МОТИВИ: Срещу подсъдимия Ц.Г.И., роден на *** ***, е предявено
обвинение за престъпление, инкриминирано по Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за
това, че на 09.06.2019
година, от складово помещение в с. Гъбене, Община Габрово на ЧЗК „Липа” – с.
Гъбене, при условия на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – изскубване на винт на халка на катинар,
отнел чужди движими вещи – 4 броя сферични месингови спирателни крана и медни намотки от 4
броя
бобини, всички на обща стойност от 131,20 лева, от владението на Д.Б.Б.
- председател на кооперацията, без нейно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои –
престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
В рамките на
проведеното по делото разпоредително заседание по реда на Глава XIX от НПК е бил приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес и граждански иск, предявен от ЧЗК „Липа”, със седалище и
адрес на управление село Гъбене, Община Габрово, ЕИК *********, против
подс. Ц.Г.И., с цена в размер на сумата от 131,20 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от кооперацията в резултат на престъплението,
за което същият е предаден на съд, заедно с претенция за неговото осъждане да
заплати тази сума в случай, че бъде признат за виновен в неговото извършване,
на осн. чл. 45 от ЗЗД.
В резултат
на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа
на изразеното от нейния представляващ желание за това, при разпоредителното
заседание кооперацията е конституирана като граждански ищец в наказателния
процес, съгласно указаното в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и следващите от
Глава VIII-ма, Раздел IV-ти на НПК.
Подсъдимият заявява, че е получил препис от
обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение.
Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на това
обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на
съдебното следствие) да не е коментирал обстоятелствата във връзка с
извършването на онова престъпление, което е инкриминирано чрез него. С оглед на
съответните самопризнания, направени от страна на подсъдимия Ц.И. при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 19.08.2019 г. съдебно заседание и
насрочването на същото за разглеждане въз основа на диференцираната процедура, регламентирана
в Глава XXVII от НПК, при провеждане на съдебното следствие
съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в
обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази
причина при постановяването на присъдата и решаването на въпросите, посочени в
чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани само доказателствени материали,
събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и
направените от подсъдимият самопризнания с породените от тях правни последици
по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. С оглед на приложимото изискване в
съответната законова разпоредба – чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на
производството по НОХД № 756 за 2019 г. на РС Габрово интересите на подс. И. са
били отстоявани от служебен защитник, назначен от разследващия орган по
досъдебното производство, който е продължил да осъществява задължително
процесуално представителство спрямо него не само поради вида на воденото (съкратено) съдебно
следствие, но и въз основа на предвидените с чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НПК предпоставки за това.
От осъществената цялостна преценка на данните в
събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените
от подс. Ц.И. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във
внесения за разглеждане от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 81/19.12.2017 г. по НОХД № 406/2017 г.
на Районен съд Севлиево, влязла в законна сила на 03.01.2018 година, подс. Ц.И.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, осъществено на 15.07.2017
година, за което е бил осъден на „Осем месеца лишаване от свобода”,
при „Първоначален строг режим” за изтърпяване на наказанието, определен
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС. С тази присъда въз основа на предвиденото в
чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение: I. Наказание в
размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. И. с Определение
за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по
реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 101/2015 г. на РС Дряново,
постановено на 06.10.2015 г. и влязло в законна сила на тази дата (чието изпълнение с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от „Три години, считано от датата за влизане в сила на
определението за одобряване на споразумението от съда); II. Наказание в
размер на „Шест месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. И. с Присъда №
643 от 24.11.2015 г. по НОХД № 938/2015 г. на РС Габрово, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от „Три години”, считано от
10.12.2015 година – датата за влизане на същата в сила; III. Наказание в
размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. И. с Присъда №
2/13.01.2016 г. по НОХД № 138/2015 г. на РС Дряново, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от „Три години”, считано
от 29.01.2016 г. – датата за влизане на присъдата в сила; IV. Наказание в
размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. И. чрез Присъда
№ 10 от 14.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. на Районен съд Дряново, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от „Три
години”, считано от 04.05.2016 г. – датата за влизане на същата в сила, и V. Наказание в
размер на „Една година лишаване от свобода”, наложено на И. с Присъда №
31/14.11.2016 година по НОХД № 127/2016 г. на РС Дряново, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от „Три години”, считано
от 23.01.2017 година – датата за влизане на присъдата в сила, като
на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, впоследствие
е определил едно общо наказание между тях, възлизащо на „Една година лишаване
от свобода”. Последното е разпоредил да се изтърпи при „Общ първоначален
режим”, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС, като при изпълнението му е
приспадне съответния период от време, свързан с предварителното задържане на И.
по взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съгласно
предвиденото в чл. 59, ал. 1 от НК. Отделно от така определеното по-горе общо
наказание в размер на „Една година лишаване от свобода” съдът е постановил
подс. И. да изтърпи наказанията „Пробация”, наложени чрез: 1. Определение №
8 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по
реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 47/2015 г. на РС Дряново,
постановено на 14.04.2015 г. и влязло в законна сила на тази дата, и 2. Присъда №
6/17.03.2016 г. по НОХД № 27/2016 г. на същия съд, в сила от 04.04. 2016
година.
От данните, които се съдържат в приложената на л.
95-97 от ДП справка за съдимост, се установява, че общото наказание в размер на
„Една година лишаване от свобода”, определено между наложените по НОХД №
101/2015 г. на РС Дряново, НОХД № 938/2015 г. на РС Габрово, НОХД № 138/2015 г.
на РС Дряново, НОХД № 34/2016 г. на Районен съд Дряново и НОХД № 127/2016 г. на
РС Дряново, е било изтърпяно от И. през периода от 04.12.2017 г. до
12.09.2018 г., а наказанието в размер на „Осем месеца лишаване от
свобода” – през периода от 13.09.2018 г. до 19.04.2019 година. На
последната дата подсъдимият е бил освободен от Затвора в гр. Ловеч.
Св. Д.Б.Б. е председател на УС на ЧЗК „Липа” – село
Гъбене, Община Габрово. Кооперацията стопанисвала сгради, находящи се в
стопанския двор на селото. Една от тях, която била разположена в близост до
портала, се използвала за съхранение на части от машини, електроматериали и
други спомагателни части. Вратата на същата била заключвана с катинар, който
преминавал през две метални халки, захванати за самата врата и дървената каса
към нея .
През месец юни 2019 година подс. Ц.И. работел в
стопанския двор на с. Гъбене и поради тази причина знаел за частите,
съхранявани в посочената сграда. Около 13,00 часа на 09.06.2019 г. той решил да
влезе в склада и да открадне вещи, които да предаде за вторични суровини.
В изпълнение на решението си подс. Ц.И. отишъл до
постройката. Дръпнал халката на катинара и изскубнал винта, който я държал
прикрепена към дървената каса, като по този начин успял да отвори вратата. След
като влязъл в складовото помещение, той взел от него 4 броя сферични спирателни
крана от месинг с диаметър 1 ½ цола, като свалил и медните намотки от 4
броя бобини. Тези вещи поставил в найлонова чанта, намерена в склада, която
изнесъл и скрил в близките храсти. По-късно на същия ден помолил негов колега –
св. А.Л., да го откара в с. Добромирка, Община Севлиево заедно с чантата, но
без да споделя какво носи в нея. На следващия ден - 10.06.2019 г., подс. И. предал вещите в пункт за изкупуване на
вторични суровини в град Севлиево, стопанисван от „Шакер” ООД, в който работела
св. М.С.. Във връзка с това тя съставила договор за покупко-продажба и
покупно-изплащателна сметка от 10.06. 2019 година на името на И., от които е
видно, че на същият е била заплатена сума в размер на 66,10 лева.
След като
установила на 10.06.2019 г., че вратата на складовото помещение е била взломена,
св. Б. ***. Въз основа на сигнала в същото е извършен оглед, отразен в протокол
за оглед на местопроизшествие от тази дата, по време на който върху
повърхността на една от масите в него е била открита и иззета следа (обозначена в протокола като Обект № 1), оставена от подметъчната част на обувка. Заедно с описаното
процесуално-следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ
Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-334/2019 г., разследването
по което започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл.194, ал. 1 от НК. На 10.06.2019 г. Г.М. И. *** – баща на
подс. Ц.И., предал доброволно на полицейски служител от РУ Габрово чифт зелени
текстилни маратонки без марка, с 2 броя ленти в ляво и вдясно по подметките и
черни на цвят правоъгълници по езиците на всяка от тях, носени от
сина му, които са оставени на съхранение като веществени доказателства по
делото. Като такова се съхранява и съответното фолио, чрез което е била иззета
посочената следа.
В резултат на проведените действия, при които са
били събрани доказателства за личността на извършителя и осъществената от него
кражба, подс. Ц.И. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното
производство, във връзка с предявено обвинение за престъпление, квалифицирано
по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
След изтичане на съответния
период за неговото първоначално 72 часово задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с начало от 16,40 часа на 11.06.2019 г. и край 16,40 часа на 14.06.2019 г. (постановление от 11.06.2019 г. на прокурор при РП Габрово, приложено на л. 19 от ДП), въз основа на внесено искане от страна на Районна прокуратура Габрово чрез Определение № 316 от 14.06.2019 г. по ЧНД № 610 за 2019 г. на Районен съд - Габрово, потвърдено с Определение № 52 от 20.06.2019 г. по ВЧНД № 64/2019 г. на Окръжен съд Габрово, спрямо
подс. Ц.И. е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". Тя е останала непроменена до края на производството, образувано пред
първоинстанционния съд.
След приключване на разследването, проведено по
посоченото досъдебно производство, чрез обвинителен акт събраните при същото доказателствени материали са внесени за разглеждане в
Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството
по настоящото НОХД № 756 по описа за 2019 година.
От заключението на изготвената съдебно - оценъчна
експертиза на досъдебното производство, е видно, че паричната равностойност на
отнетите 4 спирателни месингови крана с диаметър1 ½ цола е била в размер
на 92 лева. Последната, съпоставена заедно с тази (39,20 лева) на отнетите
медни намотки от 4-те броя бобини, определя, че общата парична равностойност на
извършената кражба възлиза на сумата от 131,20 лева към инкриминираната дата.
Същата не е била възстановена до приключване на производството пред районния
съд.
От заключението на изготвена трасологическа
експертиза, която е била назначена в рамките на досъдебното производство, е
видно, че обозначената като Обект № 1 следа от подметъчната част на обувка,
намерена и иззета по време на проведения оглед на произшествие от 10.06.2019
година, е годна за сравнително изследване, както и че същата е била оставена от
лявата обувка на чифта маратонки, предадени доброволно на 10.06.2019 година на
органите на реда от бащата на подсъдимия И..
Изложената фактическа обстановка не е предмет на
оспорване от страна на подсъдимият и неговия защитник, като се приема от съда
за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание
от страна на И.; от съпоставката на същото със събраните писмени и гласни
доказателствени материали по воденото разследване по досъдебното производство (уведомително писмо за образуване на ДП № 1752
ЗМ-334/2019 г. – л. 1 и писмо на РП Габрово до ОД на МВР Габрово за образуване
на наблюдателно производство по повод на него – л. 2; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
– л. 3-12; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за
неотклонение – л. 15 и протокол за разпит на обвиняем пред съдия от Районен съд
Габрово – л. 18; постановление от 11.06.2019 г. на прокурор при РП
Габрово – л. 19; постановления за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение
– л. 21-22 и л. 24-25;
Определение № 316 от 14.06.2019 г. по ЧНД № 610 за 2019 г. на Районен съд –
Габрово и Определение № 52 от 20.06.2019 г. по ВЧНД № 64/2019 г. на ОС - Габрово – л. 28-31; постановления за възлагане на извършването на
отделни следствени действия – л. 32-34 и протоколи за разпит на свидетели –
л.36 и л.38-41; постановление за възлагане на извършването на
отделни следствени действия – л. 43 и протокол за разпит на свидетел – л.45-47; протокол за доброволно предаване от 04.07.2019 г.
заедно с копия от договор за покупко-продажба и покупно-изплащателна сметка №
*********/10.06.2019 г. – л. 48-49; постановление за възлагане на извършването на отделни следствени действия и
протокол за разпит на свидетел – л. 51-54 и л. 55-57; протокол за доброволно предаване от 10.06.2019
година на веществено доказателство – л. 58; протокол за доброволно предаване заедно с копия от
протокол № 2 за заседание, проведено на 24.02.2018 година във връзка с
отчетно-изборно събрание на ЧЗК „Липа” - село Гъбене, Община Габрово и
извлечение от аналитична сметка – л. 59-66; постановление за назначаване и трасологическа
експертиза – л. 69-75; постановление за назначаване и оценъчна експертиза – л. 77-80; декларация за семейно, материално положение и
имотно състояние – л. 93; справка за съдимост – л. 95-98), както и от описаните по-горе веществени
доказателства, всички имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото
и тези от предмета на доказване по него.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намери, че
подс. Ц.И. е осъществил състава на престъплението по предявеното му
обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на
направеното от него самопризнание, но и на данните от описаните писмени
и гласни доказателствени
материали, които са събрани при
разследването по досъдебното производство. Отнетите вещи не са обект на обект на спор, а при липсата на такъв и естеството на лично извършените от И. действия, чрез които той е успял да
проникне в складовото помещение, в което те са били оставени на съхранение, следва да се заключи, че кражбата се явява квалифицирана правилно
като престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Правилно е определена и нейната обща парична
равностойност, доколкото същата е съобразена с тази на отделните вещи, отразена
в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Подс. И. е съзнавал, че нито
една от вещите не му принадлежи, както и че ги отнема
противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за
това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с
явното намерение за присвояването им, което се установява от последващо предприетите
разпоредителни действия по отношение на тях, извършеното от подс. Ц.И. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян
като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни
последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с
желанието тези последици да настъпят. Кражбата е извършена по-малко от пет години след съответните дати (12.09.2018 година и 19.04.2019 година), на които е приключило не само изпълнението на общото наказание в размер на
„Една година”, наложено между тези по НОХД № 101/2015 г. на РС Дряново, НОХД №
938/2015 г. на РС Габрово, НОХД № 138/2015 г. на РС Дряново, НОХД № 34/2016 г.
на РС Дряново и НОХД № 127/2016 г. на РС Дряново, но и това на другото
наказание в размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, определено на И. с
Присъда № 81 от 19.12.2017 година по НОХД № 406/2017 г. на РС Севлиево. Този
факт (заради липсата на настъпила реабилитация по отношение на последиците,
произтичащи от постановените осъждания с посочените по-горе /вкл. и от
състава на съвкупността/ присъди за умишлени /в т.ч. тежки
по чл. 93, т. 7 от НК/ престъпления от общ характер и размерите на наложените
за същите наказания, изпълненията на които след тяхното определяне не са били отложени чрез
приложението на чл. 66 ал.1 от НК) налага извод, че извършеното (по арг. за противното от предвиденото в чл. 30, ал.
1 от НК) следва да се квалифицира и като престъпление по
смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като се явява осъществено при
условията на опасен рецидив от видовете, посочени в чл. 29, ал. 1, б. ”А” и б. „Б” от НК.
При установената фактическа обстановка, както и въз
основа на изложените и произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за
безспорно от правна страна, че след като на 09.06.2019 година, от складово
помещение в с. Гъбене, Община Габрово на ЧЗК „Липа” - с. Гъбене, при
условия на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – изскубване на винт към халка на катинар, отнел чужди движими
вещи – 4 броя сферични месингови спирателни крана и медни намотки от 4 броя
бобини, всички на обща стойност от 131,20 лева, от владението на Д.Б.Б.
- председател на кооперацията, без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги
присвои, подс. Ц.Г.И. при форма на вина пряк умисъл, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по
смисъла на
чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, в
извършването на което го призна за виновен.
При
определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за
осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
дадените обяснения от И. в рамките на проведеното разследване по досъдебното
производство, чрез които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, в т.ч. и пред съдия от
РС Габрово; както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество,
която e под размера на една минимална работна заплата за
страната към инкриминираната дата. Тези смекчаващи обстоятелства обаче се явяват
без значение при естеството на установените отегчаващи такива, произтичащи на
първо място от заключението за високата степен на обществена опасност, определяща
подс. Ц.И. в качеството на деец, тъй като (независимо
от младата си възраст) до момента той е осъждан с 9 влезли в сила присъди, само
2 от които (по НОХД № 27/2016 г. и
НОХД № 36/2016 г. на РС Дряново) не се отнасят
за престъпления, свързани с посегателства против собствеността. Произтичащите
от тях данни, отчетени заедно с размера на получавания (според декларацията на л. 93 от досъдебното производство) от подсъдимият месечен доход не само изключват
възможността кражбата да се явява осъществена поради липса на средства за
препитание, но и сочат, че у И. са налице изградени трайни престъпни навици и начин
на живот. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да бъде отчетен немалкия
период на наказанията "Лишаване от свобода", ефективно изтърпявани
заради тях, както и краткия период от време (по-малко от два месеца), изтекъл между края на последното наложено наказание от
този вид и инкриминираната дата, който води до заключение, че независимо от
принудителното изолиране на И. от обществото за един немалък срок от „Една
година и осем месеца”, това наказание не е могло да постигне своя
предупредителен и превъзпитаващ ефект, щом като същият отново е изправен на съд
заради друго престъпление от общ характер, отново свързано с извършена кражба.
В качеството на отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и съществуването
не на един, а на два вида опасен рецидив, всеки един от които е напълно
достатъчен за определяне на същата като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства.
С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество,
прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над
минималния размер на установеното в нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК за
посочения в нея вид, възлизащо на “Четири години лишаване от свобода”. Заедно с
това обаче, при наличието на изразеното от подс. И. самопризнание с породените
от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на
проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради
безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при
определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010г., действала към датата за извършване на
престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл. 58а,
ал. 1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на
чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3 част, налагайки на подсъдимия Ц.И.
оставащата част в размер на “Две години и осем месеца лишаване от свобода”, като
прие, че по този начин, само с една така определена по отношение на нейната завишена по
продължителност санкция, би било възможно да се създадат условия за ефективното
постигане на две (отнемане на възможността за извършване на престъпления от
подсъдимия за по-дълъг период от време и оказване на възпитателно и
предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото) от законоустановените цели на наказателната репресия,
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Наказанието в така определения завишен
размер положително би допринесло и за възможната корекция на поведението на И.
в личен план, макар че заради естеството на множеството осъществени
престъпления и издадените до момента присъди по отношение на него, вероятността
за трайното му поправяне и превъзпитание да не може да се счита за голяма.
Поради
липсата на предвидените от закона условия, които биха позволили отлагане на
неговото изпълнение чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и след като отчете
съответния период от време, изтекъл от края на последното изтърпявано наказание
“Лишаване от свобода” до инкриминираната дата, съдът постанови наложеното наказание
да се изтърпи от подсъдимия Ц.И. ефективно, при определен “Първоначален строг режим”, съгласно предвиденото в чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗПС.
При
изпълнението на определеното по-горе наказание в размер на „Две години и осем
месеца лишаване от свобода” съдът постанови да се приспадне времето за времето за предварителното задържане на подсъдимия Ц.И. във връзка с взетата по
отношение на същият мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
11.06.2019 година до датата за неговото привеждане в изпълнение след влизане на
присъдата в сила, със зачитане на един ден от това задържане за един ден
лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
След
като прецени събраните по делото данни, съдът прие, че са налице и съответни
предпоставки по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, които обуславят гражданската
отговорност на подсъдимия Ц.И. по отношение на имуществените вреди, причинени
от престъплението на ЧЗК „Липа” – с. Гъбене, Община Габрово. В рамките на
проведеното разследване по наказателното производство е установено не само
тяхното обективно наличие, обусловено от щетите, настъпили за кооперацията в
резултат на извършената кражба от страна на И., но и изискващата се причинно -
следствена връзка, която съществува между извършените действия от подсъдимия и
настъпването на самите вреди. Последните са безспорен факт, а претенциите по
отношение на тях се явяват доказани по основание, като за същите гражданския ищец
не е обезщетен и до настоящия момент.
Освен по
основание, съдът намери, че предявения граждански иск е доказан и по отношение
на неговия размер, тъй като заявената чрез същият сума е съобразена с общата
парична равностойност на отнетите движими вещи, отразена в заключението на
изготвената по ДП оценъчна експертиза. С оглед на изложеното и след като отчете
обстоятелството, че осъщественото престъпление безспорно е довело до
непозволено увреждане по смисъла на предвиденото в нормата на чл. 45 от ЗЗД,
въз основа на нея осъди подсъдимия Ц.И. да заплати на ЧЗК „Липа”, със
седалище и адрес на управление с. Гъбене,
Община Габрово, ЕИК *********, представлявана от председателя на управителния
съвет Д.Б.Б., ЕГН **********, сумата от 131,20 лева като обезщетение за претендираните
от ищеца имуществени вреди, претърпени от престъплението, в извършването на
което същият е признат за виновен.
В
рамките на разследването по досъдебното производство са иззети веществени
доказателства, които не подлежат на унищожаване или отнемане в полза на
държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени хипотези в нормите на
чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това, след като отчете данните за
лицето, което ги е предало и значението на същите за обстоятелствата, които
спадат към предмета на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на
присъдата в сила: 1.
Вещественото доказателство, представляващо чифт зелени текстилни маратонки без
марка, с 2 бр. ленти в ляво и вдясно по подметките и черни на цвят
правоъгълници по езиците на всяка от тях, да се върне на Г.М. И. ***, ЕГН **********;
а 2. Останалата част от тях - фолио с
подметъчна част от обувка, иззета по време на проведения оглед на
местопроизшествие от 10.06.2019 година в с. Гъбене, Община Габрово, намиращо се
в плик на л. 76 от ДП № 1752 ЗМ-334/2019 г. на РУ Габрово, да остане на
съхранение към материалите по делото.
Предвид естеството на постановената присъда съдът осъди
подсъдимия Ц.Г.И. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 312,03 лв.,
дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по
досъдебното производство, на осн. чл.189 ал.3 от НПК.
Освен упоменатата по размер сума, подс. Ц.И. бе осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Габрово: държавна такса
върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 50 лева – на
основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса,
дължима за изпълнителен лист – същата в случай на извършено служебно издаване
на такъв за събиране на това вземане за държавна такса върху присъденото
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната
власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.........................…