Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
11.03.2019
г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6982 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„КРЕДИТ ИНС“ ООД против Н.М.Г. и е за установяване на дължимост на суми,
установени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на
БРС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество не се
явява.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На дата 29.09.2017
г. между „КРЕДИТ ИНС“ ООД, в качеството на кредидодател, и Н.М.Г., в качеството
на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***
(за краткост Договора). Според Договора размерът на кредита е 600 лева, като
годишният процент на разходите е 49,7 %. В т.4 от Договора е посочено, че Г. е
избрала кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредидодателя „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски, съгласно
приложения към договора погасителен план. Сумата от 600 лева е наредена на 29.09.2017
г. чрез системата e-pay. Дължимата
вноска по кредита включва главница, лихви и „такса гарант“. Вноските са три 3
на брой, всяка по 277,26 лева, с падеж на 29.10.2017 г., на 29.11.2017 г. и на
29.12.2017 г. Длъжникът е платил по кредита следните суми: 278 лева на
09.11.2017 г.; 20 лева на 29.12.2017 г.; 40 лева на 08.01.2018 г.
„КРЕДИТ ИНС“ ООД има сключен Договор
за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „***“ ООД, съгласно който последното дружество, в качеството на гарант, се задължава да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите. Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити кредитодателят се задължава да събира от
името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант“ от кредитополучателя. В
чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите
по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в
срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
На
14.05.2018 г. ищцовото дружество входира
в БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г., по което е образувано ч. гр.
дело № ***/2018 г. по описа на съда. На 15.05.2018 г. съдът издава заповед за
изпълнение № ***, с която разпорежда Г. (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството 400 лева главница по договора за кредит, 9 лева договорна
лихва, 88,35 лева „такса гарант“ за периода 29.09.2017 г. до 08.05.2018 г.
(неправилно посочена от заповедния съд като вземане за лихва) и сумата от 16,30
лева – вземане за лихва за периода от 30.11.2017 г. до 08.05.2018 г., законната
лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителен иск за вземанията
си пред БРС, по който е
образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
приложеното частно гражданско дело.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване
четири установителни иска с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК.
По отношение договора
за кредит:
Според
чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ***/29.09.2017 г. попада под уредбата на ЗПК.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща
сума, дължима от потребителя“
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК.
Видно е от договора за кредит, че в него не е отразена
действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно е, че Договорът инкорпорира
в себе си „погасителен план“, но общата сума, дължима от потребителя, следва да
бъде изрично посочена. „Пропускането“ на „такса гарант“ се отразява на размера
и на годишния процент на разходите, защото той изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК. Мотивите за това са следните:
Страни по сключения договор за предоставяне на гаранция са две
дружества, но не и кредитополучателят, така че за Г. не възниква задължение към „***“ ООД. Задължението за
заплащане на възнаграждение на гаранта е за кредитодателя „КРЕДИТ ИНС“ ООД,
т.е. за него заплащането на „такса гарант“ е разход по кредита, който няма пречка да се
възложи в тежест на кредитополучателя, но следва да бъде включен в ГПР по
сключения договор за кредит. Така, като се вземе предвид,
че ГПР по Договора, без в него да бъде включена „такса гарант“, е 49,70 %, то с включването на
тази такса този процент надхвърля 5-кратния размер на законната лихва, който към м. септември 2017 г. е 10 %.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, липсата на клауза в Договора, установяваща „обща сума, дължима от
потребителя“ и по същество „частичното“ посочване на ГПР, означава заобикаляне
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, т.е. не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради
което договорът за потребителски кредит е
недействителен – чл.22 от ЗПК.
Нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им
съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор
(ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит), съдът е длъжен да
провери неговата действителност и без да има позоваване на нищожност –
в този смисъл Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение
№ 483 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2015 г., I г. о.
Ето защо макар и да липсва отговор на исковата молба и
ответникът да не се е явил в съдебно заседание, съдът не може да постанови
неприсъствено решение, защото исковете не са вероятно основателни.
След като договорът за потребителски кредит е
недействителен, кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК. Ето защо Г. не дължи възнаградителна и мораторна
лихви и „такса гарант“, защото това е „друг разход по кредита“. В този смисъл с
платената от нея общо сума от 338 лева е погасена част от дължимата главница и
тя дължи остатъка от главницата в размер на 262 лева, до която искът за
главница следва да бъде уважен, а в останалата част отхвърлен. Отхвърлени
следва да бъдат и останалите искове.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 165,77 лева, част от заплатената държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от исковете.
Ищцовото
дружество претендира като разноски за
исковото производство заплатените от него суми за допълнителна държавна такса от 175 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. В този
смисъл и с оглед изхода на делото Г. следва да заплати разноски на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 242,29
лева, съответен на уважената част от претенциите.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради
което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Н.М.Г., ЕГН – **********, дължи на „КРЕДИТ
ИНС“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 262 (двеста шестдесет и два) лева,
представляваща неиздължена част от чиста стойност (главница) по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ***/29.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 14.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над присъдената сума до пълния претендиран размер от 400 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК – *********, против
Н.М.Г., ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че Г. дължи на
дружеството следните суми: 9 (девет) лева, представляваща възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/29.09.2017 г. за периода
29.09.2017 г. – 08.05.2018 г.; 88,35 лева (осемдесет и осем лева и тридесет и
пет стотинки), представляваща „такса гарант“, посочена от заповедния съд като
„вземане за лихва“, за периода от 29.09.2017 г. до 08.05.2018 г.; 16,30 лева
(шестнадесет лева и тридесет стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 30.11.2017 г. до 08.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
Н.М.Г., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД,
ЕИК – *********, следните суми: 165,77 лева (сто шестдесет и пет лева и седемдесет и
седем стотинки), представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 242,29 лева (двеста четиридесет и два лева и двадесет и
девет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ