Решение по дело №1839/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1388
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110201839
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         № ………………………. г.,

        гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА Н.                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1839 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „К.Б. ЕООД е.К.“ КД срещу наказателно постановление № КХ-035 от 04.04.2019 г., издадено от директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на въззивното дружество на основание чл. 48, ал. 2 Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 1 200,00 лв. за нарушение по чл. 15, т. 3 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните.

          Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Посочва се, че нарушението не е извършено, доколкото в изследваните допълнително в независима лаборатория проби не са открити патогенни организми Staphylococcus aureus (куагулазоположителни стафилококи). Твърди се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е налице противоречие, тъй като е посочено, че са изследвани отривки от ръцете на служителите в търговския обект, след което е направено заключение за наличие на патогенни организми на база носогърлен секрет. На следващо място е посочено, че стафилококите са част от микрофлората на кожата на една трета от населението, като се откриват и в носа и върху тъкани, като когато са част от естествената микрофлора, не водят до заболяване. Наведено е оплакване, че не е посочено количеството на твърдените патогенни организми в храните, а именно сушено филе с чубрица, произведено от „КФМ“ ООД и свински врат „Монтана“, произведен от „Димитър Маджаров - 2“ ЕООД. Изразено е становище, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено (вкл. датата на извършване на деянието). Според жалбоподателя НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими за отговорността на наказаното юридическо лице, поради което липсват доказателства, както за субективния, така и за обективните елементи от състава на твърдяното административно нарушение. Излага се, че не е извършена проверка на обосноваността на акта от административнонаказващия орган преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Твърди се, че е извършено нарушение и на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение е подписан само от един свидетел. Изразено е становище, че е налице и явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената станция.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ОДБХ – Варна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Георги Георгиев, който излага съображения за законосъобразност на издаденото наказателно постановление поради липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Намира нарушението за установено от събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

 

          На 23.01.2019 т. в ОДБХ е постъпила жалба от потребителя А.Б.за наличието на заболяване  от нейната дъщеря след употребата на сушено филе с чубрица, произведено от „КФМ“ ООД и свински врат „Монтана“, произведен от „Димитър – Маджаров – 2“ ЕООД, закупени на 21.01.2019 г. от хипермаркет „Кауфланд – Варна1“, с адрес гр. Варна, бул. „Република“ № 60, стопанисван от „Кауфланд България“ ЕООД. Жалбоподателката е посочила, че тя самата също била с влошено здравословно състояние.

          В тази връзка на 24.01.2019 г. е извършена проверка от служители на отдел КХ към ОДБХ – Варна в магазина, където в хладилна витрина за обслужване на клиенти се установило налично количество от посочения в жалбата колбас - сушено филе с чубрица, произведено от „КФМ“ ООД.

          От нарязаното сушено филе с чубрица са взети проби, като също така контролните органи взели и отривки от ръце на персонал, работни повърхности, инвентар и съдове, като отривките и пробите от храни са изпратени за изпитване.

          При направеното изпитване се установило, че в сушеното филе с чубрица и в три от взетите отривки от технологичното оборудване (машина за нарязване на колбаси № 1, машина за нарязване на колбаси № 2 и работен плот) са изолирани патогенни микроорганизми - куагулазоположителни стафилококи.

          Патогенни микроорганизми са изолирани и от извършените изследвания на носогърлен секрет от следните служители на хипермаркета: М.Г.С., Н.А.Р., М.Р.Г., обслужващи щанд за нарязване и преопаковане на месни продукти.

          Приемайки, че с това свое поведение въззивното дружество е извършило нарушение на чл. 15, т. 3 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, св. д-р К.Н.А. (главен инспектор в ОДБХ – Варна) съставила на 26.03.2019 г. АУАН в присъствието на един свидетел. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител П.П. (управител на филиал 1300).

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.04.2019 г. началникът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна д-р З.Х.Д., приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издала наказателно постановление, с което на въззивното дружество на основание чл. 48, ал. 2 Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 1 200,00 лв. за нарушение по чл. 15, т. 3 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните.

 

          По доказателствата:

 

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. К.Н.А. и писмени доказателства: извлечение от имейл от ***************@***.** до ******@*****.***, доклад за извършена проверка от ОДБХ – Варна, 2 броя актове за вземане на проби, 2 броя протоколи за изпитване от Изпитвателна лаборатория за диагностика и контрол, направление «Диагностика на заболяванията по животните» при ОДБХ – Варна, 2 броя складови разписки,  3 бр. протоколи за изследване на гърлен и носен секрет от «СМДЛ Лаборекс 2000» ООД, потвърдителна бележка и  протокол за приемане на хранителни продукти от «Екарисаж Варна» ЕООД.

          Съдът кредитира свидетелските показания св. К.Н.А. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на извлечение от имейл от ***************@***.** до ******@*****.***, доклад за извършена проверка от ОДБХ – Варна, 2 броя актове за вземане на проби, 2 броя протоколи за изпитване от Изпитвателна лаборатория за диагностика и контрол, направление «Диагностика на заболяванията по животните» при ОДБХ – Варна и 3 бр. протоколи за изследване на гърлен и носен секрет от «СМДЛ Лаборекс 2000» ООД.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

                    

          От правна страна:

 

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

  Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

  Съгласно разпоредбата на чл. 15, т. 3 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните почистените и дезинфекцираните контактни повърхности на предметите, приборите и оборудването, които влизат в контакт с храните, трябва да отговарят на следните микробиологични показатели: патогенни микроорганизми – не се установяват в смивове и отривки от технологичното оборудване и трапезната посуда.

От събраните по делото доказателства и по-конкретно от свидетелските показания, актове за вземане на проби и протоколи за изпитване на Изпитвателна лаборатория за диагностика и контрол, направление «Диагностика на заболяванията по животните» при ОДБХ – Варна се установява по несъмнен начин, че от машина за нарязване на колбаси № 1, машина за нарязване на колбаси № 2 и работен плот са изолирани куагулазоположителни стафилококи.

В този смисъл въззивното дружество допускайки наличието на патогенни микроорганизми върху контактните повърхности на предметите и оборудването, които влизат в контакт с храните, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 15, т. 3 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните.

В случая е възникнала за т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на законодателството в областта на автомобилните превози.

          Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивното дружество.

 

По възраженията на въззивното дружество:

 

Обстоятелството, че е взета проба и от въззивното дружество и същата не е установила наличието на патогенни микроорганизми не води до извод за липса на нарушение, доколкото не става ясно кога е взета тази проба и дали пробите са взети от продуктите, разположени в хладилната витрина, от която са взети и пробите от ОДБХ и които продукти са били предлагани на потребителите. Нещо повече от протоколите за изпитване на Изпитвателен център Глобалвест са посочени дати на получаване на пробите 31.01.2019 г. и 01.02.2019 г., като не са изследвани отривки от контактните повърхности на предметите, приборите и оборудването, които влизат в контакт с храните, предлагани на потребителите.

Не е налице и твърдяното противоречие в обстоятелствената част, доколкото посочването на обстоятелството, че са взети отривки от ръце не изключва наличието и на изследвания на носогърлен секрет на персонала. Нещо повече – без значение е какъв е резултата от изследванията на ръцете и носогърления секрет на персонала, след като нарушението е за наличието на патогенни микроорганизми върху контактните повърхности на предметите, приборите и оборудването, които влизат в контакт с храните, предлагани на потребителите.

          Възражението, че наличието на стафилококи, когато са част от естествената микрофлора, не водят до заболяване е ирелевантно, след като законодателят е забранил наличието дори на минимално количество от тях върху предметите, които са в контакт с храните.

          По същите съображения е без значение и какво е количеството на патогенни микроорганизми, което е открито върху предметите, от които взети отривки.

          Както в АУАН, така и в НП е налице описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено (вкл. датата на извършване на деянието). Ясно и недвусмислено е посочено, че на 24.01.2019 г. в хипермаркет „Кауфланд – Варна1“, с адрес гр. Варна, бул. „Република“ № 60, стопанисван от „Кауфланд България“ ЕООД, е извършена проверка от служители на ОДБХ - Варна, при която са взети отривки от работни повърхности, инвентар и съдове с акт за вземане на проби № 05369/24.01.2019 г. и при изследването на същите се е установило наличието на куагулазоположителни стафилококи. По - конкретно такива патогенни микроорганизми са открити в отривките от технологичното оборудване (машина за нарязване на колбаси № 1, машина за нарязване на колбаси № 2 и работен плот).

          По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг  АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386).

          На следващо място съставеният АУАН не страда от пороци, поради което правилно наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателно постановление. Следователно не е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

          Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като изискването за двама свидетели следва да бъде изпълнено, когато няма свидетели на извършване на нарушението или при установяване на същото. В конкретния случай актът е съставен при установяване на нарушението, което е установено въз основа на писмени документи (протоколи от изпитване), поради което не е било необходимо участието на още един свидетел.

 

По отношение на имуществената санкция:

 

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, съгласно която на юридическо лице, което наруши наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

При определяне на наказанието съдът отчита, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

От друга страна съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че се касае са хипермаркет, в който има голям поток от потребители, поради което и е възникнала опасност за здравето на много хора, като освен това е установено и заразяване на персонала с посочените забранени патогенни микроорганизми.

При превес на отегчаващи над смекчаващи отговорността обстоятелства наказанието е следвало да бъде определено над средния размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ, но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КХ-035 от 04.04.2019 г., издадено от директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на „К.Б. ЕООД е.К.“ КД на основание чл. 48, ал. 2 Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 1 200,00 лв. за нарушение по чл. 15, т. 3 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: