Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на пети февруари през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 16 729 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
18.07.2018 г. на ответника З. „У.“ АД срещу решението от 27.06.2018 г. по гр. дело
№ 36124/2017 г. на Софийския районен съд, 119 състав в частта, с която е уважен предявения срещу жалбоподателя от ищцата П.К.К. иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 1 500
лв. до уважения размер от 4 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.02.2016 г., ведно със законната
лихва от 10.02.2016 г. до окончателното изплащане.
Поддържа се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, тъй
като присъдения
размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди е
силно завишени
с оглед характера на
уврежданията и икономическата конюктура към момента
на настъпване на застрахователното събитие.Първоинстанционният
съд не бил съобразил и съдебната практика по сходни случаи / с конкретно
посочени във въззивна жалба решения/ и не е изложил
конкретните показатели въз основа на които е формирал преценката си за размера
на дължимото обезщетение.Необоснован бил и изводът на съда, че ищцата е
загубила за кратко съзнание, тъй като по делото липсват каквито и да е
обективни данни за този факт.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на СРС и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за разликата над 1 500
лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищца П.К.К., чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част..
Решението на СРС в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищцата срещу З. „У.“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5 000 лв., не
е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. Решението на СРС в частта, с която е уважен,
предявение от ищцата срещу З. „Б.И.“ АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни, приема
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в му обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата на ответника З. „У.“ АД,
следва да се добави следното:
Противно на доводите в жалбата обжалваното
решение е правилно и обосновано, като СРС не е допуснал нарушение на материалния
закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на
чл.52 ЗЗД, на 8 000 лв., което ответниците са
осъдени да заплатят по равно – или по 4 000 лв. Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне на
дължимото на ищцата обезщетение за възмездяване на понесените от нея неимуществени
вреди в резултат на настъпилото на 10.02.2016 г. ПТП, първоинстанционният
съд е отчел задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се
в т.II на ППВС № 4/1968 г., според които понятието
„справедливост“ по смисъла, вложен от законодателя и посочената норма, не е
абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства – начинът на извършване на деликта,
характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически
последици за увредения и техния интензитет. На следващо място съгласно трайната
съдебна практика, обективирана освен в ППВС № 4/68 г.,
а и в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / решение №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II
т.о., № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о., № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г., № 31/25.03.2014 г. по т.д. №
1203/2013 г. на II т.о. и много други, понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюктура и от общественото му възприемане на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
От събраните в първата инстанция доказателства /медицинска документация, заключение на СМЕ/ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищцата П.К. е
получила травматични увреждания
- контузия на главата и на шията, сътресение на главен мозък, което е най-леката степен
на травма на мозъка и се изразява в краткотрайни нарушения на съзнанието по
време на травмата, непълен или непоследователен спомен за последната,
главоболие, гадене, световъртеж, като оздравителният процес е продължил
около 1 месец и към настоящия момент
здравословното състояние на ищцата е възстановено.
Същевременно, като неимуществени
вреди следва да се отчете
и преживения от ищцата стрес от самото
ПТП, който предвид механизма на ПТП и удара на двете МПС /автобус и лек автомобил/, несъмнено е бил значителен. Ето защо неоснователно
се явява възражението на въззивника, че неправилно
СРС е приел, че ищцата е получила травматично увреждане – сътресение на главен
мозък, изразяващо се във временна загуба на съзнанието по време на травмата.
От друга страна, при определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд се е съобразил с конкретните
социално-икономически условия в страната към датата на увреждането /м.02.2016
г./, обективен критерий за които безспорно е нивото на застрахователно покритие
при едно пострадало лице, установено в § 27 от ПЗР на КЗ /отм./, което към този
момент е 1 000 000 лв. за неимуществени вреди при смърт или телесно
увреждане на едно лице. Критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюктура и от общественото му възприемане на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава. Следва да се посочи,
че цитираните в жалбата съдебни решения, постановени по сходни казуси /по
отношение на вида на уврежданията/, касаят застрахователни събития, настъпили пет
и повече години преди процесното събитие, поради
което не са относими към конкретния случай..
С
оглед изложеното въззивният съд приема, че при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди от 8 000 лв. за преживените от ищцата
телесни и психически увреждания, първоинстанционният
съд се е съобразил изцяло с трайната съдебна практика и правилно е възприел и
отразил в съобразителната част на решението си обема на претърпените от ищцата,
както телесни болки и страдания, така и емоционалните изживявания, дали
отражение върху психиката й, и е обсъдил същите в съответствие с посочените
по-горе задължителни указания.
Ето защо, решението на СРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното
искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна, за осъществената от него защита във въззивното
производство, следва да му се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл. 9 от Наредба №
1/2004 г. в размер на 303,75 лв., платимо от въззивника.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване предвид ограничението на чл.280, ал.3 ГПК / до 20 000 лв. за
търговски дела/. Спорът има търговски характер, тъй като има основанието си в
застрахователен договор /абсолютна търговска сделка/, сключен от ответното
дружество като застраховател и последиците му.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.06.2018
г. по гр. дело № 36124/2017 г. на Софийския районен съд, 119 състав в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адвокат Ц.С.В. с адрес ***, офис 5, сумата
от 303,75 лв. – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване
предвид ограничението на чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.