№ 3811
гр. Варна, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20233110103478 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от А. И. С. срещу „А. Б. Б.“
ЕООД с искане да бъде постановено решение, по силата не което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
4629,82 лв. – претендирана на основание Договор за потребителски кредит, сключен между
А. С. и „Т. Ю.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия.
Твърди се, че ответникът е претендирал от ищеца вземане за сумата от 4629,82 лв. на
основание Договор за потребителски кредит с номер **********, сключен между ищеца и
„Т. Ю.“ ЕАД (***). Сочи се, че сумата е недължима, а в условията на евентуалност се сочи,
че сумата е недължима, поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, като се излага, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че на 01.09.2008г.
между А. С. и „***“ ЕАД, понастоящем „Т. Ю.“ ЕАД, бил сключен договор за кредит с
номер **********. Съгласно договор за цесия от 23.02.2015г. вземането по този договор
било придобито от ответника. За вземането бил издаден ИЛ на 15.07.2011г., като е
образувано изпълнително дело 5490/2012г. по описа на ЧСИ Н. Г.. Така давността е
прекъсната и е спряла да тече. През целия период ответникът е извършвал множество
действия по събиране на вземането си, с които многократно е била прекъсвана
погасителната давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото е приложено изп. дело с номер 2023***0400354, видно от което същото е
образувано по молба от „А. Б. Б.“ ЕООД. В молбата до ЧСИ е посочено, че дружеството
желае да бъде образувано изпълнително дело по перемираното при ЧСИ изп.д. с номер
869/2012г. за събиране на вземането за остатъчна и непогасена сума по изпълнителен лист,
приложен към изп.д. с номер 869/2012г.
Установява се от изпълнителен лист от 15.07.2011г., че същият е издаден по ч.гр.д. с
номер 7620/2011г., като А. С. е осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 2141,01
лв., дължима на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит от
01.09.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
Видно от запорно съобщение по изп.д., на 19.06.2023г. ЧСИ е наложило запор върху
1
всички настоящи сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на името на длъжника А. С..
В настоящия казус ответникът носеше доказателствена тежест да установи
обстоятелствата, въз основа на които приема, че сумата, предмет на делото му се дължи, а
именно – сключването на договор за кредит с номер ********** между ищеца и трето за
спора лице, прехвърляне на вземането от третото лице в полза на ответника чрез договор за
цесия, образуването на изпълнително дело и предприемането на изпълнителни действия.
В своя проектодоклад настоящият съдебен състав е указал на ответника, че не сочи
доказателства за образуване на изпълнително дело, за сключване на договор за кредит и за
прехвърляне на вземането, чрез договор за цесия. По делото беше приложено изп. дело с
номер 2023***0400354.
Дори да се приеме, че с оглед на издадения и приложен изпълнителен лист от
15.07.2011г. между ищеца и „***“ ЕАД в действителност е бил сключен договор за кредит,
не се установи, че вземането по този изпълнителен лист е прехвърлено в полза на ответника
„А. Б. Б.“ ЕООД. Въпреки указания на съда ответникът не представи договор за цесия, от
който да се установи, че същият е станал кредитор на ищеца. Съдът няма задължение да
изследва всички факти и обстоятелства от приложените по делата изпълнителни
производства, доколкото последните служат за установяване дали са извършвани
изпълнителни действия и кога, предвид възраженията за изтекла погасителна давност.
С оглед на факта, че не се установи сключването на договор за цесия между „***“
ЕАД и „А. Б. Б.“ ЕООД, по силата на който вземането, предмет на делото, е било
прехвърлено в полза на ответника, съдът намира исковата молба са основателна.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски
в размер на общо 585,20 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. С., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ в полза
на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 4629,82 лв. (четири хиляди шестстотин двадесет и
девет лева и осемдесет и две стотинки) – претендирана от ответника на основание Договор
за потребителски кредит, сключен между А. И. С., ЕГН **********, и „Т. Ю.“ ЕАД, с
предишно наименование „***“ ЕАД, и сключен Договор за цесия между „А. Б. Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, и Т. Ю.“ ЕАД, с предишно наименование „***“ ЕАД, за която сума има
образувано изпълнително дело с номер 2023***0400354 по описа на ЧСИ Н. Г., с рег. номер
*** и район на действие Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. И. С., ЕГН
**********, сумата от 585,20 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2