№ 6295
гр. С., 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110123352 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Е. П. П.,
искова молба насочена против „А.п.Х.“ ООД, с която се предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ за
заплащане на сумите както следва: 3907.64лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за периода 01.02.2022г. - 16.03.2022г. и 1159.83лв. – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск – 5 дни за 2021г. и 4 дни за 2022г., ведно със законна лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателно им изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на трудов договор от 02.07.2021г., между страните са възникнали трудови
правоотношения, по силата на които е престирала труд на длъжността „Директор“ в
отдел „Трудови договори“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2577.38лв., с място на полагате на труд гр. С.. Релевират се съображения, че съгласно
клаузите от договора трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплащано
еднократно до 25 число на месеца, следващ месеца за който се полага. Сочи се, че със
Заповед № 000007/16.03.2022г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, като в заповедта било посочено, че следва да бъде изплатено обезщетение
по чл. 224 КТ. Твърди се от ищеца, че не са му изплатени сумите както следва:
3907.64лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2022г. -
16.03.2022г. и 1159.83лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 5 дни
за 2021г. и 4 дни за 2022г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който завените
претенции се оспорват. Твърди се от ответното дружество, че дължимите се суми за
трудово възнаграждение са изплатени, обстоятелство което се установявало от
приложените към отговора фишове за заплата, които били подписани от ищеца, като се
излагат подробни съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
1
128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ за заплащане на сумите както следва: 3907.64лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2022г. - 16.03.2022г. и
1159.83лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 5 дни за 2021г. и 4
дни за 2022г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателно им изплащане.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е
престирала труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на
дължимото й се трудово възнаграждение за 01.02.2022г. - 16.03.2022г.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от
ищеца трудово възнаграждение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че по силата
на трудов договор от 02.07.2021г., между страните са възникнали трудови
правоотношения, по силата на които ищцата е престирала труд на длъжността
„Директор“ в отдел „Трудови договори“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2577.38лв., с място на полагате на труд гр. С., както и че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 16.03.2022г.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора и в приобщените писмени доказателства.
Наличието на валидно трудово правоотношение между страните през исковия
период намира опора в приложеното на л. 8 по делото копие на Трудов договор №
000007/02.07.2021г. Видно от съдържанието на трудовия договор през исковия период
ищцата е престирала труд при ответника на длъжност „директор“ в отдел „трудови
договори“.
От приложеното на л. 10 копие на Заповед № 00007/16.03.2022г., се установява,
че трудовото правоотношение е прекратено на 16.03.2022г., на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, факт по който не се спори.
Спорът е концентриран върху обстоятелството изплатено ли е на ищцата
дължимото се трудово възнаграждение по Трудов договор № 000007/02.07.2021г. за
периода 01.02.2022г. – 16.03.2022г.
Както се посочи по-горе с доклада по делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че основното месечно трудово възнаграждение по процесния трудов
договор е в размер на 2577.38лв., факт който се потвърждава от Раздел I, т. 2 от
приложеното на л. 8 копие на трудовия договор.
От последното изготвено по делото заключение на вещото лице /л.99 по делото/,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо
нужния опит и професионална квалификация се установява, че дължимото се от
ответника на ищцата нетно трудово възнаграждение за исковия период 01.02.2022г. –
16.03.2022г. по процесния трудов договор е в размер на 2446.15лв. Съдът намира, че
релевантен за настоящия спор е размерът, посочен във Вариант 1 от заключението,
доколкото размерът на възнаграждението по същия и изчислен, при съобразяване
отработеното време от Е. П..
Настоящият съдебен състав намира, че от ангажираните от ответника писмени
доказателства, в частност приложените на л. 27 и л. 28 копия на фишове за работна
заплата се установява, че на ищцата за процесния период 01.02.2022г. – 16.03.2022г. е
изплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1875.62лв., от които трудово
възнаграждение за м.02.2022г. в размер на 1537.06лв. и за м. 03.2022г. в размер на
338.56лв.
2
Съдът намира, че следва да акцентира върху направеното в проведеното на
05.10.2022г., изявление на вещото лице /протокол л. 61/, че от посочената във фиша за
месец март сума от 1498.39лв., 1159.83лв. са за изплащане на обезщетение за
неизползван отпуск и 338.56лв. – трудово възнаграждение.
От сумата от 1875.62лв., която е изплатена от ответното дружество на
ищеца като трудово възнаграждение за процесния период следва да се приспадне
сумата от 448.31лв., доколкото същата е изплатена като възнаграждение не по
трудовия договор предмет на настоящото производство - Трудов договор №
000007/02.07.2021г., а като възнаграждение по друг трудов договор - № 00007-
1/21.02.2022г. Този извод намира опора в заключението на вещото лице по една от
допълнително поставените задачи / л. 81 - заключение и л. 84 – мотивите на
заключението и таблица на л. 85 /. Видно от заключението на вещото лице,
ответното дружество, считано от 01.03.2022г., е променило основното трудово
възнаграждение по основания договор Трудов договор № 000007/02.07.2021г.,
едностранно от 2577.38лв. на 1288.69лв., както и работното време по този договор
от пълно на 8 часа на непълно на 4 часа, която промяна не е породила правно
действие, доколкото от страна на дружеството работодател не се доказа изменение
на трудовото правоотношение с подписване на допълнително споразумение, факт
по който страните не спорят.
По изложената аргументация следва извода, че процесните два фиша
удостоверяват, че ответното дружество е изплатило на ищеца трудово възнаграждение
по Трудов договор № 000007/02.07.2021г. в размер на 1427.31лв. / 1875.62лв. общият
размер на изплатеното ТВ – 448.31лв. ТВ изплатено по друг трудов договор =
1427.31лв. /.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
претенцията, като същата следва да бъде уважена за сумата от 1427.31лв., като над
тази част до максимално предявения размер от 3907.64лв. или за разликата от
2480.33лв. искът се явява неоснователен.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцовата страна, че ответникът не
е доказал частично плащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е спорно по
делото, че подписите, положени върху представените два броя фишове за работна
заплата са положени от Е. П.. Недоказани останаха твърденията на ищеца,
формулирани със становището от 13.09.2022г. /л.49 по делото/, че ищцата е била
принудена да разпише документите, доколкото нито бяха ангажирани доказателства в
тази насока, нито бяха формулирани доказателствени искания за установяването на
тези факти и обстоятелства.
В проведеното на 31.03.2023г., открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника формулира искане, на основание чл. 371 ГПК, да се приеме
за съвместно разглеждане възражение за прихващане със сумите, които са изплатени по
другия трудов договор - № 00007-1/21.02.2022г., което съдът с изричен диспозитив не
прие за съвместно разглеждане, поради настъпила преклузия, но доколкото в хода на
устните състезания процесуалният представител на ответника отново формулира
искане в тази насока, съдът намира, че за пълнота следва да се отбележи следното.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 371 ГПК, „Възражението за
прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови
доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно
решение или заповед за изпълнение.“
Разпоредбата на чл. 371 ГПК е систематизирана в Глава тридесет и втора
„Производство по търговски спорове“ от процесуалния закон, респективно същата е
приложима единствено за висящи искови производства, по които и двете страни са
търговци, какъвто не е настоящият случай.
3
Този извод намира опора и в практиката на ВКС. В Решение № 509 от 18.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1538/2009 г., III г. о., ГК е прието, че заявено след срока за
отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК възражение за прихващане от страна на ответника
по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, не следва да бъде приемано за
разглеждане, независимо от това дали по него се налага събиране на доказателства.
Нормата на чл. 371 от ГПК урежда изключение за производство по търговски
спорове и не намира приложение в трудов спор.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на които е
престирала труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото
правоотношение е прекратено, както и че е имала неизползван платен годишен отпуск
както следва: 5 дни за 2021г. и 4 дни за 2022г.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период,
или плащане на обезщетението за неползването му.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза /л.99/, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, в
частност отговор на задача № 2 се установява, че размерът на дължимото се
обезщетение за неизползван отпуск за исковия период е 1159.83лв.
Настоящият съдебен състав намира, че от приложеното на л. 27 копие на фиш се
установя, че обезщетението по чл. 224 КТ е изплатено от ответното дружество на
ищеца, доколкото като част от плащанията са индивидуализирани плащане на сумата
от 644.35лв. – обезщетение по чл. 224 КТ за 2021г. и 515.48лв. – обезщетение по чл.
224 КТ за 2022г.
В проведеното на 05.10.2022г., открито съдебно заседание /протокол л. 61/
вещото лице посочи изрично, че в процесния фиш сумата от 1159.83лв. – представлява
изплатено обезщетение по чл. 224 КТ.
Плащането на сумата е потвърдено от ищеца с полагането на подпис върху
процесния фиш.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на претенцията с
правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 1159.83лв., доколкото същата
е заплатена от дружеството работодател, преди завеждане на иска.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 5067.47лв., уважената част е в
размер на 1427.31лв., респективно отхвърлената в размер на 3640.16лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
От страна на ищеца се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500.00лв. с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
с оглед уважената част на исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в
размер на 422.49лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Съдът намира за неоснователно формулираното от процесуалния представител
на ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Видно от л. 109 договорът между ищеца и процесуалния му
представител е сключен на 05.05.2022г., респективно минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определи по Наредба № 1 за от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди промените от
4
04.11.2022г. Минималният размер на възнаграждението по исковата претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ е 503.54лв., а по иска с правно основание чл. 224 КТ
- 311.18лв. или общо 814.72лв. към тази сума, доколкото по делото са проведени
четири открити съдебни заседания, на основание по аргумент от чл. 7, ал. 9 от Наредба
№ 1 следва да се прибави и сумата от 200.00лв. В обобщение следва извода, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение на ищеца е 1014.72лв.
Доколкото по делото са изслушани основно и две допълнителни заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и при съобразяване фактическата
и правна сложност на делото, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1250.00лв. с ДДС 1500.00лв. не е прекомерно.
Ответникът претендира разноски в размер на 750.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 538.75лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед уважената част на исковата претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, ответникът следва да заплати по сметката на СРС
сумата от 240.21лв., от които 57.10лв. – държавна такса и 183.11лв. – възнаграждение
за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.п.Х.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., /адрес/, да заплати на Е. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 1427.31лв. – неизплатена част от дължимо се трудово възнаграждение за
периода 01.02.2022г. - 16.03.2022г. по Трудов договор № 000007/02.07.2021г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.05.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, в частта, за сумата от 2480.33лв. /разликата над уважената част от
1427.31лв. до максимално предявения размер от 3907.64лв./, както и иска с правно
основание чл. 224 КТ за сумата от 1159.83лв. – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск – 5 дни за 2021г. и 4 дни за 2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „А.п.Х.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Е. П. П., ЕГН **********, разноски с оглед уважената част на исковете в
размер на 422.49лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „А.п.Х.“ ООД, ЕИК *********, разноски с оглед отхвърлената част на
исковите претенции в размер на 538.75лв.
ОСЪЖДА „А.п.Х.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 240.21лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5