Софийска
градска прокуратура е обвинила подсъдимия
П.Т.С. *** това, че на 24.06.2015 г. около 04,20
часа в гр. София, на бул. „ Александър Стамболийски „ в близост до заложна къща
„ Доверие” , като извършител в съучастние с К.Н.Г. /
също извършител / и неустановено до момента лице / също извършител / е отнел
чужди движими вещи:
- мъжка чантичка платнена на стойност
18,00/осемнадесет/лв.,таблет „ ASUS Vivo Tab Smart „ на стойност 450,00/четиристотин и петдесет/лв.: мобилен
телефон „ Nokia lumia 520 „ на стойност 120.00/сто и двадесет/ лв.шортфейл от естествена кожа„Аг1 93„ кафяв на стойност
33,00/тридесет и три/лв.'.дебитна карта на „ У.Б. „ - без стойност : кредитна
на „ У.Б. „без стойност : ръчен часовник „ GUESS „ с черен циферблат , сиви стрелки и И каратов диамант на циферблата на стойност 180,00/сто и
осемдесет/ лв.: сребърен синджир тип „ бобено зърно пр. 925 с тегло 27 гр. на
стойност 108,00/сто и осем/лв.: сребърна гривна тип „ бобено зърно пр. 925 „ с
тегло 14 грама на стойност 56,00/петдесет и шест/лв. или всичко на обща
стойност 965,00/ деветстотин шестдесет и пет лв. и 00 стотинки/ лв., от
владението на В.Ц.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила / ударил с юмрук в лицето пострадалия , като го повалил на
земята/,след което го ритал заедно с неустановеното лице,издърпали сребърното
синджирче и сребърната гривна , както и свалили и взели от ръката му ръчния часовник
,а Г. издърпала чантичката с вещите,като престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив, тъй като деянието е извършено от С., след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл. 66, а именно :
СГС по НОХД 5462-05год. с влязла в законна
сила присъда на 12.10.2010год. е осъдил обв.С. на ЛОС
от шест години за престъпление извършено на 29.08.2004 год. по чл.199 ал. 1 т.
4 вр. чл. 98 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
29 ал. 1 буква „ а „ и буква „ б „ от НК при първоначален строг режим на
изтърпяване;
СРС - НО -
12 състав по НОХД 18219/15 год. с протоколно определение от 09.12.2015 год.
влязло в законна сила от същата дата е одобрил постигнато между СРП и защитника
на обвиняемия С. адв. Н. Н., с негово съгласие ,
споразумение по силата , на което та С. е било определено наказание ЛОС за срок
от 10 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние извършено
на 30.12.2014 год. по чл.196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр.
чл. 29 ал. 1 буква „ а „ и буква „ б „ от НК.-престъпление по чл. 199 ал. 1 т.
4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
29 ал. 1 б. „ а „ и б. „ б „ от НК.
Свидетелят В.Ц.Р. е конституиран в производството като частен обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението. Твърди, че в хода на проведеното
съдебно следствие по безспорен и категоричен начин се установява, че
подсъдимият П.Т. С. е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 29,
ал. 1 буква „а“ и буква „б“ от НК. Същият е отнел от владението на В.Ц.Р. с
намерение противозаконно да присвои вещите
подробно описани в обвинителния акт, които са се намирали в мъжка чантичка,
като общата им стойност била 965.00/деветстотин шестдесет и пет/лв. Отнемането
е станало като подсъдимият е употребил сила, ударил е с юмрук в лицето
пострадалия и след като паднал на земята го е ритал заедно с неустановеното
лице, заедно са издърпали синджирчето, гривната и са свалили ръчният му
часовник. Установено е, че към този момент подсъдимият е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление с присъди на СГС по НОХД №5462/2005 г. с „лишаване от свобода“ от 6 години и на СРС
по НОХД №18219/15 г. където е бил наказан с „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца. Другият съизвършител К.Г. била посочила
подсъдимият С. като участник в инкриминираното деяние, същата е заявила, че
заедно с него е участвала в грабеж който е отнела вещи, които в последствие са
намерени в заложната къща, разпознати са от пострадалия и са му върнали. В
подкрепа на обвинението следва да бъдат взети под внимание и обясненията на пострадалия Р. който по безспорен и
категоричен начин разпознал както извършителката Г., така и подсъдимия С.. По отношение на Р. било
видно, че към момента на деянието същият е бил в състояние да възприема
правилно обективната действителност, т.с. извършеното в последствие разпознаване
не може да бъде смятано за негодно доказателствено
средство. С оглед миналите осъждания на подсъдимия счита, че по отношение на
същия следва да бъде наложено наказание към средния размер.
Повереникът
на частния обвинител се присъединявам към казаното от прокурора. При
постановяване на присъдата моли да се има предвид приетата и в съдебно
заседание СМЕ която сочи годност на частния
обвинител и правилно да възприема фактите и околната среда и да ги
възпроизвежда. Счита, че не е дерогирано неговото
разпознаване извършано в лицето на подсъдимият С., както и на сключилата
споразумение с прокуратурата Г.. Моли да
се има предвид, че пострадалия е компенсиран за нанесените му материални вреди
в размер на 965.00/деветстотин шестдесет и пет/лв. които е получи от осъдената
вече Г.. Присъединява се към казаното от прокурора за размера на наказанието.
Частния обвинител се присъединява
към казаното от прокурора.
Защитникът моли да се обърне
внимание на показанията на свидетелката Г., която в съдебно заседание дала подробно обяснение за нощта на
инкриминираното деяние и категорично отрекла участието на С. в извършването му.
Същата била заявила, че е придружавала двама мъже за които няма спомен тъй като
е употребила наркотични вещества към
този момент, а подс.С. познавала от квартала където
живеят. Показанията на свидетеля Р. защитникът счита, че са противоречиви. Деянието
било извършано в тъмната част на денонощието, пострадалото лице било употребило
алкохол видно от данни по делото, а от СМЕ единствено ставало ясно, че при
пострадалото лице се наблюдават психични и поведенчески разстройства дължащи се
на употреба на опиоиди. Подсъдимия отрича да е осъществил състава на
престъплението по чл. 199 и според съдебната практика и теория обясненията му
следва да се разглеждат не само като
средство за защита в наказателният процес, но и като основно доказателство в
процеса. Счита, че деянието повдигнато от представителя на СГП е недоказано, несъставомерно поради което
моли в този смисъл да постановите
съдебен акт, като се признае подсъдимия за невиновен.
Подс.С. заявява, че не е на 25 години, не знае какво
може
да каже, освен
че за него св.Р., за когото се
вижда и по данните от негови
показания пред експерта какво количество алкохол е изпил и употребил, лъже от самото начало
на това следствие. Моли за
оправдателна присада която бе беля справедлива.
Съдът след преценка
на събраните доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
Подс.П.Т.С. е роден на ***г***,
българин, българско гражданство, неженен. Същият е осъждан многократно, като в
хода на НОХД 5462-05год. с влязла в
законна сила присъда на 12.10.2010год. му е наложено наказание от шест години
за престъпление извършено на 29.08.2004 год. по чл.199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 98 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1
буква „ а „ и буква „ б „ от НК при първоначален строг режим на изтърпяване, и
от СРС - НО - 12 състав по НОХД 18219/15 год. с протоколно определение от
09.12.2015 год. влязло в законна сила от същата дата е одобрено споразумение по
силата, на което на С. е било определено наказание ЛОС за срок от 10 месеца,
при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние извършено на 30.12.2014
год. по чл.196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1
буква „ а „ и буква „ б „ от НК.
На 23.06.2015год. св В.Ц.Р.
приключил работа около 17,30 ч и се почерпил с приятели в заведение на ул.“*******.
Тръгнал си около 20,00ч. и отишъл в градинката около Народния театър, където
пил бира. Тръгнал да се прибира пеша по бул.“Ал. Стамболийски“ в посока от
центъра към квартал“****“. Около 04,00ч на 24.06.2015г. св.Р. минал по
булеварда в района на МОЛ- София. Преди пресичането на светофара с
ул.“Опълченска“ към него се приближили две непознати момчета и едно момиче.
Последното му поискало цигара, която той й дал. Тя поискала и още една за
едното от момчетата, която също получила. При зелен сигнал на светофарната
уредба едното от момчетата тръгнало пред св.Р., а другото момче и момичето
тръгнали по тротоара редом със свидетеля от двете му страни. Момчето, което
ходело редом с Р. се представило с малко име Марио, а момичето се представило като
А.. По този начин те вървели по тротоара в посока ж.к.“****“ около 15-тина минути, като
по- ниското момче и момичето подпитвали св.Р. накъде е, къде живее и разни други банални въпроси, като
той само им казал, че е от ж.к.“****“. Така стигнали до трамвайната спирка на
бул.“Ал. Стамболийски“, преди пазар “Д.Петков“. Тогава подс.С.,
който вървял отпред казал на другите двама “Хайде да си ходиме“.
Попитал колко е часа, като св.Р. погледнал часовника си и му отговорил, че е
04,20 часа. В същият този момент подс.С. нанесъл
силен удар с юмрук в лицето на Р., който залитнал и паднал на земята.
Подсъдимия и другото момче започнали да го ритат с крака, като той се свил и с
ръце пазел лицето си. Двамата го ритали основно в ребрата. В това време св.Г. дърпала чантичката му, която била преметната
през рамото му и правела опит да я вземе. Св.Г. успяла да издърпа чантичката на
Р., докато той все още бил свит на земята. Лежейки свит на кълбо пострадалия
усетил, че едното от момчетата свалило часовника от лявата му ръка. След това и
тримата нападатели тичайки пресекли булеварда и завили по улицата, на която се
намира 136 училище. След като се изправил св.Р. се опитал да ги настигне, но разбрал,
че това е невъзможно и се спрял. Отишъл до заложна къща « Доверие», намираща се
в близост и от там по телефона се обадил на полицията. След като се съвзел св.Р.
установил, че освен чантичката в която имало 1 брой таблет«Асус смарт виво
таб», 1 брой
мобилен телефон мapкa«Nokia Liimia,,
модел 520 с имей №358 106
058 499 479, портфейл от естествена кожа, тъмно кафяв, марка„Арт 93“, с 1 бр.
дебитна и 1 бр. кредитна карти на негово име от„У.Б.” и часовника, му липсват и
сребърна гривна от дясната ръка и сребърен синджир от врата.
Общата
стойност на отнетите вещи била 965,00/ деветстотин шестдесет и пет лева/. В
хода на наказателното производство, приключило по отношение на св.Г. с влязло в
сила определение за одобряване на споразумение, последната възстановила на св.Р.
сумата от 965 лева.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани в хода на производството
доказателства, съдържащи се в показания на свидетелите Р. и К., както и от приложените писмени доказателства
и доказателствени средства – протоколи за разпознаване
на лица и предмети, експертизи, заложен билет, гаранционни карти, справка за
съдимост.
Всички доказателства разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
От обективна страна подс. С. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл. 199 ал.
1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл.
29 ал. 1
б. „ а „ и б. „ б „ от НК. На
24.06.2015г. в гр. София, като извършител
в съучастие с К.Н.Г. и неустановено
лице отнел чужди движими вещи:
мъжка чантичка платнена на стойност
18,00/осемнадесет/лв., таблет „ASUS Vivo Tab Smart„ на стойност 450,00/четиристотин и петдесет/лв., мобилен телефон
„Nokia lumia 520„ на стойност 120.00/сто и двадесет/ лв., портфейл от
естествена кожа на стойност 33,00/тридесет и три/лв., .дебитна карта
на „ У.Б. „ , кредитна карта на „ У.Б., ръчен часовник „ GUESS „ на стойност
180,00/сто и осемдесет/ лв., сребърен синджир
тип „ бобено зърно пр. 925 с
тегло 27 гр. на стойност
108,00/сто и осем/лв., сребърна гривна тип „ бобено зърно
пр. 925 „ с тегло 14 грама на стойност
56,00/петдесет и шест/лв., всичко на
обща стойност 965,00/ деветстотин шестдесет и пет лева/ лв.,
от владението на В.Ц.Р., като употребил за това
сила и деянието е извършено при условията на
опасен рецидив. Обективно с действията си подсъдимият е лишил св. Р. от фактическата
власт върху процесните вещи. Самият той отрича този
факт, като обясненията му противоречат на събраните по делото доказателства и
следва да бъдат отчитани единствено като форма на защита. Св.Р. по
безспорен и категоричен начин разпознава като
двама от извършителите св. Г. и подсъдимия С.. Неоснователно
е възражението на защитника, че този свидетел описва нападателя си по противоречив
начин, посочвайки, че „Момчето което вървеше
напред беше на възраст около
25 години, висок 185см. изразени скули
и дебели устни“. Видно от
протокола за разпит от 13.10.2016г., такъв е проведен преди извършеното разпознаване, а в протокола за
последното освен
изявлението на св.Р., че е разпознал подс.С. като
един от извършителите, са посочени и признаците по които това е сторено.
Възрастта не е един от тях, а и субективната преценка на свидетеля относно нея,
не може да бъде определяща освен, ако не е налице драстично несъответствие.
Категоричността на св.Р., че е разпознал един от извършителите на деянието в
лицето на подсъдимия, бе ясно изразена пред съда. Без
никакво колебание свидетеля посочва подсъдимия като лицето, което е вървяло
известно време пред тях и което му е нанесло удара с юмрук. Неоснователни са
твърденията за съществени противоречия в показанията на пострадалия, тъй като
констатираните в съдебно заседание такива са преодолени с частично приобщаване
на снетите при разпита му в хода на досъдебното производство. Въпреки, че
деянието е осъществено в тъмната част на денонощието, то е извършено на
централен столичен булевард, който е бил осветен и св.Р. е имал възможност да
възприеме лицата на нападателите си. Същият е категоричен, че добре е запомнил
лицето на подс.С., който се е приближил до него и го
е попитал колко е часът. Обективно подсъдимия е употребил насилие по отношение
на пострадалия, нанасяйки му силен удар с юмрук в лицето, в резултат на който
той е паднал на земята. С показанията на св.Р. се установява, че насилието е
продължило с ритници в областта на ребрата, като в него се е включило и
второто, неустановено по делото лице. Св.Г., която вече е осъдена за участието
й в това престъпление, се е включила в отнемането на чантата на пострадалия. Самата
тя изцяло е признала фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, включително и съучастието си с подсъдимия. Пред съда св.Г.твърди, че не си
спомня с кого е била, тъй като е проститутка и около нея винаги имало много
мъже. Заявява, че не си спомня подсъдимия, когото познавала „от квартала“ да е
бил с нея. Същевременно, видно от приложения по делото заложен билет, именно тя се е разпоредила с
мобилния телефон на пострадалия, залагайки го в заложна къща. Твърденията на
св.Г., че не си спомня с кого е била не изключват участието на подс.С. в престъплението. Същите тези твърдения съдът
намира за лъжливи, като единствената цел е св.Г. да прикрие съучастниците
си. С процесуалното си поведение-признание на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, косвено тя е потвърдила участието на подсъдимия. Изявлението
й, че „не си спомня подсъдимия да е бил там“, само по се бе си не изключва
участието му в престъплението. Признанието на фактите по обвинителния акт от
св.Г. не е достатъчно да се постанови осъдителна присъда, но то напълно
кореспондира с показанията на св.Р.. Съдът кредитира изцяло последните, като
видно от заключението по СППЕ към момента на деянието същият
е бил в състояние да възприема правилно
обективната действителност.
Експерта е констатирал, че при св.Р. са били налице психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на опиоиди
- синдромна зависимост към хероин състояние
на ремисия при поддържащо лечение с метадон. С оглед
данните с който е разполагал експерта е заключил, че освидетелстваният
към момента на деянието се
е намирал в обикновено алкохолно опиване – лека към средна
степен, без данни за патологично
алкохолно напиване. Според
заключението, с оглед
психичното си състояние, св.Р. е
могъл и може правилно да възприема
фактите имащи значение по делото,
да дава достоверни
показания за тях. Поради това съдът приема,
че показанията му са годни за установяване на релевантните за наказателното
производство факти и обстоятелства и ги кредитира като достоверни.
Изложеното дава основание на съда
да приеме, че с поведението си подсъдимият е осъществил първият акт от
изпълнителното деяние на престъплението. Същият е предприел упражняването на
физическа принуда по отношение пострадалия свидетел[3].
Съдът кредитира показания му като достоверни и непротиворечащи с останалите
събрани в хода на производството доказателства. Относно авторството на деянието
категорични доказателства се съдържат и в протокола за разпознаване на лица и
предмети[4]. Пострадалият е бил
изненадан и силно стресирана от нападателите си и въпреки това е разпознала
категорично подсъдимия, като извършител на престъплението. Към изложеното
по-горе следва да се съобрази и това, че св.Р. при разпита му е дал описания на
белезите по които може да го стори. С оглед на това съдът намира, че при
извършване на разпознаването са били спазени процесуалните правила по Раздел
VІІ, на Глава ХІV от НПК и посоченият
по-горе протокол е годно доказателствено
средство. Показанията на пострадалия и съдържащите се в посоченото писмено доказателствено средство доказателства, дават основание на
съда да приеме, че подсъдимия е осъществил и втория акт на изпълнителното
деяние- установяване на фактическа власт върху вещите предмет на престъплението
Съдът намира, че именно подсъдимия е лицето упражнило насилие насочено към
установяване на фактическата власт върху вещите-предмет на престъплението и то
по начина посочен от пострадалия. мъжка чантичка платнена на стойност
18,00/осемнадесет/лв., таблет „ASUS Vivo Tab Smart„
на стойност 450,00/четиристотин и петдесет/лв., мобилен телефон „Nokia lumia 520„ на стойност
120.00/сто и двадесет/ лв., портфейл от естествена кожа на стойност
33,00/тридесет и три/лв., .дебитна карта на „ У.Б. „ , кредитна карта на „ У.Б.,
ръчен часовник „ GUESS „ на стойност 180,00/сто и осемдесет/ лв., сребърен
синджир тип „ бобено зърно пр. 925 с тегло 27 гр. на стойност 108,00/сто и
осем/лв., сребърна гривна тип „ бобено
зърно пр. 925 „ с тегло 14 грама на стойност 56,00/петдесет и шест/лв., ледния установява с показанията си, че в резултат на
употребената сила са му отнети мъжка чантичка
платнена на стойност 18,00/осемнадесет/лв., таблет „ASUS Vivo Tab Smart„ на стойност 450,00/четиристотин и петдесет/лв., мобилен телефон
„Nokia lumia 520„ на стойност
120.00/сто и двадесет/ лв., портфейл от
естествена кожа на стойност 33,00/тридесет и три/лв., .дебитна карта
на „ У.Б. „ , кредитна карта на „ У.Б., ръчен часовник „ GUESS „ на
стойност 180,00/сто и осемдесет/ лв., сребърен синджир тип „ бобено зърно
пр. 925 с тегло
27 гр. на
стойност 108,00/сто и осем/лв., сребърна гривна тип „ бобено
зърно пр. 925 „ с тегло 14 грама на стойност 56,00/петдесет и шест/лв. Общата стойност на
предмета на престъплението, видно от заключението на експерта[5] е била 965,00 лева.
Престъплението е извършено от подс. С. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.
1,б. "а" и "б" от НК. Видно от приложената по
делото справка за съдимост[6], той е осъждан десет пъти за
извършени престъпления от общ характер, като СГС
по НОХД 5462-05 год.с влязла в законна сила присъда на 12.10.2010
год. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 98
ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 вр.
ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 буква „ а „ и буква „ б „ от НК му е наложил наказание ЛОС за срок от шест години при първоначален строг
режим на изтърпяване, а СРС - НО - 12
състав по НОХД 18219/15 год. с протоколно определение от 09.12.2015 год. влязло
в законна сила от същата дата е одобрил постигнато между СРП и защитника на
обвиняемия С. адв. Н. Н., с негово съгласие,
споразумение по силата на което на С. е
било определено наказание ЛОС за срок от 10 месеца, при първоначален строг
режим на изтърпяване, за деяние извършено на 30.12.2014 год. по чл.196 ал. 1 т.
1, вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 18 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 буква „ а „ и буква „ б
„ от НК. Към момента на извършване на
престъплението –предмет на разглеждане в настоящето производство, срока по
чл.30 от НК от влизане в сила на посочените присъди, не е бил изтекъл. С оглед
на това съдът намира, че подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив,
тъй като е извършил престъплението, след като към момента на деянието е бил
осъждан множество пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като за някой от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.
66 от НК и след като е осъждан два пъти на наказание лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, изтърпени ефективно.
От
субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подс.С. е съзнавал, че с поведението си лишава св. Р. от фактическата власт върху вещите-предмет на
престъплението. Действал е с намерение противозаконно да присвои същите,
целейки набавянето за себе си на имотна облага. Той е съзнавал, че употребената
от него сила е предпоставка за
установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Разбирал е
от интелектуална страна, че Р. се противопоставя на действията му изразявайки
явно несъгласие с тях. Интелектуалната страна на умисълът му е включвала и
представи относно това, че наред с него в изпълнителното деяние на
престъплението участват св.Г.и неустановеното по делото лице. Подсъдимият е
разбирал общественоопасният характер на деянието и е
искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Въз основа на изложеното съдът
прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението за което е обвинен и да му се определи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на подс.С., съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство възстановяването
предмета на престъплението. Въпреки, че това е сторено от св.Г., за да създаде
за себе си предпоставки за решаване на делото със споразумение, посоченото
обстоятелство следва да се отчете в
полза и на подсъдимия. Като отегчаващи такива отчита високата степен на
обществена опасност на деянието, обусловена от времето, мястото и начина на обективиране на престъпното посегателство-в тъмната част от
денонощието на обществено място, в съучастие с други две лица.
С оглед на изложеното и въз основа на посочените по-горе обстоятелства,
съдът определи за подс.С. на основание чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „ а „ и б. „ б „ от НК и чл.54
от НК му наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим. Така определеното наказание по преценка на съда съответства в пълна
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подс.
С. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, като е
изтърпял няколко наказания лишаване от свобода с различна и то не малка продължителност.
Въпреки това на процесната дата същият е предприел действия за упражняване на
физическо насилие с цел реализиране на престъпният си замисъл. Употребената от
него в случая сила е показателна за това, че противоправното
му поведение е със завишена степен на обществена опасност и ескалира. Видно от
показанията на св.Р., подс.С. е бил водещ в
извършване на престъплението. Именно поради това и с оглед постигане в пълнота
на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият да понесе за
деянието си трябва да бъде в определеният размер. С изтърпяването на това
наказание, подсъдимият ще има възможност да преусмисли
постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Пред същият има възможност да се поправи и през срока на
изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от неблагоприятната
среда в която се е формирал като личност, да се подготви за порядъчен и
законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност,
съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер. Изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим,
съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, то
би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
времето през което подсъдимия П.Т.С. с горната самоличност е бил задържан под
стража
В
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените в хода на
производството разноски.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: