МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 48 от 13.11.2018 г.
по НОХД № 460 по описа за 2018
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия А.Р.Л., ЕГН ********** е в това, че на 11.08.2017
г., на републикански път І-6, в землището на община М., обл. С., в участъка
между с. В., общ. М. и гр. Н., на километър 344+500, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „Дачия", модел „Докер" с
рег. № СВ 8840 ВС, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, в частност:
- чл.43, ал.1, т.1 от ЗДвП - като водач на
пътно превозно средство нарушил въведената забрана за изпреварване, когато
разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;
- чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП - при
управлението на служебния си автомобил, не е изпълнил задължението си на водач,
при предприемане на маневрата изпреварване, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване
и, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение;
- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП - като
водач, който изпреварва, не е изпълнил задължението си, когато навлиза в
пътната лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея;
- чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП - като
водач, който изпреварва, не спазил задължението си да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време и
- чл.21, ал.1 от ЗДвП - управлявал превозното
средство с превишена скорост от 118 км/ч, като при избиране скоростта на
движение, като водач на пътно превозно средство, нарушил въведена забрана да
превишава стойността на скоростта в км/ч, за пътно превозно средство категория “В”
при движение извън населено място от 90 км/ч, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Р.М.Д., роден на *** год. – престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
В проведеното по делото
разпоредително заседание, при изслушване становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8
от НПК подсъдимият Л. и защитниците му
направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа
делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Л. направи изявление, с което призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в
обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да индивидуализира наказанието
“лишаване от свобода” при значителен превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства над минималния, но под средния предвиден в закона размер,
а именно – три години, което след приложение на императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една
трета в размер на две години. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
Предлага подсъдимият Л. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
Частните обвинители В.А.Д.
/съпруга на починалия Р.М.Д./, Т.Р.Д. – К. /негова дъщеря/, действаща лично и
като майка и законен представител на малолетните си деца А.М.К. и В.М.К.
/негови внуци/, Д.Р.Д. /негова дъщеря/, лично и като майка и законен
представител на малолетните си деца П.И.Д. и Д.И.Д. /негови внуци/ и повереникът
им адвокат Д.Р. *** поддържат
обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Повереникът развива съображения
за доказаност на обвинението по несъмнен начин от направеното от подсъдимият Л. самопризнание,
подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
пледира за осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказание лишаване от
свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
в средния размер предвиден в закона /4 години/, което да се редуцира с 1/3 с
оглед направеното от подсъдимия самопризнание. Относно начина на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода не взема становище, като предоставя на съда с оглед
на размера му да прецени приложението на чл.66, ал.1 от НК. По
отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлагат на
съда да бъде определено в размер, който с две години да надвишава срока на
лишаването от свобода. Претендира за присъждане в полза на доверителите й на
направението от тях разноски по делото – за възнаграждение на адвокат.
Частната обвинителка И.Р.Д. /дъщеря на починалия Р.М.Д./
и повереникът й адвокат Р. *** поддържат
обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Повереникът развива съображения
за доказаност по несъмнен начин на обвинението, за което подсъдимият Л. е предаден на съд от
направеното самопризнание, подкрепено от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и също пледира за
осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказанието лишаване от свобода при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като относно
размера му, както и за размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, се присъединява към
пледуарията на другия повереник. Относно начина на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода не взема становище. Претендира за присъждане в полза на
доверителката му на направението от нея разноски по делото.
Защитниците на
подсъдимия Л. – адв. Н.М. и адвокат П.Д. от САК, в хода на съдебните
прения не оспорват фактическата обстановка и правната квалификация на деянието.
Молят съдът да определи на подзащитния им Л. наказание лишаване от
свобода в размер на минималния предвиден в закона – две години, с оглед наличието
единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства, което да бъде
редуцирано с 1/3 заради направеното самопризнание / на една година и четири
месеца/. Пледират за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предоставят на
съда да индивидуализира размера му.
Подсъдимият А.Л. поддържа пледоарията
на защитниците си и в последната си дума моли за снизхождение.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Р.Л. ***.
Подсъдимият Л. е правоспособен водач на МПС - категории „В", "В
1" и „АМ", като се води на отчет в Сектор ПП при ОД на МВР - Враца.
Подсъдимият Л. започнал работа
като продавач-консултант в *** на 10.04.2017 г. /том II, л.76-77 от ДП/.
Във връзка с осъществяване на
трудовата си дейност, подсъдимият Л. управлявал МПС - товарен автомобил марка
„Дачия", модел „Докер" с рег. № СВ 8840 ВС, стопанисването и
управлението на което му били предоставени с пълномощно от *** /том II, л.75 от
ДП/.
*** е лизингополучател по
Индивидуален договор за финансов лизинг № **********/29.09.2016 г. с
лизингодател ***, с предмет процесното МПС -„Дачия Докер" с ДК № СВ 8840
ВС /том I, л. 75-81 от ДП/.
Р.М.Д. /роден на *** г./ ползвал и
управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", тип -
комби с рег. № КН 5593 АР. Р. Д. придобил ползването на МПС - “Опел Астра” с
договор от 20.01.2016 г. от свидетеля Н.Т.Л. /том II, л.74 от ДП/. Посочения договор не е в
изискуемата се нотариална форма и е не е породил прехвърлителен ефект върху
това МПС. МПС “Опел Астра” с рег. № КН 5593 АР се води собственост на *** /видно от Свид. за
регистрация Част 1 - том II, л.73
от ДП/ .
На 11.08.2017 г., около 21,15
часа, подсъдимият Л. управлявал МПС - товарен автомобил „Дачия Докер" с ДК
№ СВ 8840 ВС по републикански път І-6, от гр. С. към гр. К., в посока изток -
запад.
На същата дата, по същото време, Р.М.Д.
пътувал от гр. Т. към гр. Б., като управлявал МПС - лек автомобил “Опел Астра”
с рег. № КН 5593 АР по републикански път І-6, в района между гр. К. към гр. С.,
в посока от запад на изток.
Движението на двата автомобила се
осъществявало в тъмната част на денонощието, на фарове, на сух и равнинен пътен
участък от републикански път І-6. Платното за движение било покрито с
дребнозърнест асфалт без неравности и се състояло от две ленти за движение,
разделени с единична прекъсната линия тип „М 3". Северната лента била
широка 3,6 метра, а южната - 4 метра.
Конкретният пътен участък на
републикански път І-6 имал вертикална пътна маркировка за посоката за движение
изток - запад, в която се движел товарния автомобил “Дачия Докер” с водач
подсъдимия Л.:
на км 345+610 имало два пътни
знака - В26 - „Забранено е движението със скорост, по висока от посочената - 70
км/ч" и В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош";
на км 345+543 имало два пътни
знака - А40 - „Участък с концентрация на ПТП" и А15 - „Хлъзгав път";
на км 345+340 имало пътен знак -
В26 - „Забранено е движението със скорост, по висока от посочената - 50
км/ч" и указателна табела под него - Т2 „2000 м";
на км 345+306 имало два пътни
знака - В26 - „Забранено е движението със скорост, по висока от посочената - 50
км/ч" и В22 - „Забранен завой на ляво";
на км 345+240 имало пътен знак -
А40 - „Участък с концентрация на ПТП";
на км 345+195 имало пътен знак -
В26 - „Забранено е движението със скорост, по висока от посочената - 70
км/ч";
на км 345+185 имало указателна
табела, насочваща към населени места;
на км 344+900 имало кръстовище
между път І-6 и третокласен път 5007;
Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП -
Забраните, въведени с пътен знак В26 важат до следващото кръстовище или до
знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. При
действието на тази разпоредба, в конкретния пътен участък на републикански път
І-6, в посоката на движение от изток на запад, след км 344+900, след
кръстовището с третокласен път 5007, на мястото където е възникнало произшествието /километър
344+500/, не е имало
сигнализирана с пътен знак стойност на скоростта, която не трябва да се
превишава и е действало ограничението по чл.21, ал.1 от ЗДвП - 90 км/ч за
движение извън населено място за МПС категория “В”.
Пътни знаци за посоката на
движение на лекия автомобил “Опел Астра”, с водач Р. Дамянов не били поставени
и за движение в посоката е действало ограничението по чл.21, ал.1 от ЗДвП от 90 км/ч за движение извън
населено място за МПС категория “В”.
В землището на община М., обл. С.,
в участъка между с. В., общ. М. и гр. Н., на километър 344+500, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Дачия Докер" с
рег. № СВ 8840 ВС, подсъдимият Л. предприел изпреварване на попътнодвижеща се
товарна композиция - товарен
автомобил с полуремарке. Изпреварването подсъдимият Л. предприел в зоната на
лек десен завой в посоката му на движение, на запад, с дължина на измерената хорда 46 метра и височина на стрелата
0,6 метра, с радиус 441 м. Изпреварването подсъдимият Л. осъществявал, като се
движел със скорост около 118 км/ч, при максимално разрешена скорост за участъка
от пътя от 90 км/ч.
В същото време, автомобилът
управляван от Р.Д. се движел в прав участък от пътя, със скорост около 82,5
км/ч, в посока изток, преди описания завой на пътя. Видимостта на двамата
водачи била нарушена от радиуса на завоя, както и от взаимното разположение на
трите МПС-а.
При излизането от описания завой и
навлизането след него в правия участък от пътя, водача на изпреварваната
товарна композиция и подсъдимият Л. възприели движението на лекия автомобил
“Опел Астра” и всеки от двамата преценил недостатъчната дистанция между
движещите се в южната лента товарен автомобил “Дачия Докер” и лек автомобил
“Опел Астра” за завършване на изпреварването. Водачът на товарната композиция
предприел намаляване на скоростта на движение, за да осигури на подсъдимия Л.
възможност да завърши изпреварването и да се върне в северната лента за
движение на пътното платно. От своя страна, подсъдимият Л. преценил, че не може
да завърши изпреварването и мислел върху решение да намали скоростта и да се
върне в северната лента след товарната композиция или да излезе от пътното
платно в южна посока.
При това движение, в южната лента
на пътното платно, между управляваните от подсъдимия Л. товарен автомобил
“Дачия Докер” и от Р. Дамянов лек автомобил “Опел Астра” настъпил удар, на
около 15,8 - 16 метра западно от линията на ориентира, по посока на движението
на товарния автомобил и на 1,2 метра северно от южния край на платното за
движение.
Ударът между двата автомобила по
характер е бил челен-кос и е реализиран с предните десни части на двете
превозни средства. Към момента на удара надлъжната ос на лекия автомобил “Опел
Астра” е била разположена успоредно на надлъжната ос на пътното платно, с предна
част насочена на изток, като десните състави са се намирали на около 0,3-0,4 м
северно от южния край на платното за движение. Лекият автомобил “Опел Астра” се
е намирал изцяло в своята лента за движение. Надлъжната ос на товарния
автомобил “Дачия Докер” е била разположена съответно на около 7-10 градуса в
ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна част насочена на
югозапад. Под въздействие на резултатните сили и моменти, лекия автомобил “Опел
Астра” е ротирал на дясно на около 160 градуса около вертикалната ос на масовия
си център спрямо първоначалната посока на движение, като е изминал около 3
метра в посока североизток под ъгъл 17 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на
платното за движение. По същото време, товарния автомобил “Дачия Докер” е
ротирал на дясно около вертикалната ос на масовия си център, навлязъл е в
южното крайпътно пространство, където са настъпили вторичните удари в
неравностите по терена и на задна лява част в крайпътно дърво. След като
масовият център е изминал около 19 метра под ъгъл 32 градуса в ляво спрямо
надлъжната ос на платното за движение, автомобила “Дачия Докер” се е установил
с предна част, насочена на югоизток.
Вследствие на настъпилото ПТП
водачът Р.Д. получил травматични увреждания от удари на тялото му в изпъкналите
части и уредите за управление в купето на катастрофиралия автомобил, като при
ПТП в резултат на тежка гръдна травма, черепно-мозъчна травма и коремна травма,
несъвместими с живота, настъпила смъртта му.
При протичането на ПТП, на същия път
се движел лек автомобил “Сузуки Игнис” с рег. № РВ 7467 АВ, с водач свидетелят
П.Д. и пътник - съпругата му свидетелката А.Д., по направление от запад на
изток. Двамата свидетели А. и П.Д. възприели катастрофиралите автомобили и
преустановили движението на МПС. Свидетелката А.Д. незабавно по мобилния си
телефон, в 21,25 часа, подала сигнал на телефон 112 за произшествието.
На мястото на произшествието
пристигнали служители на МВР и екип на спешна медицинска помощ. Лекарят
установил смъртта на водача Р.Д..
На мястото на произшествието бил
извършен оглед, констатациите от който били закрепени в протокол. За ориентир
при извършване на огледа бил избран ЖП-кантон, намиращ се на 4 метра южно от
южния край на платното за движение на републикански път І-6.
Трупът на Р.Д. бил откаран от
медицинския екип в Катедра „Съдебна медицина" - Стара Загора. При
извършената аутопсия, била взета проба от кръвта за изследване за наличие на
алкохолно съдържание. Според заключението на извършената химическа експертиза №
339/16.08.2017 г. на кръвната проба на починалия водач на лекия автомобил “Опел
Астра” - Р.Д., не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта му.
Подсъдимият А.Л. бил тестван с
Алкотест Дрегер 7410 с № 0107 с отчет 0,00 промила в издишания въздух. Тестван
бил и за упойващи вещества с Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен № АRАМ 0003, като
пробата била отрицателна. На подсъдимия А.Л. бил издаден талон за медицинско
изследване и било извършено медицинско изследване, както е била взета проба от
кръвта за изследване за наличие на алкохол в кръвта на водача. Според
заключението на извършената химическа експертиза № 335/14.08.2017 г. на
кръвната проба, не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта му.
Взетата проба от кръвта на
подсъдимия А.Л. била изследвана и за наличие на наркотични вещества или техни
аналози. Според заключението на извършената съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза № 18/ТКХ-127 в ЦЕКИ към НИК на МВР - София, при изследването на
биологична проба кръв на подсъдимия Л., не е установено наличие на наркотични и
лекарствени средства от групите: опиати /морфин/, бензодиазепини, фетотиазини,
барбитурати, кокаин, канабис, трициклични антидепресанти, амфетамин, метадон,
оксикодон, бупренорфин, метамфетамин, екстази, респ. и на техни метаболити.
Видно от заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп №
218/2017 г., което се възприема от съда като обосновано и компетентно изготвено, при огледа и аутопсията на Р.М.Д.
са установени следните травматични увреждания: Гръдна травма - контузия на сърцето; контузия на белите дробове;
хемоторакс /свободно изляла се кръв в гръдната кухина/; счупване на ребра по
няколко линии с кръвонасядане на меките тъкани около тях; счупване на гръдната
кост. Разкъсно-контузна рана на челото. Кръвоизлив под паежиновидната обвивка
на мозъка. Кръвонасядане и охлузване по лявата лицева половина. Свободен излив
на кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата на черния дроб. Кръвонасядане
и охлузване по двете колене. Разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по десния
лакът. Оток на мозъка. Смъртта на Дамянов е в резултат на тежка гръдна травма,
изразяваща се в контузия на сърцето и белия дроб, като неминуема роля в генезиса
на смъртта са изиграли и черепно-мозъчната и коремната травми. Според вещото
лице, травматичните увреждания са от удари с или върху твърди тъпи предмети и
всички отговарят да са получени при ПТП от удари в изпъкналите части и уредите
за управление на катастрофирал автомобил.
От заключенията на Комплексната автотехническа
и съдебномедицинска експертиза и на допълнителната КАСМЕ, които съдът възприема като компетентно
изготвени, се установява, че най-вероятният механизъм на протичане на произшествието е следния: При
пътни условия - сух, прав и равнинен пътен участък от ПП І-6, състоящ се от две
ленти за движение разделени с единична прекъсната линия тип „МЗ", на
11.08.2017 г., около 21.20 часа, в тъмната част на денонощието при нормална
видимост в посока изток със скорост 82.5 км/час се е движил лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра”, комби с рег. № КН 5593 АР, управляван от Д.. По
същото време в противоположна посока се е движил товарен автомобил марка
„Дачия", модел „Докер" с рег. № СВ 8840 ВС, управляван от Л.. В
зоната км 344+500 на лек десен завой с радиус 441 м, водача Л. предприема със
скорост 118 км/час изпреварване на попътно движеща се товарна автокомпозиция,
при което на около 15.8-16 м западно от линията на ориентира и в противоположната
лента настъпва удар в лекия автомобил “Опел Астра”, в резултат на който водача
Д. е починал на място, притиснат в неговия автомобил. Ударът между процесиите
автомобили по характер е челен-кос и е реализиран с предните десни части на
двете превозни средства. Към момента на удара надлъжната ос на лекия автомобил
“Опел Астра” е била разположена успоредно на надлъжната ос на платното за
движение с предна част насочена на изток, като десните състави са се намирали
на около 0.3-0.4 м северно от южния край на платното за движение (автомобила е
бил разположен изцяло в своята лента). Надлъжната ос на товарния автомобил
“Дачия Докер” е била разположена съответно на около 7-10 градуса в ляво спрямо
надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена на югозапад. Под
въздействието на резултатните сили и моменти, лекия автомобил “Опел Астра” е
ротирал на дясно на около 160 градуса около вертикалната ос на масовия си
център спрямо първоначалната си посока на движение, като е изминал около 3 м в посока
североизток под ъгъл 17 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за
движение. По същото време товарния автомобил “Дачия Докер” е ротирал на дясно
около вертикалната ос на масовия си център, навлязъл е в южното крайпътно
пространство, където са настъпили вторичните удари в неравностите по терена и
на задна лява част в крайпътно дърво. След като масовия център е изминал около
19 м под ъгъл 32 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение,
автомобила се е установил на местоположението, в което е фиксиран в огледния
протокол с предна част насочена на югоизток. Първоначалният удар между двете
МПС, който се явява и основен е настъпил на около 15.8 м западно от линията на
ориентира и на 1.2 м северно от южния край на платното за движение - в лентата
на движение на лекия автомобил “Опел Астра”. Вторичните удари по товарния
автомобил “Дачия Докер” са настъпили в неравностите на южното крайпътно
пространство и в крайпътното дърво, намиращо се на 22.5 м западно от линията на
ориентира и на 5.6 м южно от южния край на платното за движение. Липсват
технически данни за задействане на спирачните система на двата автомобила
непосредствено преди настъпването на произшествието. Водачът на процесния лек
автомобил “Опел Астра” не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати настъпването на произшествието, тъй като дължината на
опасната зона на спиране Оз = 67 м е по-голяма от отстоянието на предната част
на автомобила до мястото на удара от момента, в който водача е имал техническа
възможност да възприеме насрещно движещия се автомобил и възлизащо на Lv = 58.2
м. Водачът на процесния товарен автомобил “Дачия Докер” е имал техническа
възможност да подбира скоростта си на движение и да упражнява контрол върху
управлението на автомобила и да предотврати настъпването на произшествието,
като за целта е следвало да предприеме маневрата в зоната на видимост.
Скоростта на движение на процесния товарен автомобил “Дачия Докер”
непосредствено преди настъпването на произшествието - 118 км/час, е надвишавала
максимално разрешената за конкретния пътен участък. При движение с максимално
разрешената скорост 90 км/час, водача на товарния автомобил „Дачия Докер"
не е имал техническа възможност да извърши технически правилно маневрата „Изпреварване"
на попътно движещото се МПС, тъй като максималната линия на видимост на водача
в кривата е възлизала на 95 м, разстоянието между предните части на
автомобилите е било 141.6 м, а за технически правилно извършване на маневрата е
било необходимо минимално надлъжно динамично разстояние от 177 м. В конкретния
случай дължината на опасната зона е по-малка от отстоянието на предната част на
автомобила до мястото на удара и от линията на видимост на водача Sо = 82.6 м
< Sd = 83.3 м < Lv = 95 м, поради което следва да се приеме, че същият би
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при скорост на
движение 90 км/час, но би настъпил контакт между двата автомобила, тъй като би
попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил “Опел Астра”. Според
заключението на експертите, установените и описани травматични увреждания в СМЕ
№ 218/2017 г. напълно отговарят да са получени при станалото ПТП, от удари в
изпъкналите части и уредите за управление на катастрофирал автомобил при водач
на същия. Налице е пряка връзка между
получените увреждания при станалото ПТП и настъпилата смърт на лицето Р.М.Д..
Като основни технически причини за
настъпване на конкретното ПТП са посочени движението на процесния товарен
автомобил “Дачия Докер” със скорост 118 км/час - надвишаваща максимално
разрешената за конкретния пътен участък и технически неправилно предприета
маневра от водача на товарния автомобил изпреварване, в зоната на ограничена
видимост, в кривата, при което е попаднал в опасната зона на спиране на
срещуположно движещия се лек автомобил.
Водим от гореизложеното
съдът намира за безспорно установено по делото, че настъпването на пътно-транспортно произшествие се дължи изцяло на поведението на подсъдимия Л., поради движението му с
управлявания товарен
автомобил “Дачия Докер” със скорост 118 км/час, надвишаваща максимално
разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км/ч и технически
неправилно предприета от него маневра по изпреварване, в зоната на
ограничена видимост, в кривата, при което е попаднал в опасната зона на спиране
на срещуположно движещия се лек автомобил “Опел Астра”. Когато при управлението
на автомобила “Дачия Докер” подсъдимият Л. е предприемал маневрата
изпреварване, не е изпълнил задължението си на водач да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Като водач,
който изпреварва, подсъдимият Л. не спазил и задължението си да се убеди, че
като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време. За да бъде извършена технически правилно маневрата изпреварване, на
водача Л. е било необходимо минимално разстояние 177 м, а същия е разполагал с
максимална видимост в зоната на кривата не повече от 95 м. Предприемайки
маневрата в зона на ограничена от геометрията на пътния участък видимост,
подсъдимият Л. като водач, който изпреварва, не е изпълнил и задължението си,
когато за да изпълни маневрата навлиза в пътната лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея. При движение с изчислената скорост на движение от около 118
км/ч, за водача на товарния автомобил “Дачия Докер” не е съществува техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно
аварийно спиране. Подсъдимият Л. е имал техническа възможност да подбира
скоростта си на движение и да упражнява контрол върху управлението на
автомобила и да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е
следвало да предприеме маневрата в зоната на видимост. Извършените от
подсъдимия Л. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и с
причинената смърт на Р.М.Д..
Съдът намира, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия
Л. самопризнания на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи
самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374 вр.
с чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа
на които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа
обстановка са, както следва: протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми /том I,
л.24-42 от ДП/; протоколи за разпит на
свидетели - А.М.Д. /том I,
л.96 от ДП/, П.Г.Д. /том I,
л.97 от ДП/; талони за медицинско
изследване /том II, л.11-13 и л.30 от ДП/;
протокол за медицинско изследване /том II, л.14 от ДП/; съдебномедицинска експертиза на
труп /том II, л.1-5 от ДП/; протокол
за химическа експертиза № 339/16.08.2017 г. за Р.Д. /том II,
л.6 от ДП; протокол за химическа експертиза № 335/14.08.2017 г. за А.Л. /том II, л.10 от ДП/; комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза /том I, л.100-128 от ДП/; допълнителна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /томI, л.133-143 от ДП/; токсико-химична експертиза
НИКК /том II, л. 16-29 от ДП/; климатична
справка от ХМО - Стара Загора /том II,
л.32 от ДП/; документи относно път, налични хоризонтална пътна маркировка и
вертикална сигнализация /том II,
л.33-46 от ДП/; справки за водачи /том II, л.50-54 от ДП/; показанията на свидетелите Т.Р.Д.
- К. /том I, л.51 от ДП/, Д.Р.Д.
/том I, л.55 от ДП/, В.А.Д.
/том I, л.53 от ДП/, И.Р.Д.
/том I, л.66 от ДП/, Р.М.Д.
/том I, л.71 от ДП/, Б.П.Ст. /том I,
л.74 от ДП/, Ю.А.С.
/том I, л.89 от ДП/, Н.Т.Л. /том I, л.90 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия /том ІІ, л.70 от ДП/; препоръка от
работодателя на подсъдимия /том ІІ, л.71 от ДП/; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние /том ІІ, л.72 от ДП, както и от
показанията на свидетеля А.Т. - разпитан в хода на
съдебното следствие относно характеристични данни за подсъдимия и от актуалната
сравка за съдимост, приета от съда.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият А.Р.Л.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 предл.3 от НК, като на 11.08.2017 г., на републикански път І-6, в землището на община М., обл. С.,
в участъка между с. В., общ. М. и гр. Н.,
на километър 344+500, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Дачия", модел „Докер" с рег. № СВ 8840 ВС, нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, в частност:
- чл.43, ал.1, т.1 от ЗДвП - като водач на
пътно превозно средство нарушил въведената забрана за изпреварване, когато
разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;
- чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП - при
управлението на служебния си автомобил, не е изпълнил задължението си на водач,
при предприемане на маневрата изпреварване, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване
и, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство,
без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;
- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП - като
водач, който изпреварва, не е изпълнил задължението си, когато навлиза в
пътната лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея;
- чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП - като
водач, който изпреварва, не спазил задължението си да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време и
- чл.21, ал.1 от ЗДвП - управлявал
превозното средство с превишена скорост от 118 км/ч, като при избиране
скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство, нарушил въведена
забрана да превишава стойността на скоростта в км/ч, за пътно превозно средство
категория “В” при движение извън населено място от 90 км/ч, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Р.М.Д., роден на *** год.
Съдът намира, че всяко
от петте нарушение на правилата за движение по пътищата, включени в обвинението
срещу подсъдимия Л. за попълване на бланкетната норма на чл.342, ал.1 от НК е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
- причинената смърт
на
пострадалия Р.М.Д.. В този смисъл е Решение
№264/07.11.2016г. по ВНОХД № 391/2016г. по описа на ПАС, постановено по
аналогичен случай.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият при форма на вина несъзнавана
непредпазливост – небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия А.Р.Л. престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в” от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест
години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Л. обстоятелства съдът отчете:
чистото му съдебно минало; добрите характеристични данни за личността му,
установени въз основа на характеристиката, изготвена от работодателя му и от
показанията на А.Т. – управител на дружеството – работодател ***, от които се
изяснява, че Л. е трудово ангажиран,
като при изпълнение на трудовите си
задължения е съвестен и дисциплиниран, а като личност се е показал като честен,
съвестен, добър и всеотдаен млад човеки; както и изразената критичност към
деянието.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете допусканите от
подсъдимия пет груби нарушения на правилата за движение по пътищата, които
налагат извод и за една по-висока от обичайната степен на обществена опасност
на деянието при извършената рискова маневра. Като отегчаващо се отчете и
допуснатото от подсъдимия последващо нарушение на ЗДвП / по чл.104а от ЗДвП
- забраняваща на водача да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, извършено на 29.08.2017г. /, като съдът прие, че не следва да се абсолютизира
същото, с оглед на това че не се касае за грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата. Освен това, допуснатото последващо нарушение следва да
бъде оценено и през призмата на това, че подсъдимият е станал правоспособен
водач на 15.02.2013г. и до датата на инкриминираното деяние /11.08.2017г./ не е
допуснал нито едно нарушение на правилата за движение по пътищата / видно от
справката му за нарушител – т.2, л.50 от ДП/ при все, че ежедневните му трудови
функции са свързани с управление на служебен автомобил, което го очертава като
дисциплиниран водач на МПС / а не като недисциплиниран според твърденията на
повереника адв. Р./.
Ниска степен на
обществена опасност разкрива подсъдимият като извършител, тъй като настоящото
престъпление, извършено от него по непредпазливост, е изолиран случай в
житейския му път.
Съдът, с оглед на гореизложеното
и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1
от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на три години, което като намали
с една трета наложи на подсъдимият Л. наказание лишаване от свобода за срок от две
години.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките визирани
в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да
бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към
личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая
личната обществена опасност на подсъдимия Л., както се посочи, е ниска. Той не
е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и се разкайва. Очевидно
причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно
осъзнава, видно от процесуалното му поведение. Съдът не намери пречки за
отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и
превъзпитание на подсъдимият е започнал и не се налага той да бъде изолиран от
обществото в затворнически условия.
Предвид изложеното съдът
намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наказанието, което следва да бъде отложено за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия Л. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки
тези обстоятелства съдът прие, че срок от три години на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство е достатъчен за да се постигнат целите както на специалната, така и на
генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените доказателства по делото, както следва:
- по отношение на товарен
автомобил марка „Дачия", модел „Докер" с рег. № СВ 8840 ВС, намиращ се
на съхранение в КАТ - Казанлък, съдът постанови да се върне на
собственика му ***.
- по отношение на лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра", тип - комби с рег. № КН 5593
АР, намиращ се на съхранение в КАТ - Казанлък, съдът постанови да се върне на
собственика му ***.
- по отношение на дръг-тест пробата на подсъдимия
А.Р.Л. съдът постанови да се унищожи като вещ с незначителна стойност.
На основание чл.189,
ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1548,01 лв. /хиляда петстотин
четиридесет и осем лева, една стотинка/, като съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата
по бюджетната сметка на Министерство на вътрешните работи.
Съдът постанови подсъдимият А.Р.Л. да заплати на частните обвинители направените от тях разноски по делото, както
следва:
- на частния обвинител В.А.Д., ЕГН ********** *** - в размер на 1 000 /хиляда / лева;
- на частния
обвинител Т.Р.Д. - К., ЕГН ********** ***, лично и като майка и законен представител
на малолетните си деца А.М.К., ЕГН ********** и В.М.К., ЕГН ********** - в
размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева;
- на частния обвинител Д.Р.Д. ,
ЕГН ********** ***, лично и като майка и законен представител на малолетните си
деца П.И.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН ********** -
в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева;
- на частния обвинител И.Р.Д., ЕГН ********** *** - в размер на 800
/осемстотин / лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: