Р Е Ш Е Н И Е
№ 1739 / 08.07.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на девети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: А. Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 7181 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД против А.Х.Я., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 1500 лева - главница, дължима по договор за кредит № **** ***.2016
год., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Я.; 285 лева - договорна лихва за
периода от 29.09.2016 год. до 26.06.2017 год.; 100 лева – административна такса
за събиране на вземането; 1065 лева
– такса за гаранция; 73.85 лева - мораторна лихва за периода от
27.06.2017 год. до 17.05.2018 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 25.05.2018 год. до изплащане на вземането, за които вземания по
ч.гр.д. № *******/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК.
Исковете са
предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1,
чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1
от ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание.
Особеният
представител на ответника оспорва основателността на исковете по съображения,
изложени в отговора на исковата молба.
Бургаският
районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения
и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 30.08.2016
год. страните са сключили договор за предоставяне на финансови услуги (потребителски
кредит) от разстояние с № *********, по силата на който ищецът - кредитодател
се е задължил да предостави на ответника - кредитополучател кредит в размер на 1500
лв.
С договора
страните са уговорили дължимост на възнаградителна лихва в размер на 40.08 %
годишно или 285 лв. за срока на договора.
На непосочена дата А.Я. е сключил и договор
за гаранция (поръчителство) с „Фератум банк” p.l.c. - дружество, регистрирано в Малта, по силата на който
последното се е съгласило да обезпечи задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит.
На
01.12.2017 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - цесионер
(купувач) и „Фератум банк” p.l.c.– цедент (продавач), са сключили договор за цесия, за
прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от
договори за потребителски кредити с физически лица.
Представени са неподписан документ, озаглавен „appendix 4”,
в който е вписано вземане в общ размер на 2950 лв. към Я. по горецитирания
договор за кредит, както и уведомление за цесия, за което няма данни да е
връчено на длъжника-кредитополучател.
На
неизвестна дата кредитодателят „Фератум България“ ЕООД е отправил до неизвестен
адресат потвърждение, че поради непогасяване на задълженията по договора за кредит
в срок от страна на Я., поръчителят -„Фератум банк“ p.l.c. е изплатило същите изцяло, поради което е встъпило в
правата на удовлетворения кредитодател.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано
на 25.05.***2018 год., по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
При така
очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира
исковете за неоснователни.
Страните
са били обвързани от договор за потребителски кредит, сключен при условията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Но процесният договор за кредит, като такъв, се подчинява на
режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая -
липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя.
Така в чл.3 ”Обща сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя“ не фигурират
общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя,
което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, а нейната величина се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. Затова, като не е
включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона и договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК. Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност
на кредита, но не и лихва или други разходи по него - чл.23 от ЗПК.
Но при изначално възложената на ищеца доказателствена
тежест, същият не установи изправността на кредитодателя, т.е. същият да е
предоставил фактически, а кредитополучателят реално да е усвоил/използвал
отпуснатия му кредит от 1500 лв. (чистата стойност) или част от него, за да е
възникнало задължението му да го върне.
Освен това
не бе доказано пълно и главно, че поръчителят е изплатил задълженията на
кредитополучателя, за да се приеме, че е встъпил в правата на удовлетворения
кредитодател, т.е. че ex lege е придобил процесните вземания, след което да може
валидно да прехвърли същите на ищеца.
И не само -
договорът за цесия, сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД - цесионер (купувач) и „Фератум банк” p.l.c., е за съвокупност от 1965 кредита, а липсва
приложение или друг документ, подписан от страните по договора, които да
издивидуализира в достатъчна степен прехвърлените вземания и от които да е
видно, че сред тях са и тези към Я., произтичащи от договора за кредит.
Накрая - съгл. чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. След като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечава кредитора,
респ. право да получи възнаграждение.
Изложеното
дотук налага отхвърляне на исковете на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, поради което недължими са разноските, сторени от ищцовото
дружество в настоящото производство, както и по ч.гр.д. № ***** / 2018 год. на
БРС.
Водим от
горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр.С*, бул.“*******, представлявано от Р* А*, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че А.Х.Я. ***, ЕГН - **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: 1500 лева - главница, дължима по договор
за кредит № ******** от ****.2016 год., сключен между „Фератум България“ ЕООД и
ответника; 285 лева - договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 26.06.2017
год.; 100 лева – административна такса за събиране на вземането; 1065 лева –
такса за гаранция; 73.85
лева - мораторна лихва за периода от 27.06.2017 год. до 17.05.2018 год., както
и законната лихва върху главницата, начиная от 25.05.****2018
год. до изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № **********/2018
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е