Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
гр.Д., 05 април 2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Р. Р. разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№3726 по описа на ДРС за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН ********** *** срещу З.Х.С., ЕГН ********** ***, З.Х.Д., ЕГН **********
***, Р.Х.Н.,
ЕГН ********** ***, И.М.Д., ЕГН ********** ***, Т.Н.Х., ЕГН **********
***, С.Н.Ш., ЕГН ********** *** и Е.Н.Х., ЕГН **********
***
иск за установяване правото на собственост, придобито от ищците в режим на СИО
въз основа на придобивна давност
върху недвижим имот - част от жилищната сграда с
идентификатор **по КК
на град Д., обособена като самостоятелно жилище с площ на
обособената част от **кв.м. от общата площ на жилищната
сграда с идентификатор **с площ на същата от ** кв.м. и 100/** ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор **по КК
на град Д.. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищците основават
исковата си претенция на твърдения, че са
съпрузи, като първият от тях е наследник на ** си баща Х.Н.Д. (Д.А.Д.) и **си
майка М. Н.Д.. Приживе Х.Н.Д. (Д.А.Д.) е закупил с нотариален акт №**г. 1/2 ид.ч. от поземлен имот с пл.№**, ведно със застроената в имота
паянтова жилищна постройка, находяща си в гр.Д., ул. "***" №**.
Впоследствие с нотариален акт **г. по силата на дворищна регулация, закупената
от Х.Н.Д. 1/2 ид.ч. от поземления имот е
обособена като самостоятелно УПИ I-** в кв.** по плана на
гр.Д.. По силата на издадено строително разрешение №** от 19.07.1973г. Х.Н.Д. с помоща на
** си, първият ищец по делото са извършили пристрояване на съществуващата към този момент
паянтова постройка. По силата на действащата към момента кадастрална карта
на гр.Д. гореописаният поземлен имот е с идентификатор **с
площ от ** кв.м., при граници имоти с идентификатори: **, **, **и **. Жилищната сграда налична в имота е с идентификатор **с площ на същата от **
кв.м. След ***на общите наследодатели Х.Н.Д. (Д.А.Д.) ** на **г. и М. Н.Д. ** на **г., ищците по време на ** си, функционално са преустроили
със знанието и непротивопоставянето на останалите ответници (наследници на
общите им наследодатели) част от жилищната сграда с идентификатор **, като собствено жилище с
площ на обособената част от **кв.м. от общата площ на
жилищната сграда с идентификатор **с площ на същата от **
кв.м., като същите са осъществявали непрекъснато давностно владение с намерение
за своене по отношение на тази обособена част от постройката, като самостоятелно
жилище с начален момент от 1980г. и продължаващо явно и несмущавано и понастоящем и
са станали собственици на същата въз основа на оригинерен придобивен способ, а
именно изтекла придобивна давност. Наред с горното ищците по време на **а си са
завладели и ** кв.м.
ид.ч. от дворното място (**кв.м чрез площа на която е застроено върху терена
собственото им жилище и ** кв.м.
прилежащ терен от парцела до собственото им жилище, до които имат достъп само
ищците),
считано от 1980 г. и продължаващо явно и несмущавано и понастоящем,
като са станали собственици на 100/** ид.ч. от поземления имот с идентификатор **в
обособена част въз основа на оригинерен придобивен способ, а именно изтекла
придобивна давност. Гореописаните имоти са с трайно материализирани граници
през всичките години, през които ищците са ги владели и ползвали. Поради това,
че ответниците в качеството си на наследници на общите наследодатели Х.Н.Д. (Д.А.Д.),
** на **г. и М. Н.Д., **а на **г., застрашават правото на
собственост на ищците по отношение на описаните по-горе имоти за тях е налице
правен интерес да предявят настоящия иск.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците, З.Х.Д., Р.Х.Н., Т.Н.Х., С.Н.Ш. и Е.Н.Х. не са
подали писмен отговор на исковата молба.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците З.Х.С. и И.М.Д. са подали писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват основателността на исковата претенция. Излагат
се съображения, че действително
страните са наследници на Х.Н.Д.. Не отговаря на истината твърдението, че
ищецът К. заедно с ** си е пристроявал имота, тъй като двамата ищци живеели на
село, а в жилището на наследодателя Х.Н.Д. живеел той и ** му Н.Х.Д. със **та
си И. и четирите им **. Не отговаря на истината твърдението, че като
съсобственици ответниците не са се противопоставяли на това ищецът К. да ползва
част от жилището като собствено, тъй като той без съгласието на другите
наследници се опитал да си присвои стаята, в която живеел Х.Н.Д.. В жилището, находящо се на ул.«***» №** живее и ответницата И.М.Д., която е ** на **ия Н.. От същото жилище тя
ползва две стаи, коридор и кухня. Ответниците чрез водене на дела се опиват да
си присвоят бащиния на страните имот. Ответниците са наследници и желаят имота
да бъде разделен съгласно полагащите им се по закон квоти. Ищците многократно
са вдигали скандали и са се карали с ответницата И., като са й казвали, че ще я
изгонят от имота затова и непрекъснато водят дела. Разрешението за строеж и
Строителната линия за постройката са издавани на името на Х.Н.Д.. По изложените
съображния ответниците оспорват придобиването по давност на част от жилищната
сграда и поземления имот. Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна,
следното:
От представените
доказателства се установява, че страните – ищци и ответници са наследници по
закон на Х.Н.Д., ** на **г., както следва: К.Х.Н. – **, З.Х.С. – **, З.Х.Д. - **, Р.Х.Н. - **, И.М.Д. - ** на **ия ** на наследодателя – Н.Х.Д. и ** на последния - Т.Н.Х.,
С.Н.Ш. и Е.Н.Х.. Ищцата С.Д.Н.
е ** на К.Х.Н., като
двамата са сключили граждански ** на **г.
Страните не спорят и от
представения нотариален акт №**, том **, дело №**г.
на Т. народен съдия се установява, че приживе
наследодателят на страните Х.Н.Д. (Д.А.Д.) е закупил 1/2 ид.ч. от дворно място с площ **кв.м., имот с пл.№**, кв.**, гр.Д., ведно със застроената в имота
паянтова къща от три стаи и салон, находящ се в гр.Д., ул. "***" №**. С
нотариален акт №**г., том **, дело №**г. на Т.народен съдия, Х.Н.Д. (Д.А.Д.) е признат за собственик на ** кв.м. –
придадено към имот пл.№****, кв.** общинско дворно място.
Представени са разрешение за
строеж №**/19.07.1973г. и протокол №***/30.07.1973г. за определяне на
строителна линия и ново, с които е разрешено на Х.Н.Д. (Д.А.Д.) изграждането на
пристройка в имот пл.№**-**, кв.**.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по кадастралния и
регулационен план на гр.Д., одобрен със заповед №**/15.05.1958г. за имот с пл.№**
/понастоящем имот с идентификатор **по КК на град Д./ е отреден парцел **-** в кв.**. По кадастралния и регулационен план на гр.Д., одобрен със
заповед №**/05.06.1967г. за имот с пл.№** е отреден парцел **-** в кв.**. По кадастралния и регулационен план на гр.Д., одобрен със
заповед №**г. за имот с пл.№**, кв.**няма отреден парцел, същият е включен в
парцел ** жилищно строителство и
обществени сгради. По ЗРП на гр.Д., одобрен със заповед №**/04.07.1995г. за
имот с пл.№** е отреден парцел *-**, кв.**. По ПУП-ПРЗ на гр.Д., одобрен с
решение №**/31.03.2006г. за поземлен имот ** е отреден УПИ **, кв.**. Изградената
в имота жилищна сграда с идентификатор **е с площ от ** кв.м. Същата има три
входа. Застроената жилищна площ ползвана от ищците е ** кв.м. Ищците ползват и **
кв.м. от дворното място. Ответницата И.М.Д. ползва ** кв.м. от жилищната сграда
и ** кв.м. от дворното място. Вещото лице е изготвило заснемане на жилищната
сграда /л.93 по делото/, на което в жълт цвят са отразени ползваните от ищците
помещения: 3 стаи, 2 кухни, вх.антре и WC, а в зелен цвят тези ползвани от
ответника: 2 стаи, кухня, трапезария и WC. Вещото лице дава заключение, че
ползваните от ищците помещения са функционално свързани и отговарят на
изискванията на чл.40 от ЗУТ за самостоятелно жилище. Извършените промени
/пристройки/ към съществуващата жилищна сграда представляват търпим строеж по
смисъла на §127 от ЗУТ.
Страните са
ангажирали по делото и гласни доказателства с показанията на свидетелите И.И.***,
З. И. ***а и Л.А. ***, всички без родство със страните. Св.И.*** излага, че от
раждането си живее на около ** м. от процесния имот и познава страните много
отдавна. Първоначално в имота имало малка кирпичена къща. Тази къща била
съборена и на нейно място била построена тухлена къща от бащата на ищеца. Впоследствие
са правени пристройки в различни периоди от време – „Старите пристройки са
правени много отдавна, а по-новите са правени преди 5-6 години”. Свидетелят сочи, че бащата на ищеца е бил **
по време на изграждането на постройките. В имота живеели ищецът и неговите деца
и общият наследодател на страните. След ** на общия наследодател в имота
останали да живеят ищецът К. и неговото семейство и **ът – Н. и неговото
семейство. Ищецът К. живее в постройките, които той е направил – тоалетна,
кухня и общо три стаи, приблизително на площ от ** кв.м. Големият ** на К.
живее в друга постройка, която се намира от страната на ул.”***”. Свидетелят
отрича роднини на ищеца да имат претенции по повод ползването на тези постройки
от него и семейството му. Ключове за тези постройки имат само ищеца и неговото
семейство. Св.З.*** живее в съседен на спорния имот от 2001г. Според
***а, съпрузите К. и С. обитават няколко помещения (три стаи, кухня и баня с тоалетна) със самостоятелен вход от ул.”***”.
Общата площ на тези помещения е около ** кв.м. Свидетелят отрича роднини на
ищеца да имат претенции по повод ползването на тези постройки от него и
семейството му. Входът за помещенията, ползвани от ответницата И. ***. Св.Л.***
също живее в съседен на процесния имот. *** сочи, че ответницата И. ползва две
стаи, един коридор и баня. Стаята, която приживе е ползвал наследодателя на
страните – ** Х., понастоящем се ползва от **а на ищеца К.. Всяко от страните
има самостоятелен вход за ползваните от къщата помещения. Преди да ** Х. е
имало възможност за достъп от ползваните от ответницата И. помещения към
стаята, ползвана от ** Х.. След като той ** била направена стена.
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбите на чл.124, ал.1 от ГПК. За неговото уважаване при твърдяното
от ищците придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна
давност, в хипотезата на съсобственост, какъвто е настоящия случай, е
необходимо кумулативното установяване на следните предпоставки: 1/ упражняване
на фактическа власт върху имота 2/ през
определен от закона срок - 10 години 3/ с
намерение за своене, което 4/ намерение следва да бъде демонстрирано пред
другите съсобственици, ведно с 5/ позоваване на изтеклата в полза на владелците
давност, понеже давността не се прилага служебно – било като се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, било като предявят иск за
собственост /настоящия случай/ или като противопоставят възражение по предявен
срещу тях иск за собственост.
В случая
съдът следва да се съобрази с Тълкувателно решение №1/06.08.2012
г. на ВКС по тълк.д.№1/2012г., ОСГК. Съгласно
посоченото решение, презумпцията на чл.69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
По делото не са ангажирани доказателства за
валидното възникване на правото на собственост на ищците, основано на
давностно владение. В
случая ищецът К.Н. е установил владението си въз основа на настъпилото
наследствено правоприемство, след **на общия наследодател Х.Д.. Съответно не се установява ищците – съпрузите Н. да са имали намерение
за своене, което да са демонстрирали пред другите съсобственици. Намерението за своене не трябва да остане скрито, то
трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да
станат достояние на другите съсобственици/наследници и да показват несъмнено,
че лицето, което упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта
и я държи за себе си. Разпитаните по делото свидетели не излагат обстоятелства,
доказващи владелчески действия на съпрузите Н. насочени срещу другите съсобственици/наследници. Разпитаните
по делото свидетели излагат, че ищците ползват имота. Но обикновеното
неползване на имота не води до изгубване на правото на собственост.
Неупражняването на фактическа власт върху собствения имот, само по себе си, не
представлява отказ от права. Сред събраните по делото доказателства, включително
и гласните такива няма данни за това ищците да са предприемали действия,
демонстриращи своене, които да са ставали достояние на другите
съсобственици/наследници. Такъв извод не може да се направи от изложеното от
свидетелите, че не им е известно роднините на ищеца да имат претенции към
имота.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че ищците не
могат да придобият част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелно
жилище само фактически. Последователна е практиката на ВКС в
насока, че предмет на придобиване на вещни права са
само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Когато недвижимата
вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която
по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие
или др. подобни/. В този смисъл е и разпоредбата на чл.202
от ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до
придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и
останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища,
ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект,
отговарящ на действащите строителни правила и норми – в този
смисъл е Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 401/2011 г., I г. о., ГК. Горното условие не може да се приеме за изпълнено с оглед дадения от вещото
лице по СТЕ отговор, че ползваните от ищците
помещения са функционално свързани и отговарят на изискванията на чл.40 от ЗУТ
за самостоятелно жилище. Още повече, че по делото не е изследвана възможността
за обособяване на останалата част от сградата в самостоятелен обект.
Съответно ищците претендират собствеността върху идеална
част от дворното място. Дори и да бяха доказали осъществявано владение върху реална
част от същото, в какъвто смисъл са изложените твърдения, то това не
би могло да обоснове извод, че са придобили
собствеността върху съответните идеални части от имота по давност. За да се
придобие по давност част от правото на собственост - идеални части, е
необходимо съвместно владение, а не самостоятелно владение на реална част от
имота. Ето защо, когато едно лице владее реална част от дворно място, то не
става собственик на частта от дворното място, нито
реално, нито в идеални части от целия парцел. А касателно
обема на претендираното право на собственост следва да се посочи, че от
събраните доказателства се установява, че наследодателят на страните е
притежавал ** кв.м. от поземления имот с идентификатор **по КК на град Д..
В заключение следва извода, че ответниците не са изгубили
и съответно ищците
не са
придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Предявеният иск е недоказан
и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищците не се следват сторените
по делото разноски. В полза на ответниците З.Х.С. и И.М.Д. следва да бъдат присъдени сторени по делото разноски в размер на по 300
лв. – заплатено от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Д.
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН ********** *** срещу З.Х.С.,
ЕГН ********** ***, З.Х.Д., ЕГН ********** ***, Р.Х.Н., ЕГН ********** ***, И.М.Д.,
ЕГН ********** ***, Т.Н.Х., ЕГН ********** ***, С.Н.Ш., ЕГН ********** *** и Е.Н.Х.,
ЕГН ********** *** иск за установяване правото на собственост, придобито от
ищците в режим на СИО въз основа на
придобивна давност върху недвижим
имот - част от жилищната сграда с идентификатор **по КК на град Д., обособена като самостоятелно жилище с площ на
обособената част от **кв.м. от общата площ на жилищната
сграда с идентификатор **с площ на същата от ** кв.м. и 100/** ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор **по КК на град Д..
ОСЪЖДА К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********
*** да заплатят на З.Х.С., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********
*** да заплатят на И.М.Д., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на отбелязване при условията на чл.115,
ал.1 от ЗС в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: