№ 733
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело №
20221100512543 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25065410/03.10.2022 г., подадена от „Уиз Еър
Унгария“ Црт, действащ чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ – ответник по гр.
дело № 8527/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав срещу постановеното по
него Решение № 20052605/11.08.2022 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца Д. В. П.
срещу ответника иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ за връщане на сумата от 10 лв., представляваща преведена без основание
на 27.08.2020 г. по банковата сметка на ответника, като погасена в хода на производството
чрез плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1, 33
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 24.09.2020 г.
/датата на подаване исковата молба/ до 13.01.2022 г. – датата на извършеното плащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, като
постановено в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно съдът
приел, че ответникът имал клон в Република България и съобразно чл. 4, ал. 2 Кодекс за
международно частно право /КМЧП/ това обосновавало компетентността на българския
съд. Сочи се, че липсват преки взаимоотношения между ищеца и клона на търговското
дружество. Банковата сметка, по която са постъпили парите е с титуляр „Уиз Еър Унгария“
Црт, а не неговият клон в страната. Прави се позоваване на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетността, признаването и
изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела. Твърди се липсата на
изключителна компетентност по смисъла на чл. 5 от Регламента.
Въз основа на изложеното е поискано обезсилване на процесното решение поради липса
на компетентност и прекратяване на делото.
Въззиваемата страна-ответник Д. В. П. оспорва основателността на въззивната жалба.
Сочи, че спорният пред въззивната инстанция въпрос е решен от първоинстанционния съд в
1
негово определение № 20112631/11.05.2021 г., с което е оставено без уважение възражението
за липса на международна компетентност. Поддържа, че ответникът „Уиз Еър Унгария“ Црт
е открил банкова сметка в Република България, по която била преведена сумата от 10 лв., но
е действал на територията на страната чрез своя клон, който от своя страна оперирал чрез
тази банкова сметка. Иска оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 8527/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав е образувано по искова молба, подадена от Д. В. П. с твърдението, че на 27.08.2020 г.
е превел по банкова сметка на „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ сумата от 10 лв.
Преводът извършил по погрешка. На 14.09.2020 г. получателят на сумата получил покана за
възстановяване по банкова сметка на наредителя погрешно преведената сума, но той не я
изплатил.
Въз основа на изложеното е поискано осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 лв., преведена от ищеца без основание, заедно със законна лихва от 24.09.2020
г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.
Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ е направил възражение за
липса на международна компетентност. Посочил е, че титуляр на банковата сметка бил „Уиз
Еър Унгария“ Црт, а не клонът.
По делото е представено платежно нареждане от 27.08.2020 г., с което ищецът чрез
система за електронно банкиране превел 10 лева, в който документ като получател на сумата
е посочен „Уиз Еър Унгария“ АД - клон България. Видно от представено по делото
удостоверение, издадено от „Ситибанк Европа“ АД, титуляр на банковата сметка, посочена в
преводното нареждане от 27.08.2020 г. с IB AN ****, е „Уиз Еър Унгария“ ЛТД. По делото е
представена и извадка от интернет страницата на „Уиз Еър“, съгласно която потребителите
на предоставяни от ответника услуги могат да извършват плащания в лева по процесната
банкова сметка.
По делото е представен препис от отправена от ищеца до ответника, чрез регистрирания
в страната клон, покана за връщане на сумата в размер на 10 лева, която е връчена по
седалището на клона на ответника в Република България на лице с имена П.К..
На 13.01.2022 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 10 лева с
основание на плащането „възстановяване на сума платена на 27.08.2020 г.
Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че именно той е компетентен да
разгледа спора. Приел е, че на 27.08.2020 г. е платена сумата от 10 лв. без основание, но в
хода на процеса същата е преведена на ответника на 13.01.2022 г., поради което искът за
главницата е отхвърлен като погасен в хода на производството чрез плащане. Искът за
законна лихва е уважен за периода от 24.09.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
13.01.2022 г. за сумата от 1, 33 лв.
С влязло в сила протоколно определение № 10345/13.12.2023 г. въззивният съд е
прекратил производството по подадената въззивна жалба в частта срещу отхвърлителната
част от иска поради липсата на правен интерес.
От правна страна съдът намира следното:
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
2
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
Предмет на въззивно обжалване е дължимостта на законната лихва за периода
24.09.2020 г. – 13.01.2022 г. в размер на 1, 33 лв., поради което обхватът на въззивната
проверка относно допустимостта на решението е относно тази му осъдителна част.
Безспорно по делото е, че ответникът има регистриран клон в Република България.
Според българското законодателство страна по делото може да бъде само правосубектно
юридическо лице, с каквото качество вписаният в търговския регистър клон на търговеца не
разполага, както и, че липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за
недопустимост на производството. В разпоредбата на чл. 17а, ал. 3, т. 1 от ТЗ е предвидено,
че освен данните по чл. 17, ал. 2 ТЗ, по отношение на клон на чуждестранно лице се вписват
и съдържащите се в заявлението за вписване данни за: правната форма и наименованието на
чуждестранното лице, регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице,
правото на държавата, което се прилага, ако това не е правото на държава-членка на ЕС и
лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 КМЧП искове срещу юридическо лице, когато
спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските
съдилища, ако клонът е регистриран в Република България. Това предвижда и разпоредбата
на чл. 7, ал. 5 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела (която всъщност е изключение от общото правило на чл. 4 от същия
регламент, съгласно който искове срещу юридически лица със седалище в държава членка,
се предявяват пред съдилищата на тази държава членка), съгласно която по отношение на
спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство,
компетентни са съдилищата на мястото, където се намира клонът, агенцията или
представителството. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните не са
уговорили друго, което не се установява по делото.
Предвид изложените аргументи въззивният съд счита, че постановеното от
първоинстанционния съд съдебно решение в обжалваната му част е допустимо.
По отношение на заявената неправилност на съдебното решение, въззивният съд намира
следното:
За разлика от въззивното обжалване по ГПК /отм./, при въззивното обжалване по
действащия ГПК - чл. 269 ГПК, порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно се
изразява, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. Ако жалбата не съдържа конкретно указание
за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на
разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на
спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл. 271
и чл. 272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява
друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт.
Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл. 260, т.3 ГПК въззивната жалба следва да
съдържа "указание в какво се състои порочността на решението", липсата на указание
относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е
основание за оставянето й без движение и последващото й връщане /по аргумент от чл.262,
ал.1 и 2 ГПК/. Във въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване
допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този
срок жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи
неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на
императивни материалноправни норми. Да се приеме обратното /че жалбоподателят може да
допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението неограничено, до
3
приключване на делото пред въззивната инстанция/ би обезсмислило въведените в чл. 266,
ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства, /в
този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 246 от 23.10.2013 г. по
гр.дело № 3418/2013 г., Г.К., I г.о. на ВКС/.
С оглед на това и предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника-
ответник във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, относими към
предмета на спора, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които
въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че
първоинстанционното решение е правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
По изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.
По разноските в настоящата инстанция:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ищец Д. П., която
претендира присъждането на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, като е представила списък по реда на чл. 80 ГПК, договор за
правна защита и съдействие, в който е вписано, че сумата е платена. Въззивникът-ответник
„Уиз Еър Унгария“ Црт, действащ чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ е
направил възражение за прекомерност.
Като основателно следва да се прецени направеното възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г.
по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени
в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. Съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, а именно подаване на отговор на въззивна
жалба, провеждането на две открити съдебни заседания и с оглед на материален интерес от
1, 33 лв., за доказването на който не са събирани доказателства, съдът намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение във въззивното производство е в размер на 100 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20052605/11.08.2022 г., постановено по гр. дело №
8527/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Искър“, зона Летище, сграда ИВТ да заплати на Д. В. П., ЕГН **********, е адрес в гр.
Враца, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща
сторени по делото съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5