Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021 / 15.10.2020г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар ……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер....57......по
описа за............2020..................година, установи:
Производството по
настоящото дело е образувано по подадена
искова молба от ищецът К.Г.К., чрез процесуалният и представител адвокат С.П. от БАК, със съдебен адрес:***, с която са предявени срещу ответника И.Г.М. с
постоянен и настоящ адрес: *** осъдителни искове: Иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 4908 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие на настъпило на 27. 05. 2018 г. в 18, 15 часа на ГП – I- 6, км. 456, в района на гр. Карнобат ПТП, при което е
бил унищожен л. автомобил „БМВ Х5“ с ДК****В; Акцесорен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата от 4908 лева,
считано от датата на увреждането - 27. 05. 2018г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по производството разноски, както и заплащане на
адвокатския хонорар на адвокат С.П. от БАК
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и Наредба № 1 / 2004 г. за
минималните размери на адвокатско възнаграждение.
Ответникът И.Г.М. е
редовно уведомен за предявените срещу него
искове по реда на чл. 131 от ГПК. Същият
е подал отговор в законовия преклузивен
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, в които чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адв. Т.Б. ***, оспорва предявените искове, както по основание,
така и по размер. С така представения отговор се оспорва наличието на виновно
поведение от страна на ответника. Оспорва се причинно следствената връзка между
настъпилото събитие и твърдените вреди, както и техния размер. Алтернативно в
случая, че ищеца докаже наличието на виновно поведение, се прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на собствения на ищеца автомобил, на
настъпилите вредоносни последици. Оспорва се размера на иска, като се твърди,
че същия е предявен в завишен размер, както и неговата недоказаност. При условията
на евентуалност се твърди неоснователност на главния иск, поради заплащане на
дължимото обезщетение от застрахователя на ищеца преди звеждане на делото. Оспорва
се претенцията за законови лихви. Претедират се направените по производството разноски.
Съдът е приел, че
предявените искове се явяват допустими за разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
С Определение № 281
/ 12. 06. 2020 г. съдът е обявил проекто
доклада си по делото, като изрично е посочил, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно: дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което тези
факти не подлежат на доказване. Със същото определение съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищецът е доказването
на имуществената вреда, нейния размер, че същата не е репарирана.
По така представения
на страните доклад не са направени възражения и същия е приет за окончателен.
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между
страните по делото е обстоятелство установено с влязла в сила Присъда № 14 от
01. 10. 2019 г. по НОХД № 34 по описа за 2019 г. на Военен съд Сливен, с която
ответника И.Г.М. е признат за виновен, в това, че на 27. 05. 2018 г. към 18, 05
часа на главен път I 6, в района на километър 456, по
посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, област Бургас при управление на МПС лек
автомобил „Фиат Стило“ с рег № В 4887 РС нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което допуснал
пътнотранспортно произшествие с лес автомобил „БМВ Х5“ с рег. № А7773 НВ,
управляван от гр. л. Н.Д.К. от гр. Бургас и по непредпазливост причинил телесни
повреди на повече от едно лице: гр.л. Д. Н. К.- две средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и гр. л. Д. Г. Г. две средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
пр. четвърто, б. „а“, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, във вр.
чл. 342, ал.1 от НК му е било наложено съответното наказание.
Безспорно е също
така, че към момента на причиняването на процесното ПТП ищецът е имал валидно
сключена застраховка сухопътни превозни средства без релсови превозни средства-
застрахователна полица BG0201
17 ********* / 01.
12. 2017 г. в ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, по която е била заведена
претенция под № 0201-000515/2018-01, по която е взето решение същата да бъде
ликвидирана като тотална и на собственика да бъде изплатено обезщетение за
тотална щета в размер на 19992 лева,
която сума е получена от разликата между действителната стойност на МПС към
дата 27. 05. 2018 г. / 28560 лева/ след овехтяване и стойността на запазените
части, която възлиза на 8568 лева. Посочените обстоятелства се сочат от ищецът
и се подкрепят от представената от ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД заверени
копия от документите по щетата, ведно с изготвения снимков материал, както и от
назначената и приета от съда съдебно автотехническа експертиза. Застрахователното
дружество е изплатило щетата на ищеца видно от представеното авизо местен
превод от 19. 11. 2018 г. и ликвидационен акт. На 06. 11. 2018 г. регистрацията
на автомобила е била прекратена, като тотална щета от КАТ Бургас. На 09. 01.
2020 г. автомобила е предаден на център
за разкомплектоване на Метал Инвест Груп
ЕООД за сумата от 100 лева.
На 25. 11. 2019 г.
ищецът, чрез процесуалният си представител адв. С.П. е отправил до ЗАД Бурстрад
Виена Иншурънс Груп искане за образуване на щета по застраховка ГО на л.
автомобил Фиат с рег. № В 4887РС, управляван от ответника М. по време на
произшествието, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на
ищецът в размер на 5008 лева. Застрахователното дружество, към което е било отправена претенцията е
отказало да заплати същата, като е посочило, че на ищцата вече е изплатено
застрахователно обезщетение от ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД в размер
надхвърлящ 75% от действителната стойност на автомобила, поради което считат че
няма основание да извършат доплащане по претенцията.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а
именно: Присъда № 14
от 01.10. 2019 година на Военен съд Сливен по НОХД № 34 описа за 2019 година, заверени
копия на документи по щета № 0201- 000515/2018- 01, съдебно-автотехническа
експертиза назначена и приета по делото.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
За да се ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да
са налице следните предпоставки: Причинени вреди; Противоправно поведение от
негова страна, в резултат на което са възникнали вредите; Причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилите вреди; Виновно поведение на ответника.
В българското гражданско
законодателство е установен принципът, според който във всички случаи на
непозволено увреждане вината на причинителя се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Налице е една оборима законова презумпция за
вина на причинителя на непозволеното увреждане, която е създадена в полза на
пострадалия. Последният, поради действието на тази презумпция, трябва да докаже
само факта на претърпените от него вреди и причинната им връзка с поведението
на причинителя на увреждането, но не и вината на последния. Щом са причинени
вреди, законът предполага, че това е било виновно, и прехвърля тежестта за
доказване на отсъствието на вина върху причинителя. Той, за да се освободи от
отговорност, трябва да установи, че въпреки че е причинил вредите, поведението
му не е било виновно.
Безспорно се
установи по делото, че на ищеца са причинени имуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“. Между кориците на делото се
намира приета като доказателство Присъда № 14 от 01. 10. 2019 година на Военен
съд Сливен по НОХД № 34 описа за 2019 година, която съгласно цитираната по горе
разпоредба е задължителна за настоящия съд , относно извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това, настоящият
съдебен състав намира, че поведението на ответника е било неправомерно. Същият
е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не
се е съобразил с пътната обстановка, не е избрал скорост на движение, която да
му позволи в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което е допуснал
пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил БМВ Х5 с рег. № ****, управляван от Н. Д. К.и по непредпазливост е
причинил телесни повреди на две лица, както и имуществени вреди на процесния автомобил.
Наказателният съд е приел, че поведението на ответника е било противоправно поради
което и го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за причинени
телесни повреди, като не се е произнесъл по нанесените имуществени вреди, които
съгласно разпоредбата на НК и съдебната практика не са съставомерни предвид така повдигнатото обвинение за причинени телесни повреди.
В тази връзка не
следва да бъдат разглеждани твърденията на ответника изложени в писмения
отговор на исковата молба, а именно липсата на виновно поведение от страна на
ответника, липсата на причинно следствената връзка между настъпилото събитие и
твърдените вреди, както и възражението за съпричиняване от страна на водача на
собствения на ищеца автомобил, на настъпилите вредоносни последици.
Получаването на застрахователно обезщетение от
застрахователя не погасява правото на пострадалия към прекия причинител на
деликтно основание. Полученото застрахователно обезщетение обаче намалява
размера на вредата и в този аспект следва да бъде преценено от съда, като
получената сума следва да бъде приспадната.
Настоящият съдебен
състав намира, че ищецът по делото по никъкъв начин не доказа наличието на
щети, които не са репарирани от застрахователя, както и по никакъв начин не
доказа размера на твърдяните от него щети въпреки, че тяхното доказване е в
негова тежест и за това доказване са му дадени изрични указания от съда в
доклада по делото. Размера на въпросните щети се претендира единствено на база
съдебно автотехническа експертиза извършена в досъдебното производство и приета
като доказателство по НОХД № 34 / 2019 г. на Военен съд Сливен, но същата не е
задължителна за настоящия съд и съобразно аргумент от противното на разпоредбата
на чл. 300 от ГПК не обвързва гражданския съд.
Предвид гореизложеното,
искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
2. По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид отхвърлянето
на главния иск, неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва върху търсеното обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
настъпилото ПТП, считано от датата на увреждането 27. 05. 2018г., до
окончателното му изплащане, поради акцесорния характер на същата спрямо иска с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
3. По отношение на разноските:
В производството
пред настоящата инстанция ищецът е бил освободен от държавна такса съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. В хода на устните състезания,
процесуалния му представител е направил изявление, че не са направени разноски
и не е представил списък за такива, съгласно разпоредбана на чл. 80 от ГПК,
поради което такива не следва да бъдат присъждани. Относно искането за
заплащане на адвокатския хонорар по при условията на чл. 38, ал. 2, във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на
адвокатското възнаграждение, предвид отхвърлянето на исковете, ответникът не
следва да бъде осъждан да заплати направените разноски.
Ответникът
претендира заплащане на направените от него разноски по производството, като съгласно разпоредбана на чл. 80 от ГПК е
представил списък с разноските сторени в процеса: адвокатски хонорар в размер
на 700 лева /според представен договор за правна защита и съдействие, сумата е
платена в брой- л. 139/; депозит за вещо лице в размер на 300 лева /
представена вносна бележка- л. 85/. Предвид отхвърлените изцяло искове съдът
следва да осъди ищецът да заплати направените от ответника разноски.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от К.Г.К. ЕГН **********,***, чрез процесуалният и представител адвокат С.П. от БАК, със съдебен адрес:***- Иск по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4908 лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие на настъпило на 27. 05. 2018 г. , в
18, 15 часа на ГП I 6, км.
456, в района на гр. Карнобат ПТП, при което е бил унищожен л. автомобил „БМВ
Х5“ с ДК№ *****; Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
законната лихва върху сумата от 4908 лева, считано от датата на увреждането -
27. 05. 2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Г.К.
ЕГН **********,***, , със съдебен адрес:***,
чрез адвокат С.П. от БАК да заплати на И.Г.М. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
адвокат Т.Б. сумата от 1000 лева– съдебни
разноски по делото съгласно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК по гр.д. № 57 / 2020 г. по описа на РС-
Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: