Р Е Ш Е Н И Е

                                                     №

                                        град София, ….2022 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  шести април  през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : РАЙНА МАРТИНОВА

МЛ. СЪДИЯ Л. ИГНАТОВ

 

При секретаря  Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  в. гр. д. № 3490/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 74407/2019 г. по описа на СРС съдът е осъдил на основание чл. 512, ал. 4 ГПК „К.- БГ 2000“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, магазин 1, да заплати на Я.В.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3936,16 лв., представляваща ненаправени удръжки от изплатени възнаграждения на длъжника  Ц.Д.след наложен запор по образувано въз основа на изп. лист от 17.04.2008г., издаден по гр. д. № 4720/2008г. по описа на СРС  за периода 22.01.2015г.-19.12.2019г., като е отхъвърлил иска за разликата над уважения размер от 3936,16 лв. до пълния предявен от 5000 лв. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът - „К.- БГ 2000“ ЕООД, който подава настоящата въззивна жалба, с която твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в процесния период е било изплащано възнаграждение на длъжника Ц.Д.и поддържа, че той е съдействал безплатно на сестра си, предвид което и в дружеството не е осчетоводено възнаграждение в негова полза, нито по трудово, нито по друго подобно отношение. В тази връзка навежда, че съдът неправилно е кредитирал представените по делото справки от НАП и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена единствено на база данните от НАП, без да допусне извършването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да съобрази конкретно посоченото в счетоводството на самото дружество.

Предвид горното моли настоящия съд да отмени съдебното решение в неговата осъдителна част и да постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявения иск.

             Въззиваемият  Я.В.С. представя отговор на подадената въззивна жалба в законоустановения срок, като  поддържа, че съдебното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От събраните по делото доказателства се установява, че срещу лицето Ц.Д.е образувано изпълнително дело въз основа на издаден в полза на настоящия въззиваем изпълнителен лист. В рамките на изпълнителното дело на 21.01.2015 и 24.07.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и на всички други подобни на него плащания, съобразно правилото чл. 512, ал.1 ГПК. От представеното удостоверение от ЧСИ е установено, че плащания по така постановените запори не са постъпили, а в същото време от представената официална справка от Национална агенция по приходите е видно, че за периода след налагане на запора длъжникът е получавал възнаграждение за положен труд въз основа на договор за управление и контрол при настоящия въззиваем. Изплащането на възнаграждението за труд от страна на работодателя без да се направят удръжки по наложения запор е заобикаляне на забраната на чл. 507, ал.2 ГПК и води до приложението на чл. 512, ал.4 ГПК, съобразно който въззивникът става солидарен длъжник с лицето Ц.Д.и дължи изплащане на задължението, което не е удържал по запора. В тази връзка неоснователно е възражението на въззивника, че съдът неправилно не е допуснал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отчете твърдения от него факт, че макар и в НАП да са подавани данни за изплащане на възнаграждение на лицето Ц.Д.за полаган труд, реално такива суми не са плащани и съответно не са осчетоводени в дружеството. Представената информация от НАП има характер на официален свидетелстващ документ, който ведно с факта, че в Търговския регистър Ц.Д.е вписан като управител на дружеството, говори явно, че за процесния период той е получавал възнаграждение поне във вида и обема, в който самият въззивник е заявил пред агенцията. Счетоводните записки в дружеството могат да удостоверят само отрицателни факти, за лицето което се позовава на тях, не е настоящия случай, като дори и да бяха включени в доказателствения материал, не биха могли да оборят доказателственото значение на останалия доказателствен материал, който правилно е преценен от първоинстанционния съд.

Предвид факта, че съдът не констатира наличие на нарушение на императивни материалноправни норми, за което следи служебно и изчерпването на възраженията на въззивника с горепосоченото, съдът намира, че следва да потвърди съдебното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно като в тази връзка препраща и към мотивите на обжалваното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

При този изход на правния спор въззиваемият има право на направените от него разноски във въззивното производство в размер на 370 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 74407/2019 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е осъдил на основание чл. 512, ал. 4 ГПК „К.- БГ 2000“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, магазин 1, да заплати на Я.В.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3936,16 лв., представляваща ненаправени удръжки от изплатени възнаграждения на длъжника  Ц.Д.след наложен запор по образувано въз основа на изп. лист от 17.04.2008г., издаден по гр. д. № 4720/2008г. по описа на СРС  за периода 22.01.2015г.-19.12.2019г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „К.- БГ 2000“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на Я.В.С., ЕГН: ********** сумата от 370 лв. разноски за въззивното производство.

В останалата част съдебното решение  е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                              2.