Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 27.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №4480 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
З.Д.М.
ЕГН ********** от гр.Казанлък иска да се
осъди ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *******гр.София да й заплати на основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 50 000 лева частичен иск от
60 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ и сумата от 32,25 лева обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лекарства и медикаменти / от ПТП на 16.05.2013 г в гр.Троян до Кооперативния пазар по вина на Т.Д.С.
управлявал л.а.Рено Клио рег.№*******; при което ПТП М. е получила травматично
счупване на фибуларния /малкопищялния/ малеол на левия крак ; ведно със
законната лихва от 16.05.2013 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
Ищцата твърди , че от ПТП получила
значителни болки и страдания , не можела да се движи 3-4 месеца , развила
посттравматична артроза на левия глезен и не можела да се труди нормално и да
получава доходи .
Ответникът оспорва иска по основание и размер
, включително и вината на Т.Д.С. за ПТП , защото ищцата е причинила същото. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата , тъй като същата не е съобразила по чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП и
чл.114 ЗДвП скоростта на движение на приближаващия се автомобил .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 10.06.2013 г , без в него да е посочен механизъм на ПТП .
Ищцата представя протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.05.2013 г с албум .
Ищцата представя етапна епикриза от
личния си лекар от 20.05.2013 г за счупване на фибулата в областта на левия
крак .
Ищцата представя амбулаторни листове и
болнични листове за периода 16.05.2013 г – 11.11.2013 г поради процесното
счупване.
Ищцата представя копие от лична
амбулаторна карта и от изследвания след ПТП .
Ищцата представя епикриза на „МБАЛ“ АД
–гр.Гълъбово , Отделение по физикална и рехабилитационна медицина , според
която е постъпила на 02.07.2013 г и е изписана на 09.07.2013 г . Констатирани
са оток и болки в глезена на левия крак . Извършени са реабилитационни
процедури поради счупването на фибуларния /малкопищялния/ малеол на левия крак ,
вкл.лечебна гимнастика . Като придружаващи заболявания са посочени хипертонична
болест , хипотиреоидизъм и глаукома.
Ищцата представя амбулаторен лист от
17.05.2013 г и от 11.06.2013 за травми
на коляното и болки в двете колене .
Ищцата представя амбулаторни листове от
03.04.2014 г и от 23.04.2014 г за гоноартроза вдясно /коляно/ и посттравматична
артроза на ляв глезен .
Ищцата представя фактура от 29.05.2013 г
и касови бележки за медикаменти за 32,25 лева за успокоителни лекарства ,
бинтове , витамини .
След продължителни следствени действия
досъдебното производство за процесното ПТП е прекратено поради липса на
категорични данни за вина на Т.Д.С. за ПТП .
Според изслушаната пред СРС
автотехническа експертиза на вещото лице инж.Й.Й.; съществуват два варианта за
настъпването на ПТП – същото да е настъпило върху пешеходната пътека или да е
настъпило на 3,5 метра след нея . При следствения експеримент ищцата посочила
място , което се намира на около 4 метра от края на пешеходната пътека . За да
бъде отхвърлена на 5,5 метра скоростта на движение на автомобила трябва да е
била 30 км/ч и върху капака на автомобила трябва да има следи , а такива
липсват . Следователно скоростта на автомобила трябва да е била до 15 км/ч. Ако
пресичането е било на пешеходната пътека , то вината е на водача на лекия
автомобил , а при пресичане на около 3,50 метра след пешеходната пътека вината
е на пешеходката , която не е съобразила приближаването на лекия автомобил .
В о.с.з на 24.10.2016 г пред СРС вещото
лице Й.уточнява , че ударът е бил предотвратим от шофьора ако е изчакал
пешеходките . При внезапно излизане се попада в опасната зона .
Съставен е акт за административно
нарушение на Т.Д.С. от 16.05.2013 г за процесното ПТП .
За изясняване на ПТП в досъдебното
производство е извършен следствен експеримент .
Не се спори между страните и е видно от
застрахователна полица на стр.143 от делото , че ответникът е застраховател по
„ГО“ на Т.Д.С. .
Разпитана като свидетел в досъдебното
производство ищцата заявява , че не се
огледала на пешеходната пътека на Кооперативния пазар в Троян , защото
пресичали и други хора . Вече на пешеходната пътека видяла кола , която карала
бавно и я ударила . Ищцата вървяла заедно със З., но не били хванати под ръка .
Според обяснение от 18.06.2013 г на д-р П.К.,
същата приела на 16.05.2013 г в Център за спешна медицинска помощ-Ловеч ищцата
, която имала счупване на фибуларен малеол на ляв крак .
Според изслушаната пред СРС
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д.К.; ищцата е получило
счупване на външния глезен на левия крак . Извършено е ръчно наместване на
фрактурата и е поставена гипсова
имобилизация . Стандартният оздравителен процес за такова увреждане е 3-4 месеца
. Ищцата е ползвала болнични за 6 месеца като не са представени медицински
документи за такъв дълъг срок . Относими към процесната травма са медикаменти
на стойност 15,61 лева .
В о.с.з на 12.12.2016 г пред СРС вещото
лице К.уточнява , че индивидуалните особености на организма удължават
възстановяването до 1 месец . Несъстоятелен е запис за посттравматична артроза
на левия глезен , а има увреждане на дясната колянна става където няма травма
при ПТП . Има дегенеративно ставно заболяване с давност 8-9 години преди ПТП .
Според изслушаната пред СРС повторна съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р К.С.; ищцата има счупване на малкия пищял на лява
подбедрица в областта на глезенната става . Периодът на обичайно възстановяване
при такава травма е около 4 месеца . Нямат отношение към ПТП медикаментите
дехидратин нео , валидол , бент , витамин С и стилнокс .
В о.с.з на 27.02.2017 г пред СРС вещото
лице уточнява , че посттравматичната
артроза на глезенната става е в следствие на ПТП и нарушаването на целостта
на хрущяла при счупването . По-дългият срок за възстановяване на ищцата /до 6
месеца/ се дължи на артрозни изменения , които ищцата има по принцип и на това ,
че същата е с наднормено тегло и натоварва повече ставите и крайниците си .
Гоноартрозата е артроза на друга става /колянната/ . Има развита локална
остеопороза от обездвижването на мястото на счупването .
Според разпитания пред СГС свидетел М.М./съпруг
на ищцата/ след ПТП ищцата била с гипсиран глезен от петата до под коляното ,
имала охлузвания и болки в корема , пръстите посинели . До края на м.06.2013 г
ищцата била с гипс на крака и после 10 дни ходила на рехабилитация в Гълъбово .
Четири месеца ищцата се придвижвала с количка , после с патерици , а след 6-тия
месец с бастун . След шестия месец ищцата започнала работа , а към настоящия
момент ищцата има болки в дясното коляно и кръста . Левият глезен и в момента е
отекъл и е по-голям и има болки при промени на времето .
Според разпитания пред СГС свидетел А.М.
/дъщеря на ищцата/ на 16.05.2013 г ищцата била докарана в гр.Казанлък с
гипсиран крак , неадекватна и с оплаквания от болки в корема , охлузвания ,
посинели пръсти на крака . До четвъртия месец ищцата се придвижвала с инвалидна
количка . Левият крак останал отекъл и продължават болките в дясното коляно .
Ищцата била пълна и още напълняла . Страхува се и не желае да излиза навън .
И при разпита на двамата свидетели М.съдът
констатира , че адв.Б. задава насочващи
въпроси за психически проблеми на ищцата , без същите въобще да са визирани в
исковата молба .
Според разпитания пред СГС свидетел З.Г.
*** на пазара тя и ищцата пресичали на пешеходна пътека .Върху тях връхлетяло
такси и двете паднали . При пресичане тя и ищцата направили 1-2 крачки и ги
ударили . Таксиметровият автомобил бил спрял и шофьорът поглеждал наляво .
Според разпитания пред СГС свидетел Т.С.
, същият спрял на пешеходната пътека до пазара в Троян . Преминал пешеходната
пътека с почти цялата дължина на колата , когато две жени хванати за ръка тръгнали
да пресичат . Опитал да спре , но ударил едната жена и тя повлякла другата . С. карал с много ниска скорост и се оглеждал
за движение по кръговото кръстовище . Не очаквал жените да тръгнат , въпреки че
мястото е оживено в пазарен ден и има много пешеходци . Жените били на ръба на
пътя и тръгнали внезапно .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.226 КЗ
/отм./ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател
по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания ; както и
имуществени вреди /разходи за лечение – лекарства
и консумативи /.
Прието е за безспорно между страните ,
че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Съдът счита , че от събраните по делото доказателства се доказва противоправно поведение и вина
на Т.Д.С. за процесното ПТП . Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП водачът на МПС е
длъжен да се съобразява с пътните условия и характера и интензивността на
движението . С. е професионален /таксиметров/ шофьор , познавал е отлично
движението в гр.Троян и е бил наясно , че е пазарен ден и че се намира в
близост до пазара на гр.Троян , където пресичат множество пешеходци . При това
той е бил длъжен да съобрази , че е възможно /особено в близост до пешеходна
пътека/ да има и недисциплинирани и неориентирани пешеходци , които пресичат не
само на самата пешеходна пътека , но и в близост до нея . Трайна е практиката на ВКС , която вменява на
водачите на ПТП значително повече отговорности да пазят живота и здравето на
пешеходците /чл.116 ЗДвП/ .
Същевременно съдът приема за доказана по
делото версията на водача Т.С. , че ударът между автомобили и ищцата е станал
не непосредствено на пешеходната пътека , а в близост до нея т.е. че има значително съпричиняване от страна на
ищцата . Тази версия се потвърждава и от заключението на САТЕ на вещото
лице инж.Й., че няма как ищцата да е отхвърлена толкова далече от пешеходната
пътека при ниска скорост на автомобила и липса на следи върху капака на
автомобила . Ако ищцата беше ударена със скорост от 30 км/ч или повече , то
рисковете за нея , включително и за живота й щяха да са значителни . Освен това
житейски е логично С. да е бил по-разконцентриран след преминаване на
пешеходната пътека и насочване към кръговото движение , където той се е
оглеждал предимно наляво за идващи автомобили с предимство , докато ищцата е
била отдясно на автомобила и го е „изненадала“ с неразчетено пресичане .
Съдът не приема защитната теза на ищцата
и свидетелските показания на св.Г. , че двете пресичали на самата пешеходна
пътека . В обясненията си в досъдебното производство ищцата признава , че въобще не е огледала преди да
пресече , защото разчитала , че щом
други пешеходци пресичат , значи няма опасност . Освен това ищцата има
установено заболяване глаукома и не е ясно дали има добро зрение . Има данни и
че двете със свидетелката Г. са се държали под ръка или са били много близо
една до друга , което допълнително е ограничавало тяхната маневреност и
ориентация в ситуацията . С тези си действия ищцата е нарушила задълженията си
по чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП / в приложимата редакция , да съобразяват разстоянието
на приближаващите МПС/ ; по чл.114 т.1 ЗДвП / да не навлиза внезапно на
платното за движение/ . Съпричиняването на ищцата трябва да се определи на 1/3 ,
докато 2/3 от вината е на водача на МПС Т.Д.С. .
При доказан ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението /при по-леки ПТП/ следва да се
отчетат :
-
наличието на счупване на фибуларния /малкопищялния/
малеол на левия крак , което е наложило гипсиране и пълно възстановяване за
около 6 месеца ;
-
развитие на посттравматичната
артроза на глезенната става ;
-
охлузвания и
болки в стомаха.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
трудностите на
ищцата при възстановяване се дължат и фактори извън уврежданията от ПТП –
наднормено тегло , напреднала възраст и вече налични артрозни изменения ,
гоноартроза на коляното , която не е от ПТП ;
-
ищцата има редица
други заболявания и не може оплакванията й от болки в ставите и костите да се
припишат единствено и само на процесното ПТП.
Размерът на вредите , който съдът
приема се основава главно на СМЕ на вещото лице д-р С. , който се е запознал
по-задълбочено с наличната документация и медицински изследвания . Заключението
на вещото лице д-р К.не се кредитира , защото същото не е достатъчно подробно и
обосновано . Показанията на св. М.М.се кредитират , но описаните от него болки
и страдания в кръста и в коляното нямат пряко отношение към процесното ПТП .
Показанията на св.А.М. не се кредитират в частта , че ищцата „се страхувала да
излиза“ , тъй като св.М.М.посочва , че ищцата започнала да ходи на работа 6
месеца след ПТП т.е.очевидно е излизала всеки ден от къщи . Освен това психични
страдания не са въведени като предмет на спора в исковата молба , нито са
доказани с медицински документи .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че като общ справедлив размер на обезщетението за
неимущестевени вреди към 2013 г трябва
да се приеме сумата от 36 000 лева. Тази сума адекватно отстранява описаните
по-горе болки и страдания . Претендираният размер от 60 000 лева /от които
е предявен частичен иск за 50 000 лева/ е прекомерен , като такова
обезщетение се присъжда за много по-тежки счупвания на крайници , когато възстановяване
по причина на самото счупване е по-продължително . Както се посочи , в случая
счупването не е толкова тежко , но е утежнено от общи заболявания и наднормено
тегло на ищцата , за които ответникът не носи отговорност . С оглед приетия
процент на съпричиняване на ищцата трябва да се присъди сумата от 24 000
лева и искът да се отхвърли до разликата от 50 000 лева частичен иск
от 60 000 лева .
Частично основателен е и иска за
имуществени вреди . Вещото лице д-р К.посочва , че относими към травмите от
ПТП са единствено разходите за аулин и калции с витамин Д на стойност 15,61
лева. Същото се посочва и от вещото лице д-р С.. Следователно искът за имуществени
вреди трябва да се уважи за 15,61 лева и да се отхвърли за разликата до 32,25 лева .
Върху частично присъдените обезщетения
се дължат лихви за забава от датата на ПТП съобразно уредбата по КЗ /отм./.
С
оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника сумата от 198 лева
деловодни разноски по компенсация /част от депозит за вещо лице , депозит за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение /; съобразно отхвърлената и
отхвърлената част от исковете .
Ответникът дължи на адвоката на ищеца
сумата от 1342,08 лева адвокатско възнаграждение /с ДДС/ по чл.38 ал.1
т.2 ЗАдв., съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 1022,40 лева част от депозит
за свидетел и държавна такса , съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *******гр.София да заплати на
основание чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ на З.Д.М. ЕГН
********** от гр.Казанлък сумата от 24 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 15,61
лева обезщетение за имуществени вреди / разходи за лекарства и медикаменти/
от ПТП на 16.05.2013 г в гр.Троян до
Кооперативния пазар по вина на Т.Д.С. управлявал л.а.Рено Клио рег.№*******;
ведно със законната лихва от 16.05.2013 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за неимуществени вреди за разликата
над 24 000 лева до предявения размер от 50 000 лева частичен иск
от 60 000 лева ; и за имуществени вреди за разликата над 15,61 лева до
предявения размер от 32,25 лева ; ведно със законната лихва от 16.05.2013
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА З.Д.М.
ЕГН **********
от гр.Казанлък да заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *******гр.София сумата от 198 лева
деловодни разноски .
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *******гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адв.П.К.
*** сумата от 1342,08 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД ЕИК *******гр.София да заплати по сметка на СГС на основание чл.78
ал.6 ГПК сумата от 1022,40 лева такси
и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :