№ 2385
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513732 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8917 от 11.04.2023 г. по гр.д. № 67841/2022 г. по описа на СРС, 32
с-в, е прогласен за нищожен договор за поръчителство от 15.6.2022 г., сключен между
ищеца К. М. Ал Намери с ЕГН **********, гр. София, ул. *******5 и ответника „И.Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, в
частта, в която е уговорено възнаграждение в размер на 100 лева за предоставяне на
поръчителство.
Недоволен от постановеното решение, с която предявен срещу него иск е
уважен, останал ответника „И.Д.“ ЕООД, предвид което подал въззивна жалба.
Изложил е доводи за недопустимост и неправилност на решението на първата
инстанция. Обосновал е същите с излагане на оплаквания, че съдът не е изложил
мотиви, не е основал изводите си на конкретни установени факти, не е обосновал
извода си за нищожност на договора на събрани доказателства и конкретни правни
изводи. Отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се
сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
К. М. Ал Намери с изложени доводи за неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението на СРС. Претендират се сторените разноски.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт,
намира следното:
Съгласно новелата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоначално решение на
СРС е невалидно, тъй като се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност
на съдебния акт, при съображения, както следва.
Според възприетото от съдилищата становище, нищожността е най -тежкият
порок на съдебното решение. Процесуалният закон не определя, с отделен текст, кое
съдебно решение е нищожно. Към настоящия момент, в решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, е дадено задължителното тълкуване на въпроса кога следва да
се приема, че решението на съда е нищожно.
По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление
на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор, като
съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не съставлява валиден
съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление на правораздавателния орган.
Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е
валидно решението трябва да бъде постановено от надлежен орган - съд,
функциониращ в надлежен състав. Нищожно е решение постановено от незаконен
състав, еднолично от съдия вместо от съдебен състав, само от съдебни заседатели без
участието на съдия и т. н. Нищожен е и акт, който е постановен от лице, което няма
качеството на съдия към момента на постановяване на решението.
Наред с това, изискване за валидност на решението е още то да е постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда. Не са нищожни решенията,
постановени в нарушение на правилата за подсъдността, но когато решението е
постановено по отношение на лица, които не се подчиняват на правораздавателната
власт на българските съдилища, решението се приема за нищожно.
За да е валидно, решението трябва и да е изготвено в писмена форма и да е
подписано, поради което устното или неподписаното решение е нищожно.
В обобщение, съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съдебно
решение е нищожно, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е
постановено в законен състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в
предвидената от закона задължителна писмена форма, както и когато няма
2
изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от
съда правораздавателна воля. (в посочения смисъл е практиката на ВКС обективирана
в: решение № 668 на ВКС, ІГО, постановено по гр. д. № 1790/2009 г.; решение № 41 от
02.02.2012 г. по гр. д. № 1540/2010 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 355 от 03.10.2012
г. по гр. д. № 35/2012 г., ГК, І ГО на ВКС, решение № 432/26.10.2010 г. по гр. д. №
826/2010 г. на ВКС, ГК - ІІ ГО; решение № 157/01.07.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г. на
ВКС, ГК - ІІІ ГО, решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС, решение № 437 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и
др.).
В Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС, ІV ГО е прието също така, че макар и
законодателят да не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на
съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната
практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и
ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при
особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на
съда.
В Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г.,
ОСГКТК също се застъпва становището, че нищожно е онова решение, което е
постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната
власт на съда, не в писмена форма, както и абсолютно неразбираемото решение или
неподписаното решение.
Недействителността на сделките е родово понятие, общата правна уредба на
която се съдържа в чл. 26-чл.35 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Тези
разпоредби се отнасят за договорите, но по силата на чл. 44 ЗЗД са приложими и за
едностранните сделки.
Недействителни са сделките, които съдържат недостатък, осуетяващ
настъпването на желаното от страните правно действие. Разпоредбите, уреждащи
недействителността са императивни и са установени в публичен интерес, тяхното
предназначение е да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. Под
страх от недействителност, при сключване на договорите, страните трябва да се
съобразяват с повелителните правни норми.
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което
ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от
момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва
по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е
необходимо порокът на сделката да бъда установен предварително по съдебен ред.
От общата уредба на нищожността по ЗЗД, специалните закони съдържат някои
изключения: по силата на чл. 74, ал. 5 от Кодекса на труда, страните не могат да се
3
позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи,
докато тя не бъде обявена и решението за обявяването не бъде връчено на страните;
при търговските сделки, страната която не е оспорила действителността на
изявлението, не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата - чл.
293, ал. 3 ТЗ и др.
С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските
договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава
клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за
изпълнение.
По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за
нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези
основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си
взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната
балансираност.
Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на
иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на
отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе
само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради
неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща
от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи
сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов
иск.
Някои от общите основания за нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от
самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни
последици. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона. Неспазването на разпоредбите,
установяващи форма за действителност, също е видимо от самата сделка.
Заобикалянето на закона е трудно установимо от съдържанието на договора,
защото той се сключва в съответствие със закона. При това основание за нищожност,
страните целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на
една или повече сделки, които формално не нарушават закона. Ако страната по делото
се позовава на крайната сделка и по делото няма данни за тези, които я предхождат,
съдът не би могъл да установи скритата воля на страните. В общия случай при
нищожност поради заобикаляне на закона, следва да бъде направено изрично
4
възражение от страната и да бъдат доказани от нея допълнителните факти, които
разкриват нищожността.
При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на
страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай
съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да
бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на
добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е
длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСТК т. 3/.
Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност,
когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка,
страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които
тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. Когато нищожността
произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира
служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано
със срок.
В националното ни законодателство защитата на потребителите срещу
неравноправни клаузи в потребителските договори е регламентирана в глава шеста от
Закона за защита на потребителите /ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г./, с която съгласно т.9 от
§ 13а от ДР на същия закон /ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г./ са транспонирани разпоредбите
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Отчитайки обстоятелството, че потребителят е по – слабата
в икономическо отношение страна, поради което разполага и с по – малко
възможности да влияе върху съдържанието на сключения с търговеца или доставчика
договор, националният законодател, в чл.146, ал.1 от ЗЗП, прогласява неравноправните
клаузи за нищожни като така изпълнява и изискването на чл.6, пар.1 от Директива
93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя. В доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът следи служебно /ex officio/ - и
без да е бил сезиран с възражение от страната, която се позовава на нищожността.
С обжалваното в настоящото производство решение на СРС е прогласена
нищожност на договор за поръчителство от 15.6.2022 г., сключен между ищеца К. М.
Ал Намери с ЕГН **********, гр. София, ул. *******5 и ответника „И.Д.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, в частта, в която
е уговорено възнаграждение в размер на 100.00 лева за предоставяне на поръчителство
без посочване на предвидено в закона основание за нищожност при съобразяване
въведените от ищеца с исковата молба няколко основания за това, предявени при
условията на евентуалност. Както сам е посочил СРС в изготвения по делото доклад по
реда на чл.146 ГПК, с подадената искова молба ищецът е отправил искане до съда за
5
прогласяване нищожност на договора за поръчителство на няколко, предявени при
условията на евентуалност основания, както следва: по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с
чл.143 и 146 ЗЗП – поради противоречие със закона- изрична забрана за уговаряне във
вреда на потребителя на неравноправни клаузи; на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД –
поради заобикаляне на закона и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави. В случая не става ясно, на кое от посочените основания
е уважен иск на ищеца, както и какво е произнасянето на съда, съответно – налице ли е
такова по отношение на всеки от предявените искове на посочените основания.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая в атакувания съдебен
акт на СРС са изложени непълноценно, фактически констатации за нищожност на
договора за кредит, който не е предмет на спора /предмет на спора е договора за
поръчителство/, като правни изводи на съда по конкретния правен спор липсват. Не са
изложени от съда и правни и фактически доводи за обосноваване на крайният извод ни
съда, че договора за поръчителство е нищожен.
Изложените в решението мотиви не могат да допринесат за изясняване
съдържанието на формираната правораздавателна воля, дори и посредством тълкуване.
Предвид това, независимо, че е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано, постановеното от съда е неясно в степен, налагаща
решението да бъде прогласено за нищожно.
Действително, възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в
съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява
нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК. Когато
неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни
умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия,
противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на
решението. В тези случаи - на допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо,
какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не
нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да
обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към
процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото
на иск.
Решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е
нищожно, а постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като дали този порок е довел до неправилност на атакуваното съдебно
решение, или не, следва да се установи от въззивния съд при произнасянето му по
същество. Ето защо липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно
6
волеизявление. (така и в Решение № 79 от 08.07.2020 г., постановено по т.д. № 625 по
описа за 2019 г. на ВКС, второ търг. отд.)
В настоящия случай обаче сме изправени пред друга хипотеза, доколкото
решението не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради
липса на надлежно волеизявление, тъй като волята на съда въобще не може да бъде
изведена.
Така, в случая нищожността е следствие от липсата на изразена воля на съда,
като тя не може да бъде изведена и по реда на чл. 251 ГПК или чрез поправяне по реда
на чл. 247 ГПК, каквото в случая съдът не е допуснал с постановеното решение №
19954/04.12.2023 г.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 1 ГПК обжалваното
решение следва да се прогласи за нищожно, като делото се върне на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав за постановяване на ново решение.
Съобразно изводите, до които съдът достигна, за настоящото производство не
следва да се присъждат разноски, а първоинстанционният съд следва да съобрази
същите при постановяване на решението си по същество на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 8917 от 11.04.2023 г. по гр.д. №
67841/2022 г. по описа на СРС, 32 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7