О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/31.05.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №521 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът
съобщава следния проект на доклад:
Производството по делото е по искове с правно
основание чл.4, пар.3 от ДЕС, предявени
от „В2М“ ООД, ЕИК201106243, с адрес
на управление гр. Варна, кк „Златни пясъци“, Иглика 2, вх.А, ап.19, за осъждане на Народното събрание на
Република България, с адрес гр. София, пл. „Народно събрание“ №2, да плати на
ищеца следните суми:
- 27 460.68лв. -
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, които са формирани от: 11 532.03лв.
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ „такса“ по чл.35а ЗЕВИ
(обявен за противоконституционен през м.08.2014г.) върху производството на ел.
енергия от вятърна и слънчева енегия, която такса била дължима и платена за м.01.2014г.; както и 15 928.65лв. платена
от ищеца в полза на Държавния бюджет „такса“ по чл.35а ЗЕВИ (който е обявен за
противоконституционен през м.08.2014г.) върху производството на ел. енергия от
вятърна и слънчева енегия,която такса била дължима и платена м.02.2014г., които вреди са в резултат
приемането на цитираната норма на 05.12.2013г., но в нарушение на правото на ЕС
– нарушение на чл.3, пар.2 от Директива 2009/72 /ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003 /54 ЕО, както и на основния
принцип за правна сигурност, включващ защитата на легитимните очаквания и
свързана с него забрана за ретроактивна дейност, а също и нарушение на
задълженията на Република България за постигането на дългосрочната цел по чл.3,
пар.1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
23.04.2009г. за насърчаване на използването на ел. енергия от възобновяеми
източници и изменение и после отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО;
- законната
лихва върху горното обезщетение за периода от подаване на исковата молба на
13.02.2015г. до пълното изплащане на задължението;
- 1213.73лв.
– законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в размер на 11 532.03лв., платена от ищеца в
полза на Държавния бюджет на РБ такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ
(противоконституционна от м.08.2014г.), платена за м.01.2014г., а лихвата
дължима считано за периода 31.01.2014г.
– 12.02.2015г.;
-
1552.37лв. – законна лихва върху частта
от обезщетението за вреди в размер на 15 928.73лв.,
платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ
(противоконституционна от м.08.2014г.), платена за м.02.2014г., а лихвата
дължима считано за периода 28.02.2014г.
– 12.02.2015г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е производител на ел.
енергия от фотоволтаичната си централа – „Малка електроцентрала с фотоволтаични
модули“ с мощност 2000 kW, изградена
върху ПИ №115030, ЕКАТТЕ 53881, в землището на с.Орлова могила, общ.Добрич,
обл.Добрич (ФвЕЦ „Орлова могила“). Твърди още, че на на 10.08.2011г. ищецът е
сключил договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №30003-2010-П-Д 11-413-13.07.2011/10.08.2011г. с „Енерго -
Про Мрежи" АД (сега „ЕРП Север“ АД). На 31.05.2012г. „В2М“ ООД сключило с
„Енерго - про продажби" АД и договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 198/2012г., който е на
основание чл.94а, ал.З от ЗЕ, във връзка с чл.31 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ) и е със срок на действие 20 години. Съгласно
чл.16, ал.З от договора за изкупуване, цената, на която ищецът е продавал
произведената електрическа енергия е била 485,60лв./MWh без ДДС. Тази цена била определена с т.15 от Решение №
Ц-18 от 20.06.2011г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР), считано от 01.07.2011г., на основание пар.8, ал.1 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗЕВИ, във връзка с чл.32 от ЗЕВИ, като самото
решение на ДКЕВР било взето с оглед държавните мерки за стимулиране на
производството на електрическа енергия, произведени от ВЕИ.
Ищецът
твърди също, че на 05.12.2013г.
Народното събрание на РБ (НС) приело
нова разпоредба, а
именно чл.35а ЗЕВИ, с която била въведена „такса" върху производството на
електричество само от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % от стойността
на изкупената енергия. Тази „такса“ се удържала и се внасяла в държавния бюджет
от обществения доставчик или от крайния снабдител. В случая на ищеца таксата се
събирала от „В2М" ООД и се внасяла в бюджета от „Енерго - про продажби"
АД. Предложенията за изменения на ЗЕВИ били включени между
първо и второ четене в т.2 и т.З от пар.6 от Преходните и заключителни разпоредби
(ПЗР) на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014
(ЗДБРБ 2014) и дори не са били обсъждани при първото четене на ЗДБРБ 2014,
проведено на 14.11.2013г. Едва след приемане на ЗДБРБ 2014 на първо четене, в
Комисията по бюджет и финанси към НС постъпило предложението за изменение на
ЗЕВИ. Неговите вносители от ПП „Атака", го „мотивирали" едва при
обсъждането му в пленарна зала на 04.12.2013г.
В резултат от
посочените изменения в ЗЕВИ ицецът започнал да внася в държавния бюджет по 20%
от стойността на изкупената ел. енергия, която се събирала от „Енерго - про
продажби" АД и се внасяла в Бюджета. Конкретно за в периода от
01.01.2014г. - 10.08.2014г., ищецът заплатил такса по чл.35а ЗЕВИ в размер общо
27 460.68лв.,
от които за м. янурари тя била 11 532.03лв., а за м. февруари била 15 928.65лв.
Твърди на следващо
място, че с Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г., Конституционният съд
на РБ (КС) отменил нововъведената 20% такса с чл.35а от ЗЕВИ, по следните
съображения, че: не е въведена „такса“,
тъй като срещу плащането й не се предоставя никаква услуга; „таксата" се
прилага само за енергията от вятър и слънце; и „таксата" недопустимо
засяга конституционно установените гаранции на инвестициите и свободна
стопанска инициатива.Това Решение на КС е обнародвано в Държавен вестник брой
65 от 06.08.2014 и е влязло в сила три дни по-късно, като с оглед чл.151, ал. 2
от Конституцията на Република България, актът, обявен за противоконституционен,
не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
С оглед на тези
обстоятелства и съобразно с мотивите на КС на РБ,които са послужили като
основание за обявяването на противоконституционността на чл.35"а"
ал.2 от ЗЕВИ, ищецът твърди, че самото приемане на разпоредбата от НС на РБ е
било и в нарушение на правото на ЕС – нарушение на чл.3, пар.2
от Директива 2009/72 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г.
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на
Директива 2003 /54 ЕО, както и на основния принцип за правна сигурност,
включващ защитата на легитимните очаквания и свързана с него забрана за
ретроактивна дейност, а също и нарушение на задълженията на Република България
за постигането на дългосрочната цел по чл.3, пар.1 от Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване на използване
електрическа енергия от възобновяеми източници и изменение и после отмяна на
директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО – във връзка с което развива правни
съображения с позоваване на практика, в т.ч. и на СЕС.
С оглед на горното твърди, че платената от
ищеца такса по чл.35а
ЗЕВИ, съставлява за него имуществена вреда по ЗОДОВ, която претендира да му
бъде възстановена, тъй като тя е в пряка причинна връзка с противозаконните
действия на НС на РБ по приемане на противоречаща на правото на ЕС норма.
Претендира също и
законна лихва върху съответно платените за м.01 и за м.02 2014г. такси, считано
от края на съответния месец, с оглед твърдения за забава на ответника считано
от тези моменти.
По същество моли за уважаване на
исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
приемането на 05.12.2013г.
от НС на чл.35а, от ЗЕВИ, въвеждащ такса върху производството на електричество
от вятърна и от слънчева енергия в размер на 20% от стойността на изкупената
енергия, в полза на Бюджета на РБ; не оспорва също че с Решение №13/31.07.2014г.
по к.д. №1/2014г. КС на РБ е обявил
нововъведената такса с чл.35а от ЗЕВИ, за противоконституционна.
Исковете обаче оспорва изцяло по
допустимост и легитимация (по които
въпроси, включително реда по ЗОДОВ, е налице задължително за съда, но и за
страните, произнасяне на ВКС на 20.04.2021г.). Извън това оспорва изцяло
предпоставките на предявените искове. Оспорва Народното събрание да е извършило
нарушение на правото на ЕС с приемането на чл.35а от ЗЕВИ, като твърди
приемането на разпоредбите в рамките на законово правомощие на органа и по
предвидения процедурен ред. Счита, че гражданският съд не е с правомощие да
разглежда противоконституционност на нормативни актове. А Решение №13/31.07.2014г.
по к.д. №1/2014г. КС на РБ категорично твърди, че действа само занапред от
влизането му в сила, поради което и за процесния период м.01.2014г.-м.02.2014г.
нормите на чл.35а от ЗЕВИ са били действащи и валидни за всички. Следователно
няма нарушение от ответника, нито може да има неоснователно събиране от
държавата на предвидените и получени точно за исковия период такси по чл.35а от
ЗЕВИ. Твърди правилата на чл.35а ЗЕВИ за съответни на Общностното право на ЕС.
Оспорва евентуално и причинната връзка между твърдяните от ищеца вреди и
действията на НС на РБ. Изрично оспорва и факта на плащане от ищеца на сочените
от него такси за м.01.2014г. и м.02.2014г., евентуално размера на платеното.
Оспорва евентуално и да се дължи лихва върху сумите. Твърди и неотговорност на
НС на РБ, защото било разпуснато вече 42-рото НС. Моли за отхвърляне на
исковете и за разноски.
Съдът, на основание чл.146,
ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже всички
положителни твърдения, на които основава исковете си, в това число следните: че е (бил) производител на ел. енергия от
възобновяеми източници (чрез сочената фотоволтаична централа); че в това си
качество той е сключил на
10.08.2011г. договор за присъединяване на обект на независим производител на
ел. енергия №30003-2010-П-Д 11-413-13.07.2011/10.08.2011г. с „Енерго - Про
Мрежи" АД (сега „ЕРП Север“ АД); че в същото качество сключил на
31.05.2012г. с „Енерго - про продажби" АД и договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №198, на
основание чл.94а, ал.З от ЗЕ, във връзка с чл.31 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ), със срок на действие 20 години и с цена за
продажба на произведената от ищеца ел. енергия 485,60лв./MWh без ДДС; че на
05.12.2013г. Народното събрание на РБ приело приело чл.35а ЗЕВИ, с който била
въведена „такса" върху производството на електричество само от вятърна и
слънчева енергия в размер на 20 % от стойността на изкупената енергия, а тя се
внасяла в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител;
че в резултат от посочените изменения в ЗЕВИ ицецът започнал да внася в държавния
бюджет по 20% от стойността на изкупената ел. енергия, която се събирала от
„Енерго - про продажби" АД и се внасяла в Бюджета, а конкретно за в
периода от 01.01.2014г. - 10.08.2014г., ищецът заплатил такса по чл.35а ЗЕВИ в
размер 27 460.68лв.,
от които за м. янурари 11 532.03лв., а за м. февруари 15 928.65лв.; че
с
Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г., Конституционният съд на РБ (КС)
отменил нововъведената 20% такса с чл.35а от ЗЕВИ, по съображения за
противоконституционност; че самото приемане на правилата на чл.35а ЗЕВИ относно
„таксата“ е било и в нарушение на правото на ЕС,
в това число и нарушение на чл.3, пар.2 от Директива 2009/72 /ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар
на електроенергия и за отмяна на Директива 2003 /54 ЕО, както и на основния
принцип за правна сигурност, включващ защитата на легитимните очаквания и
свързана с него забрана за ретроактивна дейност, а също и нарушение на
задълженията на Република България за постигането на дългосрочната цел по чл.3,
пар.1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009г.
за насърчаване на използване ел. енергия от възобновяеми източници и изменение
и отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО; че с оглед на горното платените
такси за м.01.2014г.
и м.02.2014г. съставляват вреда за ищеца, която вреда е пряко свързана с
противоречащия на правото на ЕС и на Конституцията чл.35а ЗЕВИ; че с оглед на горното
още е налице и право на ищеца да получи сумата, която е платил (претендирана да
е дължимо от ответника обезщетение); че ответникът е изпаднал и в забава от
края на съответния месец, за който са били платени обсъжданите „такси“; както и
размера на исковете си.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1,
т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните факти на които основава възраженията си – за липса на
предпоставките за ангажиране на отговорността му и за съобразеността на
приетите нормативни текстове на чл.35а ЗЕВИ с Конституцията, с правото на ЕС, с
делегираната власт на органа и с предвидения процедурен ред.
Съдът на осн. чл.146, ал.1,
т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: приемането на 05.12.2013г.
от НС на РБ на чл.35а, от ЗЕВИ, въвеждащ такса върху производството на
електричество от вятърна и от слънчева енергия в размер на 20% от стойността на
изкупената енергия, в полза на Бюджета на РБ; както и че с Решение №13/31.07.2014г.
по к.д. №1/2014г. КС на РБ е обявил
нововъведената такса с чл.35а от ЗЕВИ, за противоконституционна.
По реда и легитимацията: С определение №161/20.04.2021г. по ч. гр. д.
№565/2016г. на ВКС, 3-то ГО, задължително за настоящия първоинстанционен съд на
осн. чл.278, ал.3 ГПК, е прието, че предявените искове не следва да се
разглеждат като искове по чл.49 ЗЗД, а по правилата на ЗОДОВ; че на осн. чл.7 ЗОДОВ ищецът надлежно е избрал подсъдност по своя адрес; и че (като явно
следствие от последното) исковете са предявени надлежно съгласно правилата на
чл.7 ЗОДОВ, включително и „срещу органа, от чиито действия са причинени
вредите“ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ. При това положение и макар на
настоящия състав да е известна и актуална практика на ВКС от 2021г., че
надлежен ответник по аналогични (дори по фактически данни) искове следва да е
Държавата на РБ, с оглед на задължителното
за първоинстанционния съд определение №161 по ч.гр.д. №565/2016г. на ВКС, 3-то
ГО, също постановено през 2021г., съставът на ВОС не би следвало да
преразглежда легитимацията.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до
прилагане по делото.
Изключение от горното правят представените
документи на чужд език, като за тях ищецът следва да бъде задължен за
представянето им в превод на български език, на осн. чл.185, изр. 1 от ГПК. При
неизпълнението на това задължение до о.с.з., документите няма да се приемат за
доказателства.
Следва да бъдат изискани замолените от ищеца
писмени доказателства, с оглед правото на защита на страната (молбата по чл.190 ГПК само частично, с оглед недостатъчна обосновка на искането в цялостта
му).
С оглед изричното оспорване на факта и
размера на плащанията следва да бъде допусната замолената ССчЕ по тези въпроси.
Произнасянето
по замолената „лингвистична експертиза“ следва да бъде отложено до о.с.з. с
възможност за обосновка на същата.
Предвид редовността на
процедурата по размяната на книжата, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден
от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството
по делото за 08.07.2021г. от 10.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по
делото представените досега от страните писмени доказателства, с изключение на документите на чужд език.
*
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, до първото осз. по делото, да представи на
съда, с препис за ответника, точен превод на български език на документите на
чужд език, на осн. чл.185, изр. 1 от ГПК, като при неизпълнение на задължението документите няма да бъдат приети за
доказателства по делото.
* ОТЛАГА до о.с.з. произнасянето по молбата на ищеца за допускане на замолената „лингвистична експертиза“,
с възможност за обосновка на същата от ищеца до самото о.с.з., като при неизпълнение искането ще се отхвърли.
* ИЗИСКВА от ответника
НС на РБ представяне до о.с.з. на преписката по приемане на т.2 и т.З от § 6 от ПЗР на
Законопроекта за държавния бюджет на РБ за 2014 г., ведно с мотивите за
предложените изменения и допълнения, като
отхвърля искането на ищеца в останалата му част.
* ИЗИСКВА от КЕВР
на РБ, гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" №8-10, представяне на
заверен за вярност препис от Решение №Ц-18/20.06.2011г. и от Решение
№Ц-43/30.12.2013г. на ДКЕВР, на осн. чл.186 ГПК.
* ИЗИСКВА от „Български
енергиен холдинг“ ЕАД, гр. София, ул. Веслец №16, представяне на заверен за
вярност препис от писмо с изх. №02-1070 от 26.09.2013г. до Народно събрание на
Република България, на осн. чл.192 ГПК.
*
ДОПУСКА ССчЕ, вещо лице по която, след
запознаване с материалите по делото, счетоводствата на ищцовото дружество и на
„Енерго про продажби“ и други необходими документи и изчисления, да даде
отговор на поставените в исковата молба въпроси от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200.00лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаване.
УКАЗВА на
страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани фактите,
относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Елеонора Трифонова, която да се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на
вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи заключението си поне една
седмица преди датата, на която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з.,
както и че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за
изготвяне на експертизата от отбективен характер, на осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща
на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална,
поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се
отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на
медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение,
включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по
медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………