№ 163
гр. гр. Добрич, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500420 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 266489/10.05.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ищците Д. Г. В., З. М. В., Г. В. АНГ. и Д. В. АНГ., всички от град Д., срещу
Решение № 260313 от 19.04.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№
4703/2019 г. в частта , с която са отхвърлени предявените от тях осъдителни
негаторни искове за премахване на пристройка и на разположена в съседство
ограда в поземлен имот с идентификатор № 72624.614.2475 по кадастралната
карта на град Д. .
В жалбата има оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, свеждащи се до: неправилно зачитане силата на
решението по адм.д. № 220/ 2004 г. по описа на ДОС ( за законност на
пристройката ) вместо самостоятелно установяване на фактическата
обстановка след обсъждане на твърденията на ищците и доказателствата и
прилагане на правилата за доказване ; безкритично възприемане на
1
заключението на вещото лице ( по факта, че ответницата не ползва дворно
място над обема на правото й ) вместо обсъждането му във връзка с
останалите доказателства и с противно посоченото от самото вещо
лице (по същия факт) съобразно застроеното от ответницата.
Настоява се за отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на
разноски .
В отговор на въззиваемата В. П. П. от град Д. жалбата се оспорва по
съображения, че разрешаването на въпроса за законността на постройката с
влязъл в сила съдебен акт в административното производство обвързва съда
по негаторния иск, че придобиването на имота от ищците след изграждането
й ( ведно със закритата тереса, която не е предмет на иска), подписването на
нотариално заверена декларация от тях за съгласие с „новите постройки“ и
липсата на извършени от ответницата изменения в застроеното от 2002
година насетне имат правно значение. Решаващо за отхвърляне на иска е
липсата на доказателства, че постройката на ответницата в общия на страните
поземлен имот създава пречки за ищците да ползват същия съгласно
разясненията в т.3 от ТР № 4 /6.11.2017 г. на ОСГК на ВКС. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното решение е постановено по искове с правно основание член
109 от ЗС, предявени от съпрузите Д. Г. В. и З. М. В. ( съпритежатели на
правото на собственост върху поземлен имот в град Д. с идентификатор №
72624.614.2475 ) и от съпрузите Г. В. АНГ. и Д.В. А. ( като
съпритежатели на правото на ползване върху поземления имот ) за осъждане
на ответницата – съсобственик - В. П. П. да премахне част от сграда с
идентификатор № 72624.614.2475.1 по кадастралната карта на град Д. -
пристройка с площ от 31 кв. м. и ограда. Исковете са основани на твърдения,
че пристройката й е незаконна, от покрива й се излива дъждовна вода в
незастроеното дворно място и пречи на ищците да упражняват правата си в
общия имот според „ границата “ за разделно ползване и чрез
оградата е заграден терен за лично ползване от ответницата на обща площ от
130 кв.м. над обема на правата й. За да ги отхвърли , първоинстанционният
2
съд е приел, че съгласно решението по адм.д.№ 220/2004 г. по описа на ДОС
пристройката не е незаконна, неудобство за ищците създава не тя, а липсата
на водосточни тръби и улуци към нея като причина за наводняването на
дворното място, отстраняването му е възможно ( чрез монтажа им ) и без
премахване на пристройката.
По другите съединени искове първоинстанционното решение е влязло в
сила. С него е признато, че ищците са съпритежатели на правото на
собственост, респ. на правото на ползване върху 337/480 идеални части от
поземления имот и имат право да преустановят допуснатото от ответницата
бездействие при отвеждане на дъждовните води от покрива на пристройката,
ограничаващо правата им в общия имот чрез осъждането й да изпълни/
постави водосточни улуци и тръби по линията на стрехата на пристойката .
Установено е, че пристройката е разрешена като временен строеж по
член 148,ал.1 от ППЗТСУ ( отм.) с разрешение за строеж № 191 от дата
15.06.1992 г. на главния архитект на Община Добрич , несъответно на
противното твърдение в исковата молба, че за нея няма строителни книжа.
Издадената на 20.04.2004 г. заповед за спиране на изпълнението на строежа й
е отменена с Решение № 196 от 14.12.2004 г. по адм.д.№ 220/ 2004 г. по описа
на ДОС поради това, че пристройката не е незаконен строеж. Основателен е
доводът във въззивната жалба, че построяването на законна ( или незаконна )
пристройка в съсобствен имот не представлява само по себе си неоснователно
действие по смисъла на член 109 от ЗС, а следва да се преценява съвкупно с
конкретно установените по делото факти за характера, площа на
строителството и за установения преди застрояването начин на ползване на
съсобствения имот. Това разрешение се възприема в съдебната практика –
решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на ІІ г.о. и решение №
125 от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 939/2011 г. на І г.о. на ВКС.
Първоинстанционният съд е установил, че с нотариално заверена
декларация от 11.11.1998 г. ( на л. 26 от делото на ДРС ) въззиваемата –
ответник В.П., от една страна и бившите съсобственици Ц.Н.К. ( праводател
на ищците) и С.Х.Н. ,от друга страна, са постигнали съгласие всеки от тях да
направи маркиза и да пристрои към къщата си : баня ( за К. ) и баня и една
стая ( за В. ) при ползване на стената ( на банята на К. ). Декларацията
съдържа съгласие не само за застрояването на имота, но и за начина на
3
ползването му след застрояването. Съсобствениците са приели, че и тогава ще
важат вписаните в „ договора за ползване на съсобствен недвижим имот“ от
15.10.1998 г. и признати за „ реални “ граници на парцелите им , съобразно
които взаимно си разрешават изграждането на новите пристройки . В деня на
придобивния акт ( договора за продажба между Ц. К. и съпрузите – ищци Г.А.
и Д.А. ) - 21.01.2002 г. в нотариално заверена декларация ( на л. 28 от делото
на ДРС ) ищците са заявили, че приемат декларацията от дата 11.11.1998 г. и
определените от новите постройки граници на имота . В друга нотариално
заверена декларация в същия ден ( на л. 27 от делото на ДРС ) ищците и
въззиваемата П. са заявили, че разделят помежду си ползването на една
разлика от площта на УПИ І-403 от общо 18 кв.м. ( над 439 кв.м. до 457 кв.м. )
по равно – в части от по 9 кв.м.
Предявеният от двамата съищци Г.А. и Д.А. срещу съсобственика П.
иск по член 32,ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на общото дворно
място – предмет на гр.д.№ 827/2002 г. по описа на ДРС – е оставен без
разглеждане поради съществуващо между съсобствениците съгласие за
начина на ползването му и липса на изменение в обстоятелствата, при които
то е постигнато.
Със заключението на вещото лице Р.Н. е установено, че временната
пристройка на въззиваемата е изградена на площ от 31 кв.м., състои се от
баня, тоалетна, антре, коридор и стая. Заснета е в кадастралната карта заедно
със старата къща като обект с идентификатор № 72624.614.2475.1 ( скица -
приложение № 1). Незаетото от пристройката дворно място откъм
югозападната й фасада до границата с имот с идентификатор
№72624.614.2472 на площ от 5 кв.м. е затворено с преградна стена на
височината на пристройката и се използва като тераса.
В обжалваното решение не са обсъдени събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства – декларации на
праводателя на ищците, на съищците – съпрузите А.и и ответницата П. и не е
оценено доказателственото им значение. Те установяват, че между
праводателя на ищците Ц. К. и ответницата има постигнато съгласие за
начина на ползване на общото дворно място и при условие на бъдещото му
застрояване - с долепени една до друга постройки . Нещо повече купувачите –
съищци Г.А. и Д.А. – са изразили изрично съгласие с установения начин на
4
ползване на съсобственото дворно място и с това общата стена на „ новите
постройки “ да служи за граница между оформящите се за разделно ползване
от съсобствениците части от дворното място, именовани в декларацията от
1998 г. „ парцели “. Следователно установеният към 1998 година начин на
ползване на съсобствения имот обвързва и тях. На това основание е
извършено прекратяване на образуваното в 2002 г. по тяхно искане
производство за разпределение на ползването на общото дворно място.
Постройката на ответницата е завършена ( след отмяната в края на 2004
г. на спирането на строежа й ) при долепване до собствената на ищците
жилищна сграда съобразно този начин на ползване и приетата граница между
„ парцелите “ . Усвояването на площта от 5 кв.м. откъм югозападната граница
на имота е осъществено не чрез заграждането й с ограда, както е твърдяно в
исковата молба, а чрез застрояването й - затваряването й от стените на т.нар.
покрита тереса . Но то е извършено отново до границата между „ парцелите“ .
Щом и в исковата молба няма твърдения за противното, следва да се приеме,
че постройката и терасата не създават пречки за тези съищци да упражняват
правото си на ползване върху дворното място и те нямат право да искат
премахването й . А до колкото пристойката и терасата са били налични към
придобивния акт ( от 23.09.2009 г. ) на съищците- съпрузите Д.В. и З.В. , те
също са обвързани от установения начин на ползване и нямат право да
постигнат премахването им. Друго правно положение на постройката и
тересата може да бъде обсъждано само при промяна на начина на ползване,
който е съществувал преди и към изграждането им и при реализирането на
тази промяна по предвидения в член 32,ал.2 от ЗС ред , в съгласие с решение
№ 299 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 500/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС . Отхвърлянето
на негаторния иск е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава
решението . Въззиваемата има право на сторените по делото разноски за
платеното адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260313 от 19.04.2021 г. на Добричкия
районен съд по гр.д.№ 4703/2019 г. в частта , с която са отхвърлени
предявените от Д. Г. В.,ЕГН: ********** ; З. М. В., ЕГН: **********, двамата
5
от град Д., ул. „ М.Г.***. В. АНГ., ЕГН: ********** и Д. В. АНГ.,
ЕГН: **********, двамата от град Д., ул. „ П.К.* срещу В. П. П., ЕГН:
********** от град Д., ул. „ П.К.*-а осъдителни негаторни искове за
премахване на пристройка на площ от 31 кв.м., съставляваща част от сграда с
идентификатор № 72624.614.2475.1 по кадастралната карта на град Д. и на
разположена до нея тераса на площ от 5 кв.м. ( ограда ) в поземлен имот с
идентификатор № 72624.614. 2475 по кадастралната карта на град Д. .
ОСЪЖДА Д. Г. В.,ЕГН: ********** ; З. М. В., ЕГН: ********** ; Г. В.
АНГ., ЕГН: ********** и Д. В. АНГ., ЕГН: ********** да заплатят на В. П.
П., ЕГН: ********** от град Д. разноски в размер от 500 ( петстотин ) лева за
въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6