Р Е Ш Е Н И Е
№……..
2019 година
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4006 по описа на ВРС за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от „З.2.” ООД ***,представлявано
от Г. А. Т. против НП № 448429-F495443/ 15.07.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ
на НАП- Варна, с което на търговеца , за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на
финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лв./ хиляда /лева, на основание
чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е издадено в противоречие на процесуалните
и материално правни норми и в несъответствие с целта на закона.Не се оспорва
наличието на констатираната при проверката разлика между фактическата касова
наличност и тази, разчетена от ФУ, но се твърди, че се касае за „бакшиш”,
натрупан в предходния ден и неотделен от оборота.Излагат се аргументи за
приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, предвид размера на неотразената сума,
като се моли за отмяна на НП и алтернативно се иска редуциране размера на наложеното административно наказание.
В
съдебно заседание въз. дружество при редовност на призоваването, не се представлява
и не се изразява становище в хода на делото по същество.
Представителят на органа, издал НП, оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП, като
аргументира неприложимост на нормата на
чл.28 от ЗАНН и справедливост на наложеното административно наказание.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
23.06.2019г. , св.Иванова- служители на ТД на НАП-Варна, сред които и св.Д.,
извършили проверка в търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС- кафе-бар „Point”, находящ се в гр.Варна,
жк”Владислав Варненчик”, пазар „Владиславово”, обект
№7, стопанисван от „ЗЕНОН 2018”-ООД-Варна, представлявано от Г. А. Т..При
проверката се установило, че фактическата наличност на паричните средства в
касата на търговския обект, е 210,42лв., за което бил изготвен опис от материално отговорното лице в обекта- Елица Лашкова.От
ЕКАФП бил изведен междинен финансов отчет от който се установило, че до момента
на проверката, оборотът за процесната дата бил 161,92лв..В този смисъл била констатирана
разлика между фактическата наличност в касата и тази, отразена от фискалното
устройство в размер на 48,50лв. в повече в наличност.За тази сума материалното
лице вписало в описа, че са сложени допълнителни стотинки поради липсата им и
нуждата им сутрин и е пропуснато да се отбележи, поради натовареност в
работата.
След
извършената фактическа и документална съпоставка на паричните средства с отчета
от фискалното устройство и с касовата книга, било прието за установено, че
оборотните средства в размер на 48,50лв. не са били регистрирани във ФУ, което
имало възможност за извършване на операции „служебно въведени” и „служебно изведени”
суми.Предвид горното било установено, че в проверения търговски обект е нарушена
отчетността на касовата наличност и
дружеството, стопанисващо обекта не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба, да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ чрез
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, тъй като това
устройство е притежавало тази възможност.
Като
доказателство за резултатите от проверката е бил съставен Протокол за проверка и са били иззети като доказателства междинен
финансов отчет от ФУ и опис на наличните парични средства в касата.
Тъй като
констатираното по време на проверката в търговския обект съставлявало нарушение
на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, въз основа на резултата от проверката
и събраните доказателства, на 27.06.2019г. св.Д. съставила АУАН, срещу „ЗЕНОН 2018”-ООД-Варна.АУАН бил връчен надлежно на представляващата дружеството, която го
подписала и в съответната графа вписала, че изразява съжаление, че нарушението
е извършено за първи път и е несъзнателно и че разчита на минималното, като
няма да се допускат такива грешки.В законоустановения срок не били депозирани
допълнителни писмени възражения, поради което
въз основа на материалите по преписката на 15.07.2019г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Със
същото е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на „ ЗЕНОН 2018”-ООД-Варна,
на основание чл.185ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани и
приобщени по делото доказателства, като доказателства за различна фактическа
обстановка не са ангажирани какво в хода на АНП, така и в с.з., напротив,
констатираната разлика се потвърждава, като се твърди, че същата представлява
лични средства на служител от предходния ден-„бакшиш”, който не е изведен от
касата.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали
от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.Д., дадени в с.з., които
съдът напълно кредитира, от приетия като доказателство по делото Протокол за
извършена проверка, опис на парични средства, междинен финансов отчет и от
останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за
установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са
издадени от оправомощени лица, при спазване на
регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална страна.
Съдът
намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е достатъчно точно и ясно
описано, визирани са обстоятелствата, при които е било извършено това
нарушения, ясно и точно е посочено кога и какво е констатирано от
проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и събраните в хода на АНП
доказателства, които го подкрепят, поради което не счита, че е било допуснато
нарушение на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН.Видно от жалбата срещу НП, грешно посочената
в началото на НП сума от 100лв. като разлика, при изричното посочване в
последствие на конкретно констатираната разлика и при изричните мотиви на АНО,
отразени в НП, изобщо не е ограничило
правото на защита на нарушителя, който се е защитавал именно срещу процесната сума от 48,50лв., която е реалната неотразена
сума.
Предвид
горното, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения,
които да налагат отмяната на НП.Същото
съдържа всички необходими реквизити, в АУАН са били вписани възражения, които съгласно
съдържанието на НП АНО е преценил преди
да се произнесе по преписката, АНО е обсъдил и посочил в НП събраните в хода на
АНП доказателства изчерпателно, с което е изпълнил задълженията си по смисъла
на чл.57 от ЗАНН, като е изложил и аргументи относно неприложимостта на чл.28
от ЗАНН.
Безспорно
от събраните в с.з. гласни доказателства и от писмените, приложени по
преписката се установява, че ФУ, въведено в експлоатация в проверения обект е
имало възможност да извърши съответните операции.Чл. 33 от Наредба Н-18/2006г.
визира два начина за отразяване на разликата между фактическата касова
наличност и тази, разчетена от ФУ, а именно чрез регистриране във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и служебно
изведени” суми или в случай, че ФУ не притежава възможност за извършване на
горните операции- чрез отразяване на разликата в книгата за дневните финансови
отчети- безспорно фискалното устройство е разполагало с възможност за
извършване на съответните операции.
От събраните гласни и писмени
доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи,
че при проверката, в съответния обект,
стопанисван от представляваното от въззивника дружество, извършена на
23.06.2019г., е било установено, че оборотни средства в размер на 48,50лв. в
повече, не са били регистрирани във фискалното устройство, с което търговецът
не е изпълнил фискалните си задължения по смисъла на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на
финансите, издадена на основание чл.118ал.3 от ЗДДС.
Очевидно при проверката не е било констатирано
неиздаване на касови бележки и в този
смисъл АНО приема, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Безспорно
по делото е установено, че е нарушен
реда за отчитане на ФУ, като това нарушение се санкционира съобразно
нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.Доколкото не е констатирано и не е описано
неотразяване на приходи, правилно АНО е преценил, че санкцията следва да бъде
наложена в рамките, визирани от ал.1 на чл.185
от ЗДДС. .В конкретния случай е налице нарушение на
разпоредбата на чл.33ал.1 от Наредба Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, намираща се в глава четвърта на
Наредбата, изрично тази правна норма визира задължение, извън случаите на
продажба, всяка промяна на касовата наличност на ФУ да се регистрира във ФУ,
поради което съдът счита, че се касае за нарушение на реда за отчитане на ФУ,
поради което и наложената санкция на основание чл.185 от ЗДДС е
законосъобразна. Ирелевантни са възраженията в
жалбата, че се касае за лични средства на сервитьор от предходния ден-„бакшиш”,
неизведени от касата, тъй като Наредбата изобщо не разграничава случаите на
въвеждане или извеждане на пари от касата, напротив- въвежда задължение за отразяване
на всяка разликата между фактическата касова наличност и тази, разчетена от ФУ,
а и изрично МОЛ в обекта е отразило, че разликата се дължи не на „бакшиш” от
предния ден, а на невъведени пари в касата в началото на работния ден.Освен
горното, в конкретния случай е ангажирана обективната имуществена отговорност
на дружеството и въпросът за наличието на евентуално виновно поведение от
конкретен служител и липса на субективен елемент е ирелевентан.
Правилно
АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава със степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния
вид, неотразената във ФУ сума е в размер на 48,50лв, видно от ангажираните
доказателства и в деня преди проверката във ФУ не е била въведена такава сума,
за която е било посочено при проверката, че се дължи на сложени допълнителни
стотинки поради нуждата им сутрин, като законодателят изобщо не е въвел
изискване за минимална разлика при неотчитане на промяната на касовата
наличност, напротив, регламентирал е задължение за отчитане на всяка промяна и
в този смисъл възраженията в жалбата не се споделят от съда.
АНО е
наложил административно наказание в рамките, предвидени в разпоредбата на
чл.185ал.1 от ЗДДС, но по отношение
размера на наказанието - имуществена санкция –следва да се съобрази, че търговецът е наказан за
първо нарушение, доколкото няма доказателства за други такива, напротив, лично
АНО е отразил в НП, че се касае за първо нарушение и че е изразено критично
отношение към извършеното. АНО е визирал
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, без да визира каквито и да
било отегчаващи вината обстоятелства, такива не се установиха и в с.з.Неотразената
сума е в размер на 48,50лв., очевидно още в началния етап от АНП е изразено
критично отношение към констатирания при проверката пропуск с декларирано
намерение да не се допуска за напред, поради което за съда е неоправдано да се
налага наказание в по-висок от минималния размер. Съдът приема, че следва да се
ревизира имуществената санкция в размер на 700 лева, която е несъразмерно
тежка, в сравнение с укоримостта на извършеното и до
колкото чл.185ал.1 от ЗДДС, е предвидил минимална имуществена санкция от 500
лева, в конкретния случай, за
конкретното нарушение съдът счита, че и санкция в минимален размер би спомогнала
за коригирането на търговската практика, тъй като налагането на имуществена
санкция в по-висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, предвид икономическата обстановка в
страната ни.
При
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с
чл.84 от ЗАНН, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
По
гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на имуществената санкция, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № 448429-F495443/ 15.07.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с
което на „ З.2.” ООД ***,представлявано
от Г. А. Т., за нарушение на чл.33 ал. 1
от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 700 лв./ хиляда
/лева, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкцията на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на наказващият
орган.
СЪДИЯ
при ВРС: