Р Е Ш Е Н И Е
№
08. 06. 2021 г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в
публично
съдебно
заседание на седемнадесети май през
две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИОВА
При секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело №
1375 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова
молба от ***ЕИК/БУЛСТАТ ***против Е. Д. К., ЕГН **********, с посочено правно основание чл. 415 от ГПК и
цена на иска 3134, 81 лв.
В едномесечния
срок е представен писмен отговор от особен представител. Оспорва
предявените искове по
основание и размер.
В
публичното заседание з. ***–
не се явява представител.
За
Е. К. се явява ***., назначен за особен
представител.
За ТРЕТО НЕУЧАСТВАЩО ЛИЦЕ ***– не се явява
представител.
ВЛ М. М. се явява лично.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Нормативната уредба на цесията е в
Закон за задълженията и договорите. Цесията е договор, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по
договора за цесия и неговото съгласие за прехвърлянето на вземането не е
необходимо. Страни по договора за цесия са цедент и цесионер. Цедентът е
кредиторът, който прехвърля вземането, а цесионерът е лицето, на което се
прехвърля вземането или новия кредитор. По силата на договора за цесия
цесионерът встъпва като кредитор в правата на цедента в отношенията му с
длъжника.
С
договора за цесия може да се прехвърля всяко вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска прехвърлянето.
Цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на сключването
на договора за цесия, т.е. че вземането е валидно, не е погасено и цедентът е
негов носител. Цедентът обаче не отговаря за събиране на вземането, респективно
за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това. Ако
цедентът се е задължил за събиране на вземането, той отговаря само до размера
на онова, което е получил по договора за цесия. Всички разноски от деня на
прехвърляне на вземането, свързани със събирането му, са за сметка на
цесионера.
По силата на договора за цесия
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, освен
ако не е уговорено противното.
Цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и да предаде на
цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалата цесия.
Цесията
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде
съобщена на длъжника. По силата на договора за цесия цесионерът има пълното
право да претендира плащане от дължника. Цесията може да е както възмездна,
така безвъзмездна сделка.
Безспорно е, че на *** г. е подписано
приложение към договора за цесия от *** , сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между ищеца и М.К. ***, по силата на
който вземанията против ответницата са
прехвърлени от цедента на цесионера ***.
Налице са преливащи един в друг договори за кредит, сключени между
страните, които във верижна и каскадна зависимост
поставят кредитополучателката чрез идентични клаузи във всеки един от
договорите, които са нищожни. Първо, тези клаузи не са индивидуално уговорени и
съобразно Общо правило по Закона за защита на потребителите, те са неправомерни и нищожни. Неправомерни са,
защото възлагат в непосилна тежест на
ответницата плащания, задължения, които не са уговорени по ясен и разбираем
начин, нито погасителните вноски в кредитните договори съответстват на тези,
които трябва да бъдат реално заложени в тях, както и вещото лице посочи, нито
общия размер на кредита, който следва да погаси ответницата, съответства на
този, който е посочен в кредитните договори.
Освен
това, наличието на допълнителни
услуги, които не е ясно за кое от всичките конкретни основания следва да се
дължат, а законът е ясен, че за всяко
едно плащане следва да бъде договорено конкретно основание за настъпването на дължимостта
на плащането.
Отделно от това, няма
доказателства за т. нар. „плащане на застраховка Премиум Живот“ от
страна на кредитора ***. Задължение е на ищеца,
като частен правоприемник, придобил чрез цесия вземането от ***, да се снабди именно от своя праводател цедент с доказателство за плащане на тази застраховка.
Освен, че същата е неравноправна, както сочи, няма и доказателство за плащане
от страна на *** за тази застраховка, за да се претендира не
само главница и акцесорно вземане по нея за лихва. Не е допустимо
застрахователната премия, която ответницата следва да плаща, заедно с лихви, да е в почти еднакъв размер с размера на предоставения й заем по
всеки един от договорите й за кредит. Поради това претенцията може да бъде основана само върху главницата.
Тъй като чрез всеки един от договорите е рефинансиран предходен договор, чийто остатък е формиран от неравноправни
клаузи, това е довело и до неоснователно възникнало вземане на *** към Е.Д.К..
С оглед това се установи, че ако се
отчетат само внесените от нея погасителни вноски за главницата, която реално й
е предоставяна, то има надвнасяне в размер 314,09 лева. Няма нейно задължение.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения
установителен иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съобразно изхода на
делото, разноските в производството се възлагат на ищеца.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,
офис сграда ***, ет. *, офис *, представлявано от ***, чрез пълномощник ***., против Е. Д.К., ЕГН **********, с посочено правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 3134, 81 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, ***, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,
офис сграда ***, ет. *, офис *, представлявано от *** чрез пълномощник ***., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, разноските по
делото в размер на 125,39 лв. за
държавна такса и 682,50 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: