Решение по дело №1175/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Г. Р. И. от [населено място], [улица][адрес], подадена чрез пълномощник адв. Е. М., против Решение №49/08.04.2025г., постановено по АНД №126/2025г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е потвърдено НП №24-0351-000574 от 16.12.2024г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ-Свиленград, с което на Г. Р. И., за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание посочената разпоредба, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

В касационната жалба касаторът сочи, че е недоволен от така постановеното решение, смята същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради това го обжалва в законния срок. Счита, че е нарушен материалния закон, тъй като неправилно бил санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Претендира отмяна на оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Ответникът, Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ-Свиленград, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решението предмет на проверка в настоящото производство Районен съд Свиленград е потвърдил обжалваното пред него НП №24-0351-000574 от 16.12.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ-Свиленград, с което на Г. Р. И., за виновно извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание посочената разпоредба, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

За да достигне до този правен резултат, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. По отношение приложението на материалния закон съдът посочил, че административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ съдържа едновременно диспозицията и санкцията. Поради това, от същата ставало ясно правилото за поведение, за неизпълнението на което била предвидена санкция. Съдът, въз основа на установената фактическата обстановка, е приел за безспорно доказано извършването от страна на Г. И., описано в АУАН и НП административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е било наложено наказание "глоба" в размер на 400 лева. В заключение е посочил, че в случая не са налице и основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлявало такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, като за конкретния случай, не се установявали фактически обстоятелства, който да обуславят по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този вид административни нарушения.

Касационната инстанция изцяло споделя направените в проверяваното решение фактически и правни изводи на районния съд, които не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Видно е от доказателствата по делото, че срещу Г. Р. И. на 04.11.2024г. е бил съставен АУАН Серия GA № 1174037, за това, че на 03.11.2024г., около 17:10 часа по ППI – 8 км. 379+500 посока [населено място], управлява лек автомобил Форд Транзит с рег. № *******, собственост на Б. Д. Г. от Великобритания, като след извършена проверка е установено, че водачът управлява по пътища отворени за обществено движение МПС на територията на Р.България, без да е сключен валидно действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания автомобил, възприето като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, е възпроизведена по идентичен начин в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, при което не се констатира разминаване нито между текстовата част на АУАН и НП, нито между описанието на деянието и правната му квалификация. По начина, по който е описано, административното нарушение кореспондира с приложената норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждаща наказване с глоба от 400 лв. за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Обстоятелството, че на посочените в АУАН и НП дата и място Г. И. е управлявал визираното моторно превозно средство, не е било оспорено от последния при подписването на акт.

След като безспорно е доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата И. е управлявал моторно превозно средство, което не е негова собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то същия е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ въздига в наказуемо деяние управлението на МПС във връзка с чието притежаване и използване, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Притежаване не е равнозначно на право на собственост, а на владение на вещта МПС, което се потвърждава и от чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от КЗ, но и от чл. 483 от КЗ, според които разпоредби задължение на собственика на регистрирано и не спряно от движение МПС е сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но това правило не забранява и на всеки друг, който не е собственик да сключи задължителна застраховка. В обсъждания контекст следва да се посочи, че санкционираното лице е годен адресат на задължението по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, тъй като по делото липсват данни за сключена от негова страна на ГКПП застраховка „Гражданска отговорност“, поради установеното, че управляваното от него МПС е от трета държава – Великобритания, която към дата на извършване на нарушението е страна извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Административно наказателната отговорност в чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидена само за трети лица по аргумент от въздигането в наказуемо деяние на действието по управление на МПС, но "във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка", което определя, че субект е само лице, което към момента на управлението владее и ползва моторното превозно средство, но не е собственик. Това законодателно разрешение е обусловено от предназначението на договор за задължителна гражданската отговорност на автомобилистите, а именно да обезщети вредите от упражняване правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Нарушението е формално, поради което възможен е само пряк умисъл – лицето съзнава или допуска, че няма сключен договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това взема решение за управление при съзнаване, че нарушава установения ред на държавно управление.

Като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд Свиленград правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/08.04.2025 г., постановено по АНД №126 по описа на Районен съд Свиленград за 2025 година.

Решението е окончателно.