Решение по дело №2029/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Стоян Стоянов, срещу Решение № 1055/10.07.2023 г. по н.а.х.д. № 155/2023 г. на Районен съд – Варна, І състав, с което е отменено Наказателно постановление № BG16052022/5800/Р8-933/15.11.2022 г. на директора на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М.М.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева на основание чл. 179 ал. 3а ЗДвП. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на закона се иска обжалваното решение да се отмени от касационната инстанция и наместо него тя да постанови ново по съществото на правния спор, с което да потвърди наказателното постановление.

Касаторът оспорва изводите на районния съд за недостатъчно извършена в съдържанието на НП индивидуализация на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността по чл. 179 ал. 3а ЗДвП на наказаното физическо лице. Излага доводи за неправилност на един от решаващите мотиви на съда за допуснато в хода на АНП съществено административнопроизводствено нарушение поради неспазване на разписаните в чл. 187а ЗДвП правила за установяване на самоличността на нарушителя и налагане на административното наказание по чл. 179а ал. 3а ЗДвП в случаите, в които нарушението е установено в отсъствие на нарушителя. Намира за неправилни мотивите на районния съд за невъзможност на санкционираното лица да разбере в какво точно качество е ангажира административнонаказателната му отговорност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отмяна на въззивното решение със съпътстващото го потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание на 26.10.2023 г., касаторът – директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията М.М.М. чрез представител по пълномощие оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор като излага подробни съображения относно правилността на въззивното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщението за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 24.07.2023 г. /л. 83 от н.а.х.д. № 155/2023 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена по пощата на 01.08.2023 г., видно от печата върху пощенския плик, с който е изпратена до ВРС /л. 9 от делото/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С отмененото от районния съд Наказателно постановление № BG16052022/5800/Р8-933/15.11.2022 г. директорът на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ е ангажирал административнонаказателната отговорност на М.М.М. за това, че на 29.04.2022 г., около 11:00 часа, по път А-2, км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал пътно превозно средство с рег. № М****ВТ - влекач, марка и модел „Мерцедес Актрос 1845 ЛС“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, собственост на „МДМ Транс България“ ООД, без за участъка от пътя да е заплатена дължимата за изминато разстояние пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП.

В производството пред районния съд е установено изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление обстоятелство, че от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 ЗДвП е генериран доклад по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, в който е отразено, че с контролно устройство с идентификатор № 10082 е засечено, че за процесното превозно средство на посочените в НП дата, час и място няма валидна маршрутна карта или валидна тол-декларация за преминаването. Генерираният доказателствен запис е прегледан на 16.05.2022 г. при преминаване на превозното средство през граничния контролно-пропускателен пункт Кулата и въз основа на това още на същата дата за нарушението е съставен АУАН № BG16052022/5800/Р8-933/16.05.2023 г. срещу водача на превозното средство М.М.М., въз основа на който на 15.11.2022 г. административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, тъй като нито в АУАН, нито в НП са посочени ясно датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Наред с това е приел, че в хода на АНП не е издирен правилно субектът на нарушението като се е позовал на приложимостта на чл. 187а ал. 1 ЗДвП, предвид установения в административнонаказателното производство факт, че управлението на превозното средство на датата 29.04.2022 г. без заплащане на дължимата за целта пътна такса е било засечено посредством изготвен доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, от което следва, че нарушението е установено в отсъствие на нарушителя. При тези съображения районният съд е извел краен извод, че процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице М.М.М. не е спазена, което сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Постановеното решение е правилно.

Касационната инстанция не споделя онази част от решаващите мотиви на районния съд, според които от съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно кога и къде е извършено нарушението. Напротив - както в АУАН, така и в НП тези индивидуализиращи нарушението елементи по чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН са изрично посочени, като що се отнася до упоменаването и на датата 16.05.2022 г., както и на граничния контролно-пропускателен пункт Кулата, то е извършено единствено с цел да се внесе яснота кога и къде е извършена проверката, при която контролните органи са възприели данните за нарушението посредством преглед на генерирания за него доказателствен запис.

Правилна обаче е останалата част от решаващите мотиви на съда, довели до отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 179 ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева. Цитираната правна норма визира като субект на административнонаказателната отговорност водача на превозното средство от категорията на чл. 10б ал. 3 ЗП. Когато обаче нарушението е установено посредством техническо средство – в случая контролно устройство с идентификатор № 10082, тоест в отсъствието на водача на пътното превозно средство, то обективно е невъзможно по категоричен начин веднага да се установи кое лице е извършител на нарушението. Поради това за нарушенията по чл. 179 ал. 3 – 3б ЗДвП, които са установени в отсъствие на нарушителя, чл. 187а ал. 1 ЗДвП въвежда оборима презумпция, че превозното средството е управлявано от собственика си, респективно от вписания ползвател в свидетелството за регистрация на превозното средство. Пак в тази връзка чл. 188 ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, установеното по този закон наказание се налага на законния му представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. За да се освободи вписаният собственик от административнонаказателна отговорност по чл. 187а ал. 1 и 2 ЗДвП във връзка с административните нарушения по чл. 179 ал. 3 – 3б ЗДвП, чл. 187а ал. 4 ЗДвП изрично изисква в 7-дневен срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш собственикът на превозното средство да представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Несъобразявайки в случая оборимата презумпция на чл. 187а ал. 1 ЗДвП при налагане на наказанието и наказвайки директно водача на превозното средство наместо собственика му в лицето на представляващия „МДМ транс България“ ООД, АНО е допуснал нарушение на закона досежно субекта на нарушението, чиято отговорност е ангажирал на основание чл. 179 ал. 3а ЗДвП, рефлектиращо при това пряко върху правата на наказания водач.

Поради това решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

По делото не е направено искане от страна на ответника по касация за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1055/10.07.2023 г., постановено по НАХД № 155/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решение е окончателно.

	Председател:
	Членове: