№ 727
гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500834 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ответник ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, редовно
призовани, не се представляват.
От адв. П. Г. е постъпило писмено становище по хода на делото и по
съществото на спора, към което е приложено и пълномощно.
Ответникът Г. Х. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
С. С., надлежно упълномощен.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград, постановено по гр.д.№1334 по
описа за 2024 година е признато за установено по предявените от Г. Х. Б., с
1
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. „Д." № 9, ет. 8. ап. 21, срещу
Община Велинград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета Костадин
Тодоров Коев, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответника му дължи сума в размер на 2
652,40 лв., /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и 40 стотинки/,
представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет –
гр. П., с вх. № 401/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на
процесуално представителство в полза на Община Велинград в
производството по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, определено съобразно Протокол № 15/12.06.2024 год. на
Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет
– гр. П., ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024 год. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
608 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год.
по ЧГД № 1103/2024г. по описа на Районен съд - Велинград.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от
Кмета Костадин Тодоров Коев да заплати на Г. Х. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П., бул. „Д.“ № 9, ет. 8. ап. 21, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 106,10 лв., представляваща държавна такса в заповедното и
исковото производство.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
Костадин Тодоров Коев да заплати на адв. С. И. С. -АК П. с личен номер
********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Руски“ № 15, ет. 1, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 600 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, в заповедното и исковото производство.
Така постановеното решение е обжалвано от Община Велинград.
Оплакванията са за неправилност, противоречие с материалния закон и
и необоснованост.
Претенцията била недоказана по основание и размер, като не се
излагали конкретните обстоятелства, на които се основава иска.
2
Адв. Б. изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото
по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и
количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. Считат, че няма
пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. /В този
смисъл Решение № 4125 от 04.04.2024 г. по адм.д. № 9209/2023 Г., I отд. на
ВАС; Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 2438/ 2024 г. на
ВАС, Определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО,
ТК, Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., 1 ТО,
ТК и др./.
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
трябва да се вземат под внимание:
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения на насрещната страна.
• Икономическите условия и стандартът на живот в страната.
Адвокатското възнаграждение било прекомерно високо за действията,
които са извършени и трябвало да бъде редуцирано от съда. Съдът не бил
обвързан от размерите в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 289/12.06.2024
3
год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/12.06.2024 год., предвид
факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без
да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС. Съгласно тази
разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в
съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни. Договора за функциониране на
европейския съюз е задължителен за всички държави членки включително и
националните им съдилища. Правото на ЕС има директен ефект и предимство
над националната правна уредба.
Следвало да бъде приложено цитираното решение на СЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не бил длъжен
да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като съобразно
решението по дело С-438/22 на СЕС - Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен
акт.
Следвало да се извърши преценка какъв размер на адвокатско
възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат
предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на
възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни,
ориентировъчни, относно представата на съсловието за адекватност на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора,
сложността му и извършената от адвоката работа. Нормата на чл. 7,ал.2 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения посочва като критерий за определяне на минимален размер на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес. В
случая било несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за
изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил
ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява
именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се
4
взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба.
Решението на Адвокатски съвет гр. П. не било съобщено на засегнатото
лице, тоест същото не е влязло в законна сила и не е породило правни
последици, което ще рече, че исканата с исковата молба претенция не е
изискуема.
Моли решението да бъде отменено и иска отхвърлен или изменено,
като се определи справедлив размер.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна.
За да постанови своето решение Районен съд Велинград взел предвид,
че от приложеното ч. гр. д. № 1103/2024г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
608/05.09.2024г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х.
Б. сумата от 2 652.40 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и
четиридесет стотинки/ - главница, дължима на основание Протокол № 15 от
12.06.2024г. и Решение № 289/12.06.2024г. на Адвокатски съвет-П. за
определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА, за
извършване на правни действия в полза на Община Велинград по в. ч. гр. д.
732/2019г. на ОС- Пазарджик, ведно със законна лихва за периода от
05.09.2024г. до изплащане на вземането.
Срещу Заповедта за изпълнение длъжникът възразил и на кредитора са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Установителният иск е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, като паричното вземане,
предмет на иска е идентично с паричното вземане по заповедта за изпълнение,
поради което същият е допустим.
Прието било от съда, установено било и от становищата на страните
пред Районен съд Велинград, а и от представените по делото доказателства, че
на 13.08.2019г. ответникът Община Велинград е упълномощила ищеца адв. Г.
Х. Б.-АК П., със следните права, а именно: Да представлява и защитава
Община Велинград. Булстат: *********. в производството по въззивно частно
гражданско дело по описа на ОС - Пазарджик, образувано по частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. №
781/2019 година по описа на РС - Велинград, да води делото до окончателното
5
му приключване, включително на всички законови процедури по
горепосоченото дело.
Адвокат Г. Б. осъществил процесуално представителство на ответника
по посоченото дело, като изпълнил качествено и в срок всички процесуални
действия съобразно правилата на ГПК.
Изготвено било Уведомление с изх. № 17- 00/105 от 18.06.2019г. до
банката с подробно изложени съображения по възникналия спор между
страните относно предсрочната изискусмост на договора за кредит. След
упълномощаването му с пълномощно с изх. № 92-00/2831 от 13.08.2019 год. се
е запознал с материалите по ч.гр.д. №781/2019г. по описа на Районен съд -
Велинград, в срок е изготвил Частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, за
което е образувано в.ч.гр.д. № 732/2019 год. по описа на Окръжен съд
Пазарджик, в която подробно са изложени съображения по неоснователността
на разпореждането на издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, приложил доказателства.
Процесуалните действия и становища били в защита интересите на
упълномощителя и са взети предвид и обсъдени от съда при постановяване на
съответните съдебни актове. Нямало пропуснати процесуални срокове,
неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване законните
интереси на Община Велинград по посоченото дело. С оглед изложеното от
адвокат Г. Б. становище, че към датата на подаване на заявлението, въз основа
на което е образувано заповедното производство, че взискателят няма
изискуемо и непогасено вземане към Община Велинград и това обстоятелство
може да доведе до отхвърляне на претенцията, между страните на по-късна
фаза от развитието на съдебното производство относно вземането, е сключен
Анекс № 2 от 30.04.2020 г. към Договор за дългосрочен револвиращ банков
кредит № 261/27.06.2012 г. и Анекс № 1 от 27.04.2017 г. Със споразумението
страните се договарят да разсрочат погасяването на кредита на погасителни
вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026 г. Така на практика
процесуалната активност в съдебното производство, осъществена от адвокат
Г. Б. довела до подписването на Анекс № 2 от 30.04.2020 г. към Договора за
кредит. По този начин задължението на Община Велинград е разсрочено и
Банката няма право да претендира в пълен размер вземането, като не се стига
до изискусмост на цялата главница от 3 850 452.53 лв. и принудително
6
изпълнително производство за събиране на вземането. Преди подписване на
споразумението и в изпълнение на поетите ангажименти за доброволно
уреждане на спора с молба по заповедното ч.гр.д № 781/2019 год. на Районен
съд - Велинград, подадена лично от Кмета на Община Велинград д-р Костадин
Коев, с вх. № 6262/03.12.2019 год. на Районен съд Велинград е оттеглено
подаденото възражение по чл.414 от ГПК
Във връзка с извършеното процесуално представителство по в.ч.гр.д. №
732/2019 год. по описа на Окръжен съд Пазарджик между Община Велинград
и адв. Б. не е подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорен размер на възнаграждението. С Решение № 289/12.06.2024 г. на
Адвокатски съвет-П., обективирано в Протокол № 15/12.06.2024 г. на адвокат
Г. Б. АК-П., на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА било определено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 652,40 лв. с ДДС за извършване на правни
действия по в.ч.гр.д. № 732/2019 год. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и клиент по
повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по този закон.
По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от
адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е
императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика
от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в
писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора
между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е
валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от
ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени
по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
7
винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато
страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по
искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно
действащата наредба на Висшия адвокатски съвет, а изискуемостта иа
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването
на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото /е този
смисъл Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., Г. К., 111 г. о.
на ВКС/. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, при липса на договор, определящ
размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа на
Наредбата за адвокатските възнаграждения. Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, което по начало
се определя с договор с клиента. Неговият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА постановява, че възнаграждението може да се
уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес.
В случая ищецът претендирал възнаграждение не само за процесуално
представителство по конкретно дело, а за продължително осъществявана
работа (извършване на множество действия за реализиране на правата на
доверителя си).
В отговора на исковата молба пред Районен съд Велинград и в
настоящата въззивна жалба ответникът се позовавал на решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438 от 2022г., но не ставало ясно в какъв
правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да бъде
отнесено, доколкото в отговора на исковата молба не се оспорва от ответника
начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от
Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в
отношенията между страните /представител и представляван/, тоест Община
Велинград не оспорва нито като прекомерен или като необоснован нито
размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на
8
определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от
представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са
извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в
крайна сметка каква е ползата от тях за представлявания - в случая Община
Велинград.
Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение по въззивното частно
производство възлиза на 8 650 лв. плюс 6 202.00 лв. /155 050 х 4%/ или общо
възлиза в размер на 14 852 лв., а съгласно чл.7 ал.1 т.7 от действащата Наредба
№ 1 - 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото
и интереса на страната е 1/3 от 14 852 лева възлиза на сумата 4 950 лева без
ДДС и съответно 5 940 лева с ДДС, която стойност следва да служи за
ориентир за определяне минималното адвокатско възнаграждение.
Адвокатски съвет П. с Решението си определил за справедливо и обосновано
възнаграждение в размер на 2 652.40 лева с ДДС.
Цитираната наредба продължавала да служи като основен ориентир в
практиката и най-близък нормативен израз на професионалните стандарти в
адвокатската професия. Нейното пълно игнориране би довело до фактическо
обезценяване на адвокатския труд, което противоречи на принципа на
ефективна защита и на задължението на съда да осигури реално, а не само
формално процесуално представителство. Дори и да не е формално
обвързваща, Наредбата остава единствено действащо подзаконово основание,
което осигурява ориентир за това кое се счита за разумно, справедливо и
професионално възнаграждение на адвокатски труд. Поради това и след
постановяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. ВКС, в качеството си на
върховен правораздавателен орган, е възприел и прилага множество критерии,
целящи уеднаквяване на практиката по приложение на разпоредбите, касаещи
адвокатското възнаграждение. В практиката на касационната инстанция
последователно се застъпва становището, че при произнасяне по размера на
адвокатското възнаграждение Наредба № 1/2004 г. е уместно да се използва
като ориентир, за пазара на адвокатския труд, без същата да има обвързващ
характер, но и без размерът на възнаграждението да бъде определян при
пълно игнориране на пазарните условия за предоставяне на този тип услуга.
От съществено значение при определяне на справедливия и обоснован размер
на възнаграждението, отново като възприет от ВКС критерий, несъмнено се
явява и материалният интерес, по който се осъществява защитата.
9
Преклудирано било възражението направено едва с писмената защита
пред РС-Велинград и впоследствие с въззивната жалба възражение за
нищожност на акта на Адвокатския съвет-гр.П. - решение, като противоречащ
на чл.101 §2 от ДФЕС, като крайният момент в който може да се направи
такова възражение и предвид на факта, че документът е представен от ищеца с
ИМ и е връчен на насрещната страна с преписа от ИМ и приложенията към
нея, бил до изтичането на срока за отговор по чл.131 от ГПК. Този довод
противоречал на изложеното в отговора на исковата молба, по-късно
заявеното във писмената защита пред РС -Велинград и заявената във
въззивната жалба позиция на Общината.
Решението на Адвокатският съвет не било обжалвано по предвидения за
това ред- пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във
връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА, чиито решения за задължителни. Липсват и
данни, както и твърдения Община Велинград като клиент на този адвокат и
имаща правен интерес, да се е възползвала от този процесуален ред за
оспорване на решението. Решението на Адвокатския Съвет не е
административен акт, който да подлежи на косвен съдебен контрол от съда. С
Решение № 12065 по адм. д. № 7565/2023 г. на ВАС, е даден отговор на този
въпрос, че оспорвания акт не е постановен от административен орган по
смисъла на чл. 21, ал. 1 във връзка с § 1, т. 1 АПК. По този начин ВАС по
същество е потвърдил разбирането, че с оглед на конституционно
установените принципи на независимост и самоуправление на адвокатурата,
държавата, включително съдилищата, не могат да се намесват в дейността на
адвокатурата и органите на адвокатурата при упражняването на техните
правомощия, освен единствено в изрично уредените в закона случаи. В този
смисъл Решението на Адвокатски съвет не е акт на административен орган,
поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК
гражданският съд не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността му.
Изложени са доводи относно възражението за погасителна давност,
което не се подържа във въззивната жалба..
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
С определение от 22.07.2023 година е оставена без уважение молба вх.
10
№ 4324 от 16.06.2025 г., от адв. С. И. С., в качеството му на пълномощник на Г.
Х. Б., с която се иска от съда да измени Решение № 148 от 15.05.2025 г., по
гражд.дело № 1334/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта за
разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от адв. С..
Съдът приел, че ответникът е направил възражение по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК, поради което е определил възнаграждение в общ размер на 600 лв. с
ДДС за заповедното и исковото производство.
По делото обаче в писменото си становище, депозирано непосредствено
преди заседанието на 15.04.2025 г. от 15.30 часа, процесуалният представител
на ответника в заключителната си част е написал следното: „възразяваме за
прекомерност за адвокатското възнаграждение в настоящата инстанция и по
предхождащото го ЧГД“. Процесуалният представител не се явил в
проведеното заседание, в което е имал възможност да направи мотивирано
възражение в какъв смисъл следва да бъде разгледано от съда и защо и в какъв
размер следва да бъде уважено. Поради това счита, че възражение по
същество няма.
Дори съдът да е дължал произнасяне по възражението,той бил излязъл
извън искането на ответната страна.
Адв. С. предприел всички необходими процесуални действия за защита
на своя доверител, взел е становище по всички въпроси от предмета на
доказване, както и по направените възражения от страна на ответника,
изготвил е писмена защита с подробно изложени съображения по спора.
Присъдените разноски от 600 лева е включен ДДС за заповедното и исковото
производство не съответствали на конкретните извършени от адвоката
действия.
Община Велинград не била обжалвала заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските по чл.413 ал.1 от
ГПК като израз на несъгласието си с техния размер и да иска редуцирането им
с такива възражения. Техният размер е определен от заповедния съд в размер
на 519.14 лв. с ДДС и в такъв размер следва да бъдат присъдени предвид
изцяло уважаване на исковата претенция на кредитора по чл.422 от ГПК
съобразно размера на вземането, така както е посочено в заповедта за
изпълнение на парично задължение № 608 от 05.09.2024 г. по ч. гр. д.№
11
1103/2024 г. на Велинградски районен съд.
Макар Наредба № 1/2004 г. да не е формално задължителна за съда при
определяне на възнаграждението, тя продължавала да служи като основен
ориентир в практиката и най-близък нормативен израз на професионалните
стандарти в адвокатската професия. Нейното пълно игнориране би довело до
фактическо обезценяване на адвокатския труд, което противоречи на
принципа на ефективна защита и на задължението на съда да осигури реално,
а не само формално процесуално представителство. Дори и да не е формално
обвързваща, Наредбата остава единствено действащо подзаконово основание,
което осигурява ориентир за това кое се счита за разумно, справедливо и
професионално възнаграждение на адвокатски труд. Ето защо и след
постановяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. ВКС, в качеството си на
върховен правораздавателен орган, е възприел и прилага множество критерии,
целящи уеднаквяване на практиката по приложение на разпоредбите, касаещи
адвокатското възнаграждение. В практиката на касационната инстанция
последователно се застъпва становището, че при произнасяне по размера на
адвокатското възнаграждение Наредба № 1/2004 г. е уместно да се използва
като ориентир, за пазара на адвокатския труд, без същата да има обвързващ
характер, но и без размерът на възнаграждението да бъде определян при
пълно игнориране на пазарните условия за предоставяне на този тип услуга.
От съществено значение при определяне на справедливия и обоснован размер
на възнаграждението, отново като възприет от ВКС критерий, несъмнено се
явявал и материалният интерес, по който се осъществява защитата.
Определените от съда на адвоката възнаграждения по реда на чл. 38. ал.
2 от Закона за адвокатурата не означавало, че същият ги получава като чиста
сума /доход/. Това е така, тъй като върху присъденото възнаграждение се
отчислява ДДС в размер на 20 %, също така адвокатът дължи плащане на
осигурителни вноски в размер на 33 % и данък общ доход в размер на 10 %.
Отделно адвокатът има разходи във връзка с поддържане на адвокатската му
кантора - обучение, квалификация, наем, софтуер, консумативи, ксерокс,
хартия, средства за транспорт, такси към Адвокатската колегия и Висшия
адвокатски съвет и др.. евентуално заплащане на възнаграждения на персонал
и др. Едва след покриване на всички тези разходи за положения от адвоката
труд остава чиста сума, която е приблизително 40 % от присъденото общо
възнаграждение.
12
Ето защо при определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът следва да отчита изложените по-горе аргументи и да
присъжда справедлив и обоснован размер на адвокатския труд, като отчита
висококвалифицираността на професията, съгласно заложеното в чл. 36. ал. 2
от Закона за адвокатурата.
В своето Определение РС-Велинград при определяне на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е приел, че
тъй като му било известно съществуването на еднотипен правен спор между
страните и това водело и до намаляване на фактическата и правна сложност на
делото, с оглед натрупаната практика в този смисъл, заради което било
справедливо присъждане на адвокатското възнаграждение в този размер.
Изводът на съда бил неправилен.
Моли определението да бъде отменено и присъдено изцяло
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 197.43 лв. с ДДС.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.
Адв. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Поддържам подадената частна от жалба. Представям пълномощно за
представителство пред въззивната инстанция, Договор за правна помощ и
списък с разноски. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Поддържам
изцяло подадения от мен отговор на въззивната жалба, в който подробно съм
изложил съображенията си.
Искам само да обърна внимание на два факта:
Първото е, че в случая считам, че защитавания материален интерес по
делото, по което адв. Б. е бил упълномощен дори не е 500 000 лв., а общината
реално сключва договор под формата на Анекс № 2 от 30.04.2020 г., който е
13
сключен между Общината Велинград и Райфайзенбанк АД, с който анекс, на
практика се стига до постигане на споразумение между двете страни, с което
банката се съгласява, че кредитът няма да бъде обявен за предсрочно изискуем
и реално банката няма да претендира цялата главница от Община Велинград,
която към онзи момент възлиза на над 3 млн. лева, именно защото това е
изцяло в интерес на Община Велинград. Представляващият кмет подава
молба, с която оттегля подаденото от Община Велинград възражение, което
съгласно процесуалния закон води до прекратяване на образуваното дело по
установителния иск.
На второ място по отношение на размера посочил съм го и в отговора на
въззивната жалба определеното адвокатско възнаграждение, което е в размер
по-малко от половината от този, който се дължи по Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, поради което моля, същият да не бъде
намаляван допълнително.
Отделно от това искам да обърна внимание на съда, че това е
възнаграждение, което не се получава като чиста сума. Върху това
възнаграждение адвокатът заплаща в случая ДДС, както и дължимите
осигурителни вноски и дължимия данък, т.е. макар определено в някакъв
размер адвокатско възнаграждение, което адвокатът получава за свършената
от него работа е значително по-малък от възнаграждението, което се определя
от съда като сума. Чистата сума, която получава адвокатът е по-малка. В този
смисъл считам, че за да бъде спазена разпоредбата на Закона за адвокатурата и
адвокатското възнаграждение да бъде справедливо и обосновано и за да може
да възмездява положения от адвоката труд, моля същото да не бъде
намалявано. В случай, че потвърдите първоинстанционното решение, моля да
присъдите и в полза на адв. С. С. адвокатско възнаграждение, което да
определите по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за свършената от него
работа, а именно: подаване на отговор във връзка с въззивната жалба,
подготовка за явяване по делото и лично явяване в открито съдебно заседание.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
26.12.2025 г.
14
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15