РЕШЕНИЕ
№ 317/12.08.2019год.
гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 11.07.2019год. /единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година/
в състав:
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Кристиян Петров
мл.с. Кристина Костадинова
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 338 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 623/29.03.2019год., постановено по гр. дело №
08711/2018г., Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на Д.С.Д.
и Н.В.Д.,***, че дължат на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 808.95лева,
която следва да заплатят разделно всеки съответната си идеална част, представляваща
стойността на доставена незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в ***, от които главница в размер на 697.80лева за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год. включително; лихва за забава на месечните плащания в размер на 111.15лева
за периода от 10.07.2016год. до 28.08.2018год., както и законна лихва върху
главницата от 697.80лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.09.2018год. до окончателното й изплащане
като Д.С.Д. следва да заплати сума в размер на 404.48лева, представляваща 1 / 2
ид.част от общия дълг, от които главница в размер на 348.90лева за периода от
01.05.2016год. до 30.04.2017год., законна лихва за забава на месечниплащания в
размерна 55.58лева за периода от10.07.2016год. до 28.08.2018год., както и
законна лихва върху главница от
348.90лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 20.09.2018год. до окончателното й изплащане, а Н.В.Д. следва да
заплати сума в размер на 404.48лева, представляваща 1 / 2 ид.част от общия
дълг, от които главница в размер на 348.90лева за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год., законна лихва за забава
на месечни плащания в размер на 55.58лева за периода от10.07.2016год. до
28.08.2018год., както и законна лихва
върху главница от 348.90лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.09.2018год. до
окончателното й изплащане.
Със същото
решение съдът е осъдил Д.Д. и Н.Д. да заплатят на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник
направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 500лева.
Недоволни от така
постановеното решение са останали ответниците, които го обжалват изцяло в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК и правят искане за неговата отмяна, ведно с
произтичащите от това последици.
Въззиваемата „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник не е подала писмен отговор, но в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена
като й се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответниците, че всеки един от тях дължи на „Топлофикация Перник”
АД гр.Перник сумата от по 404.48лева, представляваща 1 / 2 ид.част от
общия дълг, от които главница в размер на 348.90лева за периода от
01.05.2016год. до 30.04.2017год., законна лихва за забава на месечни плащания в
размер на по 55.58лева за периода от10.07.2016год. до 28.08.2018год., както и
законна лихва върху главница от 348.90лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.09.2018год. до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответниците са абонати на
топлопреносното дружество, че като такива са в облигационно правоотношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия за процесния апартамент, по което
правоотношение са неизправна страна.
Ответниците са оспорили качеството си „клиент
на топлинна енергия“, а именно наличието на облигационно правоотношение с ищеца
във връзка с доставката и потреблението на топлинна енергия в имот, находящ се
в ***. Оспорили са иска с твърдения за липса на доказателства за доставена и
потребена топлинна енергия, както и са оспорили приложението в отношенията
между страните на представените от ищеца общи условия.
По
делото е представен нотариален акт № 18, том-V, рег.№ 12430, дело № 747/2003год. на нотариус Р.М., от който се установява,
че в полза на ответниците в първоинстанционното производство е учредено
пожизнено право на ползване върху топлоснабдения апартамент.
Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, от
която се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията за
главница и обезщетение в претендирания по делото размер, като сумите не са
погасени с плащане.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава
като компетентно дадена, се установява, че процесният апартамент е с монтирани
отоплителни тела, с поставени на тях индивидуални разпределители /т.н. топломери/
като апартамента се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която има
монтиран водомер. Посочено е, че отоплителното тяло в помещението „Баня“ е
щранг-лира, поради което и разходът за топлинна енергия за същото се определя
по изчислителен път. За процесния период е изготвена една изравнителна сметка
като срещу нея ответниците не са подавали възражения и жалби.
Районният съд е приел че между страните по делото е налице валидно
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия и БГВ,
както и че ответниците, като „клиенти на топлинна енергия“, не са изпълнили задължението
си да заплатят стойността на доставената топлоенергия.
Решението на районния съд е валидно и допустимо,
като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във
въззивната жалба се поддържа, че неправилно съдът е приел, че цената на
доставената топлоенергия се формира от няколко компонента, един от които е
такса мощност като по същество са изложени доводи, че такса
мощност не се дължи.
Действително в мотивите на обжалваното
решение е посочено, че цената на топлоенергията включва няколко компонента, в
това число и такса мощност. Доколкото такава такса не е претендирана и не е
начислявана за исковия период и общата сума, за която е уважен искът не включва
посочената такса, то неправилното изписване в мотивите на решението /но не и в
диспозитива /, че цената на доставената топлинна енергия включва и такса
мощност, не съставлява порок на обжалвания акт, имащ за последица неговата
отмяна.
Сочи се, че неправилно районния съд е приел, че
по делото са изслушани две съдебно-икономически експертизи, въпреки че по
делото са изслушани една икономическа и една техническа експертиза.
Действително първоинстанционния съд е посочил в мотивите си, че по делото са
изслушани две съдебно икономически експертизи, но доколкото при установяване релевантните факти по спора се е
позовал на данните в надлежно назначените и изслушани по делото съдебно-икономическа
и съдебно-техническа, то погрешното изписване в мотивите, че са изслушани две съдебно-икономически експертизи,
не съставлява порок на решението и не опорочава формираните въз основа на тези данни правни изводи.
В жалбата се твърди, че по делото не са
представени доказателства относно начина на формиране на задължението за потребеното
количество топлинна енергия и битово гореща вода.
От събраните пред районния съд доказателства
се установява, че апартамента на ответниците е с монтирани отоплителни тела, с
поставени на тях индивидуални разпределители /т.н. топломери/. Същият се снабдява
и с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер, като в банята
има щтранг-лира. Горните данни се съдържат в изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно
дадена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице е
установило и посочило точното количество потребена от ответниците топлоенергия
и битово гореща вода. Начислените прогнозно суми са били коригирани след
извършен действителен отчет на топломерите и водомера с издадените изравнителни
сметки, срещу които ответниците не са подавали възражения. Начислените
количества топлоенергия са съобразени и коресподнират с данните на общия
топломер на абонатната станция, който притежава необходимите сертификати и е
преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на
13.07.2016год., установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и
това е удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено, че в етажната собственост
на бл.** е въведено „дялово разпределение”, като фирмата за дялово
разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени
принципите и методиката за разпределение, залегнала в наредба № 16-334 от
06.04.2007год. От констатациите на цитираната
експертиза се установява, че задължението на ответниците е формирано от
няколко компонента: цена на начислена и
потребена топлоенергия като отдадена от щтранг-лирата и от сградната инсталация, цена на топлоенергия, отдадена от
отоплителните тела в апартамента и БГВ. Разходът за първите е формиран по
изчислителен път и е съобразен с отопляемия обем на процесния имот - 162 кв.м.,
а за отоплителните тела в стаите на апартамента и БГВ- по отчета на монтираните
топломери и водомер. Позовавайки се гореизложеното съдът намира за
несъстоятелни всички доводи на ответниците, изложени в писмения отговор и
въззивната жалба, касаещи потребената от тях топлинна енергия и БГВ, както и
тези свързани с отчитането, разпределението и формирането на цената й. Както
вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е работило
въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената
топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в
апартамента се ползват всички отоплителни тела, полза се БГВ, а банята се отоплява от щранг-лира.
Твърденията в жалбата, че заключението на
съдебно-техническата експертиза е необосновано, не са основание същото да не
бъде възприето от съда. Страната е могла да направи искания по чл.201 ГПК,
което не е сторено. Само несъгласието на жалбоподатите с отговора на въпросите,
който е даден от вещото лице, не е основание съдът да не възприеме заключението
на вещото лице, защото възприемането на заключението на вещото лице от съда не
е обусловено от оспорването му или не от страните по делото. В хода на
първоинстанционното производство не са ангажирани каквито и да било
доказателства, опровергаващи направените изводи от вещото лице
Неоснователно е и възражението, че методиката,
използвана от ищеца е отменена. С решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.дело №
1372/2016 г. на ВАС е отменена зависимостта ( формулата), приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването. Съдебното решение за отмяна на
подзаконов нормативен акт има действие
само за в бъдеще – чл. 195, ал.1 от АПК, поради което тази отмяна е без
значение за настоящия правен спор.
Следващите доводи в жалбата са, че в
дължимата сума са включени вноски за дялово разпределение /главница и лихви/,
каквато не се дължи на ищеца, а на дружеството, извършващо тази услуга, като
наред с това тези вноски не са били предмет на заповедното производство и не са
претендирани с исковата молба, както и че не е установен моментът на изпадане в
забава за задължението за заплащане на сумите по изравнителните сметки.
Съдът намира, че в случая не се касае за
непредявен иск тъй като исковата претенция е за дължимите се суми по
облигационното правоотношение между страните, а дали и доколко те се дължат на
ищеца по делото, то възраженията в тази насока са преклудирани съгласно чл.266 ГПК, тъй като се правят за първи път пред въззивната инстанция и не следва да
се обсъждат по същество. На същото основание не следва да се разглеждат и
доводите относно началния момент на забавата.
По изложените съображения, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 623/29.03.2019г., постановено по гр.д. № 08711/2018г. по описа на Пернишкия районен
съд.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** и Н.В.Д. с ЕГН **********
*** да заплатят на „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: