№ 9052
гр. С., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110146131 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр. С., .............., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът К. А. В., ЕГН ********** и
адрес гр. С., .........., дължи сумите: 2 268.36 лева цена на доставена топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2023 г.
до изплащане на вземането, 194.20 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
23.05.2023 г., 38.14 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, 7.83 лева мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 23.05.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29404/23 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент № 18 в гр.С.,
.............. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота на ответника топлинна
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на
срока, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „.............” ООД, като топлинна енергия за имота
е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта,
1
срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва доставката на топлинна енергия, тъй като в имота не се ползва
отопление. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В това си качество те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената й. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на процесния имот въз основа на
извършено завещателно разпореждане от А. В. /видно от представените завещание и
протокол за обявяването му, както и от приложените списъци/. Като собственик, той е
клиент на доставената в имота ТЕ и дължи цената.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на
ответника, е доставена и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й
са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия извършено от ищеца, като са
издадени изравнителни сметки. В имота няма монтирани отоплителни тела. За периода 21-22
г. поради неосигурен достъп е изчислен служебен разход на максимална мощност за три
отоплителни тела. Има лира за отопление, за която се изчислява служебна ТЕ. Ползва се
топла вода, която се отчита по показанията на водомер, но за периода 21-22 г. е изчислен
служебен разход на база един потребител /уточнение с.з. от вещото лице/. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.
2
По делото са приложени формулари за отчет, като за първия отчетен период няма посомени
отоплителни тела и са отметени показанията само на возомер за топларода. За втория
отчетен период е представен протокол за неосигурен достъп на двете дати за отчет в
сградата, в който е посочен и процесният апартамент № 18, подписан от представител на
ЕС.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител - не е осигурил достъп. Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или
на граждански договор при търговеца или продавача. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното
предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната
собственост. В случая протоколът за втория процесен период – 21-22 г., е подписан само от
представител на ЕС. Ето защо, поради неспазване на установения ред, по делото не е
доказано основание за служебно начисляване на топлинна енергия. По отношение на
служебно начислената ТЕ за три отоплителни тела, не е налице основание за това и защото
правилото на чл. 70 от НТ се прилага, когато в имота има отоплителни тела и е
неприложимо, когато в имота не се доставя топлинна енергия, както е установено в случая.
Искът в частта за служебно начислена топлинна енергия за отопление и БГВ е
неоснователен.
Доколкото изчисляването на потребената ТЕ за сградна инсталация и щранг-лира не е
обусловено от отчет на уредите, и при разпределянето й са спазени законовите изисквания, в
тази част искът е основателен, както и за БГВ за първия отчетен период. Съобразно
заключението на СТЕ и уточнението в съдебно заседание, за двата отчетни периода
стойността на потребената топлинна енергия за сградна инсталация, щранг лира и БГВ за
първия период възлиза на 511.66 лв., за които искът следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
3
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на .............
/правоприемник на Аква билдинг/ с договор от 17.9.2002 г. Доколкото се установи услугата
дялово разпределение да е извършена, то се дължи стойността й, която според неоспореното
извлечение по абонатен номер възлиза на 38.14 лв.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от подаването на заявлението до
изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. На база законната лихва за
забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху
установената дължима главница възлиза на 90.44 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
23.05.2023 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 50.17 лв.,
депозит в.л. 370 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., на ищеца се дължат 132.76
лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са 25.57 лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ................, седалище
и адрес на управление гр. С., .............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. А. В., ЕГН ********** и адрес
гр. С., .........., дължи сумите: 511.66 лв. цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, 90.44 лв. мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.05.2023
г., 38.14 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 29404/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за: цена на топлинна енергия за разликата
над 511.66 лв. до предявените 2 268.36 лв., за лихва за забава за разликата над 90.44 лв. до
предявените 194.20 лв. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7.83 лв. за период от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г.
ОСЪЖДА К. А. В., ЕГН ********** и адрес гр. С., .........., да заплати в полза на „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр. С., .............., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 132.76 лв. разноски в исковото производство и сумата от 25.57 лв.
разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето-лице помагач на страната на ищеца - „.............”
ООД
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5