Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2667
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от
„П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу М.Д.М., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за установяване
вземането на ищеца по
отношение на ответника за сумата
от 1968.76
лева /хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/30.03.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13058/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 15.10.2010г. между страните е
сключен Договор за револвиращ заем № ***. Параметрите
на сключения Договор за револвиращ заем са както
следва: Общо
задължение по договора: 2867.99 лева,
включващо:
Сума за изплащане на заема: 700 лв.; Срок на заема: 48 месеца;
Размер на вноска: 59лв.; Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 145.93%; Годишен лихвен процент 98.78%, Лихвен
процент на ден: 0,27%, Рефинансиране: 514.73лв. Ищецът твърди, че договорът е подписан при Общи условия , които са неразделна част от договора, предадени са
на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва
/Буква „Б" от ДЗР/.
Твърди, че „П.К.Б."
ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 30.03.2012г. парична сума в
общ размер на 185.27 лв. по посочената от длъжника М.М. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен
превод с уникален регистрационен номер: 270PMWU120900040 от 30.03.2012г. Твърди че сумата
представлява остатъчна стойност след извършено рефинансиране на предходно
задължение на ответника към П.К.Б. в размер на 514.73 лв. От своя страна
длъжникът поема задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни
вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част
от Договора за револвиращ заем. Изготвен е
погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 59 лв., с падежна дата - всяко 20-то число на
месеца.
Ищецът твърди, че
длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил 15 пълни погасителни
вноски и една частична, съгласно приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № 50012799016, предвид което сумата
станала предсрочно изискуема. Твърди се, че
на 09.07.201 Зг. договорът е прекратен от страна
на „П.К.Б." ЕООД, като на 09.07.201Зг. до длъжника е изпратено
уведомителни писмо. Излага, че
договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния
план и е в размер на 2168.04 лв. По договорното задължение
от страна на длъжника има погасена сума в размер на 70.05
лв. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер 1306.07 лв. по погасителен план, като сочи, че ответникът е направил 15
пълни вноски е една частична вноска. Заплатената сума е в размер на 899.23. лв., поради което претендират сумата от 1968.76 лв.
Предвид незаплащане на дължимата по договора сума
ищецът поддържа предявения иск. Претендира съдебно-деловодни разноски в
исковото и заповедно производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. Прави възражение за погасяване
вземането по давност. Счита, че за предоставената услуга не се дължи
възнаграждение. Възразява сочената сума да е предадена на ответника. Прави
възражение за нищожност на клаузата по силата на което е начислено
възнаграждение в размер на 1306,07 лв.
на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД поради
противоречие на добрите нрави. Счита същата с неравноправен характер по смисъла на
чл. 143,
т. 19 от Закона
за защита на потребителите.
Сочи, че лихвата е
едностранно определена. Счита, че възможността за отказ от договора не е
достатъчна гаранция за защита правата на потребителя на финансова услуга. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни по изложените съображения.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
По частно гражданско дело № 13058/2018 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** следните
суми: 1968.76 лева /хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ***/30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 39.37 лева /тридесет и девет лева
и тридесет и седем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса, сумата от 50.00 лева /петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
На 23.03.2012г.. между „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: *** и М.Д.М. бил сключен Договор за револвиращ заем № *** на 23.03.2012г. при
уговорена лихва в размер на 145,93 и ГПР 98,78.
От заключението по назначената и
приета от съда се установява, че предоставения заем е в размер на 700лв.,като
със част от сумата е рефинансирано задължение в размер на 514.73лв. на
ответника е преведена на 30.03.2012г. разликата от 185.27 лв.по банкова сметка ***.
Сумата заплатена от ответника в полза на ищеца по договора е 907.93лв.
Уговорената възнаградителна лихва е в размер на
2168.04лв. погасената възнаградителна лихва е в
размер на 861.97.лв. Неизплатената възнаградителна
лихва е в размер на 1306.07лв. Размерът на дължимите парични средства е
2619,73лв. последното плащане е от 18.10.2013г. в размер на 60лв. непогасената
част от кредита е 662.74лв. главница и 1306.07лв. договорна лихва.
Съдът намира неоснователно
направеното от ответника оспорване на заключението по ССЕ относно
рефинансирането с част от сумата на друго задължение, тъй като видно от самия
договор сумата от 514.73 лв. е договорена за рефинансиране в полза на П.К.и
ответникът не е оспорил автентичността на подписа си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за
които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание
за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договор
за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение , при условията на чл.418 1л.1,т.2 от ГПК,
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Възраженията
на ответника, че предявеният иск не е в даденият едномесечен срок е
неоснователно. Видно от приложена товарителница на л.25 от делото искът е
подаден по пощата с куриер на 18.02.2019г. и същият е в срок.
В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13058/2018 г. на РС Варна,
ищецът е посочил, че претендира непогасена главница от 1968,76 лв. по кредита,
посочена като глобална сума, като е основал искането си на твърдение за настъпил
падеж на 20.04.2016г.
В случая се касае за
различни вземания, всяко от които следва да бъде посочено отделно и надлежно
индивидуализирано (по основание, размер и падеж). Установителният
иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за
изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан от основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство. И тъй като в случая
както в заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение главното вземане
в размер на 1968,76 лева е с посочено основание главница по договор Договор за револвиращ заем №
*** липсва възможност за установяване в
хода на исковия процес съществуването на вземания с други основания (договорни лихви,
допълнителни възнаграждения и т.н.). Ето защо са извън предмета на настоящото
производство и не следва да бъдат обсъждани. Предявеният иск е за установяване
на вземане от 1968,76 лв. Съответно производството следва да се прекрати за сумата от 1306,02 лв.,
предвид направеното уточнение с молба от 26.03.2019г., че главницата е в размер
на 700 лева и е заплатена 37.26 лв. от нея и остатъка е 662,74 лв., а останалата сума 1306.07 лв. е неизплатено договорно
възнаграждение, за каквото липсва издадена заповед за изпълнение.
От доказателствата по делото се установява,
че страните са договорили сума на одобрен и отпуснат заем в размер на 700 лв. Представеният
по делото Договор за револвиращ заем № *** удостоверява рефинансирането на друг
заем за сумата от 514,73 лв. и заплащането по банкова сметка ***.27 лева-л.9 от
делото и заключение по ССЕ.
Процесният договор за револвиращ заем
има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за
спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., отм., бр. 18
от 5.03.2010 г., действащ към момента на сключване на сделката – 30.03.2012 г.
Видно от клаузата на т. 2 от Общите условия
на "П.к.Б." ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица (ОУ, л. 7-8), заемополучателят попълва предварително параметрите на
исканията за заема (част V от бланката на проектодоговор), като окончателните
условия на кредита (част VI) се определят от кредитора впоследствие и договорът
влиза в сила от този момент (с подписването му от заемодателя).
Окончателните условия по кредита, посочени в
т. VI от договора, са одобрени впоследствие от кредитора и имат следното
съдържание: сума за заема: 700, срок на заема: 48, размер на вноската: 59, общо
задължение: 2867,99, ГПР: 145,93, сума на всеки револвинг:
552, договорно възнаграждение при револвинг: 1572,
общо задължение по револвинга: 2124.
Неразделна част от съдържанието на договора
са ОУ, с които ответникът е, подписвайки бланковия договор, декларира, че е
запознат и приема. Липсва погасителен план.
Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира, че уредената в ОУ процедура по
сключване на процесния договор противоречи на
нормата, обективирана в чл. 6, ал. 1 ЗПК (отм.), според която
кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия на потребителския
кредит преди сключването на договора. Непредоставянето на информация относно
крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да вземе
информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в неравностойно
положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на основния
принцип на добросъвестност, прогласен в чл. 12 от Закона за задълженията и договорите.
Отделно от това, описаното по-горе съдържание
на договора не съответства и на императивно установените в чл. 7 ЗПК (отм.) изисквания.
Относно размера на отпуснатия заем в договора
е посочено единствено цифровото отразяване "700", без да е
конкретизираната съответната валута на поетото задължение, за която
кредитополучателите са се задължили. Видно от попълнения ръкописно раздел VІ от
договор не може да се установи вида на валутата, какъв е срока от 48, както и не
може да се установи, как е формирано общо задължение в размер на 2867,99, при
посочена сума на револвинга 552, договорно
възнаграждение 1572 и обща сума по револвинга 2124.
Дори да се приеме, че с оглед обстоятелството, че официалната валута в България
е лева и следва да се приеме, че страните са уговорили заема в тази валута,
след като изрично не е посочено в договора, то финансовите параметри по него не
са индивидуално уговорени, доколкото същите се попълват от кредитора след
одобрение на кредита и длъжникът не е имал възможност да изрази информирано
съгласие по тях. На осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен,
тъй като със същия потребителят е поставен в по - неблагоприятно положение
спрямо търговеца.
Аналогично (единствено цифрово) са посочени
също размерът на вноска – 59, общото задължение – 2867,99, както и договорното
възнаграждение при револвинг – 1275. Така отразените
параметри на заемното правоотношение водят до неяснота относно общия размер на
плащанията по потребителския кредит, която може да бъде квалифицирана като
пълна липса на задължителен реквизит на договора.
Неясен е и срокът за връщането на кредита,
тъй като в договора е посочена само цифрата "48", без отбелязване на
точния времеви диапазон - дали се касае за дни, седмици, месеци, години и т.н.
Към договора липсва също погасителен план,
който да е предоставен на ответника и да отразява условията за издължаване на
кредита, включително размера, периодичността и датите на погасителните вноски.
Тази информация е необходима на потребителите, за да може същите да вземат
информирано решение и да бъдат наясно с конкретните задължения, които поемат,
встъпвайки в заемно правоотношение с икономически по-силна страна.
На следващо място, договорът не отговаря по
съдържание и на чл. 7, т. 7 ЗПК (отм.), тъй като в него не
са посочени условията, при които годишният процент на разходите (ГПР) може да
бъде променян.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не съдържа нормативно установените реквизити
и на основание чл. 14, ал. 1 във вр.
чл. 6 и чл. 7, т. 7 и т. 8 ЗПК (отм.) е недействителен. В този смисъл е Решение № 249 от 2.04.2018
г. на ОС - Варна по в. т. д. № 128/2018 г.
Според чл. 14, ал. 3 ЗПК (отм.) когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ответникът дължи връщане само на чистата
стойност на кредита в размер на 700 лева. Направените от ответника плащания са
в размер на 905,83 лева, поради което искът за признаване установено дължимост на главница в размер на 662,74 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на предявения иск
не следва да се разглежда направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на вземането.
Ето защо, настоящият състав намира, че сумата
от 662,74 лв. не е дължима на ищцовото дружество от страна на длъжника.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника не се пирсъждат, тъй
като липсват доказателства за извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** иск за приемане на установено в отношенията
между страните,че
М.Д.М., ЕГН **********, му дължи
сумата от
662,74 лева (шестстотин
шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***/30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното
погасяване на задължениет, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13058/2018г. на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** иск за приемане на установено в отношенията
между страните,че
М.Д.М., ЕГН **********, му
дължи сумата от 1306,02 лева, явяваща се
горницата над 662,74 лева до 1968,76 лева, претендирана
като главница по Договор за потребителски кредит № ***/30.03.2012 г, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2018 г. до окончателното й
изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 130588/2018г.
на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: