№ 13495
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110139715 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба подадена от ..., ЕИК ... срещу ..., ЕИК ...,
с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5063,17 лв., представляваща
неустойка за забава съгласно чл. 21 от Договор за строително-монтажни работи от
01.11.2021 г. и сумата от 144,86 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатените
парични задължения по Договор за строително-монтажни работи от 01.11.2021 г. за периода
от 11.04.2022 г. до 22.07.2022 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че в полза на ответното дружество било учредено право на
строеж, обективирано в Нотариален акт № ...., том IV, рег. № ..., дело № 705 от 2020 г. при
нотариус ..., с район на действие СРС, с рег. ... в НК, срещу задължението за изграждане на
недвижим имот. На 01.11.2021 г. страните сключили договор за строително-монтажни
работи в същия обект, представляващ Жилищна сграда, кв. 1а, УПИ ..., ж.к. „...“. Съгласно
процесния договор ищецът имал качеството на изпълнител, а ответното дружество- на
възложител, като ищецът следвало да изгради цялостна топлоизолационна фасадна система
на всички фасади в обекта в съответствие с количествено-стойностната сметка. Поддържа,
че за извършената работа е издавал съответните актове, констатиращи изпълнението в
точните му параметри от възложителя, както и в предоставените от последния срокове.
Сочи се, че ответното дружество отглагало постоянно приемането на извършените СМР,
1
което препятствало работата на ищцовото дружество при започване на следващия етап. Във
връзка с изпълнената работа ищецът издал следните актове- Акт № 1 от 06.10.2021 г., приет
от възложителя на 16.12.2021 г.; Акт № 2 от 12.01.2022 г., приет от възложителя на
27.01.2022 г., и Акт № 3 от 24.02.2022 г., приет от възложителя на 24.03.2022 г., както и
Окончателен протокол от 24.02.2022 г., приет на 24.03.2022 г. Посочва, че съгласно договора
ответното дружество имало задължението да приеме изработеното от изпълнителя по
предвидения начин в договора или в 3-дневен срок от получаването на изрична покана от
последния. Твърди, че страните предвидили неустойка в тежест на възложителя, в случая-
ответник в настоящото производство, в случай на забава за приемането на съответните
изработени СМР в размер на 1 % от стойността на СМР в лева за всеки просрочен
календарен ден, но не повече от 20 % стойността на извършената работа. Поддържа, че
всеки един от издадените актове за изпълнени СМР е бил приет без забележка. Поддържа, че
неколкократно е пробвал да уреди взаимоотношенията си с ответника по извънсъдебен ред,
но и към момента не било постъпило плащане от страна на ответника. Заявява, че бил
изпратил покана за доброволно изпълнение на 08.04.2022 г., в който бил предоставен 3-
дневен срок за плащане на сумата за неустойка. Твърди, че до ответника била изпратена и
проформа фактура № 16 от 06.04.2022 г. заедно ПДИ. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните има сключен
договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.11.2021 г. за изграждане на
цялостна топлоизолационна фасадна система по всички фасади на обект „Жилищна сграда“,
кв. 1а, УПИ ..., ж.к. „...“, гр. София. Поддържа, че в хода на изпълнение на договора са
подписани 5 броя протоколи за извършени СМР по Акт-образец 19 и Окончателен
констативен протокол. Твърди, че извършените СМР били на обща стойност 74 903,06 лв. с
ДДС и били заплатени на ищеца. Посочва, че има противоречие между клаузите в договора,
уреждащи срока за приемане на извършените СМР. Поддържа, че в задължение на
изпълнителя е било освен да уведоми възложителя за извършената работа, да отправи покана
за преглед, като му предостави 5-дневен срок за приемане на извършената работа и
подписване на съответния акт. Твърди, че за Акт № 1 е налице забава от 2 дни, като в този
случай евентуалният размер на неустойката би бил 192,98 лв. За Акт № 2 забавата е за 9 дни,
като размерът на евентуално дължимата неустойка е сумата от 2879,67 лв. За Акт № 5 е
налице забава от 22 дена, като размерът на евентуално дължимата неустойка е сумата от
274,08 лв. Оспорва да се дължи неустойка за приемането на Окончателния констативен
протокол, тъй като в същия било посочено, че се дължи сумата по Акт № 5 и двата акта имат
за предмет едно и също вземане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи от фактическа и правна страна
следното:
2
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Страните по делото не спорят, а съдът е обявил и за безспорно между тях, че има
сключен договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.11.2021 г. за
изграждане на цялостна топлоизолационна фасадна система по всички фасади на обект
„Жилищна сграда“, кв. 1а, УПИ ..., ж.к. „...“, гр. София. Няма спор също, че понастоящем
договорът е прекратен, след изпълнение на възложените СМР и разплащането им от страна
на Възложителя към Изпълнителя. Не се спори и по отношение на коректното му
изпълнение от страна на Изпълнителя, в срочно, качествено и количествено отношение.
Спорно между страните е единствено изпадал ли е Възложителя по договора и настоящ
ответник в забава по отношение на задължението си за приемане на отделните етапи от
изпълнението на договора, респ. за подписване на съответните Актове/Протоколи за
приемане на работа (междинна и/или окончателна) както и периода на забавата, респ.
размера на дължимите за това неизпълнение неустойки, съгласно уговореното в Договора.
Претенцията си ищеца обосновава с уговорката по чл.21 вр. с чл.10, т.8 от Договора,
съгласно която „в случай на забава в приемането на съответните изработени СМР и
неизпълнение на задължението на Възложителя по чл.10, т.т. 3, 5, 7-12, последния дължи на
Изпълнителя неустойка в размер на 1 % от стойността на СМР-то в лева, което следва да
бъде прието, за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от неговата стойност“.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от договора, регламентираща задълженията на
Възложителя по договора, последния се задължава да участва със свой представител при
приемане на обекта /т.3/; да осигури свободен достъп на Изпълнителя до обекта, съгласно
одобрения от него график /т.5/; да съдейства за изпълнението на договорените работи,
като своевременно решава всички технически проблечи, възникнали в процеса на работа
/т.7/; да приеме изработеното от Изпълнителя по предвидения в Договора начин и/или в
срок от 3 /три/ дни от получаването на изрична покана от последния /т.8/; да определи
лице, което ще изпълнява функциите на инвеститорски контрол /т.9/; да осигури охрана и
опазване на скеле, в случай на ангажимент а предоставяне и монтиране на такова от
страна на Изпълнителя, в извънработно време и във време, при което страните са
договорили временно преустановяване изпълнението на СМР-та по договора, поради
предвидените в договора причини.../т.10/ ; да осигури и/или достави (за негова сметка и/или
за сметка на Изпълнителя) съгласно и при подобна уговорка между страните,
необходимите материали за изпълнение на СМР /т.11/ и да предостави на Изпълнителя в
срок не по-късно от 3 /три/ дни преди започване на договорните работи одобрена
техническа документация, представляваща Плиложение № 3 към този договор, подписана
и подпечатана от Възложителя като гаранция, че чертежите и проектите са
окончателни.
Същевременно, насрещното задължение на Изпълнителя по отношение на приемане
на работата и подписване на съответните Актове/протоколи за приемане на работата, е
регламентирано в чл.12 от договора и предвижда „Изпълнителят се задължава да
уведомява Възложителя за всяко изпълнение на СМР-та по Графика, като изразява с
3
уведомлението готовност да бъдат приети работите и разписан съответния Акт
/Протокол за приемане на работа (междинна и/или окончателна такава), като
предоставя на Възложителя 5- дневен срок за това, стартиращ от изпращане на
поканата.“
По делото са представени от ищеца и приети като доказателства, трите имейла, с
които е поканил ответника да подпише съставените от Изпълнителя /ищеца/ Актове с № 1,
/на л.14/, № 2 /на л.16/ и № 5, в т.ч. окончателен констативен протокол /на л.19/, като видно
от отговора на ИМ, ответника не оспорва, че деня на изпращането е и ден на получаване, на
съответните покани за подписане на Протоколите за приемане на извършената работа.
По делото са приети като неоспорани и подписаните между страните 3 бр. Протоколи
за приемане на извършената работа /на л.13,15,17/ и Окончателен Констативен протокол от
24.03.2022 г. /на л.18/.
С покана за доброволно изпълнение ищеца е поканил ответника да погаси
претендираните неустойки в общ размер на 5063, 17 лв., за което свое вземане е издал и
проформа фактура от 06.04.2022 г., като му е предоставил последен 3 дневен срок /до
11.04.2022 г./ за погасяване, след което ще предприеме действия са съдебното му събиране.
Не се спори по делото, че и в допълнително предоставения срок, до 11.04.2022 г.,
ответника не е заплатил претендираното от него неустоечно вземане, поради което ищеца е
предявил същото по съдебен ред, с иницииране на настоящото исково производство /ИМ от
22.07.2022 г./
Други доказателства за релевантни по делото факти, не се представени от страните,
респ. не са приети по делото.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.20 от ЗЗД предвижда „при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността“.
По делото се установява безспорно, че с договора, страните са уговорили насрещни
задължения за всяка от тях, които си противоречат, като съгласно чл.10, т.8 Възложителят
следва да приеме изработеното от изпълнителя по предвидения в договора начин и/или в
срок от 3 /три / дни от получаване на изрична покана от последния, а чл.12, т.9 предвижда
насрещно задължение за Изпълнителя, който следва да уведоми Възложителя за всяко
изпълнение на СМВР-та по Графи, като изразява с уведомлението готовноста да бъдат
приети работите и радписан съответния Акт/Протокол за приемане на работа (междинна или
окончателна такава) като предоставя на Възложителя 5 –дневен срок за това, стартиращ от
изпращане на Поканата.
Съдът намира, с оглед приетите доказателства и обявените за безспорни между
страните обстоятелства, че ответника действително е изпаднал в забава по отношение на
4
задължението си да приеме в срок, съгласно договора извършените и актувани от
Изпълнителя работи, и подпише съответните Протоколи за приемане на извършени СМР, за
което неизпълнение дължи предвидената в договора неустойка. От друга страна, съдът не
приема тезата на ищеца, че ответника е изпаднал в забава в 3 дневен срок от поканата, тъй
като счита, че за да претендира неустоечното плащане, Изпълнителя следва да е изправна
страна по договора, което предвижда спазване и на поетите от него самия задължения, в т.ч.
да предостави 5 дневен срок на Възложителя да приеме работата и подпише протокола
за това. Съдът намира, че противоречието в договорните клаузи /тези по чл.10, т.8 и чл.12,
т.9/ следва да се тълкува в полза на длъжника, в случая ответника, като забавата, която е
безспорна, следва да се изчислява след 5-ия ден от получаването на всяка една от
отправените покани от 06.12.2021 г.; 12.01.2022 г.; 24.02.2022 г.
Следователно, при подписване на Протокола от 16.12.2021 г., Възложителят е бил в
забава в продължение на 4 календарни дни /от 12.12. до 15.12. вкл./, за които дни дължи
съответно неустойка в размер на 4 % върху стойността на СМР по Протокол № 1 или сумата
от 385,97 лв.
При подписване на Протокола от 27.01.2022 г., Възложителят е бил в забава в
продължение на 9 дни /от 18.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл./, за които дни дължи съответно
неустойка в размер на 9 % върху стойността на СМР по Протокол № 2 или сумата от 2879,67
лв.
При подписване на Протокола от 24.03.2022 г., Възложителят е бил в забава в
продължение на 22 дни /от 02.03.2022 г. до 23.03.2022 г. вкл./, за които дни дължи съответно
неустойка в размер на 20 % върху стойността на СМР по Протокол № 5 /която е максимално
допустимата съгласно договора/ или сумата от 274,08 лв., колкото претендира и ищеца по
делото.
Съдът намира за основателно и възражението на ответника, заявено с ОИМ, че няма
допълнителна забава при подписване на Окончателния Констативен протокол от 24.03.2022
г. и съответно не се дължи отделна неустойка, извън вече дължимата по Протокол № 5, тъй
като няма налице различен от вече заявения с Протокол № 5 материален интерес от страна
на Изпълнителя и в случая се касае за едно и също неизпълнение, макар оформено в два
различни документа.
Следователно, общо дължимата от ответника неустойка по чл.21 от Договора, е в
размер на 3539,72 лв., който размер е установен по реда на чл.162 от ГПК от страна на съда.
За разликата до пълния претендиран размер от 5063,17 лв. или за сумата от 1523,45 лв.
искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл.86, ЗЗД:
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже изпадането в
забава на ответника за изплащане стойността на неустойката, както и размера на законната
лихва за забава за процесния периода. В настоящото производство безспорно се установи
наличието на главното задължение /в размер на 3539,72 лв., установен от съда по реда на
5
чл.162 от ГПК/, произтичащо от дължимата по чл.21 от Договор за СМР от 01.11.2021 г.,
договорна неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника, за приемане на
извършените СМР и подписване на съответните актове/протоколи за приемане на работата.
По делото няма данни, а и не се твърди, ответника да е платил доброволно
претендираната от ищеца неустойка, като безспорно в периода от 12.04.2022 г. до 24.07.2022
г., същия е в забава по отношение на това си задължение. Като не е предприел плащане в
дадения му 3 дневен срок след получаване на ПДИ от 08.04.2022 г., т.е. до 11.04.2022 г.,
ответникът е изпаднал в забава, поради което същия дължи на ищеца и обезщетение за
забава, но не в претендирания от ищеца размер, а в размер на 102, 27 лв., установен по реда
на чл.162 от ГПК от съда, върху приетата за дължима неустойка от 3 539, 72 лв. За разликата
до пълния претендиран размер от 144,86 лв. или за сумата от 42,59 лв., искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Като законна последица от уважаването на главния иск по чл.92 от ЗЗД, върху
признатия за дължим размер на неустойката, ответника дължи и законна лихва за периода от
предявяване на иска в съда до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни, съответно ищеца
върху уважената част от исковете, а ответника върху отхвърлената такава.
И двете страни са представили Списъци по чл.80 от ГПК, както и доказателства,
обосноваващи размера и реалното извършване на претендираните съдебни разноски.
Видно от приложените доказателства, ищецът е извършил и претендира за плащане
разноски в общ размер от 2343, 53 лв., от която сума, съобразно с уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК му се следват разноски до размер от 1638,84 лв.
Ответникът от своя страна претендира разноски в размер на 650 лв., за заплатено
адвокатско възнаграждение, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част
от исковете, му се дължат разноски до размер от 195,45 лв.
След извършване на съдебна компенсация, по искане на ищеца, между взаимно
дължимите се от страните съдебни разноски, до размера на по-малкото от двете задължения,
ответника ще следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1443,39 лв.
Така мотивиран, Софийския районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище в ..., представлявано от управителя ..., по иска с
правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл.21 вр. чл.10, т.8 от Договор за СМР от
01.11.2021г., да плати на ..., ЕИК ... със седалище в ... сумата от 3539,72 лева /Три хиляди
петстотин тридесет и девет лева и седемдесет и две ст./, представляваща дължима
неустойка по чл.21 от Договор за СМР от 01.11.2021 г. за неизпълнение на задължение за
6
приемане на СМР и подписване на Протокол за приемане на извършена работа, ведно със
законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 5063,17 лв. или за
сумата от 1523, 45 лв. /Хиляда петстотин двадесет и три лева и четиридесет и пет ст./ като
неоснователен.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище в ..., представлявано от управителя ..., по иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД да плати на ..., ЕИК ... със седалище в ... сумата от 102, 27
лв. /Сто и два лева и двадесет и седем ст./ представляваща обезщетение за забава, дължима
върху неплатената неустойка по чл.21 от Договор за СМР от 01.11.2021 г. в размер на
3539,72 лв., за периода от 12.04.2022 г. до 24.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 144,86 лв. или за сумата от 42,59 лв. /Четиридесет и два лева и
петдесет и девет ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и след компенсация, ..., ЕИК ... със
седалище в ..., представлявано от управителя ..., по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
да плати на ..., ЕИК ... със седалище в ... сумата от 1443,39 лева /Хиляда четиристотин
четиридесет и три лева и тридесет и девет ст./ представляваща сторените в настоящото
исково производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7