№ 2744
гр. София, 31.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110151963 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от АНТ. К. ОРБ., искова
молба срещу „Т.Д.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на
следните суми: сумата от 6803,12лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец юни 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, сумата от
750,29лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.;
сумата от 10204,68лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 33 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата, сумата от 1125,44лв., представляваща лихва за забава
за периода 01.08.2020 г. – 01.09.2021 г.; сумата от 6803,12лв. представляваща
допълнително едномесечно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателно плащане на сумата и сумата от 750,29 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на трудов договор от 11.12.2018 г. е заемал при ответното дружество
длъжността „Д.Ф. и С.“, като със заповед №****-**-**П/30.06.2020 г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал. 1, т.1 КТ. Сочи, че видно от
съдържанието на заповедта, работодателят разпоредил да се изплатят следните
възнаграждения: месечно трудово възнаграждение за месец юни 2020 г., което видно
от фиш за работни заплати, възлизало в размер на 6803,12 лв. и обезщетение по чл. 224
1
ал.1 КТ за 33 дни неизползван годишен платен отпуск за 2019 г. и 2020 г. в размер на
10 204,68 лв. Поддържа, че със заповед № ****-**-**/30.06.2020г. работодателят
определил да се изплати и допълнително нетно възнаграждение в размер на 6803,12лв.
към дължимото възнаграждение за месец юни 2020 г. във връзка с годишно
приключване и подаване на годишни финансови отчети. Твърди, че съгласно т.1.3 от
сключено между страните споразумение за прекратяване на трудовото
правоотношение от 30.06.2020 г. на служителя е следвало да бъде заплатено
допълнително едномесечно трудово възнаграждение, равняващо се на месечното
трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на 5540,00лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов и
професионален опит в размер на 22,8 % върху основното месечно възнаграждение.
Сочи се, че изискуемостта на задълженията за заплащане на месечното трудово
възнаграждение, обезщетението по чл. 224 КТ и на допълнителното едномесечно
трудово възнаграждение е настъпила, поради което ответникът е изпаднал в забава.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 224 КТ за заплащане на следните суми: сумата от
6803,12лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно
плащане на сумата, сумата от 750,29лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.; сумата от 10204,68лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 33 дни, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, сумата от 1125,44лв.
представляваща лихва за забава за периода 01.08.2020 г. – 01.09.2021 г.; сумата от
6803,12лв. представляваща допълнително едномесечно трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателно плащане на сумата и сумата от 750,29
лв. представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения / чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за
които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива
предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон /
чл. 154, ал. 2 ГПК/.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните
е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд
в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на дължимото му се
трудово възнаграждение за месец юни 2020 г., а относно претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение към дължимото възнаграждение за месец юни 2020 г. –
постигната между страните уговорка в сключеното допълнително споразумение за
изплащане на допълнително едномесечно трудово възнаграждение за периода
2
01.06.2020г. – 30.06.2020г. и неговия размер.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от
ищеца трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните
са били налични валидни трудови правоотношение, по силата на които е престирала
труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото
правоотношение е прекратено, че за периода 2019г. -2020г. ищцата има неизползван
платен годишен отпуск в размер на 33 дни, както и размера на дължимото се
обезщетение за неизползван отпуск.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период,
или плащане на обезщетението за неползването му.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от
вещо лице – икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след
като направи справки, там където намери за необходимо, да отговори на задачите,
формулирани в исковата молба, както и на допълнително поставените от съда задача:
1/Какъв е размерът на дължимата се мораторна лихва върху всяко едно от
претендираните вземания за трудово възнаграждение, допълнително трудово
възнаграждение и неизползван отпуск за периода от 01.08.2020г. до 01.09.2020г.?
2/ Колко дни неизползван платен годишен отпуск има ищеца за 2019г. и 2020г.,
както и какъв е размерът на дължимото се обезщетение по чл. 224 КТ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 350.00лв.,
платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В. – тел. **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи на вещото лице пред
НАП и пред ответното дружество за снабдяване с информацията, необходима за
изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не
се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.04.2022г. от 10.20часа, за
които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4