Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 12.03.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3124 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.128 ал.1 от СК.
Ищцата Е.Я.С. от гр.*, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е баба по майчина линия на малолетния Я. Я.Я., роден на ***г. в *, И.. Сочи, че при навършване на шестмесечна възраст на Я. родителите му се разделили, като с решение по гр.д.№4068/2011г. на ВТРС било утвърдено споразумение между родителите на детето, по силата на което упражняването на родителските права било предоставено на майката, като Я. отрасъл в непрекъсната близост до своята баба - ищца по делото, леля и двете си първи братовчедки по майчина линия. Твърди се, че на 02.11.2017г. майката на детето родила едноутробен брат на Я., а на 26.01.2018г. починала, като месец и нещо след смъртта на майката П. С., ответникът, баща на детето през м.март 2018г. вземал Я. при себе си. Сочи се, че бащата с цялостното си поведение осуетява или силно препятства връзките на детето с роднините му по майчина линия, в частност с ищцата по делото като негова баба по майчина линия, както и че са налице данни за отчуждение на детето от роднините му по майчина линия. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което, като баба на детето по майчина линия, по реда на чл.128 ал.1 от СК да й определи мерки за лични отношения с внука й Я.. Не претендира съдебни разноски.
В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК поддържа предявеният иск по съображения и в обем на исканите мерки за лични отношения с детето, изложени в писмена защита.
Ответникът Я.С.Я. от гр.* в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Борисов от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявеният иск за определяне режим на лични отношения между ищцата, като баба по майчина линия, и малолетният й внук и негов син Я.. Релевира възражение, че с ИМ недопустимо се иска определяне режим на лични отношения, освен между ищцата, като баба по майчина линия, и между други лица - едноутробния брат на детето и двете му братовчедки с детето, което е в разрез с петитума на ИМ. Съобразно заявения петитум в ИМ, съдът е сезиран с иск по чл.128 ал.1 от СК от ищцата, в качеството й на баба по майчина линия, за определяне режим на лични отношения с детето, предвид което ищцата е активно процесуално легитимирана страна, като съдът не е обвързан от конкретно поискания от ищцата режим на лични отношения, а определя същия, съобразно интереса на детето. По същество оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Оспорва поискания от ищцата режим на лични отношения между нея и детето като ненужен и прекалено широк, съответстващ на режим, който би се определил между дете и родител, който би довел до накърняване на интересите на детето. Навежда липса на отчуждение на детето от неговата баба и роднините му по майчина линия.
В СЗ ответникът лично и чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита, с която моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение на обема на претендирания режим на лични отношения на бабата с детето, включващ преспиване при бабата и контакт с другите роднини по майчина линия, и съда да се произнесе при спазване на принципа за защита на най-добрия интерес на детето. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта, че ищцата Е.Я.С. е баба по майчина линия на малолетния Я. Я.Я., роден на ***г. в *, И., неин внук и син на ответника Я.С.Я.. Установи се, че малолетния Я. е роден от съвместното съжителство на дъщерята на ищцата П. Ц. С. и ответника, продължило до 6м. възраст на детето, когато родителите се разделили, като майката се завърнала със сина си Я. в дома на родителите си в гр.*, ул."* " №*, а бащата първоначално бил в чужбина, а по-късно в България. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№4068/2011г. на ВТРС по реда на чл.127 ал.1 от СК е утвърдено споразумение между родителите на Я., по силата на което местоживеенето му е определено при майката, която ще упражнява родителските права спрямо детето, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, като бащата е осъден да заплаща на сина си издръжка с вл. в сила решение по гр.д.№1019/2011г. на ВТРС. Установи се, че през 2016г. майката на Я. - П. С. заживяла на съпружески начала със свидетеля Г. А. Г., от когото на 02.11.2017г. ражда сина си А. Г. Г., едноутробен брат на малолетния Я.. Не е спорно и че по време на фактическата раздяла между родителите на Я. до 2016г., Я. и майка му са живели в едно жилище с ищцата, както и се установи, че Я. е отрасъл в непрекъсната близост до своята баба по майчина линия, леля /свид.И. С./ и двете си братовчедки по майчина линия. Видно от удостоверение за съпруга/а и родствени връзки изх.№94ЕЕ-5846-1/18.01.2019г., изд. от Община *, на 26.01.2018г. почива П. С. - майка на Я., като се установи, че смъртта й е вследствие на сериозно онкологично заболяване, като ответникът през м.март 2018г. вземал сина си Я. при себе си.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че страните не могат да постигнат съгласие относно периодичността и продължителността на режима на лични отношения на ищцата, като баба по майчина линия, с малолетния й внук Я.. Детето е на 9г. 10м. към момента на приключване на устните състезания, уч. в ІІІ клас на уч.2019/2020г. в СУ "*" гр.*, в което леля му по майчина линия /свид.Ив. С./ е учител и двете й деца, първи братовчедки на Я. са ученички. Видно от соц. доклад за положението на детето, изготвен от ДСП *, основни грижи за детето полага неговият баща - ответник в процеса в семейната си среда, като за детето са осигурени много добри битови условия и сигурна семейна среда. Я. и баща му живеят заедно със съжителката на ответника и детето й. Видно от соц. доклад, бащата е трудово зает в цех за пилети в с.Козаревец, респ. ищцата е трудово заета във фирма "*" като шивачка на трудов договор, считано от 16.09.2019г. /един месец преди завеждане на делото/, съгласно обясненията й по реда на чл.176 ал.1 от ГПК. Видно от соц. доклад, ищцата живее в жилище на дъщеря си Ив.С., посетено от соц. работници, състоящо се от две стаи - спалня и дневна с обособен кухненски кът, мокро помещение и сервизни помещения, в което детето има собствен шкаф, легло и детски кът, като жилището предлага отлични в хигиенно - битово отношение условия на живот. Видно от соц. доклад, с малолетния Я. е проведен разговор в присъствие на бащата, в който детето е споделило, че когато баща му позволи да гостува в семейната среда на баба си Е., там се забавлява, играят заедно с баба си, един път в месеца посещава баба си по майчина линия, един път баба му е дошла в училище изказва мнение, че баба му - ищца иска да го вижда по-често, информира, че иска да ходи на гости при баба си Е..
Видно от Служебна бележка от 10.11.2019г., изд.о от Клуб"*", Я. Я.Я. е участвал в тренировки по айкидо пред периода м.март 2018г. до м.май 2019г., т.е. пет месеца преди предявяване на ИМ. Приета като писмено доказателство е Служебна бележка изх.№21/05.11.2019г., изд. от НЧ "*" с.*, общ.*, че Я. е читател в библиотеката в НЧ "*" с.* от 2018г., посещава я редовно, както заемна, така и читалня. видно от Уверение изх.№56/08.11.2019г., изд. от ЦПЛР, Общински детски комплекс гр.*, малолетния Я. е записан и посещава народен оркестър към ДЮФ "*", при ЦПЛР Общински детски комплекс, за уч.2019/2020г.
Установи се, че общуването между страните по повод уреждане на личните контакти между ищцата с внука й Я. се е осъществявало по месинджър, като по делото е приета като писмено доказателство проведена в тази връзка кореспонденция между страните през м.03. -м.12.2019г., от която се установява желание и инициатива у ищцата да осъществяване на разширен режим на лични отношения с внука й Я., несъгласие от страна на бащата да е с преспиване и трудности при постигане съгласие между страните с доста уговорки досежно контактите на бабата по майчина линия с внука й Я., както и че на 25.12.2019г. ищцата не се е възползвала да види внука си, защото "не и допада мястото", предложено от бащата. Видно от соц. доклад, по данни на ищцата, от м.10.2019г. тя няма никакъв контакт с Я., осъществила е кратка среща с внука си през м.11.2019г. в двора на училището. В обясненията си по реда на чл.176 ал.1 от ГПК в СЗ ищцата заяви, че през 2019г. внукът й Я. е спал при нея три пъти, не може да конкретизира точно, почива от работа само в събота и неделя.
По делото за събрани гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели. Св.И. С., леля на Я. по майчина линия и дъщеря на ищцата, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира като преки и обективно дадени, установи, че личните контакти на ищцата с внука й Я. ставали много трудно, с много уговорки от страна на ищцата, молби, които й коствали доста усилия и нерви, през 1м. и половина Я. виждал баба си, 1 или два пъти с преспиване, че Я. и ищцата имали изключително силна връзка, дори Я. бил решил, че Е.С. е неговата баба, чувства си я като част от семейството, всички семейни празненства са били заедно. Св.С. установи, че откакто живее с баща си, желанието на детето да вижда баба си по майчина линия е същото, че има разлика, когато се виждат с детето в присъствие на баща му, например, когато са присъствали на негови концерти, тъй като детето свири на барабани в Джуниър бенд, или сами, че детето нарича бащата на едноутробния си брат - свид.Г.Г."Гошката" и никога не са му говорили, че има втори баща, че тя е съобщила на ответника за тежкото състояние на сестра си, като му е пишела от нейния месинджър, предвид нейното състояние, завели Я. на сбор в с.Сушица, по желание на детето, не знаели, че трябва да уведомят бащата.
Свид.Г., баща на едноутробния брат на Я., установи, че Я., откакто живее при баща си не е идвал толкова често при ищцата, дори напоследък изобщо не е идвал, последните месеци не е идвал с преспиване, че ответникът не е пуснал Я. за първия и втория рожден ден на братчето му, че от м.08.2019г. синът му и брат на Я. е при него постоянно, че ищцата има умения да се грижи за внука си Я., че "Я. много се радваше да бъде при баба си, много я обичаше".
Св.Шишманов установи, че дългогодишен приятел на ответника, баща на дете на 40 дни, работи в НАП, установи, че детето посещава извънкласни форми през седмицата, че бащата има приятели в С. и доста често ходи там на почивка, за по седмица - две, че ответникът му е споделял, че е предоставял възможност на ищцата да вижда детето, но тя е отказвала.
Св.Т.П., майка на ответника, живуща ***, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира като обективни и добросъвестно дадени, установи,че Я. остава при нея не повече от 1-2 пъти в месеца, че детето като цяло е притеснено след смъртта на майка си, но не го разпитват, за да не се натъжава, синът й го води на психолог, че по Коледа 2019г. ищцата отказала да види Я., че Я. през седмицата ходи на барабани, на спорт, на библиотеки, на село пак ходи на библиотеки, ученолюбиво дете е, че сина й често пътуват.
По делото не е приет като писмено доказателство Протокол изх.№157ДК/18.11.2019г. /след ИМ/ от проведено психологическо консултиране и диагностично изследване на Я., доколкото не е събрано по реда на ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.128 ал.1 от ГПК за определяне на мерки за лични отношения между ищцата, баба по майчина линия, и малолетният й внук Я., е процесуално допустим, доколкото е предявен от активно легитимирана страна - баба на детето по майчина линия, сезиран да се произнесе е компетентният районен съд по настоящия адрес на детето и е налице правен интерес у ищцата от предявяването му, предвид невъзможността на страните за постигане на извънсъдебно съгласие относно интензитета и продължителността на личните отношения на ищцата с внука й Я.. В допълнение съдът излага, че законът не изисква като предпоставка за допустимостта на иска да бъде препятствано осъществяването на лични отношения между бабата и детето, поради което това обстоятелство е ирелевантно за правния спор. Ответното възражение, че с ИМ недопустимо се иска определяне режим на лични отношения, освен между ищцата, като баба по майчина линия на Я., и между други лица - едноутробния брат на детето и двете му братовчедки, с детето, е в разрез с петитума на ИМ. Съобразно заявения в ИМ петитум, съдът е сезиран с иск по чл.128 ал.1 от СК от ищцата, в качеството й на баба по майчина линия, за определяне режим на лични отношения с детето, предвид което ищцата е активно процесуално легитимирана страна, като съдът не е обвързан от конкретно поискания от ищцата режим на лични отношения, а определя същия, съобразно интереса на детето. В тази връзка не е налице процесуална пречка ищцата, като баба по майчина линия на детето, да поиска да осъществява режим на лични отношения с внука си и в ден, във връзка с празнуване напр. на рождения ден на едноутробния брат на Я. - А. Г. Г..
Разгледан по същество, искът по чл.128 ал.1 от СК се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, като, доколкото в процесният случай се касае до производство по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, съдът не е обвързан от поисканите от ищцата конкретни мерки за лични отношения, а ги определя, ръководейки се изцяло от интереса на детето, който се преценява конкретно за всеки отделен случай.
На основание чл.128 ал.1 от СК, съдът определя мерки за лични отношения между дядото, респ. бабата и детето, ако това е в интерес на детето. СК не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето".От тълкуването на разпоредбите на чл.59 ал.4 СК вр. чл.124, чл.125 и др. от СК, се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.3 от ППВС №1/12.11.1974г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т.5 от ДР ЗЗДетето, преценката за "най-добър интерес на детето" се основава на желанията и чувствата на детето, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства.
Съдът, преценявайки установените по делото фактически обстоятелства, посредством съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, и след извършена преценка на "най-добрия интерес на детето" по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДетето, счита, че в интерес на малолетния Я. е определянето на мерки за лични отношения между ищцата като баба на детето по майчина линия и внука й Я., с което предявеният иск с правно основание чл.128 ал.1 от СК се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. Това е така, доколкото интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Ищцата е баба на малолетния Я. по майчина линия и е част от семейната му среда по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗЗДетето, така, че, предвид и установените по делото факти, че Е.С. е участвала активно в отглеждането на детето до 2016г. и навършване на 6 годишната му възраст, до 2016г. детето и майката са живели с ищцата в едно жилище, притежава изявено желание за общуване с внука си и умения за неговото отглеждане и възпитание, в каквато последна насока са и показанията на свид.Г., работи и би дала добър пример на детето в усвояването на трудови навици и умения и при общуването с баба си по майчина линия детето би обогатило житейския си опит, жилището , в което живее ищцата, според социалния доклад, разполага с отлични в хигиенно - битово отношение условия на живот и в което Я. има собствен шкаф, легло и детски кът, т.е. създадени са подходящи условия за отглеждане на детето и след преценка от съда и водейки се най-вече от желанията и чувствата на детето Я., че е емоционално привързан към баба си Е.и желае да общува с нея и да й ходи на гости, заявени пред социалните работници при изготвяне на соц. доклад, и след като прецени, че малолетния Я., с оглед и възрастта му 9г. и почти 9м. към момента на приключване на устните състезания и физическите, психически и емоционални потребности на детето да общува, както с родителя си, така и с роднините си от майчина и бащина страна, счита, че изцяло в интерес на Я. е определянето на мерки за лични отношения между ищцата като баба по майчина линия и внука й Я.. За да достигне до горният извод съдът прецени, че определянето на мерки за лични отношения между ищцата и внука й Я. няма да навреди на развитието и възпитанието му, а напротив, е изцяло в интерес на детето, предвид и загубата на майка му, като по този начин ще поддържа контакт с роднините си по майчина линия, което е изцяло в интерес на детето, който диктува то да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. При обосноваване на извода, че определянето на мерки за лични отношения между ищцата като баба на Я. по майчина линия и детето е изцяло в негов интерес съдът съобрази и че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Съдът, изхождайки от "най -добрия интерес" на Я. по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗЗДетето, от необходимостта детето да общува с роднините както по майчина, така и по бащина линия, с оглед правилното му развитие и съобразно установените по делото факти и след като прецени възрастта на детето, факта, че е ученик в 3 клас, че ищцата и детето живеят в рамките на едно населено място, което няма да доведе до трудности при осъществяване на режима по чл.128 ал.1 от СК, че детето желае и има потребност да общува с баба си по майчина линия - ищца по делото, нивото на физическо и емоционално развитие на детето, неоспорените от ответника качества да ищцата да отглежда и възпитава внука си, установени и от гласните доказателства, положителното влияние, което съдът счита, че ищцата може да окаже за развитието на личността на детето, счита, че следва да определи следния конкретен режим на лични отношения между ищцата - баба по майчина линия и внука й Я., доколкото и съдът не е обвързан от поисканите от ищцата мерки на лични отношения, а определя същите, съобразно интереса на детето, като счита, че така определен, е в интерес на детето, не пречи на подготовката на детето за училище, не ограничава възможността за лични отношения на бащата, упражняващ родителските права, с детето през почивните дни, но същевременно с това да позволява контакта на детето с роднините на майка му, в частност с ищцата като баба на детето по майчина линия, както следва: право на бабата по майчина линия да вижда и взема детето в дома си с преспиване всяка първа седмица от месеца за времето от 11,00ч. в събота до 11,00ч. в неделя; в деня, следващ Великден и Коледа, за времето от 10,00ч. до 17,00ч.; през два поредни дни от пролетната ваканция и последните два поредни дни от коледната ваканция на детето с преспиване; 7 поредни дни през лятната ваканция на детето, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, както и за половин ден в деня, съвпадащ с празнуването на рождения ден на едноутробния брат на детето - А. Г. Г., като вземането и връщането на детето във всички случаи става по местоживеенето му.
Противно на ответните твърдения съдът счита, че така определения режим на лични отношения на ищцата с внука й Я., с преспиване при ищцата, е изцяло в интерес на детето, с оглед осигуряване пълноценност при общуването помежду им и поддържане на създадената между баба и внук емоционална връзка и доколкото счита, че това не би навредило на интересите на Я., тъй като, видно от соц. доклад, ищцата разполага с подходящи жилищни условия за отглеждане на дете на възрастта на Я. с преспиване, понастоящем, установено от обясненията й по реда на чл.176 ал.1 от ГПК, живее сама в жилището си, разполага и с умения за отглеждане и възпитание на дете, при пребиваването на детето при нея, дори и когато Я. е бил заведен напр. на сбор в с.Сушица, е било, съобразно желанието на детето, и не в негова вреда. Определеният конкретен режим на лични отношения между ищцата и внука й Я. е съобразен от съда, съобразно трайната съдебна практика, с необходимостта детето да посещава учебно заведение, с установения режим на детето на обучение и посещение на извънкласни форми, за които от свидетелските показания на Шишманов се установи, че се осъществяват през седмицата, а не през почивните дни, с режима на детето на почивка, както и при отчитане най- вече и на необходимото време за общуване и ежедневни контакти с детето на родителя, упражняващ родителските права - ответник в процеса. Съдът счита, че така определеният конкретен режим по чл.128 ал.1 от СК няма да натовари детето, или да попречи на общуването с баща му и новото му семейство и на техни семейни пътувания през почивни дни, за които не се установи пълно и главно от ответника и цикличността им, доколкото общуването през месеца е постановено да е само един път месечно с преспиване всяка първа седмица от месеца за времето от 11,00ч. в събота до 11,00ч. в неделя, така, че от една страна да е достатъчно за общуването между баба по майчина линия и внука й, а от друга страна да не се лишава детето от контакта с родителя - ответник в часовия интервал след 11,00ч. от втория почивен ден /неделя/ от първата седмица на месеца, което да позволи на детето и подготовката му за училище и възможност за игри с приятели и свободно време за отдих и почивка. Така определеният режим няма да попречи на извънкласните занимания на детето, за които се установи, че са през седмицата, а не в почивни дни. Видно от Служебна бележка от 10.11.2019г., изд. от Клуб *", детето е участвало в тренировки по айкидо, но само до м.май 2019г., т.е. пет месеца преди предявяване на настоящият иск. Така определеният от съда конкретен режим по чл.128 ал.1 от СК няма да попречи и на посещения на детето в Библиотеката на НЧ "*" с.*, които от свид. показания на бабата на детето по бащина линия П., които съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но кредитира, се установи, че не са толкова чести, и които показания опровергаха по съдържание Служебна бележка изх.№21/05.11.2019г., изд. от НЧ "*" с.*, в качеството й на частен свидетелстващ документ, който не се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила, както и няма да попречи на общуването на детето с роднините по бащина линия, което, според свид.П., става в с.* не повече от 1-2 пъти в месеца, няма да наруши изграденото вече ежедневие на детето, нормалните му контакти с бащата и новото му семейство. Съдът, съобразно чл.235 ал.3 от ГПК взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, до приключване на устните състезания по делото, така че, предстоящо бъдещо включване на детето в специални курсове по ментална аритметика и четене за обогатяване, не попада в кръга на фактите по чл.235 ал.3 от ГПК. При определяне на режима съдът отчете и обстоятелството, че ищцата работи през седмицата, съответно детето е заето в училище, така, че адекватна възможност за регулярни лични отношения помежду им през месеца съдът счита, че е именно с преспиване при бабата по майчина линия всяка първа седмица от месеца за времето от 11,00ч. в събота до 11,00ч. в неделя. Съдът не счита, че пребиваването на детето с преспиване в средата на баба му по майчина линия ще зароди травмата на детето от загубата на неговата майка, а напротив, ще обогати детето, посредством общуването с ищцата като роднина на Я. по майчина линия, което ще способства за задоволяване на емоционалните му потребности, още повече, че средата на баба му по майчина линия е позната на Я., предвид което съдът не определя и адаптационен период за осъществяване на така определения конкретен режим.
Коледа и Великден са традиционни семейни празници, които обичайно се прекарват в най-тесен семеен кръг - от родители и деца, поради което съдът счита, че интересът на детето диктува да прекара деня на тези празници именно със семейството си в тесен смисъл - с баща си. В интерес на Я. обаче е да сподели тези празници и с баба си по майчина линия - ищца по делото, поради което съдът счита, че следва да определи мерки за лични отношения между тях и в деня, следващ Великден и Коледа, за времето от 10,00ч. до 17,00ч., тъй като тези дни са неучебни, както и в интерес на детето е да пребивава с преспиване при ищцата през два поредни дни от пролетната ваканция и последните два поредни дни от коледната му ваканция. В интерес на детето е и общуването му с ищцата в рамките на режима по чл.128 ал.1 от СК за 7 дни през лятната му ваканция, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, с оглед възможност да прекарат заедно с баба си по майчина линия време на почивка. Съдът включи в определения режим по чл.128 ал.1 от СК и лични отношения между ищцата и внука й Я. и за половин ден в деня, съвпадащ с празнуването на рождения ден на едноутробния брат на детето - А. Г. Г., с оглед осигуряване пълноценност в общуването на ищцата с двамата й внука едновременно и възможност за създаване на емоционална връзка между тях.
Ищцата не претендира присъждане на съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Ответната претенция за присъждане на съдебни разноски е неоснователна, доколкото настоящото производство е по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, в което не се разрешава спор между страните със СПН, а съдът съдейства за упражняване субективните права на страните, съдебното решение ползва и двете страни по спора, поради което разноските остават в тежест на страните, така, както са направени, предвид което претенцията на ответника за съдебни разноски е неоснователна. Същата е неоснователна и съобразно изхода по спора, който, досежно определения режим на лични отношения, не е обусловен от предложените от страните параметри, а е детерминиран от интересите на детето. За пълнота съдът излага, че ответната претенция за присъждане като разноски на направените разходи по фактура - известие №53/18.11.2019г. е неоснователна и на самостоятелно основание, доколкото е за несъбрано по реда на ГПК и недопуснато по делото писмено доказателство, т.е. не е във връзка с делото.
Водим от горното и на основание чл.128 ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични отношения между ЕЛКА Я.С. ***, с ЕГН **********, в качеството й на баба по майчина линия, и малолетният й внук Я. Я.Я., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на бабата по майчина линия да вижда и взема детето в дома си с преспиване всяка първа седмица от месеца за времето от 11,00ч. в събота до 11,00ч. в неделя; в деня, следващ Великден и Коледа, за времето от 10,00ч. до 17,00ч.; през два поредни дни от пролетната ваканция и последните два поредни дни от коледната ваканция на детето с преспиване; 7 поредни дни през лятната ваканция на детето, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, както и за половин ден в деня, съвпадащ с празнуването на рождения ден на едноутробния брат на детето - А. Г. Г., като вземането и връщането на детето във всички случаи става по местоживеенето му.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………