Р Е Ш Е Н И Е
№ 260904 22.07.2021г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и първи май година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: М. Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 5194 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод жалба от М.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление
№ 20-0769-004329/19.11.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор
„ПП” Бургас, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г, с което за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 50лв. и за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 200лв.
С жалбата се изразява несъгласие с констатациите, съдържащи се в горепосоченото
НП и с приетите въз основа на тях правни изводи, както и с наложените глоби. Моли
се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Към жалбата не са
представени доказателства.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните
и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като
подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения
7-дневен преклузивен срок, видно от представения по делото пощенски плик.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно
упълномощен представител. Моли НП, да бъде отменено. Сочи доказателства. Прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата – Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр. Бургас, редовно
призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В
писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат
доказателства. Правят искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 22.09.2020 г. около 14:55 часа в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов до
№ 1, посока ул. „Въстаническа”, жалбоподателят, управлявал товарен автомобил – „РЕНО
ПРЕМИУМ 450.19 Т Е 5”, с per № А....МА, с прикачено полуремарке „Кроне”, с рег.
№ А....ЕЕ, собственост на „А” ЕООД, БУЛСТАТ: ...., като при извършена проверка,
било установено, че ремаркето е технически неизправно – 1 /един/ брой износена
гума до гладкост, без място за замерване и с разкъсвания, като ремаркето било и
с нарушена цялост в горен ляв ъгъл.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателката бил издаден акт за
установяване на административно нарушение от 22.09.2020 г. Актът бил подписан
от актосъставителя и свидетеля, посочен в него и предявен на жалбоподателя, който
го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя,
не било подадено писмено възражение по съставения АУАН.
Въз основа на АУАН впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП, с което за нарушение на на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”,
в размер на 50лв. и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер
на 200лв., с фактическо описание на нарушението, съответстващо с посоченото в
акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по
делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени
доказателства .
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
При разглеждане на делото по същество, съдът прие следното:
Установените с акта фактически обстоятелства се установяват от показанията
на актосъставителя, чиито показания съдът кредитира изцяло, като последователни
и логични, като същите кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретния случай, жалбоподателят нито в акта, нито по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направил възражение, че управляваният от него автомобил е технически
изправен, респективно не е доказал, че е управлявания от него автомобила е бил
с технически изправни стоп-светлини, поради което съдът възприема твърденията
му в тази насока, като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно и
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя
пътни превозни средства, трябва да бъдат технически изправни. Техническата
изправност, означава нормално функциониране на всички системи на моторното
превозно средство. В разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП
са визирани повредите и неизправностите, при наличието на които едно превозно
средство следва да се счита за технически неизправно.
При неизпълнение на задължението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, ангажира
административнонаказателната отговорност на водача, с налагане на
административно наказание „глоба“, в съответен размер, според вида на
неизправността: в т. 1 - 50 лева при констатирани незначителни неизправности;
т. 2 - 200 лева при констатирани значителни неизправности и т. 3 - 500 лева при
констатирани опасни неизправности. С ДВ бр. 2 от 2018 г. в § 6, т. 71, т. 72 и
т. 73 от ДР на ЗДвП са посочени дефинитивно трите вида неизправности. В т. 72.
е посочено, че по смисъла на ЗДвП, „значителни неизправности“, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Според чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се
определят с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно Наредба Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, издадена от МТИТС. В разпоредбата на чл. 37 от
посочената наредба, освен категоризирането на неизправностите, като незначителни,
значителни и опасни неизправности, са дефинирани и видовете неизправности
по-обстоятелствено спрямо в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Според
приложение № 5 - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, неизправността, която е
предмет на обвинението е относима към т. 4.3.1, б. "а", предвид на
което следва да се приеме, че се касае за значителна неизправност. Според съда,
при така установените фактически положения, жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната норма на
чл. 179, ал 6, т. 2 от ЗДвП за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, която предвижда глоба за водач, който управлява
моторно превозно средство със значителна техническа неизправност. Размерът на
наложеното административно наказание глоба е индивидуализиран на 200 лева. Така
определеното административно наказание е в съответствие със закона, тъй като е
в абсолютен размер, така както е предвидено от законодателя.
Относно другото констатирано нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
именно движението на ППС с износени гуми и с оглед липсата на доказателства в
обратен смисъл, Съдът намира, че горепосоченото нарушение, също е безспорно
установено.
Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл,
тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и
укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно
управление и въпреки това се е стремил към този резултат.
Наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 ЗДвП, БРС възприема за
справедливо и обосновано. Наказанието е с фиксиран размер и не може да бъде
изменено от Съда. Същото е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на
степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на
целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
В конкретния случай, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай на такива нарушения. Деянието не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.1, предл.
1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-004329/19.11.2020 г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „ПП” Бургас, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г.
против М.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба”, в размер на 50лв. и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба”, в размер на 200лв.
ОСЪЖДА М.Я.Д., ЕГН: **********, да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр.
Бургас, , сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.