Определение по дело №9/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 42/23.04.2012г., постановено по гр.д. №448/2011г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на „ Т.-Н.М.., С., че съществува вземането на „Н. С.” Е., Г. в размер на 5 637.76 лв. , представляваща стойността на доставена вода за напояване по фактура № */15.08.2006 г., лихва за забавено изпълнение в размер на 1 171.01 лв. за периода от 24.08.2009 г. до 15.08.2011 г., както и сумата от 485 лв.,съставляваща разноски в производството, за което вземане е издадена заповед № 216/ 19.08.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 376/2011 г. по описа на МРС. Съдът е отхвърлил иска за признаване съществуването на вземането за разликата от 1171.01 лв. до 3 598.79 лв. –лихви за забавено изпълнение за периода от 16.08.2006 г. до 22.08.2009 г., на основание чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД като погасено по давност. Решаващият съд е осъдил ответника-едноличен търговец да заплати на ищцовото дружество и законна лихва върху сумата от 5 637.76 лв., представляваща главница по фактура № */15.08.2006 г., считано от датата на предявяване на иска-04.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 762.96 лв., представляваща деловодни разноски. На основание чл.193 от ГПК съдът е приел за недоказано оспорване истинността на фактура № */15.08.2006 г.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение, ответник ”Т. М., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че така обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Излагат се съображения в тези аспекти.Твърди се на първо място, че съдът неправилно приел, че между страните в производството било налице валидно облигационно отношение, което можело да породи действие, като не съобразил, че от изготвената по делото съдебно графологична експертиза било видно по безспорен и категоричен начин, че подписът положен във фактурата от 15.08.2006г. не бил на ответницата, жалбодателка в това производство. С оглед на това неправилно съдът приел за недоказано и предприетото в първоинстанционното производство оспорване истинността на процесната фактура. Твърди се също, че съдът неправилно не обсъдил и доводите за изтекла давност. Съобразно разпоредбата на чл. 111, б"в" от ГПК с изтичане на тригодишната давност се погасявали вземанията за периодични платежи, като доставката на вода била периодичен платеж и търсенето на суми по нея се погасявало с тригодишна давност.Твърди се също , че неправилно съдът не взел предвид и че по делото отсъствали доказателства, установяващи изпълнение на договор за доставка на вода, както и че неправилно приел в мотивите на решението, че на ответника било доставена вода в размер на 37440 кубични метра, както и че стойността на тези кубични метри била в размер на 7637.76 лв., защото в тази насока никъде по делото не ставало ясно как и на какво основание били изчислени тези количества вода, както и каква е левовата им равностойност. С оглед изложеното жалбодателката моли настоящата въззивна инстанция да отмени атакуваното решение в осъдителната му част, вместо което постанови решение, с което отхвърли предявения иск изцяло. Жалбодателката претендира заплащане на разноски и за двете инстанции.

По делото въпреки дадената му възможност в срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, ответникът по въззивната жалба "Н. С." Е., Г. не е депозирал отговор на същата.

В съдебно заседание, жалбодателят „Т. М., С., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата „Н. С.” Е., Г., редовно призован не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца „Н. С.” Е., Г., искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, с която цели да бъде установено по отношение на ответника, че съществува вземането му, за което въз основа на заявление вх.№ 1757/18.08.2011 г./пощ.клеймо 15.08.2011 г./ е издадена Заповед № 216/19.08.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 376/2011 г. по описа на МРС и срещу която заповед в срок е постъпило възражение № 1827/30.08.2011 г., и което вземане възлиза на сумата в размер на 5 637.76 лв. , представляваща стойността на доставена вода за напояване по фактура № */15.08.2006 г., на сумата в размер на 3 598.79 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение за периода от 16.08.2006 г. до 15.08.2011 г., както и на сумата в размер на 485 лв., съставляваща направени в заповедното производство разноски.

Предявеният пред първоин±танционния съд иск е установителен по своя характер, и е с правно основание чл.422 от ГПК. Предпоставките за неговото завеждане в производството са налице : депозирано е на 15.08.2011 г./валидно е пощенското клеймо/ от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, издадена е заповед № 216/19.08.2011 г. г. за изпълнение на парично задължение за търсените и в настоящото производство суми, депозирано е в срок срещу издадената заповед възражения от длъжника с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово установения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

И въззивният съд въз основа на събраните от първоинстанционния доказателства, доколкото пред настоящия нови не бяха ангажирани, изгради своето становище:

С договор за доставка на вода за напояване на земеделски култури от 19.07.2006 г. страните в производство са се договорили доставчикът-ищец да доставя на водоползвателя-ответник вода за напояване на 300 дка земеделски култури, съгласно приложение –опис, неразделна част от договора, помпено 72 000 м3 водни маси по цена 0.17 лв./м3 без ДДС, която сума водоползвателят дължи в срок до 7 дни след съставяне на първичните документи дневник обр.6 и акт обр.7 в брой или по банкова сметка въз основа на издадена фактура. В раздел ІV от договора изрично е посочено, че доставката на вода се извършава след писмена заявка, както и че при възникнали спорове относно размер на поливните норми спорът се урежда чрез съставяне на констативен протокол за извършени замервания с представители на доставчика, водоползвателя и Областна дирекция „ЗГ” и на регионалната ИАХМ. В договора изрично е посочено, че упълномощеното лице на водоползвателя за съставяне на първичните отчетни и платежни документи е Х. Х. М.. В цитирания неразделна част от договора опис, страните изрично са договорили, че подлежащите на поливане земеделските култури, съставляват зеленчуци на площ от 300 дка и необходимата за това водна маса при норма 3Х 80м3 на дка възлиза на 72 000 м3 водни маси. По делото са представени подписаните от представителя на доставчика и от упълномощеното лице на водоползвателя- Х. Х. М.. и посочени в договора първични документи - Акт № 1 от 08.08.2006 г. за водни маси за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води и Дневник за напояване с държавни води за времето от 24.07. до 03.08.2006 г. От прочита им се установява, че стойността на подадените 37 440 м3 водни маси, изчислени по договорената цена от 0.17 лв. на м3, след начисляване и на дължимия ДДС, възлиза на сумата от 7 637.76 лв. За тази сума е издадена и подписаната от упълномощеното лице Х. Х. М.. в качеството му на получател процесна фактура № */15.08.2006 г. Последното обстоятелство е безспорно установено и от изготвеното заключението по назначената по делото съдебно –почеркова експертиза. Безспорно установено в производството е и обстоятелството, че от общата сума ответникът в първоинстанционното, жалбодател във въззивното производство, е заплатил на 31.07.2006 г. авансово сумата от 2000 лв. за напояване на зеленчуци.

В аспекта на вече изложеното следва изрично да бъде посочено, че настоящата инстанция не споделя доводът на жалбодателя, че установеното от графологическата експертиза обстоятелството, че процесната фактура не била подписана от Едноличния търговец Н. М. водело до извода, че представената по делото фактура не пораждала задължение за плащане. И това е така защото видно от приетото по делото и кредитирано и от решаващия съд заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, установява, че процесната фактура, не само е получена от без възражение, но е и осчетоводена в счетоводството на същия. Т.е. дори хипотетично да бъде приет доводът на жалбадателя,че отсъствието на подписа на търговеца говори за отсъствие изобщо на съгласие за плащане, следва изрично да бъде посочено и че легалното тълкувание на този казус е предписано то разпоредбата на чл.301 от ТЗ. И това тълкувание се свежда до това, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. От извършената от вещото лице проверка в счетоводството на по безспорен начин се установява, Едноличният търговец е узнал извършеното от Х. Х. М. действие без представителна власт –сключване на договор и задължение за плащанÕ на предоставеното по договора количество водни маси по процесната фактура, осчетоводил е същата по сметка 401 „ доставчици” и дори е осчетоводил и извършено на 31.07.2006 г. авансово плащане.Т.е. с тези си действия е потвърдил извършените от лицето Х. Х. М..действия без представителна власт.

Или казано в обобщение направените от първоинстанционния съд изводи за наличието на облигационно правоотношение между страните в производството, за изпълнението на процесния договор от страна доставчика-ищец в количество 37 440 м3 водни маси и за дължимостта от страна на водоползвателя –ответник на търсената главница, съставляваща сумата за доставеното макар и по-малко от договореното количество водни маси по договорената цена от 0.17 лв./ м3 и след приспадане на авансово заплатената сума от 2000 лв., са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Настоящата инстанция съобразявайки изложения във въззивната жалба довод, подложи на обсъждане и кредитира събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания на разпитания св. К.. Същите определено подкрепят направения вече извод, че ищецът-доставчик е доставил количество водни маси в по-малък от договорения размер, но и съобрази, че в производството се търси стойността на доставеното количество, а не на договореното, поради което кредитирането на свидетелските показания не води до друг различен от постановения правен резултат. Прочие с оглед изложеното правилен се явява и извода на решаващия съд, че установената дължимост на главницата обуславя и дължимост на акцесорните задължения за заплащане на лихви за забава.

И тук всъщност следва да бъде обсъдено направеното и в първоинстанционното производство, в настоящото въззивно такова чрез въззивната жалба, възражение за изтекла давност. Неприложима в казуса е цитираната от процесуалния представител на жалбадателя разпоредба на чл.111, б.”в” от ГПК, за изтекла тригодишна давност погасяваща вземането за главницата. Определено търсената в производството главница не съставлява задължение за периодично плащане, а съставлява договорно задължение за заплащане на предоставено количество вода, т.е. отправна точка е не периодичността на задължението за плащането, а количеството на изпълненото задължение.Характерът на процесното задължение се определя не от даденото от жалбодателя наименование „доставка за вода”, а от съдържанието на правопораждащия задължението факт, в казуса процесният договор, в частност неговия предмет. А що се касае до задължението за заплащане на лихви за забава, то правилно решаващият съд е съобразил и приложил института на погасителната давност, в частност разпоредбата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД.

Прочие решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, предмет на настоящия въззивен контрол се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани не се следват разноски на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/ 23.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 448/11 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението на основание чл. 280, ал.2, предл. второ от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.