Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.София,
18,01,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на седми декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на
секретаря Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело № 6139 по описа за 2019год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.А.С.,
М.А.С., Н.С.Е., С.Д.Й. и Н.Р.Р. срещу М. -10 ЕООД и Б.а. ООД за солидарно
осъждане на ответниците за обща сума в размер на 750000,00лв. /5*
150000,00лв./, обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод смъртта
на А. С.Й. в резултат от трудова злополука реализирана на 10,07,2018год., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се съображения,
че на 10,07,2018 г., в гр. София, на строителен обект „Многофункционална сграда
с подземни гаражи, хотел, ресторант, кафетерия, магазини, жилищна част, с
адм.адрес: гр.София, бул. *********А. Й. е извършвал възложени му дейности от М.-10
ЕООД във връзка със свързване на специализирана машина за полагане на мазилки
към силоз за сухи мазилки с №16, когато е настъпила трудова злополука, а
получените увреждания за пострадалия са диагностицирани като термичен шок и термична
травма. От получените увреждания е настъпила смъртта на пострадалия на
14,07,2018год. Злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Поддържа се ищците да са близки родственици на пострадалия- деца, родители
и лице, с което последният е живял на съпружески начала, които твърдят да са
претърпели неимуществени вреди подробно описани в исковата молба. Поддържат
отговорността на М. -10 ЕООД да следва да се ангажира на осн.чл.200 от КТ, в
качеството на работодател, а отговорността на Б.а. ООД, на осн.чл.49 от ЗЗД, в
качеството на възложител на строителната дейност, който е допуснал нарушение на
чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр.чл.6 от Наредба 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни
дейности.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 140 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна- М.-10 ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорват фактите относно наличието на трудово
правоотношение с А. С., както и последният да е починал от изгаряния от волтова
дъга. Оспорва вредите да са настъпили при и по повод изпълнение на трудови
задължения, тъй като в нарушение на правилата за безопасност е направил опит да
прехвърли захранващ кабел над проводници високо напрежение, а в деня на
събитието не е трябвало да бъде на работа, както и е предприел действия, които
не са му били възложени. Излага становище за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
тъй като поведението на пострадалия е причина за настъпване на инцидента.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Не
претендира разноски.
В отговор по
реда на чл.131 от ГПК ответникът- Б.а. ООД излага становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Поддържа да е налице споразумение от
10,10,2017год. и 01,02,2018год., с което изпълнението и спазването на ЗЗБУТ е възложено
на М.-10 ЕООД. Оспорва смъртта на А. Й. да е настъпила от трудова злополука,
тъй като е в резултат на действия предприети от работника в нарушение на
правилата за безопасност, без да са му възлагани. Причина за настъпване на инцидента
е единствено неговото поведение. Оспорва активната материална легитимация на
ищцата Н.Е..
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
препис-извлечение от акт за смърт лицето А. С.Й. е починал на 14,07,2018год.
Видно от справка
от НБД „Население“ за родствени връзки на А. С.Й., ищците Д.А.С. и М.А.С. са
деца на починалия, a ищците С.Д.Й. и
Н. Р.Й.– негови родители.
С определение от
22,06,2020год., на осн. чл. 146 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че към датата на настъпване на
процесния инцидент А. С.Й. е работил по
трудово правоотношение възникнало с ответника „М.-10“
ЕООД по силата на трудов договор от 23,05,2018год. Безспорно
е между страните и обстоятелството, че смъртта е настъпила в резултат на
трудова злополука при полагане на труд на строителен обект: „Многофункционална
сграда с подземни гаражи, хотел, ресторант, кафетария, магазини, жилищна част,
автокъща с шоурум и БКТП, УПИ VI, кв. № 71, м.
„Витоша- ВЕЦ С., район Лозенец“ с административен адрес: гр. София, бул. „********Не
се спори злополуката да е настъпила, докато А. С.Й. съвместно с Д.Й. са предприели действия за свързване на
специализирана машина за полагане на мазилки PFT G4 C, собственост
на „М. – 10“ ЕООД към силоз за сухи
мазилки №16, нает от „Т.“ ЕООД, включващи прекарване на комуникационен кабел за
управление на компресор на силоза от външната страна на сградата. Комуникационният
кабел попаднал в опасната зона на проводниците на електропровод 110 kV под
напрежение, като в резултат на това се е образувала електрическа /волтова/
дъга, под чието термично въздействие А. Й. получил 70 % изгаряния и по-късно
починал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
По делото е
представен трудов договор № 036/23,05,2018год. /л. 13/, по силата който А. С.Й.
е бил зает при ответника „М.-10“ ЕООД на длъжността „общ работник“.
По делото е
представено разрешение за строеж № 171/18,09,2017год. на Столична община,
направление „Архитектура и градоустройство“, с което на ответника „Б.А.“ ЕООД е
разрешено построяването на „Многофукционална сграда с подземни гаражи, хотел, ресторант,
кафетария, магазини, жилищна част, автокъща с шоурум и БКТП“ в УПИ VI, кв. 71, м. „Витоша-Вец-Симеоново“, район Лозенец.
По делото е представен договор за
възлагане на строителни и монтажни работи от 10,10,2017год. /л. 97/, сключен
между ответника „Б.А.“ ООД, в качеството на възложител и „Е.Б.“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, за извършване на СМР и „груб строеж“ на обект
„Многофункционална сграда с подземни гаражи, хотел, кафетария, магазин, жилищна
част, автокъща с шоурум и БКТП“, в УПИ VI, квартал 71, местността
„Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, по плана на град София и съгласно проектно-техническа
документация, неразделна част от договора. Представено е и сключено между
страните споразумение за взаимно информиране и съвместно осигуряване на ЗБУТ
при едновременна работа на строежа от 10.10.2017год. /л. 105/ във връзка със
спазването и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Представен е
договор за възлагане на строителни и монтажни работи от 01,02,2018год. /л. 89/,
сключен между „Е.Б.“ ЕООД, в качеството на възложител и ответника „М.-10“ ЕООД
в качеството на изпълнител, за извършването на следните дейности: гипсова
мазилка по стени и тавани на обект „Многофункционална сграда с подземни гаражи,
хотел, кафетария, магазин, жилищна част, автокъща с шоурум и БКТП“, в УПИ VI, квартал 71, местността „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, по
плана на град София и
съгласно проектно-техническа документация, неразделна част от договора. Представено
е и сключено между страните споразумение за взаимно информиране и съвместно
осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строежа от 01.02.2018год. /л.
116/ във връзка със спазването и осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд.
По делото е
представен план за безопасност и здраве за обект „Многофункционална сграда“ с
подземни гаражи в УПИ VI-1000,1437,1438,
кв.
71, м. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“ гр. София и приложения към него /л. 259/.
Представен е
договор от 28,09,2018год. /л. 163/, сключен между „Б.А.“ ООД, в качеството на
възложител и Д.М.Д., в качеството на изпълнител, с който на изпълнителя се
възлага срещу възнаграждение изпълняването на функцията на Координатор по
безопасност и здраве, съгласно Наредба № 2 от 22,03,2004год. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд за извършване на
строителни и монтажни работи при изпълнение на строителството на процесния
строителен обект.
По делото е
представен протокол № 65 от 16,10,2018год. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката станала на 10,07,2018год. с пострадал А. С.Й. на НОИ
/л. 21/, в който са описани допуснати нарушения от възложителя „Б.А.“ ООД и „М.-10“
ЕООД на множество правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд – чл. 5, ал. 2, чл. 16, ал. 1, т.6 от ЗЗБУТ, чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 6,
чл. 16, т. 1 и 6, чл. 54, чл. 54а от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 418 и чл. 420 от
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000V, чл.
10, ал. 2, т. 2 и 4, ал. 3, т. 2,3,4 и 5, чл. 11, ал. 3, т.3, чл. 13, ал. 1, т.
2,6,7, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и др.
До подобни
изводи е достигнала и проведената от ИА „Главна инспекция по труда“ проверка по
случая, видно от представения протокол за извършена проверка от 17,09,2018год.
/л. 118/.
С разпореждане №
22353 31,10,2018год. на длъжностно лице при ТП-София град на НАП /л. 25/,
случаят е бил приет за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Представено е
писмо на ЗАД „А.Б.“ /л. 205/, в което застрахователното дружество е посочило,
че във връзка с процесния инцидент на законните наследници на А. С.Й. е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 38640,00 лв.
От изслушаното
заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 299/, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено при
постановяване на съдебния акт, се установява, че са спазени изискванията за
отстояние на процесната сграда от въздушна линия 110 kV
„Павлово-Железница“. Посочено е, че на чертежите в част План за безопасност и
здраве не е обозначен електропроводът и съответно сервитутната му зона, като
такава с особен риск на строителната площадка. Липсва конкретен план за
полагане на мазилка, който би трябвало да притежава подизпълнителя „М.-10“
ЕООД, както и монтажен план на фирма „Т.“ по отношение на силоза за суха смес. Фактически
силозът за суха смес е ситуиран изцяло в сервитутната зона на далекопровода. Изложено
е, че комуникационният кабел държан от пострадалия е за ниско напрежение – за
не-повече от 3000 V и при доближаването
му до неизолиран проводник на електропровод за високо напрежение, чийто
електрически потенциал е десетки пъти по-висок, настъпва електрически пробив в
изолацията на медните проводящи жила на кабела и когато другият край на същия е
приближен или допрян до земната повърхност с нулев потенциал или до метален
предмет върху земната повърхност се получава т.нар. еднофазно късо съединение.
При подобно късо съединение протича ток от порядъка на стотици Ампери и
моментално се разгаря електрическа дъга с голяма мощност и съответно
температура, което води до термични поражения. Ако краят на кабела не е
приближен или допрян до метален предмет или земна повърхност, но е допрян до
човешко тяло, то тогава протича ток през тялото и се получава освен изгаряния и
фатални увреждания на вътрешни органи. Техническата изправност на намиращите се
на строителната площадка съоръжения не е от съществено значение за настъпване
на трудовата злополука, а единствено допиране на комуникационния кабел до
жиците на електропровода. Съгласно СТЕ инцидентът най-вероятно е настъпил по
следния механизъм -спускане на кабела по
фасадата на сградата, след което е бил поет от пострадалия и заведен до
намиращия се под далекопровода силоз за суха смес за полагане на мазилка, като в
това време е попаднал в опасната зона на електропровода. Излагат се доводи вариантът,
в който кабелът е просто е хвърлен от 12-тия етаж да е трудно обясним, поради
това че ако горния край на кабела е допрян до скелето или до плочата на етажа
или се държи от човек, то в момента на допир с „жиците“ т.е. фазов проводник на
електропровода ще пострадат хора на скелето или тези, които са на плочата още
преди другия край на кабела да допре силоза или земята. Също така при тази
хипотеза дори да не пострадат хора на етажа или скелето ще се разрази дъга при
силоза преди да го хване пострадалия работник. Посочено е, че работните кабели
обикновено завършват с някакъв технологичен куплунг /щепсел/, метален или
пластмасов, който би се счупил при хвърляне от такава височина като би било необходимо
и много голямо физическо усилие, за да
се хвърли кабел с такава дължина до най-близкия проводник на електропровода,
който е на около 9 метра от сградата.
По делото са
събрани и гласни доказателства, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, чрез разпит
на свидетелите В. С.Й.- сестра на починалия А. С.Й. и С.Н.Т. – семеен приятел. От
показанията на свидетелите се установява,
че починалият и ищцата Н.С.Е. са живеели в едно домакинство на семейни начала
от 2007год. до момента на злополуката. Смъртта на А. С.Й. се е отразила
изключително тежко на цялото семейство. Ищецът Д.А.С. не можел да приеме
напълно случилото си, трудно си обяснявал липсата на баща му, станал агресивен към
съучениците му. Негативно се отразила загубата на А. С.Й. и върху ищцата М.А.С.
- предвид ранната ѝ възраст, тя постоянно търсела бащина фигура. Много
тежко се сочи да е приета смъртта и от фактическия съжител и родителите на
починалия – ищците Н.С.Е., С.Д.Й. и Н.Р.Р.. Споменът за починалия и до ден
днешен създавал силни емоции на тъга и страдание в тях.
Събрани са и
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д.С.Й. – брат на починалия,
които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Свидетелят работил като общ работник
на същия строителния обект. В деня на злополуката им било разпоредено да
свържат строителна машина със силоза, чрез кабел. В един от апартаментите на
12-тия етаж на сградата, този кабел бил размотан и спуснат надолу по скелето,
където бил поет от А. Й.. След известно време се чул взрив и се усетила силна
ударна вълна. Разпореждането за свързването на кабела дошло от лице на име Б.–
доставчик на материали. Прекият
ръководител на свидетеля и пострадалия – лицето В.С.изрично разпоредил да се
изпълнявал нарежданията на това лице. Свидетелят посочва, че не са давани
инструкции, че се работи в близост до далекопровод и че не са знаели, че е
опасно да спускат кабел. Посочва, че не са могли да работят със силоза, който
обикновено използват и се наложило да бъде използван този в близост до
далекопровода.
От показанията
на св.М.Л.Г.се установява, че е работил на процесния строителен обект в момента
на инцидента и се е намирал в близост до силоза за суха смес. Имало е кабел,
който е висял през жиците за високо напрежение, който бил хванат от намиращо се
на площадката лице. След като направило няколко крачки лицето се чул взрив.
Точно преди взрива се чули викове да не се включва кабела защото ще гръмне.
Посочва, че силозът се е намирал под жиците, а лицето което хванало кабела било
облечено с къси панталони и тениска.
Свидетелят А. И.
сочи, че по време на инцидента е бил на строителния обект като той и още 7-10
човека са работили на монтирано на сградата скеле и вишка. Видял как братът на
починалия –Д.Й., започнал да навива кабел, който му бил подаван от друго лице,
след което хвърлен на земята. Чул се много силен взрив и видял как А. Й. гори
на земята. Докато падал надолу се омотал около жиците на електропровода.
Свидетелят Д. М.
Д. дава показания, че е бил назначен със заповед на „Б.А.“ ООД да контролира
качеството на изпълнението на подизпълнителите. Относно безопасните условия на
труд, всеки от подизпълнителите е бил длъжен да осигури спазването им. Към
момента на инцидента свидетелят е нямал задължения във връзка със ЗБУТ. В деня
на злополуката е пътувал към обекта, когато получил обаждане че има пострадал
човек. Посочва, че на обекта се провежда ежедневен, ежеседмичен и ежемесечен
инструктаж. Когато достигнал до обекта видял на жиците за високо напрежение да
висят 4-5 парчета кабел. Свидетелят посочва, че премятането на кабела над
жиците вероятно се прави от работниците за обтяжка – за по-лесно стигане до
съоръжението. Кабелът представлявал кабел-сонда, който следва да подава сигнал
до машината, с която те са искали да работят. Обикновено този кабел се спускал
плътно по фасадата, след което се довежда до съоръжението. Посочва, че силозът
в близост до електропровода не е на „М.-10“ ЕООД и работниците неправомерно са
се опитали да се свържат с него. Както силозът, който работниците е следвало да
използват, така и силозът, с който са опитали да се свържат са собственост на „Т.“.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са
обективно и субектно съединени искове срещу „М.-10“ ЕООД, с правна квалификация
чл. 200 от КТ и срещу „Б.А.“ ООД, с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.
По отношение на активната легитимация на Н.С.Е.:
От депозираните
по делото свидетелски показания бе установено, че ищцата Н.С.Е. е била във фактическо съжителство с
починалия А. С.Й. и тя е активно, материално правно легитимирана по претенциите
за обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на иска по чл. 200 от КТ срещу „М.-10“
ЕООД:
За да възникне имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на причинени на
работник вреди от влошаването на неговото здраве или смърт в
резултат на трудова злополука, трябва да бъдат установени следните материални
предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между пострадалото лице и ответника
работодател; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение и причинила му временна неработоспособност,
трайна намалена работоспособност или смърт; 3/ наличие на вреди - имуществени
и/или неимуществени; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредите.
Съгласно
Определение №88/28,02,2020год. по гр.д.№298/2020 на ВКС правната квалификация
на исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
наследниците на лице, на което е
причинена смърт в резултат на трудова злополука срещу работодателя е съгласно
чл.200 от КТ, която изключва отговорността на работодателя съгласно чл.49 от ЗЗД/ т.3 от ТР №45/19,04,1990год. д.№33/1989 ОСГК на ВКС.
По делото се
установява, че смъртта на А. С.Й. е настъпила в резултат на увреждане,
причинено при изпълнение на служебни задължения по трудово правоотношение с
ответника „М.-10“ ЕООД. Видно от представеното разпореждане от
31,10,2018год. на ТП-София на НОИ, след проведена процедура по чл. 58 и сл. от КСО, този инцидент е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1
от КСО.
Установено е ищците
да са част от близкия семеен кръг на починалото лице и вследствие на
настъпилата трудова злополука са търпели интензивни душевни болки и страдания.
Относно лицата
които са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение по
чл.200 КТ:
Съдът констатира
да е налице противоречива съдебна практика относно кръга лица активно, материалноправно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък от
трудова злополука. В този смисъл решение № 13/ 07.04.2011 г. по гр.д. № 1451/ 2009 г.,
ВКС, ГК, IV-то ГО, което разглежда самостоятелният характер на отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ, изключваща гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД. Прието е с оглед чл.212 от КТ, който сочи, че
за неуредените въпроси на имуществената отговорност на работодателя за
причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският
закон, то по аргумент за противното, за уредените въпроси в чл. 200 КТ – чл. 202 КТ, ЗЗД да не се прилага, поради което активно легитимирани
са единствено наследниците по закон.
С решение
№ 183/ 01.07.2011 г. по гр.д. № 719/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО и
решение № 499/ 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО, е
прието лицата имащи право на обезщетение от работодателя от трудова злополука
или професионална болест, причинили смърт на
техен близък да са разяснени с тълкуването осъществено с ППВС № 4/ 25.05.1961
г. и ППВС № 5/ 24.11.1969 г. , а понастоящем в този смисъл е и ТР
№1/21,06,2018год. на ВКС.
Аргумент
за разграничението относно активната материална легитимация е характера на
отговорността по чл.200 КТ –договорна
или деликтна. В по-новата съдебна практика е застъпено становището, че
отговорността на родствениците е самостоятелна за претърпени от тях
неимуществени вреди и възмездява страданията или загубата на морална опора и
подкрепа понесена от близките на починалия, при което кръгът от лица
легитимирани да претендират обезщетение се определя по справедливост и не се
основава на наследствените права по
смисъла на Закона за наследството. / В
този смисъл е тезата изложена в Решение №115/15,11,2018год., постановено по
гр.д.№4455/2017год. на 3ГО на ВКС, както и Определение №610/13,07,2020год.
постановено по гр.д.№4418/2019год. на
ВКС, ГК, 3 ГО./ Ето защо и с оглед Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
Пленума на Върховния съд на Република
България, Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд
на Република България, Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016г., ищците са метериалноправно легитимирани да
претендират обезщетение –низходящи, възходящи и лице във фактическо съжителство с
пострадалия, с който е създадена трайна емоционална връзка.
В този смисъл съдът
намира, че е налице фактическият състав на отговорността на работодателя по чл.
200 от КТ и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди.
По отношение на иска по чл. 49 от ЗЗД срещу „Б.А.“
ООД:
Релевантните
факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносният резултат.
По делото не се
спори, че ответникът „Б.А.“ ООД е възложител по смисъла на чл. 160 от ЗУТ за
построяването на сграда - „Многофункционална сграда с подземни гаражи, хотел,
кафетария, магазин, жилищна част, автокъща с шоурум и БКТП“, в УПИ VI, квартал 71 в местността „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, по
плана на град София, при строежът на която е причинено увреждане довело до
смъртта на А. С.Й..
Доколкото
се касае до строително-монтажни работи, изразяващи се в изграждане на сграда,
за възложителя съществуват специфични задължения във връзка с осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ, в
процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на
обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи
контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни
условия на труд от проектанта и от строителя. Конкретни задължения за възложителя
в тази насока се съдържат в Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Съгласно чл. 5, ал.1, т.2 от наредбата, възложителят определя
координатори по безопасност и здраве. Правомощията на тези лица обхваща
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, както на етапа на
проектирането /чл. 7-8/, вкл. чрез изготвянето на план за безопасност /чл.
9-10/, така и на изпълнението на строежа /чл. 11/. Настоящият съдебен състав намира
възложителя да не е изпълнил своите координиращи правомощия. На първо място не
се установява, към датата на инцидента, възложителят или определено от него
лице да е назначил координатор по безопасност и здраве - лицето Д.М.Д. е
определен за координатор, едва на 28,09,2018год. В същото време, в плана за
безопасност и здраве въздушният електропровод и сервитутната му зона не са обозначени
като такива с особен риск за строителната площадка. Не е осигурен конкретен
план за полагане на мазилка от подизпълнителя „М.-10“ ЕООД, нито монтажен план
по отношение на силоза за суха смес на „Т.“, в които е могло да се вземе предвид
съществуващия електропровод. По отношение на електропровода не са приложени нито
една от мерките по чл. 54 от наредбата – преместване, изключване и при
невъзможност за това поставяне на бариери (ограждения) или знаци и сигнали
така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите. Не са
упражнени координационните функции и на етапа на изпълнение на строежа. В
нарушение на чл. 54а от Наредбата е допуснато монтирането на процесния силоз за
суха смес върху сервитутната зона на електропровода. С оглед задълженията на възложителя,
чрез координатора, по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, не е осигурено съблюдаването
от страна строителя на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд,
да се осигури ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин-чл.16,
ал.1 т.6 от ЗЗБУТ; да не допуска до местата, където съществува сериозна или
специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени,
инструктирани и екипирани-чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ; В тази насока
се констатират допуснати от страна на строителя множествено нарушения на задължението му по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – липса на
изработването и актуализирането на инструкции по безопасност, липса на
извършена актуална оценка на риска, непровеждането на инструктаж/ налице са
данни само за проведен начален инструктаж на работниците/, неизползване на лични предпазни средства от
страна на работниците в нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №2/2004 и др.
Възложителят е следвало да вземе отношение към тези нарушения, указвайки на
строителя да ги отстрани. По този начин, ответника „Б.А.“ ООД, в качеството си
на възложител, чрез служителите си, не е изпълнил задълженията си по контрол и
изискване съблюдаване на правилата и нормите за здравословни и безопасни
условия на труд, поради което бездействието се явява противоправно.
Споразуменията
от 10,10,2017год. и 01,02,2018год., по силата които „Б.А.“ ЕООД е възложило на
„Е.Б.“ ЕООД, което от своя страна е възложило на „М.-10“ ЕООД, координирането,
чрез определено от него длъжностно лице,
на цялостното осигуряване на ЗБУТ на личния си състав, не освобождават „Б.А.“
ЕООД от отговорност в тази насока. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6 от
Наредба № 2 от 22,03,2004год., съгласно която възложителят или упълномощеното
от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на
ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или
повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11.
Бездействието на
„Б.А.“ ООД, съдът намира да е и в причинна връзка със смъртта на А. С.Й. и с
възникналите в резултат на това душевни болки и страдания за ищците. Неотразяването
на минаващия в близост до строежа далекопровод като специфичен риск, липсата на
означаването му, с оглед осигуряване на безопасно разстояние до него и
допуснатото монтиране на силоза за суха смес в сервитутната зона на
далекопровода, както и общата липса на контрол при осигуряването и спазването
на ЗБУТ обективно са допринесли за настъпване на процесния инцидент.
Ето защо съдът
намира, че е налице фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди.
Ответниците,
макар и да отговарят на различни основания са солидарно задължени за
обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. В този смисъл
разяснения дадени с постановени Решение
с №141/ 01.08.2014 год. по гр.д. № 5015/2013год., ГК, ІV ГО на ВКС, Решение №
99/01.07.2020год.по гр.д. № 22/2020 год., ГК., ІІІ ГО на ВКС и др., съгласно
които „солидарността може да бъде
последица както от един, така и от различни юридически факти (т.н. неистинска
солидарност). Когато организацията на работата, ръководството и контролът и са
осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия,
отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред
увреденото лице е солидарна“ (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум
на ВС). Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един
от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. Доколкото
се касае за единно вземане, следва да бъде определено едно общо обезщетение за
неимуществени вреди.
При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на
ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава".
С оглед
изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увредените лица се дължи
обезщетение за причинените от инцидента неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания.
Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищцата Н.С.Е.
вреди следва да бъдат обезщетение в размер на 100000,00лв. При определяне на
същите съдът съобрази възрастта на ищцата /28 г./ и починалия /29 г./,
конкретните обстоятелства около произшествието - внезапен и неочакван инцидент,
вида, степента, продължителността и характера на претърпените от фактическия
съжител страдания. Обстоятелството, че с починалия са били в добри отношения,
живели са над 10 години в едно домакинство и имат заедно две деца, за които
ищцата остава единствен родител. Установи се от събраните гласни доказателства,
че ищцата много тежко преживява загубата на партньора ѝ, с признаци на
отчаяние, отказвайки да приеме случилото се. Въпреки това съдът съобрази
младата възраст на ищцата и възможността
да създаде друга трайна емоционална връзка след преодоляване на загубата.
Претърпените от
ищците Д.А.С. и М.А.С. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
на по 150000,00лв. за всеки от тях. При определяне на същите, съдът съобрази
родствената връзка между ищците и пострадалия/деца-родител/, възрастта на
ищците /респ. 8 г. и 1г./ и починалия /29 г. / към датата на инцидента.
Обстоятелството, че до края на живота си ще бъдат лишени от родителска обич,
подкрепа и пример за подражание. Установи се от събраните гласни доказателства,
че ищците понасят тежко загубата на техния родител, не могат да обяснят
отсъствието му и търсят заместител в други лица.
Претърпените от
ищците С.Д.Й. и Н.Р.Р. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетение в размер
на по 100000,00лв. Съдът съобрази, родствената им връзка с починалия
/родители-дете/ възрастта на ищците /респ. 45г. и 47г./ и починалия /29г./ към
датата на инцидента. Обстоятелството, че загубата на дете, независимо от
неговата възраст, винаги е съпроводено с интензивни душевни болки и страдания. Ищците
са лишени от възможността да наблюдават развитие на сина си като личност, да бъдат
част от живота му, да оказват и получават подкрепа. По делото бе установено, че
смъртта на А. С. е оказала силно негативно въздействие върху родителите му.
От страна на
ответниците е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалото лице.
По аргумент от
201, ал. 2 от КТ, намаляване на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ може
да има само от съпричиняване при допусната груба небрежност. По възражение на
работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на
обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително да се преценят от
гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се
касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на
проявена "груба небрежност" за вредоносния резултат като степен, за
да се намали съответно обезщетението. При тази небрежност, изразила се в липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл и Решение № 21
от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.
За да бъде
намалено обезщетението при условията на чл. 201, ал. 2 КТ, работодателят
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК следва да проведе пълно и главно доказване на
фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на работника
поради груба небрежност при изпълнение на работата.
В конкретния
случай, процесната злополука е настъпила при опит за свързване на машина за
полагане на мазилки PFT-G4 със силоз за
суха смес чрез комуникационен кабел, който е попаднал в опасната зона на
електропровод въздушна линия 110 кV „Павлово-Железница“.
Спорен e механизмът на настъпване на процесната трудова злополука,
като са налице противоречиви данни как комуникационния кабел, намиращ се в
пострадалия А. Й. е попаднал върху или в близост до електропровода. Свидетелите
М.Л.Г.и А.Н.И. посочват, че при поемането от пострадалия комуникационния кабел
се е намирал вече върху жиците на далекопровода, като свидетелят А.Н.И. дава
показания, че кабелът е бил навит и хвърлен от 12-надесетия етаж от друг
работник - свидетелят Д.Й.. От друга страна,
свидетелят Д.Й. посочва, че кабелът е бил спускан по фасадата на сградата и
поет от пострадалия, който го е придвижил към намиращия се под далекопровода
силоз, като този вариант се подкрепя и от заключението на вещото лице.
Независимо от
механизма на настъпване на злополуката, а именно дали кабелът е хвърлен от
12етаж или спускан по фасадата на сградата, съдът намира да не е налице
проявена груба небрежност от страна на
пострадалия, която да е основание за намаляване на обезщетението. Установи
се работниците на строителната площадка да са изпълнявали нареждания на трето
лице и при липса на осигурени безопасни и здравословни условия на труд. В
случай, че на работниците не е разяснен механизъм на действие с машината, с
оглед близостта до далекопровода, съответно потенциално високия риск от
инцидент при боравене с кабел/ дори само при приближаване към далекопровода и
без да е наличен допир до него/, то не
може да се обоснове извод пострадалият да е проявил груба
небрежност при хващане на кабела и
приближаването му към силоза. /Решение №167/30,12,2020год. д.№591/2020год.
ВКС/. От друга страна дори да се приеме да е налице хвърляне на кабела през
жиците на далекопровода, то деянието не е осъществено от пострадалия, а от
свидетеля Д.Й..
При така
установения механизъм на злополуката, съдът намира да не се наблюдава
елементарна липса на старание и внимание, респ. пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност от страна на пострадалия работник,
което да обоснове извод за груба небрежност в поведението му. Установеното по
делото обстоятелство пострадалият да е бил без ЛПС, съдът намира да няма пряко
отношение към настъпване на злополуката или вредите.
Пострадалият е
заемал длъжността - „общ работник“, като от него не може да се очаква да
предвиди взаимодействието на двата електрически проводника. В същото време, по
делото няма доказателства той да е бил инструктиран да подхожда с повишено
внимание към намиращия се в близост далекопровод, нито за начина за работа с машина
за полагане на мазилки PFT-G4.
Електропровода, съответно сервитутната му зона не са били обозначени като
източник на опасност, като в същото време, в непосредствена близост до него е
бил поставен силоз за суха смес, който е трябвало да бъде достигнат с намиращия
се в работника кабел. Още повече, видно от показанията на свидетеля Д.Й.,
свързването на кабела от дванадесетия етаж на сградата до силоза за суха смес е
станало по разпореждане на ръководител на свидетеля и пострадалия. По арг. от чл.
200, ал. 2 от КТ е без значение дали работниците на ответника „М.-10“ ЕООД,
включително и пострадалия са имали право да ползват същия, доколкото това е станало
в интерес на работодателя. По делото не бе установено, че в деня на инцидента,
работникът не е следвало да бъде на работа. С оглед на изложеното, за
пострадалия не са съществували видими белези за непосредствена опасност, които
той да е пренебрегнал или към които да се е отнесъл небрежно. Дори самото
наличие на далекопровод от житейска гледна точка да изисква повишено внимание,
при липса на каквито и да било установени правила за ЗБУТ, трудно би могло да
се приеме, че пострадалият работник не е положил грижата, която и
най-небрежният човек би положил при конкретната обстановка.
Ето защо
релевираното от работодателя възражение за съпричиняване по чл.201, ал.2 от КТ
е неоснователно.
Възражението на
ответника Б.а. ООД, чиято отговорност се
търси по реда на чл.49 от ЗЗД, относно
съпричиняване на пострадалия, съдът
намира за неоснователно. Не се доказа по делото злополуката да е реализирана по инициатива на пострадалото
лице, доколкото самоинициативно е бил на
работа, без да му е възлагано извършване на строителни дейности. Не се установи
пострадалият да е хвърлил от 12 етаж процесния кабел за свързване към силоза в
нарушение на правилата за безопасни условия на
труд, в резултат на което да е предизвикана волтова дъга. Причина за
злополуката е навлизане на кабела в сервитутната зона на далекопровода, което съгласно
становището на СТЕ би могло да е
реализирано при спускане/хвърляне на кабела, а не при придвижването му от
работника към силоза. Ето защо не се установи съобразно чл.154 от ГПК поведение на
работника довело до реализиране
на злополуката или увеличаване на
вредите. Установените обстоятелства, че пострадалият е бил без лични
предпазни средства са ирелевантни за тежестта на вредите, поради което чл.51, л.2 от ЗЗД е
неприложим.
По делото не е
спорно обстоятелството за извършване на плащане на застрахователно обезщетение от
ЗАД „А.Б.“, като от приложеното писмо по делото се сочи да е заплатено
обезщетение на законните наследници на А. С.Й. в размер на 38640,00лв. Ето защо
съдът приема сумата да е изплатена на децата на А. С. на осн.чл.5, ал.1 от ЗН,
доколкото Н. Е., предвид липсата на брак
не е легитимирана по чл.9, ал.1 от ЗН, както и възходящите.
По тази причина
дължимите на ищците Д. А.С. и М.А.С.
обезщетения следва да бъдат намалени със сума в размер на по 19320,00лв. от общо
изплатеното застрахователно обезщетение от 38640,00 лв., поради което исковете
следва да бъдат уважени в размер на 130680,00лв. / 150000,00лв.-19320,00лв.=130680,00лв./
Предвид
гореизложеното, предявените искове са основателни, като ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на Н.С.Е.-100000,00лв., на Д.А.С. и М.А.С. обезщетения
- по 130680,00 лв., а на ищците С.Д.Й. и Н.Р.Р., обезщетения от по 100000,00лв.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 10,07,2018год. до окончателното
изплащане на вземанията, като бъдат отхвърлени до пълните предявени размери от
150000,00лв. за всеки.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците следва да заплатят по
сметка на СГС разноски в общ размер на 22639,40лв., от които 22454,40лв. –
държавна такса и 185,00лв. от 250,00лв. – депозит за вещо лице.
На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв.Трайкова се дължи адв. възнаграждение съобразно
уважената част от исковата претенция,
което определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ е 12232,20лв. от общо 16530,00лв.
С оглед данни за регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС в размер на
2446,44лв. или общо адв.възнаграждение е 14678,64лв. /възражението по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като
се определя в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09,07,2004 г./
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК на ответника „Б.А.“ ООД следва да бъдат заплатени разноски
съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 4971,50лв., от общо
19886,00лв., от които 19836,00лв.- адвокатско възнаграждение с ДДС и 50,00лв.-
депозит за вещо лице.
Ответникът-„М.
10“ЕООД не претендира разноски.
Мотивиран от
горното СГС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.А.“ ООД, ЕИК*********, служебен
адрес: *** и „М.-10“ ЕООД, ЕИК*********, служебен адрес: гр. София, ул. „*********да
заплатят солидарно на Д.А.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********, чрез законния
им представител Н.С.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сума от по 130680,00лв.
за всеки ищец, обезщетение за неимуществени вреди причинени по повод
възникнала на 10,07,2018год. трудова злополука, от която е настъпила смъртта на
А. С.Й., ведно със законната лихва върху тези суми от 10,07,2018год. до
окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за разликата над 130680,00лв./за всеки/ до пълния предявен размер от 150000,00
лв./за всеки/ като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ООД, ЕИК*********, служебен
адрес: *** и „М.-10“ ЕООД, ЕИК*********, служебен адрес: гр. София, ул. „*********да
заплатят солидарно на Н.С.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 100000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени по
повод възникнала на 10,07,2018год. трудова злополука, от която е настъпила смъртта
на А. С.Й., ведно със законната лихва върху тази сума от 10,07,2018год. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата над 100000,00лв.
до пълния предявен размер от 150000,00 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ООД, ЕИК*********, служебен
адрес: *** и „М.-10“ ЕООД, ЕИК*********, служебен адрес: гр. София, ул. „*********да
заплатят солидарно на С.Д.Й., ЕГН ********** и Н.Р.Р., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: ***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в
размер на 100000,00 лв. /за всеки /,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод възникнала на 10,07,2018год. трудова
злополука, от която е настъпила смъртта на А. С.Й., ведно със законната лихва
върху тези суми от 10,07,2018год. до окончателното изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
разликата над 100000,00 лв./ за всеки / до пълните предявени размери от
150000,00 лв. / за всеки/ като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ООД, ЕИК*********, служебен
адрес: *** и „М.-10“ ЕООД, ЕИК*********, служебен адрес: гр. София, ул. „*********да
заплатят по сметка на СГС, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 22639,40лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ООД, ЕИК*********, служебен
адрес: *** и „М.-10“ ЕООД, ЕИК*********, служебен адрес: гр. София, ул. „*********да
заплатят на адв. М.Б.Н., на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, сума в размер на 14678,64лв.
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********, М.А.С., ЕГН **********,
Н.С.Е., ЕГН **********, С.Д.Й., ЕГН ********** и Н.Р.Р., ЕГН **********,*** да
заплатят на „Б.А.“ ООД, ЕИК*********, служебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 4971,50лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: