№ 183
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500213 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 98/20.04.2023г. по гр. дело №20222220101045, по
описа на Pайонен съд Но.з. с което е осъдена "Застрахователна компания Лев
инс"АД,гр.София,бул.“С.ско шосе“,№ 67А,ЕИК *********** да заплати на С.
В. Ш. ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. , обл.С.,,местност
Високо напрежение № ЗОВ сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 04.12.2019г. до окончателното изплащане на присъдените
суми, като иска за разликата над 1000 лв. до предявения размер от 15 000 лв.
отхвърля, като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен
предявеният от С. В. Ш. ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. ,
обл.С.,,местност Високо напрежение № ЗОВ иск против "Застрахователна
компания Лев инс"АД,гр.София,бул.“С.ско шосе“,№ 67А,ЕИК *********** за
сумата 340лева,представляваща обезщетение за имуществени вреди,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 30.08.2022г.,като неоснователен и
недоказан.
Подадена е въззивна жалба от ищцата чрез представител по пълномощие, с
1
която решението се обжалва в неговите отхвърлителни части. Атакуваното
Решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила
и прилагане на материалния закон. Също така е и немотивирано и
необосновано. Районният съд прави изцяло неверен и неправилен извод, а
именно, че е налице съпричиняване и бездействие от страна на пострадалата.
При даване на отговор на въпроса дали пострадалата е била е поставен
обезопасителен колан в о.с.з.проведено на 22.03.2023г. вещото лице У. не
отговорило на важни/ключови въпроси ,който са и изходни за даване на
заключението ,а именно: за точното оборудване на МПС с предпазни колани.
Вещото лице не е намерило справка по делото за наличие на колани и в каква
степен са били в изправност. Не е разполагало и с данни за конкретното
разположение на седалките на пострадалият спрямо предната седалка.
Счита,че в настоящият случай не е налице съпричиняване на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД от страна на пострадалата. Излага още аргументи относно
оборудването с колани на МПС. Никъде в нито един документ дори и
медицински не се съдържат изходни данни, че ищцата не е полагала усилия за
оздравяването на получената травма. Напротив тя е изпълнявала всички
предписания на лекарите, като е закупувала мехлеми .лекарства, хапчета.
Ходила е на лекар в Стара Загора. Това,че в последното високо технологично
изследване извършено на дата 30.08.2022г. е установена медицински травмата
с точният термин и е предписано оперативно лечение. Това не давало
основание на неправилна интерпретация от страна на първоинстанционния
съд и на приемане на „ бездействане“ от страна на пострадалата.
Немотивирано е съдебното решение в частта, в която съдът отрича наличието
на тежка травма и настъпилите доживотни последици за здравето на
пострадалата, липсва какъвто и да е анализ в тази посока. Атакуваното
съдебно решение по същество представлявало преразказ на частта на
оспореното заключение на слушаната CATE, а не мотивиран съдебен акт. В
обобщение се иска да се отмени решението и вместо това да се постанови
ново, с което да се уважат претенциите. Претендират се разноски.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е
неоснователна. Критериите, определени от Върховния съд като определящи за
приложението на чл. 52 ЗЗД са ясно, последователно и систематично посочени
от страна на решаващия съд, поради което необосновано е възражението, че
съдът не е взел предвид при определяне на размера на паричното
2
обезщетение, телесните травми на ищцата. От приетата и неоспорена по
делото съдебномедицинска експертиза се установява безспорно какви
увреждания е получила, както и необходимостта от оперативна интервенция
на колянна става, каквато операция ищцата е отказала да извърши. Вещото
лице по изслушаваната СМЕ дало заключение, че не са налице данни за
провеждано лечение. На следващо място, от събраните данни по делото
безспорно бе установено, че ищцата не пътувала без правилно поставен
предпазен колан, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Вещото лице изрично заяви, че претърпените увреждания не била настъпили в
случай, че ищцата е пътувала с поставен колан, т.е. вредните последици за нея
биха могли да бъдат избегнати. Безспорно установено бе, че продължаващите
болки и страдания, за които се твърди, че ищцата изпитва, се дължат само и
единствено на липсата на проведено лечение и рехабилитация от нейна
страна. В обобщение иска да се потвърди решението. Претендира разноски.
В с.з. въззивницата не се явява. В писмено становище представител по
пълномощие поддържа подадената жалба.
За въззиваемата страна не се явява представител. В писмено становище
представител по пълномощие оспорва основателността на въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено
частично в отхвърлителната си част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
3
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е установено, че На 21.12.2018 г. около 04:30 ч. на път 1-5 (между
+500
гр. Р. и гр. Б., Р.нска област), по посока към Б. в района на км 21 в
землището на с. Тръстеник, Р.нска област е настъпило тежко ПТП между лек
автомобил марка"Фиат",модел" Дукато" с per. № Р 2440 ВС и ремарке за лек
автомобил Блис Атлас с per. № Р 0159 ЕЕ, управляван от водач Николчо
Йорданов Николов и спрял аварийно на платното за движение и обозначен със
светлинни сигнали и триъгълен знак, състав от превозни средства: седлови
влекач Ивеко с турски per. № 35 КС 7508 и полуремарке Тирсан Т8И МО с
турски per. № 34 Ю 9707, управляван от Халил Куас. В лекия
автомобил,управляван от Николов са се возили няколко лица,между които и
въззивницата, като всички са получили различни наранявания. За настъпилото
ПТП е бил съставен констативен протокол с пострадали №1053/318 от
21.12.2018г. от полицейски служител при РУ Две могили, Р.нска област. В
протокола е отразено,че въззивницата е получила контузия на ляво рамо и
ляво бедро. На 21.12.2018г. въззивницата е прегледана в УМБАЛ “Канея“АД-
Р., където е констатирано, че в 3.55часа, днес, пътувайки в микробус без колан,
не е губила съзнание, получила наранявания на лява ръка и ляво
бедро.Същият ден е била изписана от болничното заведение.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска
експертиза, се установява, че въззивницата е получила описаните по-горе
телесни увреждания, като увреждането на менискуса на левия крак
представлява трайно затрудняване движенията на левия крак, средна телесна
повреда, вследствие на ПТП и завява,че между увредата и ПТП съществува
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Продължителността на
оздравителния период е относителна величина и зависи от множество
фактори. В случая нямало данни за проведено лечение. Не можело да
отговори на въпроса дали има настъпили усложнения, но невъзстановено
увреждане на менискуса е налице, тъй като пострадалата изпитва болка.
Спешна оперативна намеса не се е налагало. При наличие на предпазен колан,
биха се получили някакви и други увреждания по тялото, които в случая
липсват и тя не би получила описаните увреждания при наличие на колан.
От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза, се
установява, че пострадалата най-вероятно не е била с поставен предпазен
4
колан. Заключението сочи като технически причини,довели до възникването
на ПТП:движението на автомобил „Фиат“, с технически несъобразена скорост
и технически неправилното обозначаване на товарния автомобил „Ивеко“ с
турска регистрация, който е бил спрял на платното за движение без да включи
аварийните светлини и постави обозначителен триъгълник.
За да постанови решението си, районният съд приел, че е основателно
възражението, че пострадалата е допринесла за увреждането от ПТП като не е
била с поставен колан. От съдебно автотехническата експертиза се
установявало, че местоположението на пострадалата в момента на
произшествието при внезапното спиране и липсата на предпазен колан е
допринесло за получените телесни увреждания,а СМЕ сочи, че характерни
наранявания вследствие на поставен предпазен колан пострадалата не е
получила. Т.е.доводът за съпричиняване е основателен с оглед установената
фактическа обстановка и описан механизъм на произшествието. Следвало да
се има пред вид и обстоятелството, че ищцата не е предприела действия по
лечението на уврежданията и най-вече на увреденото коляно.Тя едва към
момента на разглеждане на делото е решила да предприеме такива след като
се е убедила, че е наложително такова, вкл.и оперативна намеса.Към момента
на причиняването на ПТП ищцата е получила описаните наранявания,но
същите са получили негативно развитие, поради нейното бездействие. Съдът е
приел, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан за
сумата от 1 000 лв., като за разликата над тази сума до 15 000 лв. иска следва
да се отхвърли като неоснователен.
В жалбата се поддържа, че неправилно е приетото съпричиняване доколкото
вещото лице не е намерило справка по делото за наличие на колани и в каква
степен са били в изправност. Не е разполагало и с данни за конкретното
разположение на седалките на пострадалият спрямо предната седалка. Никъде
в нито един документ дори и медицински не се съдържат изходни данни, че
ищцата не е полагала усилия за оздравяването на получената травма. Така е
немотивирано съдебното решение в частта, в която съдът отрича наличието на
тежка травма и настъпилите доживотни последици за здравето на
пострадалата.
Единственият спорен факт в това производство, е размерът на присъденото
обезщетение, остойностяващо вредите, които са неимуществени и поставя
5
оценката им в пари в зависимост от моралната категория справедливост.
Възраженията, които се съдържат в жалбата, касаят единствено
справедливостта на присъденото обезщетение, което се счита за занижено.
Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг имуществен
еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на
обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма
легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера на уврежданията,
формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите
за развитие.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице всички
елементи на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Така и
поради наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ валидна за периода от 09.11.2018 г. до
08.11.2019 г. по полица № BG/22/118003185932, сключена с ответника ЗК"Лев
инс"АД за автомобила, с който е причинено ПТП-то са налице предпоставките
на чл. 432 от КЗ, което ангажира отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на пострадалия вреди от непозволеното
увреждане. Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД,
изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че
доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
В случая, с оглед на събраните по делото доказателства е безспорно, че се
касае за увреждания, които се характеризират като средна телесна повреда.
Тези оплаквания, които са установени от вещото лице по време на прегледа, ги
имала през цялото време с различен интензитет на търпимост на болката, в
6
зависимост от натоварването. Продължавала да изпитва болка. Тази болка е
била видима и при походката и била установена по време на прегледа, чрез
прилагане на физикални методи за изследване на този тип увреждания.
Задължително е необходимо и оперативно лечение за състоянието, в което се
намира в момента.
Поставянето на предпазен колан, ако го е имало, не изключва получаването на
травми, но правилно е отчетено като елемент на съпричиняване. В тази насока
следва да бъде съобразено и поведението на пострадалата след инцидента и
конкретно не предприемането на действия по лечението на уврежданията и
най-вече на увреденото коляно.
Настоящият състав намира, че в случая справедливото обезщетение е в размер
на 12 000 лева, като бъде отчетено и съпричиняване от страна на пострадалата
в размер на 50%. Така следва да й бъде присъдено обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 6000 лева. Поради това решението следва
да бъде отменено в неговата отхвърлителна част над размера от 1000 лева до
6000 лева и "Застрахователна компания Лев инс"АД,гр.София,бул.“С.ско
шосе“,№ 67А,ЕИК *********** да бъде осъдена да заплати на С. В. Ш. ЕГН
**********,с постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. , обл.С. ,,местност Високо
напрежение № ЗОВ и сумата от 5000 лева.
Въззивната инстанция счита, че е доказана претенцията за имуществени вреди
в размер на 340 лева, поради което отхвърленият в тази част иск следва да
бъде уважен.
Страните са претендирали разноски и такива следва да бъдат присъдени на
въззивницата в размер на сумата от 200 лева, представляващи депозит за вещи
лица, съобразно уважената част от исковете и в размер на 122 лева,
представляващи държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Процесуалният представител на въззивницата е претендирал адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАд с включен ДДС и такива следва да
бъдат присадени в размер на 600 лева за първата инстанция и 480 лева за
въззивната.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените в първата
инстанция разноски в размер на 180 лева, представляващи депозит за вещи
лица и в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение и в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
7
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 98/20.04.2023г. по гр. дело №20222220101045, по описа
на Pайонен съд Н.З. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от С. В. Ш. ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.Н.З.
„общ.Н.З. , обл.С.,,местност Високо напрежение № ЗОВ против
"Застрахователна компания Лев инс"АД,гр.София,бул.“С.ско шосе“,№
67А,ЕИК *********** иск с правно основание чл. 432 от КЗ за зплащане на
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 04.12.2019г. до окончателното
изплащане на присъдените суми над размера на сумата от 6 000 лева, както и в
частта с която е отхвърлнен предявеният от С. В. Ш. ЕГН **********,с
постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. , обл.С.,,местност Високо напрежение №
ЗОВ против "Застрахователна компания Лев инс"АД,гр.София,бул.“С.ско
шосе“,№ 67А,ЕИК *********** иск за заплащане на сумата от 340 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 30.08.2022г. както и в частта за разноските
изцяло КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев инс"АД,гр.София,бул.“С.ско
шосе“,№ 67А,ЕИК *********** да заплати на С. В. Ш. ЕГН **********,с
постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. , обл.С.,,местност Високо напрежение №
ЗОВ и сумата в размер на 5000 лв. /пет хиляда лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев инс"АД,гр.София,бул.“С.ско
шосе“,№ 67А,ЕИК *********** да заплати на С. В. Ш. ЕГН **********,с
постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. , обл.С.,,местност Високо напрежение №
ЗОВ и сумата от 340 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 30.08.2022г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Лев инс"АД гр.София,бул.“С.ско
шосе“,№ 67А,ЕИК *********** да заплати на С. В. Ш. ЕГН **********, с
постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. , обл.С.,,местност Високо напрежение №
8
ЗОВ сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи депозит за вещи лица,
съобразно уважената част от исковете и в размер на 122 лева, представляващи
държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. В. Ш. ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.Н.З.„общ.Н.З. ,
обл.С.,, местност Високо напрежение № ЗОВ да заплати на "Застрахователна
компания Лев инс"АД гр.София,бул.“С.ско шосе“,№ 67А,ЕИК ***********
сумата направените в първата инстанция разноски в размер на 180 /сто и
осемдесет/ лева, представляващи депозит за вещи лица и в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение и в размер на 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев инс"АД гр.София,бул.“С.ско
шосе“,№ 67А,ЕИК *********** да заплати на адвокат Я. С. – САК, гр.София,
ж.к.“Дружба“-2,бл.228,вх.А,ап.60 адвокатско възнаграждение в размер на
600/шестстотин/ лева за първата инстанция и 480 /четиристотин и осемдесет/
лева за въззивната.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9