О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1082
16.04.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На шестнадесети април, две хиляди и двадесета
година
В закрито
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №1001 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.255-257 от ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с
молба за определяне на срок при бавност, подадена от адв.Иво Баев като
пълномощник на А. М. Е. от гр. Б..
Молителят твърди, че на
30.09.2019г. е депозирал в Бургаския районен съд искова молба с правно
основание чл.127, ал.2 от СК, с която е предявил и искане по чл.127, ал.3 от СК
за постановяване на привременни мерки относно обстоятелствата по чл.127, ал.1 СК. До 6.04.2020г. производството по делото не било започнало и нямало
произнасяне по искането за привременни мерки. През изтеклите 6 месеца
единствено се разменяли книжа и съобщения до ответницата и социалните служби.
Ответницата няколко пъти променяла настоящия си адрес и почти изцяло била извън
страната, което възпрепятствало връчването на книжата и връщането на отговори.
Въпреки горните обстоятелства, молителят счита, че искането за привременни
мерки следвало да бъде разгледано,
понеже преди всичко било в интерес на децата, поради което намира, че е
налице необосновано забавяне на разглеждане на искането по чл.127, ал.3 от СК.
Моли да бъде определен срок за произнасяне по искането за определяне на
привременни мерки.
С разпореждане от 7.04.2020г. на
дежурен съдия при БРС, имащо характер на становище по смисъла на чл.255, ал.2
от ГПК районният съд е посочил, че производството по делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на СРС, който е компетентен да се произнесе по
молбата.
В съответствие с правомощията си
по чл.257, съставът на Бургаския окръжен съд извърши проверка по делото и
констатира следното:
Действително, на 30.09.2019г.
молителят е депозирал в Бургаския районен съд искова молба против Г.В.С., с
посочени адреси за призоваване гр.Бургас, ул.“Ц.С. *“ №*** и гр.София, ул.“П.П.№**“.
С нея съдът е бил сезиран с две искания- 1/ по чл.127, ал.2 от СК- предоставяне
родителските права спрямо малолетните деца на страните- Б. и А., на техния баща А.Е., определяне на местоживеенето
им при бащата, определяне на режим на свиждане на майката с децата, осъждане на
ответницата да заплаща издръжка на децата в размер на по 90 лв. за всяко от
тях, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска; 2/ по чл.127, ал.3 от СК: определяне на привременни
мерки относно упражняването на родителските права спрямо децата и определяне на
местоживеенето им при бащата. В исковата молба е посочено, че в средата на
м.септември 2019г. ответницата за пореден път не се прибрала в дома на страните
в гр.Бургас, като по телефона уведомила ищеца, че започва работа като сервитьор
в нощно заведение в гр.София и няма намерение да се връща при тях. Децата към
този момент живеели с баща си и посещавали детска градина в гр.Бургас. На
25.09.2019г. ответницата, заедно с непознат мъж поискали да вземат децата от
детската градина, за което ищецът, който в този момент бил в гр.София по
работа, бил уведомен от директорката. Последният изпратил брат си да разбере
защо ответницата е дошла от София , за да вземе децата от детската градина,
същата му обяснила, че като майка на децата може да ги взема когато си поиска.
Страните провели разговор по телефона, при който първото нещо, която
ответницата поискала било да ѝ бъдат предадени международните паспорти на
децата. От изложеното в исковата молба може да се направи заключение, че на
посочената дата ответницата е отвела децата със себе си в гр.София и оттогава
същите са живели с нея. С исковата молба са направени искания за разпит на
трима свидетели , както и писмени доказателства- удостоверения за раждане на
децата.
По исковата молба е било
образувано гр.д.№8070/2019г. по описа на БРС, а на 1.10.2019г. делото е било
разпределено на докладчик /протокол на л.1/. На същата дата, с разпореждане
№20317, определеният състав на БРС е разпоредил връчване на преписите от
исковата молба и доказателствата на ответницата. В изпълнение на задълженията
си по чл.15, ал.1 от ЗЗакрД съдът е конституирал и Дирекция „Социално
подпомагане“- София, като е разпоредил връчването на съдебните книжа и на тази
институция, предвид изискването на чл.127, ал.3 от СК.
С молба от 17.10.2019г. ищецът,
представляван от пълномощника си адв.Б., отново е поискал определяне на
привременни мерки относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на децата при него, като е заявил, че след завеждането на делото и със
съгласието на ответницата е взел при себе си двете деца. Представил е служебна
бележка от детска градина „Зорница“, че децата са записани и посещават същата
за учебната 2019/2020г.
На същата дата, в съответствие с
разпоредбата на чл.8 от ГПК, районният съд е разпоредил преписите от молбата да
бъдат връчени на насрещната страна.,
както и на Д“Социално подпомагане“ Бургас /в съответствие с новите фактически
твърдения на ищеца относно промененото местоживеене на децата/, като е указал
на последната да изготви становище в едноседмичен срок от получаването. От
приложените разписки /л.18 и 19/ се установява , че за искането по чл.127, ал.3
от ГПК са били уведомени както ДСП София, р-н Лозенец, така и ДСП – Бургас /исканията
са изпратени на 17.10.2019г., като първото учреждение е получило искането на
25.10.2019т., а второто- на 29.10.2019г./. На 1.11.2019г. е депозиран социален доклад,
изготвен от Д „СП“- Бургас /л.79/. На 4.11.2019г. по делото е постъпило писмо
от Директора на Д „СП“ Лозенец /л.16/, от което се установява, че опитите на
социалните служители да открият ответницата на посочения в исковата молба
адрес, както и по телефона, са останали неуспешни, поради което и не е изготвен
социален доклад по делото.
Преписите от исковата молба и
доказателствата са връчени на ответницата на 29.11.2019г. /разписка на л.22-
гръб/, в сградата на СРС. По делото няма данни до този момент ответницата да е
била издирвана от връчителите на призовки /например залепване на уведомления по
чл.47, ал.2 ГПК/, нито да е искано съдействие от страна на БРС /за издаване на указания за разпореждане за
залепване на уведомления/ във връзка с призоваването ѝ.
В срока за отговор на исковата
молба- 29.12.2019г. ответницата е депозирала такъв и едновременно с това е
предявила насрещен иск по чл.127, ал.2 СК. Заявила е, че към момента на
подаването на исковата молба децата са
пребивали трайно в гр.София, поради което за техен настоящ адрес следвало да се
приеме адреса им в София, на който пребивавали фактически. Във тази връзка е
направила възражение за местна неподсъдност на делото, както и искане за
спирането на делото поради наличие на преюдициално производство- образувано
производство за защита срещу домашно насилие, осъществено от А.Е. срещу Г. С. и децата на страните. При условията на
евентуалност е направено искане за постановяване на привременни мерки относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата при майката. В
насрещната искова молба са изложени твърдения, че на 24.09.2019г. Е. се опитал
да отвлече децата, но опита му бил осуетен след намеса на полицията; а на
29.10.2019г. Д. сезирала СРС с молба за защита срещу осъществено домашно
насилие, по която против Е. била издадена заповед за незабавна защита на нея и
двете деца, а делото било насрочено на 5.02.2020г.
Направено е доказателствено искане
в производството по привременни мерки да бъдат разпитани трима свидетели, както
и са представени многобройни писмени доказателства- удостоверение за сключен
гр.брак; удостоверения за постоянен адрес на майката, съпруга ѝ, както и
на двете деца, съгласно които постоянния им адрес от 6.11.2019г. е в гр.София,
депозирана до СРС молба за защита срещу домашно насилие от страна на А. Е.
срещу ответницата, извършено в присъствието на децата; сведения /депозирани по
полицейска преписка за обстоятелства касаещи молбата за домашно насилие/,
призовка за 2.12.2019г. за о.с.з. по образуваното бързо производство във връзка
с молбата за защита срещу домашно насилие, определение по гр.д.№62212/19г. на СРС за конституиране
на двете деца като молители по молбата за домашно насилие, както и заповед за незабавна защита от 29.10.2019г. по същото
дело, от която се установява, че по реда на чл.18 ЗЗДН на А.Е. са наложени
мерки за защита, както следва: задължаване да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Г. Д. /фамилията
на ответницата по настоящото дело е променена при сключването на гр.брак, видно
от удостоверението/, както и забрана да приближава ответницата и децата на
разстояние по-малко от 100 м.
На 3.01.2019г. /непосредствено
след новогодишните празници/ районният съд е разпоредил на А.Е. да се изпрати
съобщение да вземе становище по възражението за местна подсъдност.
На 14.01.2020г. на А.Е. е връчен
препис от насрещната искова молба и доказателствата /разписка на л.60, гръб/,
чрез колега на пълномощника му адв.Баев.
На 14.01.2020г. по делото е
постъпила молба от процесуалния представител на ищеца Е., с която се иска
възражението да се остави без уважение. Оспорени са твърденията на Д. относно
настоящия адрес на децата след завеждането на исковата молба, като е заявил, че
от края на м.октомври 2019г. и де момента на подаването на неговата молба ,
децата живеят в гр.Панагюрище, при родителите на ответницата, където са били
посетени от неговия брат. Посочил е още, че според данните в кореспонденцията
със социалните служители от ДСП- Бургас и ДСП- Красно село, настоящият адрес на
майката бил в гр.Панагюрище. Заявил е още, че видно от приложените към
насрещната искова молба удостоверения, адресите на децата са били променени
след образуването на настоящото производство, поради което ги счита за
неотносими към релевантните обстоятелства, понеже не установявали къде
пребивават децата, а отделно от това не ставало ясно какъв е бил адресът им към
образуването на делото. посочил е, че децата пребивават в Бургас по силата на
сключено между страните споразумение. Представени са писма от ДСП-Бургас и ДСП-
Красно село, съгласно които настоящия адрес на Д. е в гр.Панагюрище, както и че
същата е дала съгласие родителите на Е. да се видят с децата именно в
Панагюрище. Представено е и споразумение от 25.10.2019г., съгласно което
двамата са се споразумели в периода 25.10-3.11.2019г. децата да бъдат отведени
от Бургас в гр.Панагюрище, в дома на родителите на ответницата, като Д. се е
задължила да върне децата на баща им на
3.11.2019г. най-късно до 14.00ч., за присъствието им в детска градина на
следващия ден.
На 15.01.2020г., във връзка със
становището на ищеца по възражението за местна неподсъдност, районният съд е
разпоредби да се изготви служебна справка за настоящия адрес на двете деца към
датата на подаването на исковата молба- 30.09.2019г. Същата е изготвена на
същия ден /л.61/, като в нея е отбелязан постоянния и настоящ адрес на децата
към датата на последната промяна-18.11.2018г., съгласно която същите са в
гр.Панагюрище. Отразено е също, че в НБДН не съществува възможност за проверка
към определена /в случая-предходна, бел. докладчика/ дата.
По тази причина, с разпореждане
от 15.01.2020г. районният съдия е указал на ответната страна в 3-дневен срок да
представи доказателства за настоящият адрес на двете деца към 30.09.2019г.
Разпореждането е връчено на страната на 29.01.2020г., а на 31.01.2020г. по пощата
е изпратена молба от процесуалния представител на ответницата- адв.Хаджидякова
до БРС, с която се иска като доказателство да бъдат приети три декларации от
свидетели, съгласно които към 30.09.2019г. сем.Д. и децата Б. и А. са живели на
ул.“М. А. Р.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**. Молбата е постъпила в съда на
3.02.2019г., а на същата дата съдът е постановил разпореждане, с което е дал
указания на ответницата да представи доказателства за регистриран настоящ адрес
на децата, а ако такъв няма, то за адреса на тяхната майка. Разпоредено е още
страната да бъде уведомена за указанията на съда по телефона, посочен в
отговора на исковата молба. Видно от отбелязването на л.63 от делото на БРС,
указанията са били изпълнени от съдебния деловодител на 4.02.219г., като
адв.Хаджипанайотова е била уведомена лично по телефона.
На 7.02.2020г. е постъпила молба
от ответницата, чрез пълномощника ѝ /подадена по куриер на 6.02.2010г./,
с която същата заявява, че формалната адресна регистрация на децата не съвпада
с пребиваването на децата и майка им към дата 30.09.2019г., което след
раздялата на родителите бил гр.София, ул.“М. А. Р.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, за
който ищецът бил уведомен. Представени са служебна бележка от 6.02.2020г., изд.
от Травъл Джи Ес ЕМ България ООД и социален доклад от 27.11.2019г. на ДСП – Красно
село за установяване твърденията на ответницата, че в периода от 15.09.2019г.
до 18.10.2019г. майката била на граждански договор към дружеството, и че към
датата на социалния доклад децата и майката продължавали да пребивават на
адреса в гр.София.
С определение №1157 от
10.02.2020г. по гр.д.№8070/19г. на БРС, районният съд е уважил отвода на
ответницата за местна неподсъдност на делото, поради което го е прекратил пред
себе си и го е изпратил по подсъдност на РС-София.
Срещу това определение на
18.02.2020г. е подадена частна жалба от А.Е., представляван от адв.Иво Баев. На следващия ден районния съд е разпоредил
препис от жалбата да бъде връчен на насрещната страна за отговор в едноседмичен
срок. Съобщението е връчено на 9.03.2020г. /разписка на л.7 от ч.гр.д.№986/20г.
на БОС/.
На 6.04.2020г. по делото е
постъпила молба от адв.Баев като пълномощник на А.Е., с която са приложени
допълнителни доказателства към жалбата /удостоверения за промени в настоящия
адрес на децата и служебна бележка от детската градина/. По нея дежурният съдия
е разпоредил книжата да бъдат приложени към жалбата.
На 10.04.2020г. е разпоредено
делото да бъде изпратено на Бургаския окръжен съд /печат на л.3 и разпореждане
на л.8 от ч.гр.д.№986/20г. на БОС/. С писмо от 10.04.2020г. делото е изпратено
на Бургаския съд по жалбата на Е. срещу определението във връзка с местната
подсъдност и на 13.04.2020г., на датата на постъпването му в БОС, по жалбата е
образувано ч.гр.д.№986/2020г. на БОС. Към този момент по това дело няма
произнасяне.
При така установените обстоятелства
по делото се налага извод, че молбата по чл.255 от ГПК е неоснователна.
Районният съд не е допуснал забава при извършване на процесуалните действия по
разглеждане на искането за постановяване на привременни мерки по чл.127, ал.3 ГПК, подадена от А.Е.. Причините да не бъдат постановени привременни мерки
относно децата на страните /каквото искане има и насрещната страна/ не са
свързани с неоправдано бездействие на районният съд при администрирането
на гр.д.№8070/2019г. на БРС. Липсата на
произнасяне по това искане е свързано с необходимостта от размяна на съдебните
книжа между страните по повод исковата молба и насрещната такава и събиране на
доказателства във връзка с направения отвод за местна неподсъдност на делото и
препращането му по подсъдност на СРС. Това е било необходимо предвид
противоречивите твърдения на страните и многобройните, взаимно изключващи се
доказателства, представяни от страните, както и невъзможността служебно да
бъдат събрани доказателства за официалната адресна регистрацията на децата,
въпреки че съдът е положил усилия и сам да ги събере. Такива са представени от
молителя едва след размяната на книжата по частната жалба. Същевременно, съдът
е изпълнил стриктно задълженията си по чл.8 от ГПК да уведоми всяка от страните
за насрещните искания и доказателства, представяни поетапно от страните, което
също е довело до известно забавяне на произнасянето му по въпроса за
подсъдността - месец и 11 дни, след като отводът за местна подсъдност е бил
направен. Районният съд не разполага с правомощие да се произнесе по искането
за привременни мерки преди разрешаването на спора относно местната подсъдност
на делото, тъй като се касае до съществена процесуална предпоставка по
допустимостта на производството пред него, още повече, че същото следва да бъде
разгледано в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, понеже има
направено искане от ответната страна за разпит на свидетели във връзка с
привременните мерки. Понастоящем спорът за подсъдност следва да бъде разрешен
от въззивната инстанция по ч.гр.д.№986/20г. на БОС.
С оглед
изложеното, молбата по чл.255 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.257, ал.2, изр.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№14134/6.04.2020г.
по описа на Бургаския районен съд, подадена от адв.Иво Баев като пълномощник на
А. М. Е. от гр. Б. за определяне на срок за произнасяне по искането за
определяне на привременни мерки по гр.д.№8070/2019г. по описа на БРС.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: