на Акт за
дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност № 290992002730369/01.09.2020
г.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на дружеството жалбоподател поддържа доводите за
незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски в размер на 12970,00 лева, съобразно представеният по делото
списък – л. 1047 и сл.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – София, редовно призован, чрез
юрисконсулт Б.В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение. Подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт, като
издаден при спазване на процесуалния закон и наличие на материално-правните
предпоставки за това, са изложени в депозирана по делото молба – л. 1031 и сл. Претендирано
е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети
писмените доказателства, представени по административната преписка.
Допусната е и е изслушана
от съда съдебно счетоводна експертиза, като по делото са приети основно и
допълнително заключения на вещото лице
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени
следните обстоятелства по делото:
С резолюция за извършване
на проверка № П-29002920090974-ОРП-001/29.05.2020 г. – л. 801, издадена от М.В.С.,
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП София – Големи данъкоплатци и
осигурители (ГДО), е възложено извършването на проверка на жалбоподателя, която
да обхване следните факти и обстоятелства: Насоки от Органа по селекция, вземащ
решение (ОСВР): Да се извърши проверка, в срок до 31.07.2020 г., за
установяване на факти и обстоятелства (ПУФО),
съгласно процедурата на отдел „Контрол“, установяване наличие/липса на
основание за прилагане разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС спрямо задълженото лице
(ЗЛ), при необходимост да се предприемат последващи действия по компетентност.
Резултатите от извършената
проверка, възложена с цитираната резолюция са обективирани в Протокол № П-29002920090974-073-001/19.08.2020
г. – л. 788 и сл. Според констатациите в протокола, задълженията на дружеството
към датата на издаването му възлизат 13 602 750,56 лева, в това число
главница – 12 066 692,53 лева и лихва – 1 536 058,03 лева.
Въз основа на установените при проверката обстоятелства, проверяващите са
счели, че за „Д.“ ЕООД ***
са налице обстоятелства за прекратяване на регистрацията по ЗДДС по реда на чл.
106, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
На основание резолюция за
извършване на проверка № 292692002633966/20.08.2020 г., издадена от М.П., на
длъжност Началник отдел при ТД на НАП София – ГДО – л. 460, е възложено
извършването на проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на
жалбоподателя - „Д.“ ЕООД
***.
Проверката е приключила с
оспорения в настоящото производство Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020 г.,
издаден от Д.М. на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“. В акта е посочено, че
проверката се основава на факти и обстоятелства установени в издадения Протокол
№ П-29002920090974-073-001/19.08.2020 г., който да се счита неразделна част от
акта за дерегистрация.
Позовавайки се на
констатираните обстоятелства в Протокол № П-29002920090974-073-001/19.08.2020
г., а именно, че задължения на дружеството към датата на издаването му възлизат
13 602 750,56 лева, в това число главница – 12 066 692,53
лева и лихва – 1 536 058,03 лева, които са приети за такива по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, представляващи основание за дерегистрация
на жалбоподателя и на основание чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е прекратена
регистрацията му по ЗДДС. Посочено е, че към 19.08.2020 г. проверяваното дружество има просрочени
изискуеми задължения, във връзка с подадени справки-декларации по ЗДДС в общ
размер, включващ главница и лихва, на 3 351 985,02 лева,
индивидуализирани в таблица с 8 позиции.
Актът за дерегистрация е
връчен на жалбоподателя на 08.09.2020 г. и е обжалван пред Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП с
жалба вх. № 26-Д-10924/18.09.2020 г. по регистъра на ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“ София.
С Решение №
1538/06.10.2020 г. , Директорът
на Дирекция „ОДОП“ София е Акт за дерегистрация по ЗДДС №
290992002730369/01.09.2020 г., издаден от Главен инспектор по приходите в ТД на
НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.
Решение №
1538/06.10.2020 г. е връчено по електронен път на 06.01.2021 г., а жалбата
срещу него е подадена на 15.01.2021 г., в срока по чл. 156, ал. 1, вр. чл. 83,
ал. 4 от ДОПК.
Според
заключението на вещото лице, задължения на дружеството към датата на издаването
на Акта за дерегистрация възлизат на 13 602 750,56 лева, в това число
главница – 12 066 692,53 лева и лихва – 1 536 058,03 лева.
Вещото лице е изчислило, че общата балансова стойност на
притежаваните от дружеството
дълготрайни материални активи към датата на издаване на
Акта за дерегистрация - 01.09.2020 г. е в размер на 19
427 615,44 лева и 19 120
767,28 лева към 30.04.2021 г. – датата на изготвяне на заключението.
Към тези дати - 01.09.2020 г. и 30.04.2021
г., дружеството е притежавало налични стоки на склад – бензин, газьол,
минерален терпентин, на обща стойност 18 293 174,00 лева.
Съгласно същото заключение, декларираният от „Д.“ ЕООД ДДС за внасяне в размер на 1755,67
лева за м. януари 2019 г., описан в позиция 3 от таблицата
в Акта за дерегистрация, е заплатен на 19.02.2019 г. от друго дружество
– „ДМВ Карго Рейл“ ЕООД, по сметка на ТД „Големи Данъкоплатци и Осигурители“.
Декларираният от жалбоподателя и описаният в позиция 5 от същата таблица ДДС за
внасяне в размер на 63 991,23 лева за
м. май 2019 г. е заплатен от „ДМВ Петрол“ ЕООД на 18.06.2019 г.
Дължимите лихви в размер на 279,89 лева и 385,69 лева – позиция 6 и 7 от
таблицата, са платени от “ДМВ Карго Рейл“ ЕООД на ТД Големи „Данъкоплатци и
Осигурители“, на 20.08.2020 г. Същевременно фактура № **********/19.12.2019 г.
– л. 48, с ДДС в размер на 159 493 84 лева,
е включена в Дневниците за продажби за м. декември 2019 г., като в м. януари
2020 г., установявайки, че е грешно издадена, същата е анулирана, което
обстоятелство е отразено в Дневника за продажби за м. януари 2020 г., с оглед
на което и задължението за внасяне на ДДС за нея е отпаднало и не би следвало
да фигурира в позиция 8 от таблицата.
В допълнителното си
заключение, вещото лице е дало становище, че балансовата
стойност на активите на дружеството към 09.06.2021 г. е в размер на 11 999 115,17 лева, аобщата стойност на притежаваните от „Д.“ ЕООД стоки на склад, към
09.06.2021 г., са в размер на 18 293 174,00 лева.
Съгласно чл. 160, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 4 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните
разпоредби по издаването му.
Оспореният
акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден от орган по приходите, на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДДС, след извършена проверка,
възложена с Резолюция за извършване на проверка. При издаването му обаче са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
които опорочават административното производство и като краен резултат водят до
отмяната му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрация
(дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация
лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в
случаите, когато законът е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по
инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация – чл. 106, ал. 2 от ЗДДС.
В случая,
приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива – на
основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС -
когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този
закон.
Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които
нееднократно и в продължение на дълъг период от време „системно“, т. е.
повтарящо се, нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на
системата на облагане с ДДС. Сред визираното в нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС неизпълнение на задължения по този
закон,
попада нарушението на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС - когато е налице резултат за периода -
данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския
бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за
подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
Настоящият
спор е правен
и е свързан с това, доколко с извършените плащания от „ДМВ Карго Рейл“ ЕООД и „ДМВ Петрол“
ЕООД и издадените 8 броя Актове за прихващане и възстановяване, дружеството „Д.“
ЕООД е изпълнило задължението си по този
закон,
независимо, че с тези суми са погасени и други публични задължения на
жалбоподателя, произтичащи от вземане по изпълнително дело.
Страните не
спорят, че по сметка на ТД на НАП, ГДО са постъпили суми, с основание – ДДС и
лихва за ДДС – л. 37, 40 и 46 от делото. Нямат спор и относно това, че
жалбоподателя има непогасени публични задължения по изпълнително дело №
*********/2019 г. в размер на 13 606 101,53 лева, включващи главница
и лихви. От представените по делото доказателства се установява, че за
обезпечаване на публичните задължения на дружеството са наложени възбрани върху
недвижими имоти на длъжника – л. 188 – 206.
Същевременно,
видно от Постановление за възлагане от 01.06.2021 г. на ЧСИ, с рег. № 927 и
Постановление за възлагане от 09.06.2021 г. на ЧСИ, с рег. № 900, след
осъществени публични продани на имущество на жалбоподателя, обявените за
купувачи лица са внесли следните суми – 2 919 200,00 лева, съгласно
Постановление за възлагане от 01.06.2021 г. – л. 982 и 12 638 858,18
лева, съгласно Постановление за възлагане от 09.06.2021 г. – л. 984 гръб и сл.
от делото.
Анализирайки
разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, която предоставя на органите по приходите
възможност за прекратяване на регистрацията по ЗДДС при условията на оперативна
самостоятелност, което налага преценка и за съразмерност по чл. 6 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че прекратяването на
регистрацията по ЗДДС е тежка санкция спрямо неизправните участници в оборота.
От момента на дерегистрация се препятства възможността им за участие във
веригата на производство и разпределение на стоки и услуги, която обезпечава
нормалното функциониране на системата за облагане с ДДС. Поради това, органът
по приходите е следвало не само да посочи наличието на съответните предпоставки
за дерегистрация, но също така и да мотивира в акта за дерегистрация, защо в
конкретния случай системното неплащане на задължения за ДДС налага прилагането
на тази мярка – в този смисъл е Решение № 7817/20.06.2017 г. по адм. д. №
10547/2016 г. по описа на ВАС. Видно от оспорения Акт за дерегистрация, такива
мотиви не се съдържат, като в същото време са изложени факти за наличие на
други публично-правни задължения на лицето, които са неотносими към
приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Факт е, че лицето своевременно е изпълнило
задълженията си по чл. 89 от ЗДДС, като са внесени от негово име и за негова сметка, в срок, част
от дължимия данък, като всички последващи обстоятелства, свързани с отнасяне на
сумите към един или други вид публични задължения, са ирелевантни към спора.
На следващо
място, преди датата на
дерегистрацията, а именно 08.09.2020 г. – датата на връчване на Акта за
дерегистрация, арг. чл. 110, ал. 2, изр. последно от ЗДДС, са били извършени
прихващания с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-290029179250-004-001/22.10.2019
г.; АПВ № П-29002919200204-004-001/22.11.2019 г.; АПВ № П-29002920033707-004-001/27.02.2020
г.; АПВ № П-29002920087740-004-001/22.05.2020 г.;
АПВ № П-290002920120582-004-001/20.07.2020 г.; АПВ № П-29002920106104-004-001/22.06.2020
г.; АПВ № П-29002920119762-004-001/11.08.2020 г. и АПВ № П-29002920139003-004-001/20.08.2020 г., с които са погасени
декларирани от дружеството задължения към този момент.
В хода на
настоящото производство се установи, че жалбоподателят е превел надлежно част
от декларираните задължения за ДДС за конкретни данъчни периоди, а други негови
задължения са погасени чрез прихващане.
Съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания,
които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на
принудителното им събиране, той може да заяви пред компетентния орган кое от
тях погасява. В случая изрично е изявена волята на лицето в представените платежни нареждания кои негови
задължения се погасяват.
След като
задълженията на дружеството, послужили като доказателство за наличие на
основание за извършване на дерегистрация, са погасени чрез плащане и
прихващане, но заплатените сумите, без волята и знанието на жалбоподателя, са
отнесени за погасяване на задължения, различни от тези по ЗДДС, решаващият
орган е следвало да изложи мотиви защо приема, че автоматичното отнасяне на
преведени своевременно задължения за ДДС за погасяване на други публични
задължения, представлява системно неизпълнение на установените в ЗДДС
задължения, за което отговаря данъчнозадълженото лице. Следвало е да се
мотивира и защо това налага дерегистрация на лицето, как дерегистрацията се
съотнася към целта на закона и защо тази цел не би могла да се постигне с
по-лека за данъчнозадълженото лице мярка – в този смисъл е Решение №
5789/16.05.2016 г. по адм. д. № 2871/2016 г. по описа на ВАС и Решение № 5503/12.05.2020
г. по адм. д. № 14450/2019 г. по описа на ВАС.
Настоящият състав на
съда намира, че не е налице посоченото от органа по приходите фактическо
основание по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предпоставящо издаването на оспорения акт.
Според посочената като
основание за издаване на Акта за дерегистрация разпоредба на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да
регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява
задълженията си по този закон.
Органът по
приходите е следвало не само да посочи наличието на съответните предпоставки за
дерегистрация, но също така и да мотивира в акта за дерегистрация, защо в
конкретния случай системното неплащане на задължения за ДДС налага прилагането
на тази мярка. Такива мотиви в процесния акт за дерегистрация не се съдържат,
като в същото време са изложени факти за наличие на други публично-правни
задължения на лицето, които са неотносими към приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
Прихващането на сумите от внесения ДДС за друг вид публични задължения е
извън волята на дружеството, поради което не може да се счита, че е налице
системно неизпълнение на задължения по ЗДДС.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваният акт за
дерегистрация е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 ДОПК оспорващият има право на разноски.
При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
претендираните съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и доказани разноски по производството. Същите представляват
внесена държавна такса в размер на 50,00 лева, депозити за ССЕ в общ размер на
800,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 12120,00 лева, заплатено по
банков път (л. 1047 - 1049 от делото).
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Д.“ ЕООД
***, представлявано от управителя Д.Р.С. Акт за дерегистрация по Закона за
данък върху добавената стойност № 290992002730369/01.09.2020 г., издаден от Д.М.
на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“, потвърден с Решение №
1538/06.10.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП - София.
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕООД ***, представлявано от
управителя Д.Р.С. направените по делото в размер на 12 970,00 лева (дванадесет хиляди деветстотин
и седемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
На основание чл. 138 от АПК на страните да се изпратят преписи.
Административен съдия: