№ 76
гр. , 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20221860100439
по описа за 2022 година
Производството е по чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, във вр. с чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, във вр. с чл.11 и чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във вр. с чл.22 от ЗПК, във с
вр. чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Постъпила е искова молба от Н. Г. Й., ЕГН **********, адрес: град
*********, *********, ул. *********, чрез адвокат П. С. П. от САК –
пълномощник, адрес за връчване: чрез единния портал за електронно
правосъдие; или СЕСВ – Система за сигурно електронно връчване до
/наименование: адвокат П. С. П., ЕИК *********/, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град *********.
По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да
постанови решение, с което:
1.Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на
гаранция № ********* от 20.06.2022г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на
потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4
от ЗПК н нарушаващ добрите нрави;
2.Да бъде осъден ответника да заплати направените разноски в
настоящето производство, ведно с адвокатско възнаграждение.
Ищецът моли предявения иск да бъде уважен, ведно със законните
1
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град *********, представлявано от П.Д. – Управител, чрез
процесуален представител ст. юрк. М. К., съдебен адрес за получаване на
книжа: г р а д *********, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не
е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.
Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град *********, представлявано от П.Д. – Управител, чрез
процесуален представител ст. юрк. М. К., съдебен адрес за получаване на
книжа: град *********, в писмения отговор твърди, че предявеният
установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца и
моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.
Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град *********, представлявано от П.Д. – Управител, чрез
процесуален представител ст. юрк. М. К., съдебен адрес за получаване на
книжа: град *********, алтернативно оспорва иска по основание и размер по
подробно изложените съображения и моли същия да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по
делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Районен съд – *********, след като обсъди събраните доказателства по
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че между ищеца Н. Г. Й. и дружеството „*********“
АД е бил сключен договор за паричен заем № ********* за сумата от 2250.00
лева, за срок от 40 седмици и връщане на 20 вноски; че записания в договора
ГПР е в размер на 40.67%, а годишния лихвен процент е в размер на 35%; че
договорената двуседмична погасителна вноска по кредита е в размер на
129.07 лева и общо дължима сума от потребителя-ищец е в размер на 2581.40
лева; че съгласно чл.4 от договора заемополучателя следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените
изисквания или ако има кредитна история в ЦКР към БНБ една година назад с
посочения статус; че във връзка с горепосочения договор за заем е бил
сключен Договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“ ЕООД по силата, на
2
който кредитополучателя е следвало да изплати на дружеството сумата в
размер на 1658.60 лева, разсрочена ведно със задълженията по кредита, като
разсрочването и по двата договора е на 20 равни вноски; че това
обстоятелство е видно от погасителния план, като в същия е формирана
капитализирана вноска в размер на 212.00 лева, включваща възнаграждение
за предоставяне на гаранция от 82.93 лева и вноска по кредит 129.07 лева; че в
резултат на това кредита в размер на 2250.00 лева и за период на ползване от
шест месеца от кредитополучателя се изисква да се заплати сумата в общ
размер на 4240.00 лева, от които 2581.40 лева към кредитора „*********“ АД
и 1658.60 лева към гаранта „Ф.Б.“ ЕООД, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства.
В тази връзка са представени следните писмени доказателства: Договор за
паричен заем № ********* от 20.06.2022 г., сключен между „*********“ АД,
ЕИК ********* и Н. Г. Й., ЕГН **********; Договор за предоставяне на
гаранция № ********* от 20.06.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
********* и Н. Г. Й., ЕГН **********; Погасителен план към Договор за
паричен заем № ********* от 20.06.2022 г.; Справка от търговски регистър за
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********./л.7-л.14,л.28-л.29/Съдът не е събирал
допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между
страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички обстоятелства
по делото: че Договора за предоставяне на гаранция
№*********/20.06.2022г. сключен между Н. Г. Й. и ответното дружество
„Ф.Б.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, във вр. с
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от
ЗПК, във с вр. чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, както и противоречащ на
закона на установените императивни правила и добри нрави; че с този
договор се стига до значителна не еквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение и до злепоставяне интересите на ищцовата страна
с цел извличане на собствена изгода за ответното дружество; че правата на
кредитополучателя по посочения договор за гаранция са нарушени; че двете
дружества „*********“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД са „свързани лица“ по смисъла на
закона; че печалбата на „Ф.Б.“ ЕООД като поръчител се разпределя в полза на
едноличния собственик „*********“ АД; че посочения ГПР в договора
противоречи на закона и добрите нрави, и представлява „заблуждаваща
3
търговска практика“ по смисъла на чл.68б, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по
смисъла на ЕС; че в Договора за кредит е посочен по-нисък от действителния
ГПР, което представлява невярна информация и подвежда потребителя, като
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора; че Договора за предоставяне на гаранция съдържа
уговорки във вреда на потребителя ищец и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и на потребителя, тъй като в тази
насока има спор между страните по делото и представените писмени
доказателства са оспорени. Съдът допусна събирането на допълнителни
доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по
делото.
Видно от справка – извлечение по Договор за поръчителство/гаранция
№ ********* от 20.06.2022 г., че е платена сума в общ размер на 248.79 лева
и остава дължима сума по договора в общ размер на 1 409.81 лева./л.61,л.67/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът намира за доказано, че между ищеца Н. Г. Й. и дружеството
„*********“ АД е бил сключен договор за паричен заем №
*********/20.06.2022г. за сумата от 2250.00 лева, за срок от 40 седмици и
връщане на 20 вноски, че записания в договора ГПР е в размер на 40.67%, а
годишния лихвен процент е в размер на 35%, че договорената двуседмична
погасителна вноска по кредита е в размер на 129.07 лева и общо дължима
сума от потребителя-ищец е в размер на 2581.40 лева. От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че
между ищеца Н. Г. Й. и ответното дружеството „Ф.Б.“ ЕООД е бил сключен
Договор за предоставяне на гаранция № *********/20.06.2022г. по силата, на
който кредитополучателя е следвало да изплати на дружеството сумата в
размер на 1658.60 лева, разсрочена ведно със задълженията по кредита, като
разсрочването и по двата договора е на 20 равни вноски; че това
обстоятелство е видно от погасителния план, като в същия е формирана
капитализирана вноска в размер на 212.00 лева, включваща възнаграждение
за предоставяне на гаранция от 82.93 лева и вноска по кредит 129.07 лева. От
4
събраните доказателства по делото е видно, че в резултат на това кредита в
размер на 2250.00 лева и за период на ползване от шест месеца от
кредитополучателя се изисква да се заплати сумата в общ размер на 4240.00
лева, от които 2581.40 лева към кредитора „*********“ АД и 1658.60 лева
към гаранта „Ф.Б.“ ЕООД. Установява се също така, че дружеството
„*********“ АД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2
от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства и това го определя като „кредитор“ по смисъла
на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищецът по
делото има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13 т. 1 ДР на Закона
за защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните
договор за кредит е потребителски, поради което следва да отговаря на
изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, където са регламентирани нарушенията, които водят
до извод за недействителност /нищожност/ на този вид договори и ищецът
разполага с възможност да търси защита срещу наравноправи клаузи
предвидени в глава шеста на ЗЗП. Като условие за действителност на
договорите за потребителски кредити законодателят е предвидил в чл. 10, ал.
1 от Закона за потребителския кредит сключването му да е в писмена форма.
В случая процесния договор отговаря на изискванията за форма и може да се
приеме, че отговаря на предвидените от законодателя изисквания. В чл.11, ал.
1, т. 10 от ЗПК се предвижда договорът за потребителски кредит да се изготвя
на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита,
както и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен
лихвен процент в размер на 35 % и процент на ГПР 40.67 %, като по този
5
начин формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като този размер не надвишава максималния предвиден в чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит, но не може да се приеме, че отразява
действителният такъв, доколкото в него не е включена частта от разходите
включваща заплащане на уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с Файненшъл България“
ЕООД, която сума следва да бъде включена в общите разходи по кредита
предвид § 1, т. 1 от ДР на Закона за потребителския кредит. Съгласно § 1, т. 1
от ДР на Закона за потребителския кредит под „Общ разход по кредита за
потребителя“ се разбират всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, които са свързани с договора за кредит, известни са на
заемодателя и които потребителят трябва да заплати - включително и разходи
за допълнителни услуги като застрахователни премии, когато са
задължително условие за сключването на договора за кредит или ако
предоставянето на заема е в резултат на прилагането на търговски клаузи или
условия. В случая не може да се приеме, че се касае за два отделни и
независими договора, тъй като несъмнено дружеството „*********“ АД и
ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица, което
обстоятелство е видно от служебната справка в Търговския регистър,
доколкото имат един адрес на управление, а „*********“ АД е едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Също така е видно
от чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, че „*********“ АД е
овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, което също сочи, на свързаност между двете
юридически лица и е очевидно, че предпоставка, за да бъде отпуснат кредита
на заемателя е той да сключи и договор за предоставяне на гаранция с лице -
гарант посочено от кредитора. Така констатираните обстоятелства сочат, че
договорът за гаранция цели да гарантира и обезщети кредитора, ако
длъжникът не заплати дължимите суми по договора за кредит, което е в
противоречие с чл. 16 от Закона за потребителския кредит, който повелява, че
финансовата институция има задължение да прецени сама
платежоспособността на заемателя, като му предложи цена на договора, която
съответства на получените гаранции. В случая видно от погасителния план -
неразделна част към договора за кредит, в същия е включено и задължението
6
за предоставяне на гаранция, без обаче същото да е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 40.67 %, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Формирани по този начин, разходите по договора за
заема не съответстват на изискването на чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, тъй като ако възнаграждението за предоставяне на
гаранция се вземе предвид като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен и несъответстващ на границите предвидени в ЗПК.
Несъмнено процесния договор за кредит и договора за гаранция са сключени
като отделни договори, но въпреки това тяхната взаимна обвързаност е
очевидна, тъй като предпоставка, за одобряване и отпускане на заема на
кредитополучателя, е именно сключването от негова страна и на договора за
предоставяне на гаранция обвързан с изрична клауза за заплащане на
възнаграждението по обезпечението на кредитодателя, ведно с основното
задължение по кредита. Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че
разходът за възнаграждение на гаранта с цел обезпечаване вземането на
„*********“ АД по процесния договор за потребителски кредит, следва да
бъде включено в общия разход по кредита, поради което макар и формално
договорът за паричен заем да покрива изискуемите задължителни реквизити
предвидени в чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Регламентирането на годишния процент на разходите по кредита е уредено
чрез императивни норми и цели да се уеднакви изчисляването и посочването
му в договора, за да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
задължения. Ето защо всяко неясно или подвеждащо оповестяване на този
задължителен реквизит е въведен от законодателя с нормата на чл. 22 от
Закона за потребителския кредит като опорочаване на сключения договор,
който изключва неговата валидност. В случая като не е посочил
действителния ГПР в сключения между страните договор, кредитодателят е
нарушил императивното изискване на Закона за потребителския кредит.
Видно е от доказателствата по делото, че в настоящия случай от
кредитополучателя – ищец се изисква да заплати около 5 пъти повече
възнаграждение по договора за гаранция, сравнено с разхода по главната
сделка – договора за паричен заем. Поради накърняване на принципа на
7
„добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на престацията
по договора за гаранция и злепоставяне интересите на ищеца. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по – неблагоприятна
позиция потребителя – ищец, не защитава правата му като по – слаба страна в
правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за гаранция. Процесният договор за
предоставяне на гаранция е сключен с цел изпълнение условието на
дружеството „*********“ АДза обезпечаване на договора за кредит, при
което длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за кредит в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което
води до неравнопоставеност между страните, като правата на
кредитополучателя са нарушени, предвид многобройните комулативно
изброени условия към него и на практика ищецът е бил ограничен във
възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението
си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга по договора за
гаранция. С оглед приетото от съда, че сключените между ищеца Н. Г. Й. с
ЕГН ********** и дружеството „*********“ АД, ЕИК ********* и ответното
дружество Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, договор за заем и
договор за гаранция са взаимосвързани с оглед естеството на породилите се
правоотношения, то договора за предоставяне на гаранция е изцяло
недействителен. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от Н. Г. Й., ЕГН
**********, чрез адвокат П. С. П. от САК – пълномощник, срещу „Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, да бъде прогласена нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция № ********* от 20.06.2022 г., сключен с „Ф.Б.“
ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави, следва да бъде уважен като
основателен и доказан, ведно със законните последици.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 66.34 лева, като претендира и адвокатско възнаграждение в размер
на 465.86 лева, като в случая на ищеца е оказана безплатна правна помощ от
адв. П. П., поради което на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
8
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата в
размер на 465.86 лева. В конкретния случай цената на иска е в размер на
1658.60 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза
в размер на 465.86 лева. В този смисъл и при съобразяване сложността на
делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 465.86 лева, т.е.
общият размер на разноските, който следва да му бъде присъден, е 532.20
лева.
Воден от гореизложеното Районен съд – *********
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
********* от 20.06.2022 г. сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* и НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ ЙОНЧЕВ, ЕГН **********, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на закона - нормите на ЗПК
и ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град *********, да заплати
на Н. Г. Й., ЕГН **********, адрес: град *********, *********, ул.
*********, направените разноски по делото в размер на 66.34 лева (шестдесет
и шест лева, 34 ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град *********, да заплати на адвокат П. С. П. от САК, с личен
№ *********, с код по БУЛСТАТ: ********* сумата 465.86 лева
(четиристотин шестдесет и пет лева, 86 ст.), представляваща разноски за
процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – С..
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
9