МОТИВИ към Присъда № 303, постановена на 28.08.2015 г. по
НОХД № 3778 по описа на Районен съд – Варна за 2015 г.
Производството по НОХД № 3778 по описа на Районен съд – Варна за 2015 г. е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 485 по описа на ОД на МВР – Варна за 2014 г. срещу обвиняемите Н.И.И.,
с ЕГН: ********** и Ф.М.И., с ЕГН: **********.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на Н.И.И. за това, че на 25.11.2014 г. в жилище, находящо се в гр. Варна, ***,
в съучастие като съизвършител с Ф.М.И., държала акцизни стоки без бандерол –
цигари, както следва: цигари с марка „Бохеми” („Bohemi”)
– 155 броя кутии и цигари с марка „Тюркоаз” („Turquoise”) – 144 броя кутии, на обща стойност 2 242, 50 лева (две хиляди двеста
четиридесет и два лева и петдесет стотинки), като такъв се изисква по закон –
чл. 2 от ЗАДС:
На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия.
чл. 64.
(1) от ЗАДС: „Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни
напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.
(2)
Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да
осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от
следните начини:
1. при производителя – извън
територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. (изм. -
ДВ, бр. 109 от 2007 г.,
в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата,
които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава
членка, са длъжни да осигурят поставянето на
бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ. бр. 105
от 2006 г.,
в сила от 01.01.2007 г.,
доп. – ДВ. бр. 95 от 2009 г. в сила от 01.01.2010
г.) Бандеролът се поставя
върху потребителската опаковка по начин, от които да е видна
обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, чл. 28
от Закона за тютюна и тютюневите изделия. „Тютюневи изделия местно
производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговските обекти и складове на едно и дребно само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията
на чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Съгласно чл. 11.(1) от ЗАДС „Цигари” са:
1. годни за пушене цилиндрични
тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;
2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста
неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;
3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста
неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия”,
като случаят е
немаловажен
– престъпление по чл. 234, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Варненската
районна прокуратура е повдигнала обвинение на Ф.М.И. за това, че на
25.11.2014 г. в жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Томас Мюнцер” № 4, в
съучастие като съизвършител с Н.И.И., държала акцизни стоки без бандерол –
цигари, както следва: цигари с марка „Бохеми” („Bohemi”)
– 155 броя кутии и цигари с марка „Тюркоаз” („Turquoise”) – 144 броя кутии, на обща стойност 2 242, 50 лева (две хиляди двеста
четиридесет и два лева и петдесет стотинки), като такъв се изисква по закон –
чл. 2 от ЗАДС:
На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия.
чл. 64.
(1) от ЗАДС: „Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни
напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.
(2)
Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да
осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от
следните начини:
3. при производителя – извън
територията на страната, или
4. в данъчен склад, или
3. (изм. -
ДВ, бр. 109 от 2007 г.,
в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата,
които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава
членка, са длъжни да осигурят поставянето на
бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ. бр. 105
от 2006 г.,
в сила от 01.01.2007 г.,
доп. – ДВ. бр. 95 от 2009 г. в сила от 01.01.2010
г.) Бандеролът се поставя
върху потребителската опаковка по начин, от които да е видна
обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, чл. 28
от Закона за тютюна и тютюневите изделия. „Тютюневи изделия местно
производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговските обекти и складове на едно и дребно само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията
на чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Съгласно чл. 11.(1) от ЗАДС „Цигари” са:
4. годни за пушене цилиндрични
тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;
5. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста
неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;
6. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста
неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия”,
като случаят е
немаловажен
– престъпление по чл. 234, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
В
хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, проведено на
28.08.2015 г., представителят на Варненската районна прокуратура изразява
своята позиция, че повдигнатите обвинения на двете подсъдими са доказани по
безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна,
поради което моли двете подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на
престъпното деяние, за което им е повдигнато обвинение. Представителят на
Варненската районна прокуратура предлага на всяка една от двете подсъдими да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в средния, предвиден от закона
размер, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години, на основание
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като също така да им бъде наложено и
кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”, като предлага самата
имуществена санкция да бъде в размер от 10 000 лева за
всяка една от подсъдимите.
Процесуалният
представител на подс. И. и подс. И. – адв. К.Ц. *** пледира да бъде наложено
минимално по размер наказание на двете подсъдими, като акцентира върху техните
личностни характеристики и тежкото им социално положение. Адв. Ц. застъпва
становище, че при индивидуализация на двете наказания е напълно приложима
разпоредбата на чл. 55 от НК, като моли наказанието да бъде намалено до
минималния, предвиден в закона размер, като също така моли размера на
наказанието „глоба” също да бъде минимален, предвид ограничените финансови
възможности на двете подсъдими.
Подс.
Н.И.И. се придържа към становището на своя упълномощен защитник и изразява
съжаление за случилото се. В предоставената й възможност да изрази своята
последна дума пред съда, същата моли за минимално по размер наказание.
Подс.
Ф.М.И. също се придържа към позицията на своя защитник адв. Ц. и изразява
съжаление за постъпката си. В предоставената й възможност да изрази своята
последна дума пред съдебния състав, подсъдимата моли за колкото е възможно по –
леко наказание.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Подс. Ф.М.И. и подс. Н.И.И. са майка и дъщеря,
които живеели заедно в къща, находяща се в гр. Варна, ***. Двете подсъдими взели съвместно решение да
започнат да припечелват пари чрез търговия с акцизни стоки без бандерол, в
частност и по – конкретно чрез покупка и впоследствие продажба на цигари. Двете
купували цигарите от неизвестно по делото лице, съхранявали ли ги в помещенията
на къщата си, находяща се в *** и впоследствие ги препродавали.
На 20.11.2014 г. в отдел „Икономическа
полиция” към ОД на МВР – гр. Варна бил получен сигнал, че в къща, находяща се в
*** се извършва продажба на цигари без акцизен
бандерол, поради което органите на реда предприели действия по проверка на
получена информация за извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
На 25.11.2014 г. полицейски служители и
разследващи полицаи от отдел „Икономическа полиция” към ОД на МВР – гр. Варна
посетили адреса, като в къщата по същото време се намирали двете подсъдими – И.
и И.. Полицейските служители пристъпили към оглед, претърсване и изземване на
инкриминираните вещи, като в жилището на двете подсъдими били открити и иззети
155 кутии цигари без бандерол марка „Бохеми” („Bohemi”) и 144
кутии цигари марка „Тюркоаз” („Turquoise”). Част от намерените цигари били поставени на маса в кухненското помещение,
а останалите кутии били скрити в тайник в дневната стая, както и поставени в
ботушите, собственост на подс. И..
Видно от заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза,
цената на откритите в дома на подсъдимите кутии с цигари, съгласно чл. 71, ал.
1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове е
в размер на 2242, 50 лева., а съгласно чл. 29, ал. 1 и чл. 39 от Закона за
акцизите и данъчните складове, стойността на акциза възлиза на 1119, 76 лева.
По отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: самопризнанията на подс. И. и подс. И., направени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, които самопризнания безусловно се подкрепят от следните
доказателства: Протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК (одобрен от съдия от Варненския районен съд) от 25.11.2014 г. (л. 9 – 11 от
досъдебното производство); фотоалбум за посетено местопроизшествие в частен дом,
находящ се в ***, изготвен от ОД на МВР – гр. Варна (л. 15 –
22 от досъдебното производство); разпита на св. А.И.И. (л. 35 от досъдебното
производство); разпита на св. Х.И.И. (л. 36 от досъдебното производство);
разпита на св. П.С.М. (л. 37 от досъдебното производство); Протокол № 3 от
26.01.2015 г. за извършена дактилоскопна експертиза (л. 40 – 42 от досъдебното
производство); заключение на съдебно – оценителна експертиза (л. 55 от
досъдебното производство).
На първо място, съдът изцяло кредитира
самопризнанията на двете подсъдими, тъй като то се подкрепя от всички събрани в
хода на наказателното производство доказателства.
С оглед процедурата по която протече съдебното
следствие (съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК), съдът
намира, че не е необходимо да анализира поотделно всяко едно доказателство по
делото.
Видно от заключението на дактилоскопната
експертиза, изготвена в хода на досъдебната фаза на наказателното производство,
дактилоскопните следи, иззети на 25.11.2014 г. при извършване на процесуално –
следствено действие по претърсване и изземване са идентични със следните
дактилоскопни отпечатъци:
Върху картон № 1:
Дактилоскопни следи № 2 и № 3, иззети от два
броя стека с десет кутии марка „Бохеми” в гр. Варна, кв. „Аспарухово”, ул.
„Томас Мюнцер” № 4, с дактилоскопен отпечатък на ляв малък пръст на подс. И..
Върху картон № 2:
Дактилоскопна следа № 8 е идентична с
дактилоскопен отпечатък на ляв безименен пръст на подс. И., а следа № 9 е
идентична с дактилоскопен отпечатък на десен среден пръст на подс. И..
Преценявайки заключението на дактилоскопната
експертиза, съдът може да достигне до един единствен извод, а именно, че
кутиите с цигари без бандерол са били докосвани и пипани и от двете подсъдими,
т.е. не само, че двете подсъдими са знаели за наличието на подобни акцизни
стоки в дома им, но и двете подсъдими са съхранявали акцизните стоки, тъй като
са ги укривали на различни места в дома си.
Видно от заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза,
цената на откритите в дома на подсъдимите кутии с цигари, съгласно чл. 71, ал.
1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове е
в размер на 2242, 50 лева., а съгласно чл. 29, ал. 1 и чл. 39 от Закона за
акцизите и данъчните складове, стойността на дължимия акциз възлиза на 1119, 76
лева.
От показанията на свидетелите А.И.И., Х.И.И. и
св. П.С.М. се установява съвместното съжителство на двете подсъдими в едно и
също жилище, от което изхожда и заключението на съда за общия умисъл на двете
подсъдими за извършване на престъплението. Освен това двете подсъдими признаха
пред съда, че двете заедно са съхранявали кутиите с цигари, поради което и
двете подсъдими са извършили престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК при общност
на умисъла – обстоятелство, доказващо се и от дактилоскопната експертиза.
След преценка и анализ на всички събрани по
делото доказателства, съдът категорично намира и приема, че подс. Н.И.И. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в
разпоредбата на чл. 234, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като безспорно се
установи, че на
25.11.2014 г. в жилище, находящо се в гр. Варна***,
в съучастие като съизвършител с Ф.М.И., държала акцизни стоки без бандерол –
цигари, както следва: цигари с марка „Бохеми” („Bohemi”)
– 155 броя кутии и цигари с марка „Тюркоаз” („Turquoise”) – 144 броя кутии, на обща стойност 2 242, 50 лева (две хиляди двеста
четиридесет и два лева и петдесет стотинки), като такъв се изисква по закон –
чл. 2 от ЗАДС.
Аналогични са изводите за
съставомерността на престъпното деяние по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК по отношение на подс. И., доколкото безспорно се установи, че на
25.11.2014 г. в жилище, находящо се в гр. Варна, ***,
в съучастие като съизвършител с Н.И.И., държала акцизни стоки без бандерол –
цигари, както следва: цигари с марка „Бохеми” („Bohemi”)
– 155 броя кутии и цигари с марка „Тюркоаз” („Turquoise”) – 144 броя кутии, на обща стойност 2 242, 50 лева (две хиляди двеста
четиридесет и два лева и петдесет стотинки), като такъв се изисква по закон –
чл. 2 от ЗАДС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Субектите на престъпното деяние по 234, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – Н.И.И. и Ф.М.И. са пълнолетни и вменяеми лица,
способни да разбират свойството и значението на постъпките си, да ги ръководят
и контролират.
От субективна страна престъплението е
извършено от двете подсъдими с пряк умисъл, доколкото всяка една от тях е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е целяла пряко
настъпването на общественоопасните последици. Двете подсъдими признаха пред
съда, че съзнават, че държаните от тях в дома им кутии с цигари нямат поставен
акцизен бандерол, въпреки това обаче са ги съхранявали в дома си, а
впоследствие са ги продавали.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно държане в жилището си на
акцизни стоки без бандерол – 155 кутии цигари марка „Бохеми” („Bohemi”)
и 144 броя кутии цигари марка „Тюркоаз”
(„Turquoise”)
Обект на престъплението по чл.
234 от НК са обществените отношения, които осигуряват спазването на
установените изисквания за осъществяване на стопанска дейност с акцизни стоки.
По отношение вида и размера на наказанието.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
отчита, че към момента на извършване на деянието, подс. И. и подс. И. не са били
осъждани, което навежда на извода за едно като цяло правилно и отговорно
отношение на подсъдимите към правовия ред в страната. Освен това и двете
подсъдими изразиха разкаяние и съжаление за постъпката си, като в тази връзка
следва да се има предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от
подсъдимите и вярва, че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто
формално изразено в съдебната зала.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства, поради
което и определи наказанието в осезаем превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
По отношение количеството намерени в дома на
подсъдимите цигари, съдът намира, че то е в размер, който не може да бъде отчетен
нито като смекчаващо, нито като отегчаващо вината обстоятелство – в случая се
касае за 299 броя кутии с цигари на обща стойност 2 242, 50 лева. Действително не е малко количеството на
инкриминираните вещи, но не следва да се приема, че то е в размер, който
сериозно и драстично застрашава обществените отношения, свързани със спазването на
установените изисквания за осъществяване на стопанска дейност с акцизни стоки.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
отчете единствено изразеното съжаление от страна на подсъдимите за извършеното
престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по време на съдебното
следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината
обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 . постановено по
тълк. дело № 1 от 2008 г.
на ОСНК на ВКС), доколкото формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с
което подсъдимите
признава фактите в обвинителния акт, не трябва
обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК,
тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от
закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение.
След внимателен и задълбочен анализ на
събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло
препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде редуцирано
на основание чл. 58а от НК с 1/3, т.е на всяка една от подсъдимите да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Съдът
намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано
ефективно, тъй като лицата не са били осъждани, а и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за да се превъзпитат двете подсъдими не е необходимо
същите да постъпят и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение. Според
съда именно този размер на наказанието се явява съизмерим като тежест с
извършеното престъпление и в най – пълна степен ще способства за изпълнение на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
При индивидуализацията на кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК наказание „глоба”, съдът
прие, че имуществената санкция следва да бъде определена в същия размер,
какъвто е дължимия акциз за държаната от подсъдимите акцизна стока без
бандерол, а именно парична сума в размер на 2 242, 50 лева. За пълнота на
мотивите следва да се има предвид, че съдът намира за неоснователно
възражението на адв. Ц., че размера на имуществената санкция следва да е
минимален, тъй като подсъдимите нямат финансовата възможност да заплатят по –
висок размер на глобата. Следва да се подчертае, че наказанието се налага не с
оглед на финансовите възможности на подсъдимите, а с оглед тежестта на
извършеното престъпление, поради което в конкретния случай е напълно ирелевантно
какво е материалното състояние на двете подсъдими и дали те имат фактическа
възможност да заплатят наложената глоба. Съдът не споделя и позицията на
представителя на Варненската районна прокуратура по отношение конкретния размер
на глобата, доколкото представителят на държавното обвинение предложи санкцията
да бъде в размер на 10000 лева. Според съда предложеният размер на санкцията е
неоправдано завишен и в никакъв случай не съответства на обществена опасност, както
на самото престъпно деяние, така и на извършителите на престъплението, които
отново следва да се подчертае са неосъждани и изразиха съжаление за извършеното
престъпление.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Н.И.И. и подс. Ф.М.И. да заплатят, в условията на
солидарност, сторените разноски в досъдебната фаза на производството в размер
на 139, 58 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна и сума в размер на 40 лева
(четиридесет лева), представляваща направените разноски в съдебното
производство.
На основание разпоредбите на чл. 234, ал. 3
във вр. с чл. 53, ал. 2, буква „Б” от НК, съдът постанови веществените
доказателства – 155 броя кутии цигари без бандерол марка „Бохеми” („Bohemi”)
и 144 броя кутии цигари марка
„Тюркоаз” („Turquoise”),
които към момента на
постановяване на присъдата се намират на съхранение в ОД на МВР – гр. Варна да
бъдат отнети в полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата,
веществените доказателства следва да бъдат унищожени.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: