Решение по дело №1554/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 91
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20214310101554
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310101554 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от „ЮБЦ“ ЕООД против Василена Славеева Т. за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение, произтичащо от договор за
електронни съобщителни услуги.
В молбата се твърди, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е постигнато съгласие и сключен
договор, с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги - ползване на
интернет и ТВ услуги, по тарифен план VIVACOM TV S +, с месечна такса от
14,99 лв. с ДДС и VIVACOM FiberNet 100, с месечна абонаментна такса от
37,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължения за погасяване на задължения за предоставени услуги за периода
септември – ноември 2017 г., доставчикът на мобилни услуги има право, по
силата на общите условия, приети от потребителя към договора, да ограничи
предоставянето им и да откаже сключването на нов договор.
На 17.11.2017 г. се твърди, че предоставянето на услуги до ответника е
деактивирано. Поради не погасяване в срок на задължения по договора той е
прекратен едностранно от оператора, а по партидата на ответника е начислена
неустойка в размер на 134,46 лв. /96,99 лв. по тарифен план VIVACOM
1
FiberNet 100 - 3х32,33 лв. и 37,47 лв. по тарифен план VIVACOM TV S + -
3Х12,49 лв./
Твърди се, че вземането по договорната връзка с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД срещу ответника е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп” ООД, който с
последващ договор от 01.10.2019 г. го е прехвърлил в полза на ищеца. За
продажбата на вземанията се твърди, че ответникът е уведомен.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на
134,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №
16752678001 от 22.08.2017, предмет на издадена в полза на „ЮБЦ“ ЕООД
заповед за изпълнение. Заявено е искане за сторените по делото разноски.
По делото ответникът не е ангажира л отговор.
Ищецът не участва чрез свой представител в хода на производството, а
в молба от 11.03.2022 г. заявява искане за постановява на неприсъствено
решение срещу ответника и излага становище за основателност на заявената
претенция.
Ответникът, редовно призован, не участва лично или чрез представител
в хода на делото и не изразява становище по същество.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /искане в този
смисъл е заявено от ищеца в молба от 11.03.2022 г./.
С разпореждане от 06.12.2021 г., връчено на ответника на 29.12.2021 г.
при условията на чл. 46 ГПК, са му оказани последиците от непредставяне на
отговор по делото и неявяването му в първото по делото съдебно заседание,
без направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът не е представил в срок отговор със становище по
допустимостта и основателността на заявената претенция. Същият, редовно
призован, не се е явил в съдебно заседание, като не е заявил искане то да се
разглежда в негово отсъствие.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенция, с оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба.
2
Изложеното по-горе дава основание на съда да формира извод за
основателност на заявената претенции, за което не следва да излага мотиви,
доколкото са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. В заповедното
производството той е сторил разноски в размер на 205,00 лв. В настоящото
производството ищецът е сторил разноски в размер на 205,00 лв. /25,00 лв. –
държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение/. Общо сторените
по делото разноски са 410,00 лв., които при изхода на спора следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. СЛ. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, че „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция: *** има вземане в размер на 134,46 лв. /сто тридесет и
четири лева четиридесет и шест стотинки/ - неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за електронни съобщение, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, предмет на издадена Заповед № 429 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2021 г. по ч. гр. д.
№ 782 от 2021 г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. СЛ. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция: *** сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/ -
сторени разноски в настоящото производство и в производството по издавена
на заповед за изпълнение.

Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи
на ответника.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
3