№ 563
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Иван Ал. Стоилов
Дора З. Илиева
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100603326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 78, постановена на 27.02.2023 година по НОХ дело №
12505/2022 година, подсъдимият Н. Г. П., ЕГН ********** е признат за
виновен за това, че на 02.01.2022 г., около 08:10 часа, в гр. София, ж.к.
„Надежда“, до бл.106, в таксиметров автомобил отнел чужда движима вещ – 1
бр. мъжка чантичка марка „Круп“ на стойност 28лв., съдържаща 1 бр. кожен
портфейл на стойност 12 лв., сумата от 580.00 лв., сумата от 105 евро с левова
равностойност 205.36 лв. 2 бр. химикалки на единична стойност 1.00 лв., двете
на обща стойност 2.00 лв., 1 бр. автомобилен ключ на стойност 10 лв., 3 бр.
връзки с ключове, общо 11 ключа на единична стойност 3.50 лв. всички на
обща стойност 38.50лв., 1 бр. кутия цигари „Давидов Класик“ на стойност 6.00
лв., или всичко на обща стойност 881.86 лева /осемстотин осемдесет и един
лева и осемдесет и шест стотинки/ от владението на М.Т.Ц., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила – напръскал Ц. с лютив спрей в лицето и взел чантичката от скута му,
поради което и на основание чл. 198, ал.1, пр. 1, вр. 54, ал. 1 от НК го осъдил
„лишаване от свобода“ за срок от три години.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия за невиновен по
обвинението деянието да е извършено и чрез издърпване на чантичката от
ръцете на пострадалия, както и да са отнети лични документи без стойност.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така
определеното наказание за срок от пет години.
1
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да
заплати направените по делото разноски в размер на 136.50 лева в
досъдебното производство по сметка на СДВР, а по сметка на СРС сумата от
50.00 лева, представляваща разноски, направени в съдебното производство.
Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият.
Атакува я с въззивна жалба. Моли за отмяна на атакуваната и
постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан.
В съдебно заседание, жалбоподателят-подсъдим лично и чрез
защитникът си поддържаха въззивната жалба и релевираха доводи в нейна
подкрепа, които доводи могат да бъдат обединени в две групи:
предоверяване от страна на първоинстанционния съд на свидетеля М. Ц.
при липсата на достатъчно други доказателства, посредством които да
могат да бъдат проверени тези показания.
липса на убедителни доказателства относно стойността на евентуално
инкриминираните вещи, която стойност е съществен елемент от състава
на престъплението „грабеж“.
Представителят на Софийска градска прокуратура в хода „по същество“
оспори въззивната жалба и поиска да бъде потвърдена присъдата на
районният съд, намирайки я за правилна и законосъобразна.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и
закона, намери за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в
срок и то от активно-легитимирана страна.
Разгледана „по същество“, съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
Съображенията на състава са следните:
За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел
фактическа обстановка, която, изнесена в хронологичен порядък е следната:
Свидетелят М. Ц. през 2022 година работил като водач на таксиметров
автомобил към транспортна компания „Си Ви Такси“.
В сутрешните часове на 02.01.2022 г. той управлявал лек таксиметров
автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“ с рег. № ****, като се движел по
бул. „Ломско шосе“ в гр. София.
Около 07:00 часа, в района на бензиностанция „Шел“ свидетелят бил спрян
от подсъдимия Н. П., който му помахал и поискал Ц. да го закара до центъра
на града.
Подсъдимият се качил в таксиметровия автомобил и по негово указание,
пострадалият Ц. го откарал до казино „Уин Бет“, находящо се на
кръстовището на бул. „Константин Величков“ и ул. „Пиротска. Н. П. слязъл от
автомобила, но с уговорката пострадалият да го изчака, за което подсъдимият
му заплатил сумата от 20 лв.
Не след дълго подсъдимият се върнал и отново се качил в таксиметровия
автомобил и помолил водача да го закара до заложна къща „Доверие“, на бул.
2
„Александър Стамболийски“ № 140А.
Там той отново слязъл от автомобила и заложил вещи, след което се върнал
до таксиметровия автомобил.
Подсъдимият Н. П. указал нов адрес, на който да бъде закаран - в ж.к.
„Надежда“.
Стигнали до началната точка, от където пострадалият взел подсъдимия -
бул. „Ломско шосе“.
Подсъдимият слязъл от автомобила, отишъл до някъде, бавил се малко,
след което се върнал при таксиметровия водач и помолил да бъде закаран до
дома си, тъй като не разполагал с пари за да заплати предоставената му
таксиметрова услуга.
Навлизайки във вътрешността на ж.к. Надежда, таксиметровият автомобил
достигнал до 101 СУ, и в района на блок № 106, Н. П. обяснил на М. Ц., че ще
се качи до апартамента си да вземе пари, за да му заплати услугата.
След около пет минути подсъдимият се върнал при таксиметровия
автомобил, като заходил от страната на шофьорското място, отворил вратата
на превозното средство и попитал водача дали има възможност да му върне от
50 лв.
В този момент свидетелят Ц. взел в ръце своята чанта и извадил от нея
известна парична сума, с намерението да я върне на своя клиент.
Обърнал се към него, при което подсъдимият извадил от джоба си лютив
спрей, с който напръскал св. Ц. в лицето, и използвайки дезориентацията на
свидетеля, взел поставената в скута му чанта и побягнал измежду блоковете в
квартала.
Освен въпросната мъжка чантичка марка „Круп“, Подсъдимият отнел и
поставените в нея:
1 бр. кожен портфейл, 2 парична сума от 580.00 лв., парична сума от 105
евро с левова равностойност 205.36 лв., 2 бр. химикалки, 1 бр.
автомобилен ключ, 3 бр. връзки с ключове, общо 11 ключа и 1 бр. кутия
цигари „Давидов Класик“ и лични документи.
Пострадалият сигнализирал за станалото на Център за спешни телефонни
повиквания 112.
Пристигналият на място лекарски екип оказал съдействие на пострадалия,
като третирал засегнатата област. Още на същия ден пострадалият посетил 02
РУ на СДВР, където депозирал съобщение за извършено срещу него
престъпление.
Това са фактите, които е възприел за доказани първостепенният съд.
Въззивната инстанция споделя тези изводи „по фактите“, а
доказателствения анализ, довел до тях, съставът на Софийски градски съд
помества по-долу.
Доказателствата са по-скоро „оскъдни“, но в никакъв случай недостатъчни
да очертаят фактите и то тези факти, които имат пряко и съществено значение
при установяване на основните елементи от изпълнителното деяние на
3
престъплението „грабеж“.
Няма съмнение, че органите на досъдебното производство са могли да
проявят повече усърдие при събиране на доказателства, чрез които обективно
да бъде проследен пътя на движение на таксиметровия автомобил, управляван
от пострадалия.
Въпреки това данните, изведени от гласното доказателство „разпит на
свидетел“ М. Ц. при пълнотата, последователността и обективността на
изнесеното се оказват и достатъчни да очертаят основата и същината на
обективната истина.
Проверката на тези показания, посредством допълнителните събирани
доказателства и най-вече законно извършеното процесуално-следствено
действие „разпознаване на лице“, при което като извършител е разпознат
именно подсъдимият П. потвърждават убеждението и на въззивния съд за
достоверност.
Много прецизно районният съд е анализирал значението на
продължителния период, през който пострадалият и подсъдимият са били в
контакт, движейки се в един автомобил, осигурил на Ц. възможността добре
да разгледа и ясно да запомни лицето на Н. П..
Първостепенният съд е направил обосновани изводи за правдивост на
показанията и базирайки се на точността, с която Ц. описва всяко действие на
извършителя на деянието, както и всеки един от предметите и сумата,
намиращи се в отнетата му чантичка, все обстоятелства индициращи
обективност на неговите показания и предизвикващи доверие у това гласно
доказателство.
Защитата твърди „недоказаност на съпричастността на Н. П. към
деянието“, но сам подсъдимият не дава обяснения, които да бъдат
коментирани, за да би могло да се приеме, че обективно не е било възможно
той да е лицето, което е осъществило престъплението. Първичното
доказателство „свидетелски показания на Ц.“, в началото, съотнесено към
извършеното процесуално-следствено действие „разпознаване“, а после и
преценено при пълната липса на доказателства, които да оборват разказаното
от пострадалия правят това доказателство достатъчно убедително и годно да
обоснове доказаност на основните елементи от състава на престъплението по
чл.198,ал.1 НК.
Факт е, че разследващите органи са си спестили събирането на трафични
данни, спестили са си проследяване на евентуален GPS в автомобила,
проследяване на движението по записи на камери, разпити на някои
свидетели, но дори и бяха събрали такива, посредством тях щеше да се
постигне единствено по-висока пълнота на доказателствената обезпеченост,
но не и колебание.
Неоснователно е и възражението на защитата, свързано с твърдяна от нея
необективност на оценяване.
Действително, вещото лице признава, че не е виждал вещите при
извършване на оценката, а е работил само по данни от досъдебното
4
производство. Но характера на вещите /кожена чантичка, кожен портфейл,
парична сума от 580.00 лв., парична сума от 105 евро с левова равностойност
205.36 лв., 2 бр. химикалки, 1 бр. автомобилен ключ, 3 бр. връзки с ключове,
общо 11 ключа и 1 бр. кутия цигари „Давидов Класик“ и лични документи/ е
такъв, че извръшването на специален и щателен оглед е ненужен. Друг е
въпросът, ако се твърдеше, че чантичката, портфейла или химикалките са
луксозни, дизайнерски и твърде скъпи. В случая оценимите вещи са
оценявани по обичайна пазарна стойност и размера на тази стойност не е имал
силно отношение към резултата от проведеното съдебно дирене.
В допълнение, критичният анализ на въззивната инстанция я мотивира да
приеме фактологическия и доказателствен обзор на районния съд за правилен,
за ненуждаещ се от директно повторение във въззивното решение и
ненуждаещ се от съществено допълване.
Основните елементи от обективната страна на състава са доказани.
Доказан е и субективният елемент – умисъла на Н. Г. П., съзнаването на
противоправния характер на извършеното, целенето на резултата. Последното
е обективирано от категоричността на извършените от П. действия –
„разхождането“ с таксиметровия автомобил из град София по различни
адреси, „игра“ при подаването на банкнота, с което да „приспи“ бдителността
на таксиметровия водач и от която Ц. да върне ресто, пръскането на задушлив
спрей в лицето, бързата реакция, дърпането на чантичката. Всичко това
говори, че дори и идеята да е дошла, след като П. е седнал в таксито, а не още
преди да го спре, то всичко насетне говори за някакво обмисляне на крайната
постъпка, имаща престъпен характер.
Въззивният съд намира, че освен правилната преценка на съпричастността
и вината, районният съд е направил такава и при отмерване на наказанието.
Лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок по реда на чл.66,ал.1 НК е достатъчно и според този съд
наказание да изпълни целите на чл.36 НК.
Присъдата е правилна и в частта й по разноските, а доколкото във
въззивната такива не са направени, то в Софийски градски съд не се следва
присъждане.
При този фактически и доказателствен анализ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ПРИСЪДА № 78, постановена на 27.02.2023
година по НОХ дело № 12505/2022 година, като правилна и
законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6